Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 17.03.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XIV
състав, в открито съдебно заседание на двадесети и четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Анна Димитрова, след
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 11
по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. ал. 1, т. 1 от ЗДДС във
вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е въз основа на жалба на „Зарини 2008“ ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. Й.А. *** срещу Заповед № 414 – ФК/ 21.12.2020 г., издадена от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите за налагане
на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин „Зарини 2008“, находящ се в гр. В., стопанисван от „Зарини 2008“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на основание
разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
Дружеството „Зарини 2008“ ЕООД – гр. Варна намира издадената
Заповед № 414 – ФК/ 21.12.2020 г. от Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите за
неправилна и незаконосъобразна, като представя подробни аргументи в защита на
своето становище. На първо място посочва, че изложените от страна на
административния орган мотиви за обосноваване на определената продължителност
на срока на наложената ПАМ по никакъв начин не кореспондират с вида на
установеното нарушение, за което е приложена принудителната административна
мярка. Дружеството акцентира, че макар да са налице формално обстоятелствата,
предвидени в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, заповедта е
издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за
съразмерност, като подчертава, че самите принудителни административни мерки не
могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани
функциите по предупреждаване и превъзпитание, както на нарушителя, така и на
останалите правни субекти. Възразява срещу продължителността на наложената
мярка, като посочва, че липсват данни в административната преписка търговецът
да е извършвал и друг път подобно нарушение на финансовото законодателство,
като също така посочва, че административната мярка не само спира упражняването
на търговска дейност и реализирането на приходи за дружеството, но освен това
се засягат косвено финансовите интереси на държавата, доколкото не постъпват
приходи в държавния бюджет. Поради гореизложените съображения, дружеството –
жалбоподател моли за отмяна на Заповед № 414 – ФК/ 21.12.2020 г., издадена от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на Националната агенция за приходите за налагане на принудителна
административна мярка, както и за присъждане на сторените разноски в съдебното
производство.
Ответната страна Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за
приходите не е депозирал писмен отговор на подадената жалба.
В проведеното на 24.02.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 11 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, дружеството
„Зарини 2008“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. К.К.
от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на процесната заповед за налагане
на принудителна административна мярка.
В проведеното на 24.02.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 11 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, ответната
страна Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на Националната агенция за приходите не се явява, не изпраща и
процесуален представител, който да изрази становище в дадения ход на делото по
същество, като в депозирани на 02.02.2021 г. в деловодството на XIV състав
на Административен съд – Варна писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт Х.А.се
оспорва изцяло жалбата, като се моли за потвърждаване на процесната заповед
като правилна и законосъобразна, обосновавайки се, че в случая административния
орган действа в условията на обвързваща компетентност, и при наличие на
нарушение на ЗДДС, за което в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено налагане на принудителна административна мярка, е длъжен да я
приложи.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Около 16:20
часа на 18.12.2020 г. Й.Т.Д.– инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ в
НАП, отдел „Оперативни дейности“ и М. Д.Д. ст. инспектор по приходите в ГД
„Фискален контрол“ в НАП, отдел „Оперативни дейности“ започнали проверка на
дружеството „Зарини 2008“ ЕООД, което стопанисвало търговски обект по смисъла
на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин „Зарини 2008“, находящ се в гр. В..
В 16:28 часа на 18.12.2020 г. преди
легитимация на проверяващите органи по приходите, била извършена от тях
контролна покупка на 1 бр. дамска чанта в цвят черен с марка “Karl
Lagerfeld” на ценова стойност от 90 лева. Покупката била заплатена
в брой от проверяващия инспектор Т., като плащането било извършено с една
банкнота с номинална стойност 50 лева, една банкнота с номинална стойност 20
лева и 2 бр. банкноти с номинална стойност от 10 лева. Самото плащане на цената
на покупката било прието от лицето Т.Д.Т., изпълняваща длъжността „продавач –
консултант“ в обекта.
За извършена контролна покупка на 1
бр. дамска чанта в цвят черен с марка “Karl Lagerfeld” не бил издаден фискален
касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ Daisy
Perfect S 01, с рег. № 4122330 от 27.03.2019 г. с ИН на ФУ DY 471229 и
с ИН ФП 36629265, нито била издадена ръчна касова бележка от кочан.
Органите по приходите извели КЛЕН от
ФУ за дата 18.12.2020 г. до момента на проверката, от който също установили, че
няма регистрирана продажба във ФУ, отговаряща по вид, стойност и час на
контролната покупка.
Данъчните органи квалифицирали извършеното деяние като
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на
финансите във вр. с чл. 118 от ЗДДС, като на 29.12.2020 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение F584303, санкциониращ дружеството за
установеното нарушение, а същевременно била издадена Заповед № 414 – ФК/
21.12.2020 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите за налагане
на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин „Зарини 2008“, находящ се в гр. В., стопанисван от „Зарини 2008“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на основание
разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
На практика в самата жалба дружеството
„Зарини 2008“ ЕООД не оспорва констатацията, че е извършило нарушение на
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на
финансите във вр. с чл. 118 от ЗДДС, а и съставомерността на нарушението от
обективна страна се доказва от приложените към преписката Протокол за извършена
проверка № 0431774 от 18.12.2020 г., съставен от органите по приходите Й.Т.Д.и М.
Д.Д. и фотокопията на КЛЕН от ФУ за дата 18.12.2020 г., функциониращо в проверявания
търговски обект.
Цитираните писмени доказателства,
съдът изцяло кредитира, поради което и с категоричност приема, че на датата
18.12.2020 г. дружеството „Зарини 2008“ ЕООД не е издало фискален касов бон от монтираното
в търговския обект, стопанисван от дружеството ФУ Daisy Perfect S 01, с рег. №
4122330 от 27.03.2019 г. с ИН на ФУ DY 471229 и с ИН ФП 36629265, нито е издало
ръчна касова бележка от кочан срещу полученото плащане на сума в размер на 90
лева, представляваща цената на 1 бр. контролна покупка – 1 бр. дамска чанта в
цвят черен с марка “Karl Lagerfeld”, като по този начин, със своето поведение дружеството
е нарушило разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на
Министъра на финансите във вр. с чл. 118 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК,
административния акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в разпоредбите на ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което следва да се
приеме, че жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна поради следните съображения:
Компетентен да наложи ПАМ по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС е орган по приходите или оправомощено от него длъжностно
лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото са
представени Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020 г, съгласно т. 1 от която,
Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл. 186, ал. 1
и ал. З от ЗДДС, както и Заповед № ЗЦУ – 928 от 05.07.2018 г., делегираща
съответните правомощия на К.А.А.. Предвид цитираните заповеди, съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта съдържа правни и
фактически основания за издаването й, като е посочен и срокът за налагане на
ПАМ, с оглед на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно разпоредбата
на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.
При издаване на оспорвания административен
акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до един месец“, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от
кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения
ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ, е дружеството
да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране
на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба
– в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на чл.
25, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В
случая са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в нормата на
чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС, за да бъде издадена процесната заповед –
не е издаден от страна на дружеството „Зарини 2008“ ЕООД фискален бон при
извършеното на 18.12.2020 г. плащане на сума в размер на 90 лева.
В допълнение следва да се подчертае,
че след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение на
чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, административният
орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като
действа в условията на обвързана компетентност, и в същото време е независим от
хода на административно – наказателното производство (дали ще бъде издадено
наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от
това дали нарушението ще бъде санкционирано или не). Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер.
Формата на вината няма отношение към
налагането на принудителната административна мярка по принцип, но в случая тя е
още повече неотносим към спора факт, доколкото се касае за налагане на
принудителна административна мярка спрямо юридическо лице, чиято отговорност е
винаги обективна и безвиновна.
На следващо място съдът намира, че
административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за
конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата,
които са го мотивирали да определи този срок. Срокът на ПАМ се определя по
целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в
рамките на закона – за срок от 14 дни. Съдът намира така определеният срок –
под средния предвиден в закона размер, за съобразен с обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби
чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на
изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за
да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл. 146 от АПК, включително за съответствието на заповедта
с целта на закона.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира, че Заповед № 414 – ФК/ 21.12.2020 г., издадена от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите за налагане на принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Зарини 2008“, находящ се в
гр. В., стопанисван от „Зарини 2008“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни (четиринадесет дни), на основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във
вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и административно – производствените
правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.
Предвид
изхода на спора, предмет на разглеждане по адм. дело № 11 по описа за 2021 г.
по описа на Административен съд – Варна, претенцията на ответната страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Ответната
страна е представлявана по делото от юрисконсулт, който е изготвил и представил
писмени бележки по делото, без да е участвал в проведеното открито съдебно заседание.
Предвид тези факти и на основание разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Зарини 2008“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. В. срещу Заповед № 414 – ФК/
21.12.2020 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите за налагане
на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин „Зарини 2008“, находящ се в гр. В., стопанисван от „Зарини 2008“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на основание
разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „Зарини
2008“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на Националната агенция за приходите парична сума в размер на 100 лева (сто лева),
представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: