Решение по дело №5877/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1494                                                 13.06.2019 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и осми май                                               две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                           Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Марина Димова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 5877 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Севан” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. Захари Стоянов № 89, представлявано от Артур Акопович Акопян, срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1521,88 лева, представляваща плащане на задължение, извършено след подписване на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, произтичащо от т. 3 от анекс към договора от 15.01.2013 г., сумата от 463,56 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 08.08.2015 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2018 г., до окончателното плащане на сумата. 

Твърди се, че по силата на договор за продажба на дружествени дялове К. прехвърлил на „Севан“ ООД 60 дружествени дяла от капитала на „Агро инвест – 56“ ООД. В т. 3 от анекс към договора от същата дата било уговорено между страните, че К. носи отговорност за всички задължения на дружеството, за които не е уведомил купувача. По описа на ЧСИ С.Н.било образувано изп. д. № 201380504401323 за задължения на „Севан“ ООД, възникнали преди продажбата на дружествени дялове към ЗКПУ Наша земя. След извършено прихващане на задължения по няколко изпълнителни дела сумата, заплатена по изпълнителното дело от „Агро инвест 56“ ЕООД, била в размер на 1521,88 лева. По силата на цитираната клауза от анекса същата следва да се заплати от ответника

Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна чрез особен представител е посочила, че предявените искове са неоснователни.  Посочено е, че представеният анекс е нищожен поради липса на форма, а именно нотариална заверка на подписите. Оспорено е съдържанието на анекса, като се твърди, че има дописване на текста „всички задължения“, извършено след подписването му.

 Посочено е, че искът е погасен по давност, тъй като сумата е удържана от ЧСИ на 04.03.2013 г., а исковата молба е подадена на 08.08.2018 г. – след изтичане на 5-годишния срок. Посочено е също, че задълженията на дружеството са били известни на купувача преди прехвърляне на дяловете, което е предпоставка за неоснователност на иска за главница.

Сочи се, че неоснователен е и искът за присъждане на лихва, тъй като не е посочен в анекса срок за изпълнение задължението на ответника.

Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 ЗЗД.

По делото се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 15.01.2013 г., по силата на който К. е продал на „Севан“ ООД 60 дружествени дяла от капитала на „Агро инвест – 56“ ООД за сумата 150000 лева, като е записано, че продавачът е получил сумата напълно с банков превод. Договорът е с нотариална заверка на подписите.

На същата дата е подписан анекс към договора за покупко-продажба на дружествени дялове, като е променен размерът на продажната цена на 650000 лева, уговорен е срок за заплащане на остатъка от 500000 лева до 01.08.2013 г. Представено е извлечение от банкова сметка *** „Севан“ ООД, видно от която на 15.01.2013 г. по сметка на В.К. са преведени сумите от 150000 лева и 500000 лева. Страните са постигнали съгласие в кои случаи продавачът ще носи отговорност за задължения на „Агро инвест – 56“ ООД

С отговора на исковата молба е направено възражение, че анексът е нищожен поради липса на форма. В действащата към датата на подписване на договора и анекса – 15.01.2013 г. редакция на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ е посочено, че прехвърлянето на дружествен дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър. В случая тази форма е спазена за договора – същият е с нотариално заверени подписи, но представеният по делото анекс към него, в който са инкорпорирани и задълженията на ответника, за неизпълнението на които се търси обезщетение в настоящото производство, е в обикновена писмена форма.

В Решение № 25/10.06.2016 г. по т. д. № 3113/2014 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че прехвърлителната част на договора е негова съществена част, индивидуализираща и типизираща сделката, а в частта за цената и други задължения на страните по договора съдържанието на договора е несъществено – не е същински/задължителен елемент от фактическия състав на прехвърлянето, а облигационна последица от съгласието за прехвърляне на дружествени дялове. В случая договорът за продажба на дружествени дялове между К. и „Севан“ ООД отговаря на изискването за форма. Спорът е за действителността на анекса, от който произтича задължението на К., и следва ли по отношение на него да се простира изискването за форма по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Върховният съд е посочил, че с оглед направеното по-горе разграничение между същественото и несъщественото съдържание на сделката, би следвало да се прецени и въведеното от законодателя изискване за форма на договора – в съществената, прехвърлителната част на този договор писмената форма с нотариална заверка на подписите е условие за действителност, а в несъществената част – условие за доказване. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че приложеният по делото анекс, доколкото урежда незадължителни елементи от фактическия състав на прехвърлянето на дружествени дялове, не е нищожен поради липса на форма, тъй като по отношение на него няма изискване за нотариална заверка на подписите.

Ето защо следва да се прецени дали е възникнало за ответника задължението за плащане на сумата от 1521,88 лева, претендирана от ищеца, основание за което е уговореното между страните в анекса, че К. носи лична и безусловна отговорност за всички задължения на дружеството, за които не е уведомил писмено купувача и които не са упоменати в предварителния договор от 11.12.2012 г., както и за задължения, които станат известни след подписване на договора. В предварителния договор е уговорено, че продавачът не дължи плащане на задължение към „Булбанк“ в размер на 45000 лева и публично държавно вземане в размер на 52000 лева.

На 02.12.2011 г., 06.06.2012 г., 08.05.2013 г. са издадени изпълнителни листи в полза на ЗКПУ „Наша земя“ срещу „АГРО ИНВЕСТ - 56“ ООД са образувани изпълнителни дела № 201280504401304 и 20138050401323 по описа на ЧСИ С.Н.. Поради образувани при същия съдебен изпълнител дела с взискател „АГРО ИНВЕСТ - 56“ ООД и длъжник ЗКПУ „Наша земя“ ЧСИ Николова е извършила прихващане на насрещните задължения с протокол за прихващане от 06.08.2013 г., като е останала за плащане от ЗКПУ „Наша земя“ сумата 3202,08 лева. Преди извършване на прихващането (на 04.03.2013 г., видно от представеното по делото извлечение от сметка) от сметката на „АГРО ИНВЕСТ - 56“ ООД ЧСИ е удържала сума от общо 4723,96 лева, а след извършване на прихващането – на 09.08.2013 г., е възстановила дължимата от ЗКПУ „Наша земя“ сума от 3202,08 лева по банковата сметка на „АГРО ИНВЕСТ - 56“ ООД(видно от приложеното извлечение). Разликата между двете суми се равнява на 1521,88 лева, която е претендираната в настоящото производство. Протоколът за прихващане е връчен на процесуалния представител на „Агро инвест – 56“ ООД на 06.08.2013 г.

Съгласно договорката между страните в чл. 3 от анекса от 15.01.2013 г.  „продавачът носи лична и безусловна отговорност за всички задължения на дружеството, за които не е уведомил писмено купувача и които не са упоменати в предварителния договор от 11.12.2012 г. Всички задължения, които станат известни след датата на подписване на договора, ще бъдат изплатени лично от К., или ако „Севан“ ООД ги е изплатило или бъдат събрани по принудителен начин, К. носи регресна отговорност за изплащането им спрямо „Севан“. Следователно предпоставка за ангажиране отговорността на К. по посочената разпоредба, при положение че задълженията станат известни след 15.01.2013 г., на която хипотеза се позовава ищецът, е тези задължения да бъдат изплатени от „Севан“ ООД. От представените по делото доказателства не се установява наличие на тази предпоставка – задължението да е заплатено от „Севан“ ООД. Видно от представеното извлечение от сметка, плащането е извършено от „АГРО ИНВЕСТ – 56“ ООД. Ето защо и не са налице предпоставките за носене отговорност от К. по сключения между страните договор, тъй като ищецът не е доказано да е претърпял пряка и непосредствена вреда вследствие неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника.

По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск за осъждане на ответника да заплати главница в размер на 1521,88 лева е неоснователен, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва.

Предвид неоснователността на иска поради липса на пряка вреда за ищеца не следва да се обсъжда възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност за вземането.

                       Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Севан” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. Захари Стоянов № 89, представлявано от Артур Акопович Акопян, срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1521,88 лева (хиляда петстотин двадесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща плащане на задължение, извършено след подписване на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, произтичащо от т. 3 от анекс към договора от 15.01.2013 г., сумата от 463,56 лева (четиристотин шестдесет и три лева и петдесет и шест стотинки) обезщетение за забава върху главницата за периода 08.08.2015 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2018 г., до окончателното плащане на сумата. 

 

                                   Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД