Р Е Ш Е Н И Е
№260003/7.1.2022г. 07.01.2022 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На десети декември две хиляди двадесета и първа година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 283 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, предявена от
К.П.К., със знанието и съгласието на своята майка С.С.К. и Б.П.К.,
всичките от с. Х. Д., общ. Т., обл. Я.,чрез
пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ч.- САК против „ЗД Бул
Инс“ АД-гр.София , с която са предявени осъдителни искове по КЗ за
осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 5000,00 лв.,частични искове
от по 200 000,00 лв., за претърпени от тях неимуществени вреди, в
следствие причиняване смъртта на баща им П. К. К. от водач на МПС, със сключена
застраховка „ГО“ при ответното дружество,в следствие на ПТП настъпило на ***
г.,както и присъждане на компенсаторна
лихва в размер на законната такава по чл.86,ал.1 ЗЗД от 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претенцията си ищците основават, като твърдят, че на ****
г., на второкласен път на
автомагистрала- ***, при км. ***+*** м. в посока гр. С., лек автомобил марка и
модел „Форд Транзит“, с рег. номер ***, управляван от В. И. Й., поради нарушение на правилата за
движение, като с поведението си създал опасност и пречки за движението и
поставил в опасност живота и здравето на хората, както и неконтролирал
непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост
несъобразена с пътната обстановка и предизвикал ПТП, в резултат на което е
причинена смъртта на П. К. К.. За ПТП било образувано ДП № *** г. по описа на
РУ- С..
Ищците
твърдят, че починалия е техен баща, като смъртта му била внезапна, а болката от
загубата му незаличима. Същия бил баща на десет деца и били многодетно
семейство, като загубили своята опора и стожер на семейното щастие и хармония.
Баща им П. и майка им С., отгледали децата си с любов и топлина. Всичките се
обичали и се разбирали, въпреки всички трудности и битови проблеми. Животът им
бил труден, но прекрасен защото били заедно и били обградени от любовта на
децата си. Връзката на ищците с баща им била силна, като към датата на
произшествието същите живеели със своя обичан баща. Всеки един от тях бил силно
привързан към баща си, той бил тяхна опора и пример, приятел и съветник за
всичко в живота. На *** г. светът на двете момчета буквално рухнал, те загубили
баща си и приятел, а спомена за катастрофата,в която едва не загубила и двамата
си родители, щял да ги преследва до края на дните им, защото в семейния дом щял
да липсва обичания им татко. К. и Б. били изключително привързани към баща си и
когато с ужас научили за неговата смърт, изпаднали в шок, прераснал в тежка
депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство. Животът им вече никога
нямало да бъде същия, защото били загубили обичания си родител. Последиците в
емоционален и психологически план не били отшумели и нямало да отшумят никога.
В дома на ищците били са се възцарили
скръб, отчаяние и безнадежност.Сега двете момчета поели ролята на глава на
семейството, защото доайенът на дома им вече го нямало. Смъртта поставила край на живота, като най ценно човешко благо,
което правило вредите от настъпването й, от една страна невъзратими, а от друга
най-големи. В конкретния случай се касаело за смърт на баща, при изключително
тясна поддържана емоционална връзка, както и при взаимно разбирателство и
ежедневна подкрепа помежду им. За ищците смъртта на баща им била внезапна и
неочаквана, а като такава била съпроводена и с изживяване различно от посрещане
на смъртта на близък човек, след негово продължително боледуване. Твърди се, че
внезапната смърт причинила на ищците неописуема мъка, душевни страдания и
болки, които продължавали и ще продължават, като загубата на най-близкия човек
била непрежалима. За ищците светът се преобърнал и те развили остра стресова
реакция и душевно разстройство. Болката от загубата на толкова близък човек
била неизмерима. Въпреки това , имайки предвид степента и интезитета на
причинените неимуществени вреди, като душевни страдания, дълбока болка и мъка,
както и обстоятелството, че същите щели да бъдат търпени продължително време,
както и изискването на закона обезщетението за неимуществени вреди в следствие
смъртта на Петър Колев К. в размер на по
200 000 лв. за всеки един от тях, щяло да бъде справедливо, като предявяват
частичен иск за сумата от по 5 000 лв., включително претендират лихва за
забава от датата на ПТП и разноски в производството . Твърди се, че предявили
пред застрахователя извън съдебна претенция за заплащане на обезщетение, но
получили отказ от ответното застрахователно дружество, с оглед на това, че не
били налице основания за определяне на сума, като към момента на завеждане на
исковата молба не бил определил и заплатил обезщетение на всеки един ищците,
което пораждало правния им интерес от предявяване на настоящите искове.
В депозирания отговор ответното дружество, счита
исковете за допустими, като се оспорва претенцията изцяло, по основание и
размер. Не се оспорва факта на смъртта на П. К. К., настъпила при ПТП на ***
г., както и факта, че ищците са негови законни наследници. Не се оспорва и
наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното
дружество и водача на лекия автомобил „Форд Транзит“, с рег. *** В. И. Й. към
датата на ПТП-*** г. Оспорва се твърдението, че ответното дружество отказало да
плати доброволно обезщетение на двамата ищци. Твърди се, че на 05.09.2018 г.
между ответното застрахователно дружество и ищеца Б.П.К., към него момент
действащ лично и със съгласието на своята майка С. П. К. било постигнато и
подписано споразумение, с нотариална заверка на подписите, с което същите се
съгласили относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на
ищеца и реда и сроковете за изплащане. Също така се твърди, че на същата дата
05.09.2018 г. ищеца Б.П.К., действащ лично и със съгласието на майка си С.С.К.
било постигнато и подписано споразумение, с нотариална заверка на подписите, с
което страните се съгласили относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо на ищеца и реда и сроковете за изплащане. Също така на същата
дата-05.09.2018 г. ищеца Б.П.К., действащ със съгласието на майка си С.С.К.,
бил упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа ( отпечатък от палци),
адв. Г. В. Д.- САК, да представлява всички ищци във връзка с настъпилото ПТП на
14.04.2018 г., при която била причинена смъртта на неговия баща П. К. К., като
упълномощения адвокат бил разполагал с правомощието да получава суми в
изпълнение на споразумението по посочената от него банкова сметка, ***, че са
запознати с правото да получат обезщетението лично.
На 26.10.2018 г. при ответното застрахователно
дружество постъпило заявление от упълномощения адв. Георги Динев, като
пълномощник на ищеца Б.П.К., с което е поискано определеното в полза на ищеца
обезщетение да бъде платено на посочената в заявлението банкова сметка. ***.г.
от страна на ответното застрахователно дружество били изплатени, по посочената
в заявлението на пълномощника адв. Г. Д. банкова сметка ***., съобразно с
уговореното в споразумението и представителната власт, учредена от ищеца в
полза на неговия пълномощник, с посоченото по-горе пълномощно, с нотариално
заверен подпис на ищеца и неговата майка С.С.К., която била дала съгласие на
пълнолетния си син. С изплащане на сумата от 160 000 лв. по щета № ***,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ответното застрахователно
дружество бил удовлетворил напълно извънсъдебните претенции на Б.К. за
понесените от него болки и страдания, в следствие смъртта на неговия баща.
Твърди се, че ищецът бил получил плащане на договореното обезщетение и нямал
материалното право на вземане за обезщетение за неимуществени вреди, поради
което искът му се явявал изцяло неоснователен.
Също така отново на 05.09.2018 г. ищеца К.П.к.,
действащ със съгласието на майка си С.С.К., бил упълномощил с пълномощно с
нотариална заверка на подписа( отпечатък от палци), адв. Г. В. Д.- САК, да
преддставлява всички ищци във връзка с насътпилото ПТП на 14.04.2018 г., при
която била причинена смъртта на неговия баща П. К. К., като упълномощения
адвокат бил разполагал с правомощието да получава суми в изпълнение на
споразумението по посочена от него банкова сметка, ***, че са запознати с
правото да получат обезщетението лично.
На 26.10.2018
г. при ответното застрахователно дружество постъпило заявление от упълномощения
адв. Георги Динев, като пълномощник на ищеца К.П.К., с което е поискано
определеното в полза на ищеца обезщетение да бъде платено на посочената в
заявлението банкова сметка. ***.12.2018 г. от страна на ответното
застрахователно дружество били изплатени, по посочената в заявлението на
пълномощника адв. Г. Д. б. сметка ***., съобразно с уговореното в
споразумението и представителната власт, учредена от ищеца в полза на неговия
пълномощник, с посоченото по-горе пълномощно, с нотариално заверен подпис на
ищеца и неговата майка С.С.К., която била дала съгласие на пълнолетния си син.
С изплащане на сумата от 160 000 лв. по щета № ***, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ответното застрахователно дружество било
удовлетворило напълно извънсъдебните претенции на К.К. за понесените от него
болки и страдания, в следствие смъртта на неговия баща. Твърди се, че ищецът
бил получил плащане на договореното обезщетение и нямал материалното право на
вземане за обезщетение за неимуществени вреди, поради което искът му се явявал
изцяло неоснователен.
Също така се твърди, че ответното застрахователно
дружество било извършило плащане по предявените пред него претенции от двамата
ищци за претърпените от тях болки и страдания, вследствие смъртта на техния
баща П. К. К.. След извършените извънсъдебни плащания, на база постигнатите с
правоимащите лиза споразумения с нотариално заверени подписи, последните не
разполагали с материално право на вземане, така както неоснователно се твърдяло
в исковата молба на пълномощника им адв. Ч.. По гореизложените съображения се
претендира отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на направените
по делото разноски.
В о.с.з. по същество ищците не се явява, но чрез
процесуалния си представител –адвокат поддържа исковете така, както са предявени
и молят за уважаването им изцяло по
изложените в исковата молба съображения. Поддържат и заявената претенция за
присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн. чл.38,
ал.2 ЗА. Допълнителни съображения са изложени в представените писмени бележки.
В о.с.з. по същество ответникът „ЗД Бул Инс“ АД, не изпраща законен
предсавител, но чрез процесуалния си представител-адвокат поддържа заявеното в
писмения отговор становище по иска и моли за отхвърлянето му изцяло по изложени
в отговора съображения. Заявена е и претенция за присъждане на направените по
делото разноски, съобразно договор за правна помощ.
Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното :
От доказателствата по
делото се установява, че на *** г. е
възникнало ПТП на второкласен път на
автомагистрала- ***, при км. ***+*** м. в посока гр. С., като при управление на
лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** В. И. Й., насочил автомобила косо
надясно, в резултат на което изпаднал в режим на аварийно безконтролно
движение, след което напуснал платното за движение и се преобърнал. В резултат
на настъпилото ПТП била причинена смъртта на П. К. К., за които обстоятелства
страните не спорят. Също така не е спорно между страните и съдът, приема за
установено, че процесния лек автомобил с който е причинено процесното ПТП, е
имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника „ЗД Бул Инс“ АД, по застрахователна полица № *** валидна от
15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., т.е. към датата на настъпилото ПТП,
гражданската отговорност на водача В. И. Й. е била застрахована при ответното
дружество. Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, с молба вх. № *** г., ищците,
чрез пълномощник адвокат, предявили извънсъдебна претенция пред „ЗД Бул Инс“ АД
за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП
неимуществени вреди. Във връзка с постъпилата молба за определяне и изплащане
на обещетение, до пълномощника на ищците с копие до тях, са изпратени от страна
на ответното дружество съобщения от 12.07.2018 г. с които са уведомени, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие по застрахователна полица № *** и
заведена щета № *** от дата *** г., нямало основание да удовлетвори претенията
им, с оглед на това, че от представените от тях документи не били ангажирани
безспорни доказателства относно виновността на застрахования в дружеството
водач за настъпване на ПТП, което било абсолютна предпоставка за изплащане на
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Изискани са да представят
влязъл в сила акт в оригинал или заверено копие; авто-техническа експертиза-
оригинал или заверено копие; съдебно-медицинска експертиза в оригинал или
заверено копие; протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към
него в оригинал или заверено копие и акт за смърт на П. К. К.- заверено копие.
Също така са уведомени, че до представянето на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на вода, управлявал застрахованото МПС, ЗД+Бул Инс“ АД не било в
риск „ГО“ и нямало основание да изплати претендираното от тях застрахователно
обезщетение.
Безспорно е по делото, а и от
представеното удостоверение за наследници се установява, че ищците Б.П.К. и К.П.К.
са синове на починалия П. К. К.. От представения КП за ПТП с постадали лица № ***
г., се установява, че същото е посетено от служител на полицията при РУ-С.,
като било образувано ДП № *** г. по описа на РУ-С., като са загинали двама
пътника, единият от който П. К. К., като осем пътника са с телесни увреждания.
От страна на ответното застрахователно
дружество са представени споразумения с нотариална заверка на подписите на
нотариус рег. № 487 на НК, с район на действие РС- Ямбол, постигнати между
ЗД“Бул Инс“ АД от една страна и от друга страна Б.П.К. и К.П.К., действащи със
съгласието на майка си и законен представител С.С.К.. Също така се представени
пълномощни с нотариална заверка на подписите на нотариус с рег. № *** на НК, с
райн на действие РС- Ямбол, с които ищците Б.П.К. и К.П.К., действащи със
съгласието на майка си и законен представител С.С.К. са упълномощили адв. Г. В.
Д.- САК. Представено е и заявление с вх. № *** г. от Б.П.К. и К.П.К., със
съгласието на своята майка и законен представител С.С.К., чрез пълномощника им адв. Г. В. Д.- САК, с
което уведомява ответното застрахователно дружество, че във връзка със
сключените споразумения между страните, уговорените застрахователни обезщетения
в размер на 160 000 лв. да бъдат изплатени по посочена банкова сметка ***
„УниКредит Булбанк“ АД. Представени са и два броя платежни нареждания за
кредитен превод от 04.12.2018 г. от които е видно, че обезщетенията от по
160 000, 00 лв. са преведени от страна на ответното застрахователно
дружество по посочената в заявлението по-горе банкова сметка.
***.176, ал.1 ГПК съдът изслуша ищеца Б.П.К.,
който първоначално заяви, че не бил получавал никакви пари, като обещетение за
смъртта на баща му.
На въпрос на пълномощника на ответното
дружество ищеца заяви, че е роден 2000 г. и не знае на коя дата и кой месец е
роден. Майка му получавала пари вместо него, като 10 000 лв. на ръка и
90 000 лв. на банката. Не знаел кой ги е дал тези пари на ръка на майка
му. Тези пари били дадени за катастрофата на майка му. Не помни да били ходили
при нотариус за подписване на някакви документи. Отишли в една голяма сграда,
като там направили документите и друго не помнил. Тази сграда била в гр. Я., на
центъра, като не знаел къде се намира. Отишли там и тези документи ги направили
на място, като положил палеца си върху тях. Там освен него били брат му и майка
му, като други нямало. Не знаел от другата страна кой се подписал за тези
документи, като документите били във връзка с парите от смъртта на баща му.
На въпрос на пълномощника на ищците,
ищеца Б.П.К. отговори,че не знаел кой човек бил идвал, не го познавал, адв. Г.
Д. не бил там.
На основание чл.176, ал.1 ГПК съдът
изслуша ищеца К.П.К., който заяви, че не
бил получавал никакви пари от смъртта на баща си, като вместо него ги
получавала майка му. Първоначално на ръка взела 50 000 лв. и по банков път
60 000 лв., но не на всеки един. Те се била разбрали за 160 000 лв.,
като той им пуснал 70 000 лв. М. Г.. Не бил ходил при нотариус, като ходил
при И. Г. на центъра, близо до дюнерите. Не знаел какъв бил този човек, като
там се подписали при И. Г.. Там били той, брат му и майка му само. М. Г. също
бил там, като имало и от застрахователното дружество, но не ги помнел. Той не
бил си казал името, само ал документите да ги подписват. Не били при нотариус,
като им дал документите, без да ги четат и той ги подписал.
На въпрос на пълномощника на ответното
дружество ищеца К. П. К. отговори, че се разбрали да плати по 160 000 на
човек, като получели по 70 000 лв. за всеки. Майка му, тя не си получила
парите, само те децата ги получели, като бил грамотен. Майка му имала банкова
сметка, *** им С. и по нея сметка ги взели от там, като порите им ги дал С..
На въпрос на пълномощника на ищците,
ищеца К. П. К. отговора, че не познава адв. Г. Д. и не бил чувал от майка си за
него. Не бил чувал от майка си пари да минават по неговата сметка. На договора
пишело по 160 000 лв. на човек, като се четял договора от нотариуса, той
им дал такъв документ, че по 160 000 лв. трябвало да изплатят на човек, а
той им пуснал по 70 000 лв., М. Г..
При тази фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи :
Предявения в производдството иск е такъв с превно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 КЗ.
Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е длъжен да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като
е длъжно с предевяването на претенцията да представи пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на зъстановяване в натура.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при
условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителна отговорност правен субект, а именно :
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма- умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД, предполага установяване в съдобното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца
фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило
задължава съда да изследва наличието на
пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат.
В тази насока в тежест на ищците е да докажат изпълнението на посочения
фактически състав, с всички допустими доказателствени средства, като в случая,
настоящия съдебен състав приема за сторено. В тази връзка страните не спорят
относно противоправното поведение и вината на В. И. Й., като водач на лек
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** за причиняване на съмртта на П. К. К.,
като резултат от инкриминираното деяние. С доклада по делото, съдът е отделил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, факта на смъртта на П.
К. К., настъпила при ПТП на *** г., че ищците са негови законни наследници и
наличието на видно застрахователно правоотношение между застрахователното
дружество и водача на леикая автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *** В. И. Й.
към датата на ПТП.
Пред настоящия съд единствения спорен между страните въпрос дали е
налице плащане на обезщетение за вредите от страна на застрахователното
дружество.
В настощото
производство не се спори относно сключването на споразумение за извън съдебно
уреждане на спора между страните, които са с нотариална заверка на подписите. В
тях е уговорено, че ответното застрахователно дружество е следвало да изплати
на всеки един от ищците сумата от по 160 000 лв., като сумата от
9 999 лв. в деня на ключване на споразумението, а останала част в срок до
31.10.2018 г. по банкова сметка ***. В настоящия случай не се представиха
доказателства, а и не се твърди, че ищците разполагат с открити банкови сметки
на тяхно име, или такава на законния им представител тяхната майка С.С.К.,
съобразно изискването на разпоредбата на чл.338, ал.1 КЗ, за получаване на
застрахователно обезщетение по тяхна банкова сметка, ***. В тази връзка,
безспорно се установява, че ищците, чрез законният си представител тяхната
майка са упълномощили процесуален представител адвокат Г. Д.- САК, с пълномощно
с нотариална заверка на подписите, факт който не се оспорва за получаването на
сумите по постигнатите извънсъдебни споразумения на посочена от него банкова
сметка, ***.39 ЗА, както и изрично са заявили, че са запознати с възможността
да получат обезщетението си лично, като със заявление от 26.10.2018 г.
упълномощения от тях адвокат е посочил на ответното застрахователно дружество
банкова сметка ***езщетения. В тази връзка следва да се отбележи, че от
представените от ответника два броя платежни нареждания от 04.12.2018 г.,
безспорно се доказва, че ответникът е заплатил на посочената банкова сметка ***
„Смочево Проджект“ ЕООД определеното в извънсъдебните споразумения обезщетения.
По отношение на ищеца Б.П.К.
предявения иск се явява напълно неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли. Следва да се има предвид, че към датата на сключване на
споразумението 05.09.2018 г., както и към момента на упълномощаване на адв. Г.
В. Д.- САК, същия е бил пълнолетен, като е могъл да изразява валидна воля.
С
тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г., по т.дело №1/2016 г. на ОСГТК на
ВКС е прието разрешението, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента
над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по
риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение , в което увреденият
е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.
Според разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение
притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по прекия иск по
чл. 432, ал.1 КЗ, респ.
чл.226, ал.1 КЗ(отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното
право на пострадалия по чл.45 ЗЗД, срещу носителя на гражданската отговорност. Възприети са разясненията,
дадени в т. 1 от тълкувателно
решение № 2/06.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС,
ОСТК, според които прякото и деликтното право на пострадалия възникват
едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват
успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но
след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Прието е, че въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на
претърпените вреди. Когато
застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси
повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване
на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание
и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Възприети са
разясненията в мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело №
1/2014 г. на ВКС, ОСТК, според които, когато обхватът и размерът на вредите са едни
и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че
отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни
правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие.
С тълкувателното решение е прието, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение
за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума
ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен
ред както от застрахователя по
чл.432, ал.1 КЗ, респ.
чл.226, ал.1 КЗ( отм.), така и от делинквента по чл.45 и сл. ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на
възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната
връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение
обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет
на сключеното споразумение , се
погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и
деликтното му право срещу причинителя на вредата.
При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на
застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер
претенцията на пострадалия, се явява
неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е
процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Увреденото лице може да
получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това
са вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид и/или
новонастъпили вреди, както и
когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по
сключената застраховка.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената практика на ВКС по
поставения правен въпрос.
Съдът не споделя направените възражения от страна на ищеца Б.К., чрез
пълномощника му, че обезщетението за неимуществени вреди е заплатено на трето
участващо по-делото фирма, както и че упълномошения от него адвокат е посочил
на ответното дружество сметка, за която е нямал делегирани права в пълномощното
с нотариалната заверка на подписите. В самото пълномощно е записано, че има
право да получи суми в изпълнение на споразумението по посочена от него банкова
сметка, ***.39 ЗА. При тълкуване на пълномощното, настоящия съдебн състав
приема, че посочения адвокат е бил упълномощен да получи обезщетението на
посочена от него банкова сметка, ***л.39 ЗА. Отделно от това следва да се има
предвид, че в чл.9 ЗЗД изрично е посочено, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. Изследвайки волята на страните,
направената от страната ищец самопризнания за получени суми, както и представеното пред съда пълномощно, се
установява, че същото е изготвено в съответната форма, овластяващо адв. Д.-
САК, както да подаде заявление пред ответното застрахователно дружество, както
и обезщетението за неимуществени вреди да бъде изплатено на посочена от него банкова сметка.
***н и като такъв следва да
се отхвърли по отношение на ищеца Б.П.К., като поради неоснователност на главния иск и
претенцията за лихви се явява изцяло неоснователна.
Не така обаче
стои въпроса по отношение на ищеца К.П.К.. Същия към сключването на
споразумението, като и при упълномощяването на адв. Г. Д. е бил непълнолетен. В
тази връзка съдът следва да отбележи, че при изплащането на обезщетението по
постигнатото споразумение ответното застрахователно дружество е пренебрегнало
задълженията си с които са обвързани по силата на регламентираното в чл.17 от
Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „
Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средства
за обеществен превоз, където е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди,
следва да бъде изплатено по банкова сметка, *** Б.К.. В тази връзка, не се
сочат доказателства от ответното дружество да е била поискана банкова сметка ***,
плащането по която единствено би
погасила дълга на застрахователя за заплащане на обезщетение, въз основа на
застраховката. Такава банкова сметка ***, чрез неговата майка адв. Д.- САК.
Напротив ответното застрахователно
дружество, пренебрегвайки собствените си задължения, както и такива които са им
делегирани по закон, са превели обезщетението касаещо непълнолетния ищец на
посочената по-горе фирма, която не е страна по делото. Превеждайки на сумите на
посочената по-горе фирма, се заобикаля разпоредбата на чл.132, ал.2 СК, като с
разпореждането със сумите по сметка на детето, може да се извършва само с
разрешение на съда, при съблюдаване на неговите интереси.
С оглед на
това иска се явява основателен и като такъв следва да се уважи по отношение на
ищеца К.П.К., като поради основателност на главния иск и претенцията за лихви
се явява основателна, като
застрахователя дължи законна лихва върху обезщетението от изтичане на
тримесечния срок от предевяването на претенцията, или от 27.09.2018 г., като за
поискания период от 21.09.2018 г. до 27.09.2018 г., следва да се отхвърли, като
неснователна.
По
разноските :
В договор за правна защита и съдействие
от 20.10.2020 г.( л.21-22), сключен между клиент К.П.К. и адвокатско дружество
„***“ и персонално от адв. Ч.- САК, адв. П.- САК и адв. И.-САК, е уговорено
осъществяване на процесуално представителство и защита по делото пред ЯРС и
процесуално представителство. Изрично е посочено, е на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА, клиентът е освободен от заплащане на възнаграждение.
С оглед крайния изход на делото, са
налице предпоставките за осъждане на “ЗД Бул Инс“ АД гр. София, да заплати на
адвокатско дружество „***“ възнаграждение за оказаната от тях безплатна
адвокатска помощ на ищеца К.П.К. в производството. Когато съдът определя
възнаграждение на адвокат по правилото на чл.38, ал.2 ЗА, неговия размер се
определя едностранно, съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004 г., възнаграждението се
определя на база защитавания материален интерес, а не на уважения такъв. При
всички случаи чл.38, ал.2 ЗА не изключва и не замества правилата за
разпределяне тежестта на разноските между страните в производството по делото,
уредени в чл.78 ГПК. Определеното по чл.7, ал.2 Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
съобразно защитавания интерес, адвокатско възнаграждение, съдът присъжда
изцяло, само когато защитавания интерес е уважен/ отхвърлен изцяло. При
частично уважаване на претенцията, следва възнаграждението да бъде коригирано
съгласно чл.78 ГПК по съразмерност. Получената едва тогава величина,
представлява възнаграждението, което насрещната страна по спора, следва да
заплати на адвоката осъществил правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА.
Материалния интерес на ищеца в производството е общо 5000, 00 лв., поради което
на основание чл. 7, ал.2, т.2 Наредба № 1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение,
е не по-малко от 580, 00 лв., като с оглед фактическата и правна сложност на
делото и проведените съдебни заседания, адвокатското възнаграждение което
следва да се присъди съдът определя на сумата от 780,00 лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК, ответникът
също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете и такива
следва да му присъдят в размер на 5760,
00 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯРС, сумата от 200, 00 лв.-държавна
таса върху уважения размер на иска.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.П.К.,
ЕГН ********** ***, , чрез пълномощник адвокат Ч.- САК, срещу „ЗД Бул
Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер" № 87, представлявано от изп. директори С. С. П. и К.
Д. К. –да бъде осъдено дружеството да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лв., частична
претенция от 200 000, 00 лв.,
представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г.
пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на баща й П. К. К. на
14.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД
Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер" № 87, представлявано от изп. директори С. С. П. и К.
Д. К. да заплати на осн. чл.432 КЗ на К.П.К.,
ЕГН ********** ***, , чрез пълномощник адвокат Ч.- САК, сумата от 5000,00 лв., частична претенция от 200 000, 00 лв.,
представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г.
пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на баща й П. К. К. на
14.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2018 г. до окончателното изплащане, като за поискания период
от 21.09.2018 г. до 27.09.2018 г. отхвърля, като неснователна.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер" № 87, представлявано от изп. директори С. С. П. и К. Д. К. да заплати на АД „***“ гр. С., булстад ***,
регистрирано с номер в единния регистър ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „***, представлявано от адвокат
С.С. Ч. от АК – С., на осн . чл. 38,ал.2 от ЗА сумата от 780, 00 лв. – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение .
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат Ч.- САК, да заплати на „ЗД
Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер" № 87, представлявано от изп. директори С. С. П. и К.
Д. К. направените по делото разноски в размер на 6720, 00 лв.
ОСЪЖДА „ЗД
Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер" № 87, представлявано от изп. директори С. С. П. и К.
Д. К. да заплати по сметка на
ЯРС държавна такса в размер на 200, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: