РЕШЕНИЕ
дата 172 08 февруари 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIII-ти състав,
в публично заседание на 21 януари
2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 2490 по
описа за 2020г. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас против Решение № 260054/28.09.2020г. по
НАХД № 500/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено
наказателно постановление № 02-0002914 от 01.06.2020г., с което, на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на “Пи енд Пи Маунтин“
ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ № 132,
вх.А, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение
по чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда.
Решението се обжалва като неправилно,
тъй като касаторът счита, че е осъществен и доказан състав на нарушение -
неизпълнение от страна на работодателя да плати полагащото се на работник
трудово възнаграждение. Възразява срещу изводите на съда за допуснати
съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на
дружеството. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, както и претендира разноски..
Ответникът по касация също не изпраща
представител, като извънсъдебно е депозира молба за оставяне в сила на съдебния
акт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна и депозирана в предвидения от
закона срок, а разгледана по същество е основателна.
Ответникът по касация “Пи енд Пи
Маунтин“ ЕАД е санкциониран за това, че в качеството си на работодател, към
01.10.2019г. не е изплатил трудовото възнаграждение за м.08.2019г. на
служителката Д.В.Х., което е квалифицирано като нарушение по чл.128, т.2, във
вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ. Районният съд е отменил издаденото наказателно
постановление, като е приел, че са пропуснати съществени елементи от
фактическия състав на нарушението, в частност липсва посочване на дата на
извършване. По същество е намерил, че след като към датата на съставяне на АУАН
трудовият договор с работника е бил вече прекратен, за работодателя не е
съществувало задължение да заплати трудовото възнаграждение за месец август
2019г. в срок до 30.09.2019г., както е било уговорено в договора, а
изискуемостта на дължимите от работодателя трудовите възнаграждения в този
случай възниква в момент, различен от посочения в акта и постановлението.
Решението е неправилно.
Не могат да бъдат възприети решаващите мотиви на
съда за допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното дружество поради непосочване точния момент
на извършване на нарушението. Касае за противоправно бездействие на
работодателя, който не заплаща трудово възнаграждение в установените срокове, в
който случай се приема, че при нарушения, изразяващи се в бездействие, се
създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на
задължението за действие до преустановяване на това бездействие или до
установяването му по надлежния ред. Както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него постановление се сочи датата на извършената
проверка по документи – 06.12.2019г. и 10.12.2019 г., при която е установено
нарушението, т.е. нарушението е в целия период на бездействие – от 30.09.2019г.
до установяването му, а не на конкретна дата на бездействие. Правото на защита
на санкционираното лице не е нарушено по никакъв начин.
На следващо място не се установява и
неотносимата правна квалификация сочена от съда. Процесното изпълнително деяние,
така както е описано в АУАН и в НП правилно е квалифицирано като нарушение на
чл.128, т.2 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Разпоредбата на чл.270 от КТ регламентира възможните начини,
удостоверяващи плащането на трудовото възнаграждение, поради което с
посочването ù също не се ограничава правото на защита на санкционираното
дружество, още повече, че то се защитава срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация.
Данните по делото сочат, че
работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения на множество негови
работници, измежду които и Джейн Христова, като констатациите в тази насока са
обективирани в съставения протокол за извършена проверка. Това представлява
неизпълнение на задължението му, регламентирано в нормата на чл.128, т.2 от КТ и
като нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство се санкционира на
основание чл.414, ал.1 от КТ, така както е процедирал административно наказващият
орган. Действително, трудовото правоотношение
между Джейн Христова е прекратено на 13.09.2019г. със Заповед № 1236, но
възнаграждението за месец август 2019г. се дължи за труд, който е положен през
този месец, т.е. административнонаказващият орган проверява дали е налице
изпълнение на задължението на работодателя по чл. 128, т. 2 от КТ, възникнало в
рамките на едно съществуващо трудово правоотношение. Настоящото производство не
се занимава с въпросите какви вземания възникват за страните, имащи за свой
правопораждащ факт прекратяването на трудовия договор. В този смисъл, неплащането на трудово
възнаграждение в определен срок осъществява състав на нарушение, поради което
отговорността на работодателя правилно е била ангажирана и като е отменил
наказателното постановление районният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен и вместо него се постанови друг, с който се
потвърди наказателното постановление. При този изход на процеса дължими за
присъждане са разноските, поискани от касатора, в минимален размер от 80лв. за
всяка съдебна инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIII-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260054/28.09.2020г.
постановено по НАХД № 500/2020г. по описа на Районен съд – Несебър
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
02-0002914 от 01.06.2020г. издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.
ОСЪЖДА “Пи енд Пи Маунтин“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ № 132, вх.А, с ЕИК *********,
да ЗАПЛАТИ на Инспекция по труда гр.Бургас сумата от 160лв. съдебни разноски за
двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: