№ 136
гр. Благоевград, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК и е образувано по повод частна жалба на Д. К.
К., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „Св. Св. К.иМ.“ № 122, вх. Б, ет. 3, срещу Разпореждане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. №1101/2021 г. по описа за на РС – гр. Р..
В частната жалба се навежадат доводи, че издаденото разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, а претендираните като дължими суми са недължими от
жалбоподателката, тъй като Акт за начет с вх. № 98/17.10.2019 г., съгласно Заповед № 171 от
07.10.2019 година на Председателя на ЦКС гр.С. не отразявал действителния дълг на
длъжника в акта. Сочи се още, че заявлението за издаване на изпълнителен лист било
депозирано пред РС - Р. на 02.09.21 г. или след като е постановено определение, с което
заповедта издадена срещу същия длъжник е била обезсилена и настоящия правен спор е
решен с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 1348/2019 г. по описа на Районен съд – Р..
В законоустановения срок не е представен отговор на частната жалба от ответника по
жалбата /заявителят/ - П.К.П.”, с ЕИК *******.
За да се произнесе, съдът установи следното от фактическа страна:
Производството пред РС – гр.Р. е образувано по заявление от П.К.П.”, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град Р., пл. „П.” №1, представлявано от В.Б.Б. срещу
длъжника Д. К. К., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „Св. Св. К.иМ.“ № 122, вх. Б, ет. 3, за
заплащане на сумата 7 673.74 лева, представляваща главница по Акт за начет с вх. №
98/17.10.2019 г., съгласно Заповед № 171 от 07.10.2019 година на Председателя на ЦКС гр.
С..
Към заявлението са приложени следните писмени доказателства: Акт за начет с вх. №
98/17.10.2019 г., съгласно Заповед № 171 от 07.10.2019 година на Председателя на ЦКС гр.
1
С., трудов договор, длъжностна характеристика, двустранни протоколи за връчване на акт за
начет.
Приемайки въз основа на цитираните документи, че представения акт за начет е годно
изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.8 от ГПК, редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, заповедният съд е уважил изцяло
заявлението.
Частната жалба, с която длъжника инициира настоящото производство, е подадена в
срока по чл.419, ал.1 от ГПК, който в случая изтича на 07.11.2021г. при данни заповедта за
изпълнение да му е връчена на 07.10.2021г./така покана за доброволно изпълнение л.54 и
л.64/. Предпоставка за допустимост на частната жалба е и едновременното подаване и на
възражение срещу вземането. При наличието на процесуалните предпоставки за подаване
на жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение, подлежи на проверка
основателността и.
Компетентността на съда в производството по чл.419 ГПК е ограничена само до преценка на
обстоятелството дали актът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно
изпълнение е редовен от външна страна - т.е дали е спазена формата и съдържанието на
представения със заявлението документ, с който се установява изискуемостта и
ликвидността на подлежащото на изпълнение вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 9 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед
за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на акт за начет.
С акта за начет се отразяват фактите за виновно причинени вреди и предпоставките,
обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съгласно Определение № ЗЗЗ от
1.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 270/2010 г., III г. о на ВКС пределите на проверката по чл.
418, ал. 2 от ГПК в случая касаят акта за начет от външна страна, неговата формална
редовност съгласно изискванията на ЗДВФК (сега ЗДФИ) и ППЗДВФК (сега ППЗДФИ),
действали при съставянето му. (В този смисъл е и Определение № 184 от 14.03.2012 г. по ч.
гр. д. № 46/2012 г., III г. о. на ВКС). Представеният Акт за начет с вх. № 98/17.10.2019 г.,
съгласно Заповед № 171 от 07.10.2019 година на Председателя на ЦКС гр. С. е редовен от
външна страна документ, удостоверява причинена на П.К.П.” , с ЕИК ******* вреда, която е
в резултат на установена липса на стоки и парични средства.
Направените от длъжника – жалбоподател възражения за незаконосъобразност на акта за
начет, поради неотразяване на действителния дълг и длъжник по акта, неправилно отразени
и начислени суми, са все възражения по съществото на спора, не касаят редовността от
външна страна на представения акт за начет, явяващ се годно основание за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и тези възражения могат и следва да бъдат разглеждани и
разрешени в исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК,
където при участието на двете страни ще бъдат събрани всички относими доказателства и
ще се реши спора относно дължимостта на сумите по същество.
В производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение съдът не проверява
2
основателността на претенцията, а уважава същата когато са налице формалните изисквания
на чл.417 и чл.418 ГПК. Това е така, тъй като производството е едностранно, решава се в
закрито съдебно заседание и законът е предвидил механизми за защита на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение.
Съдът намира за неоснователно и направеното в частната жалба възражение, че настоящия
правен спор е решен с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 1348/2019 г. по описа на
Районен съд – Р.. Както е посочено и в първоинстанционното определение, по цитираното
дело е постановено определение, с което заповедта издадена срещу същия длъжник е била
обезсилена, след констатация на съда, че не е предявен иск за установяване на вземанията в
указания срок.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в
жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба
се явява неоснователна.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д.
№1101/2021г. на РС – гр. Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3