Присъда по дело №62/2021 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 2
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Подп. Величка Захариева Влашева
Дело: 20216200200062
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА
Съдебни*** Здравко И. П.

заседатели:ст. серж. Никола И. П.
при участието на секретаря Виолета В. Драгиева
и прокурора Ст. Н. Ст.
като разгледа докладваното от подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20216200200062 по описа за 2021 година


На основание чл. 301, 303 и 304 НПК съдът
ПРИСЪДИ:


ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ старшина от запаса Н. СТ. Н., от щабен
батальон към в.ф. *** – ***, към момента уволнен, роден на *** г. в гр. ***
обл. ***, постоянен и настоящ адрес: с. ***, обл. ***, ул. ***, *** с ЕГН
**********



ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ,

1
На 05.06.2019 г. в гр. ***, като *** на ***”, да се е възползвал от
служебното си положение и да е отнел чужди движими вещи – горива
бензин и дизел, от владението на в.ф. *** – ***, числящи се на *** Ив. Б. Б.
на длъжност „*** към в.ф. *** – *** и на *** Т. Д. Т. на длъжност „*** към
в.ф. *** – ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
както следва:
1. От ГЗС на логистичен батальон към в.ф. *** – *** да е отнел на два
пъти числящото се на *** Ив. Б. Б. на длъжност „*** към в.ф. *** – *** –
329,600 литра гориво дизел F-54 на стойност 695,46 лева, което да го е
заредил на два пъти в левия резервоар на *** с рег. ***, който му бил
зачислен със заповед № ЗРД-62/02.01.2019 г. на *** към в.ф. *** – ***, като с
помощта на *** с рег. ***, на два пъти да го е изнесъл от логистичния
батальон към в.ф. *** – ***, след което да го е пресипал в туби, които
натоварил в личния си лек автомобил.
2. От ***” на щабен батальон към в.ф. *** – *** да е отнел 207.00
литра бензин А-95 Н на стойност 434.70 лева с МОЛ *** Т. Д. Т. на длъжност
„*** към в.ф. *** – ***, което да го е пресипал в туби, като за кражбата
използвал л.а. “*** модел “*** с рег. ***, негова собственост, като натоварил
всичкото гориво 329,600 литра дизел F-54 на стойност 695,46 лева и 207.00
литра бензин А-95 Н на стойност 434.70 лева, всичко на обща стойност
1130,16 лева в автомобила и го изнесъл от ***” на щабен батальон към в.ф.
*** – ***, като бил задържан извън района на *** ***“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА да е извършил престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194 ал. 1 от НК.

Приложените по делото веществени доказателства:
1. Приложеното по делото веществено доказателство МПС “*** *** с
рег. ***, ДА СЕ ВЪРНЕ НА СОБСТВЕНИКА му, след влизане на съдебният
акт в сила.
2. ДА СЕ УНИЖОЖАТ ИЗЗЕТИТЕ 2 (два) бр. по 1 литър гориво
иззето от л.а. *** с рег. ***, на *** Ив. Б. Б., което е на съхранение във
Военна полиция – ***.
3. ДА СЕ ВЪРНАТ на в.ф. *** – *** ПРЕДАДЕНИТЕ ЗА
ДОБРОВОЛНО СЪХРАНЕНИЕ С ПРОТОКОЛ на л. 44, от т. І на ДП № 35-
2
РП/2019 г. на съхранение в склад ГСМ при в.ф. *** – *** – 287,600 литра
дизелово гориво в пластмасови съдове, иззети проби за нуждите на
експертизата – 23 бр., от които 16 бр. х 0,750 л. – 12,00 литра, 30 бр. х 1,000
л. – 30,000 литра, или общо 329, 600 литра дизелово гориво в пластмасови
съдове
4. ДА СЕ ВЪРНАТ на в.ф. *** – *** ПРЕДАДЕНИТЕ ЗА
ДОБРОВОЛНО СЪХРАНЕНИЕ С ПРОТОКОЛ на л. 44, от т. І на ДП № 35-
РП/2019 г. – 181,500 литра автомобилен бензин А-95Н, иззети проби в
пластмасови съдове за нуждите на експертизата – 34 бр. х 0,750 литра – общо
25,500 л., или общо 207,000 литра количество автомобилен бензин А-95Н.
5. ДА СЕ ВЪРНАТ на началника на ГСМ при в.ф. *** – ***: месечна
пътна книжка с контролен № 62/24.04.2019 г. за м. май 2019 г. на *** с рег. №
ВА 104 313 – 1 бр. 34 (тридесет и четири) листа – приложена, на корицата на
том І от досъдебното производство; както и месечна пътни книжки с
контролен № 190/20.12.2018 г. за м. януари 2019 г. на *** с рег. ***-1 бр. 35
л., месечна пътни книжки с контролен № 10/20.01.2019 г. за м. февруари 2019
г. на *** с рег. ***-1 бр. 35 л., месечна пътни книжки с контролен №
28/27.02.2019 г. за м. март 2019 г. на *** с рег. ***-1 бр. 35 л., месечна пътни
книжки с контролен № 47/28.03.2019 г. за м. април 2019 г. на *** с рег. ***-
1 бр. 35 л, месечна пътни книжки с контролен № 89/30.05.2019 г. за м. юни
2019 г. на *** с рег. ***-1 бр. 35 л., приложени в съдебен том ІІ.

На основание чл. 190 НПК направените разноски в размер на: в хода
на досъдебното производство общо в размер на 14 437 лв., в хода на
съдебното производство 1 125.00 лв. и за направените пътни разноски в
размер на 82.22 лв., или всички на обща стойност 15 644,22 лв. ОСТАВАТ ЗА
СМЕТКА НА ДЪРЖАВАТА.

Настоящата присъда може да бъде обжалвана и протестирана в
петнадесетдневен срок от днес пред Военно-апелативен съд на РБ – София.
Председател: _______________________
Заседатели:
3
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към присъда № 2 от 01.03.2022 г. по НОХД № 62/2021 г.
по описа на Военен съд – Пловдив

След цялостната преценка на събраните и проверени в съдебно
заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият *** от *** Н. С. Н. е роден на *** г. в гр. *** обл. ***.
На служба в БА бил от 02.05.1995 г. до 06.06.2019 г., видно от
приложената по делото кадрова справка на л. 28, том ІІІ от ДП № 93/20 г.
Последна длъжност, която е заемал подсъдимият е „***” от щабен батальон
към в.ф. *** – ***, видно от приложената длъжностна характеристика с рег.
№ ***от 10.01.2019 г. на л. 25, т. ІІІ от ДП № *** г., с която той е запознат на
13.02.2019 г. Със заповед № ЗЛС-25/07.06.2019 г. на *** от щабен батальон
към в.ф. *** – *** на подсъдимия му било наложено ***, видно от л. 8, том
ІІІ, ДП 93/2020 г.
По време на службата изпълнявал в пълен обем служебните си
задължения, показвал добри теоретични познания и практически умения.
Притежавал висока физическа работоспособност и отлична военна
подготовка. Сред колегите си се ползвал с уважение и авторитет. Поставените
задачи изпълнявал отлично и в срок. По време на службата си се проявявал
като съзнателен и отговорен военнослужещ, видно от приложената по делото
служебна характеристика на л. 29, том ІІІ от ДП № 93/20 г.
Наложено е *** със заповед № ЗЛС-25/07.06.2019 г. на *** от щабен
батальон към в.ф. *** – ***, но видно от приложения служебен картон на л.
30, от ДП № 93/2020 г., спрямо подсъдимия са налице *** поощрения и ***
наказания.
Не бил осъждан, съгласно приложената по делото справка съдимост на
л. 37, том ІІІ от ДП № 93/2020 г. ***.
Срещу подсъдимия *** Н., Военно окръжна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК, за това, че на 05.06.2019 г., в гр. ***, като длъжностно лице „***
на *** „***”, се е възползвал от служебното си положение и е отнел чужди
движими вещи – горива – бензин и дизел, от владението на в.ф. *** – ***,
числящи се на *** Ив. Б. Б., на длъжност „***” на логистичен батальон към
в.ф. *** – *** и на *** Т. Д. Т. на длъжност „***” на щабен батальон към в.ф.
*** – ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,
както следва:
1. От ГЗС на логистичен батальон към в.ф. *** – *** отнел на два пъти,
числящото се на *** Ив. Б. Б., на длъжност „***” на логистичен батальон към
в.ф. *** – *** – 329,600 литра гориво дизел F-54 на стойност 695,46 лева, като
1
го заредил на два пъти в левия резервоар на *** с рег. № ***, който му бил
зачислен със заповед № ЗРД-62/02.01.2019 г. на *** към в.ф. *** – ***, като с
помощта на *** с рег. № ***, на два пъти го изнесъл от логистичния батальон
към в.ф. *** – ***, след което го пресипал в туби, които натоварил в личния
си лек автомобил.
2. От *** „***” на щабен батальон към в.ф. *** – *** отнел 207.00
литра бензин А-95 Н на стойност 434.70 лева с МОЛ *** Т. Д. Т. на длъжност
„***” на щабен батальон към в.ф. *** – ***, като го пресипал в туби, като за
кражбата използвал л.а. “***”, модел ***” с рег. ***, негова собственост, като
натоварил всичкото гориво 329,600 литра дизел F-54 на стойност 695,46 лева
и 207.00 литра бензин А-95 Н на стойност 434.70 лева, всичко на обща
стойност 1 130,16 лева в автомобила и го изнесъл от *** „***” на щабен
батальон към в.ф. *** – ***, като бил задържан извън района на ***“ ***“.
ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание счита, че от събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се доказа, че подсъдимият
*** Н. на 05.06.2019 г., сутринта е натоварил дървен материал с машина *** с
рег. *** от *** „***“ и се отправил към в. ф. *** – *** за изработване на
мишени за полигон ***. След това отишъл в бригадния ГСМ, в района на в.
ф. *** – ***, където му бил зареден левия резервоар на машината с дизел
ДСЗ-30, което гориво решил да открадне, като преди това източил бензина, а
десния заредил с бензин А 95. Върнал се обратно на *** “***“ и източил
горивото в ПВЦ туби, които оставил в склада, за който имал достъп. Отново
се върнал в ГСМ и отново заредил левия резервоар на машината с дизелово
гориво, а десния с бензин, след което се върнал на учебния полигон и отново
сипал горивото в туби. Така на двата пъти е заредил 329, 600 л. гориво дизел
и 207 л. бензин А97. Сочи, че военната машина е била с бензинов двигател и
имала два резервоара. Въпросното гориво, а именно 329,600 л. дизел и 207 л.
бензин, прокурорът сочи, че съшия ден подсъдимият е натоварил в личния си
автомобил „***” с рег. *** и около 15 ч. същият е напуснал района на ***
“***“, управлявайки сам лекия си автомобил, но бил спрян на около 30 – 50
м., след КПП на учебния център от служители на ВП – *** – св. *** А. и св.
И.. В багажното отделение на автомобила същите открили туби и бутилки от
ПВЦ общо 40 бр., пълни с бензин и дизелово гориво. Сочи, че бил извършен
оглед, като подсъдимият доброволно е предал откраднатото гориво, както и
автомобила за нуждите на разследването. На база на горните доводи,
представителят на ВОП –Пловдив счита, че подс. *** от резерва Н., като се е
възползвал от служебното си положение е отнел чужди движими вещи –
посоченото количество гориво, без съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои. От ГЗС на в.ф. *** – *** отнел от владението на *** Б. 329,600 л.
гориво дизел на стойност 655,46 лв., като на два пъти го заредил в левия
резервоар на управлявания от него ***, който му е зачислен със заповед на
*** на в.ф. *** – ***. Отнел също така и 207 л. бензин А 95 на стойност
434,70 лв., с МОЛ – *** Т.Т. на длъжност „***“ на в.ф. *** – ***, което
отново пресипал в туби и го натоварил в личния си автомобил.
2
Сочи, че е доказано, че на 05.06.2019 г., на два пъти подсъдимият със
служебно зачисленият му автомобил е напускал *** “***“, макар да е бил ***
същия ден, като е посетил ГЗС, където с помощта на неустановено към
момента лице е извършил въпросната кражба на гориво дизел и бензин.
Представителят на ВОП – Пловдив сочи, че това количество гориво
дизел и бензин е било напълно възможно да се събере като създаден излишък
от ГЗС, при нарушаване нормативните уредби, свързани с движението на
горивото. Още повече прокурорът сочи, че в хода на ДП, при разпита му като
свидетел, подсъдимият Н. е посочил категорично, че това гориво е било
събирано като излишък във въпросната ГЗС, като го е откраднал.
Представителят на ВОП – Пловдив се позовава на изготвената
физико-химическа експертиза на иззетите проби от горивата, като сочи, че
иззетите проби от дизеловото гориво в левия резервоар на *** и от колонката
в склада на ГЗС са идентични. Товарният автомобил *** е с бензинов
двигател, а по представените данни и резултатите, получени от лабораторията
от София, левия резервоар на *** е запълнен с дизелово гориво, а десния с
бензин, което е напълно недопустимо в МО. Резултатите от анализа на
пробите показват, че горивото е прясно налято в резервоарите на т. а. ***,
управляван от подсъдимия.
Позовава се и на изготвената оценъчна експертиза, като стойността на
горивото е дадено по пазарната стойност, като данните са взети от
произволни бензиностанции в страната, а именно – дизеловото гориво в литри
329,600 л. към дата 05.06.2019 г. е 695,46 лв., бензинът А-95Н – 207 л. към
05.06 19 г. е бил 434,70 лв. На база на горната фактическа обстановка и на
събраните гласни и писмени доказателства прокурорът моли съда да приеме,
че обвинението е доказано по категоричен начин. Сочи форма на вина – пряк
умисъл. Поради което предлага на съда да се съобрази със смекчаващото
вината обстоятелство: чисто съдебно минало и с отегчаващото –
непризнаването на вина. Предлага за това извършено деяние, съдът да му
наложи наказание лишаване от свобода към средния размер. По отношение
на веществените доказателства л.а. „***“ с рег. ***, собственост на
подсъдимия, да се отнеме в полза на държавата, а горивото да бъде върнато
на подразделението. Разноските от 14 437 лв. за експертизи да бъдат поети от
подсъдимия.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на в.ф. *** – ***, изцяло подкрепя тезата на
обвинението, в случая, както и по отношение на предложеното по вид и
размер наказание.
За подсъдимия се явява АДВ. П. от АК – ***, който пледира, че на
първо място казусът, който е поставен за разглеждане по инициатива на ВОП
– Пловдив действително е за твърдяно извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 6 от НК. Законодателят изрично е задължил прокуратурата,
когато внася обвинителен акт за разглеждане в съда и инициира с
производство да посочи лицето, времето, мястото и начина на извършване на
3
престъплението, като акцентува върху начина и времето. Защитата сочи, че
на 05.06.2019 г. подсъдимият е отишъл с товарен автомобил *** до
бригадния ГСМ, който се намира в района на логистичния батальон към в.ф.
*** – ***. Защитата сочи, че не му става ясно къде се намира този полигон,
тъй като от показанията на св. *** Й.Й. бе установено, че бригадният ГЗС не
се намира в района на това поделение, а се намира в с. К.. То тогава къде е
отишъл подзащитният му, сочи защитата. Това е факт, посочен в
обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. как е извършено
престъплението. Кой лъже, св. *** Й., който казва, че бригадният ГЗС се
намира другаде, или записаното в обвинителния акт. Защитата сочи, че в
района на логистичния батальон в ***, бригаден ГЗС няма. Тогава къде е
отишъл клиента му с този *** в с. К., в гр. *** или в гр. Пловдив. Липсва
обстоятелството, къде е отишъл подзащитният му. Задължителният елемент,
който трябва да се посочи в обвинителния акт, е мястото на извършване на
престъплението. В случая липсва. На 05.06.2019 г. сутринта подзащитният
му е отишъл в бригадния ГЗС факт, посочен в обстоятелствената част на
обвинителни акт, а в диспозитива на обвинителния акт е записано от
прокуратурата, че на 05.06.2019 г. първо в ГСМ. Явно има разлика между
ГСМ и бригадния ГЗС на логистичен батальон в гр. ***. Защита сочи, че на
два пъти е отишъл, съгласно обстоятелствената част на обвинителният акт.
Следва въпроса къде е отишъл? Нека прокуратурата да каже. След като
отишъл, заедно с тази машина, защитата сочи, че в обвинителния акт е
записано, че е заредил левия резервоар на този камион. Той го е направил
лично го е заредил. В съдебното заседание, поведено на 01.03.2022 г., св. М.Н.
показа, кой зарежда – който държи края на маркуча, където влиза в
резервоара и това го прави този който е на ГСМ. Как неговия подзащитен ще
зареди левия резервоар на машината си, как, като гледа – с гледане не се
зарежда. На следващо место защитата сочи, че по данните от обвинителния
акт, след като клиентът му е заредил този резервоар с дизелово гориво,
решил тогава да го открадне. Няма едно доказателство за субективния
елемент на престъплението, касаещо момента на възникване на намерението,
за да осъществи това противозаконно присвояване – отнемане, а не кражба.
Липсват доказателства, за които прокуратурата е задължена да
представи пред съда, че тогава, в този момент е възникнал умисълът у
подзащитния му, защото деянието по чл. 195 НК е умишлено престъпление и
извършителят желае да настъпи вредоносния резултат.
На следващо место защитата акцентира и върху обстоятелство, че след
като неговият клиент решил да открадне, отишъл в *** „***“ и източил в
ПВЦ туби съдържанието на дизеловото гориво, след което отново се върнал
да зарежда гориво в ГСМ. Зарежда пак и тогава в този момент възниква
умисъл у него, за второто ходене. Защитата акцентира и върху факта, че
прокуратурата няма нито едно доказателство, че субективната страна на
престъплението възниква отново от този момент.
Защитата акцентира и на факта, че подсъдимият се върнал втори път на
4
полигона, източил и това гориво, но възниква въпросът как го е натоварил на
личния си автомобил „***“, как е пренесъл тубите сам и къде е била колата
му. Липсват свидетели, които да покажат, че същият ден са виждали
подсъдимия да товари в автомобила си, тъй като този ден личният му
автомобил не е бил в рамките на полигона на *** “***“.
Защитата сочи, че прокурорът е написал съчинение, което не се
подкрепя от доказателствата, че това гориво може много по-рано да е
откраднато и да е взето. Как подзащитният му е заредил това дизелово
гориво, след като от представената пътна книжка (ПК) № 89/30.05.2019 г.,
която предявихте има заредени само 17 л. гориво за въпросната дата. На
второ място защитата сочи, че разпитания като свидетел в процеса *** Б.,
който на тази дата е бил в ГСМ дежурен и е трябвало да държи края на
маркуча и да пълни резервоарите на съответните МПС-та, този свидетел е
показал, че не го е заредил и, че ключовете за станцията през деня стоят при
него. Нещо повече, същият е показал, че без неговото присъствие не може да
се зареди ***. Защитата акцентира и върху факта, как тогава подсъдимият е
отишъл и сам е заредил.
Защитата акцентира на показанията на св. *** Б., който е категоричен,
че ключовете от тази ГСМ са само и единствено при него, тогава може ли
подсъдимият на тази дата лично той да отиде и зареди, след като няма достъп
до тази зарядна станцията. Защитата сочи отново, че самият св. Б. е показал,
че всичко това се описва по пътен лист и по книжката на автомобила това е за
водача, а в раздавателната ведомост е посочено колко гориво е заредено. Не
са констатирани липси, съгласно извършения инвентаризационен опис. То
тогава, сочи защитата, как прокуратурата твърди, че на два пъти сутринта на
05.06.2019 г., подзащитият му е ходил и е бил зареждан с дизелово гориво от
дежурния по това време *** Б., колко литра е заредил и тези литри
съответстват ли на 329,600 л.? Няма такива доказателства. Самият *** Б. е
категоричен, че още същият ден е дошла Военна полиция и са запечатали
ГСМ, като са взели всички документи, вкл. и раздавателната ведомост, и се
извърши ревизия. Казали са, че всичко е нормално и нямат претенции към
количеството на горивото в тази зарядна станция. Тогава по документи
всичко е наред, дизеловото гориво от 329 л. е налице, къде е
противозоконното отнемане на чужда движима вещ? Коя е чуждата движими
вещ, както твърди прокуратурата – дизеловото гориво. В българското
процесуално право писмените доказателства играят важна съществена роля.
Има ли ревизионен акт и инвентаризоционния опис, в който се сочи, че
няма липса. Възниква въпросът как може да има кражба от длъжностно лице,
както е посочила прокуратурата, на нещо което по писмени доказателства не
липсва. Инвентаризационният опис тогава верен ли е, или не? Има ли
доказателства, които да сочат, че този инв. опис е писмено доказателство,
което не бива да се кредитира? По документи всичко излиза в ред. Ролята на
прокуратурата е да докаже откъде е това гориво и как е отишло там, сочи
защитата. Моли съдът да кредитира тези свидетелски показания на св. Б., от
5
което ще следва, че обвинението ще отпадне, защото няма липси и кражби,
т.е. не е доказано.
На следващо место защитата сочи, че в обвинителния акт е посочено,
че бензина А-95Н в размер на 207 л., подсъдимият е събирал като излишък в
продължение на два месеца от управляваната от него машина и това
количество бензин той съхранявал в туби в склада на полигона, до който само
той имал достъп. Защитата акцентира върху факта, има ли едно
доказателство, от което да става ясно, че тези 207 л. бензин са излишък.
Последните два месеца би следвало да се разбират месеците април и май
2019 г. През този период от време в резултат на движението на този товарен
автомобил се е постигнала икономия, до излишък и този излишък е в размер
на 207 л. Свидетелските показания, в тази насока няма. Откъде идва това
твърдение на прокуратурата?
Защитата акцентира и върху начина по който, според обвинителния
акт, е извършено престъплението, касаещо и бензина, а именно, след като
подзащитният му натоварил 207 л. бензин, които събирал в продължение на
два месеца, като говорим след като преди това откраднал нафтата, отишъл
към откраднатия бензин и го прехвърлил в лекия си автомобил. Само че в
диапозитива на обвинението пише „От *** „***“ на щабен батальон така е
отнел 207 бензин А-95Н на стойност 434 лв. като го пресипал в туби“.
Защитата сочи, тогава как не става ясно това, което е написано в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че след като натоварил първо
нафтата, натоварил и бензина, който пък събирал двама месеца като излишък
и съхранявал в туби в склада, това ли е или е това на 05.06.2019 г. отнел тези
207 л. като го пресипвал в туби като за кражбата използвал лекия си
автомобил. Пресипвал ли е подсъдимият в туби бензина на 05.06.2019 г., или
той е бил в продължение на два месеца изсипван по малко и се е образувал
излишък, съхраняван в туби в склада на полигона. Има несъответствие в
обвинителния акт.
По отношение на Физико-химичната експертиза защитата сочи, че в
съдебно заседание от 01.09.2021 г. вещото лице е изложила становище, че не
може да се каже със сигурност, че този автомобилен бензин е налят от ГСМ-а
на БА, или че е бензин налят от цивилна бензиноколонка, поради което всяко
предположение, което се установи в хода на съдебното производство, е в
полза на подсъдимия. Нещо повече сочи защитата, че този бензин, за който
твърди прокуратурата, че е откраднат, отнет в размер на 207 л. от военното
формирование с МОЛ св. Т., за което имаме инвентаризационен опис, че няма
липси, сега се оказва, че не може да се докаже дали е от ГСМ-ма на БА.
Тогава какво се доказва? В диспозитива на обвинението, е посочено, че
нафтата е от ***, а бензинът е взет от *** „***“. След като е от *** „***“ и
той го е пресипвал в туби, как го е отнел от *** „***“, след като в
обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че бензинът е
предварително складиран в *** „***“ и е бил в туби, а в диспозитива пише, че
е пресипван в туби. Защитата поставя въпроса откъде е отнет, а той от ***
6
„***“ този бензин не може да бъде отнет, може да бъде отнет някъде другаде,
където има ГЗС. С оглед противоречивостта на обстоятелствената част на обв.
акт и диспозитива и липсата на доказателства, то защитата моли съда да
постанови оправдателен съдебен акт, тъй като обвинението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
ПОДСЪДИМИЯТ сочи, че подкрепя своя защитник и моли съда да го
признае за невиновен.
По време на службата си подсъдимият извършил следното:
Подсъдимият *** Н., видно от приложените по делото писмени
доказателства ,е назначен като *** на ***“***“ към при в.ф. *** – ***, видно
от приложената по делото длъжността характеристика на л. 25, том ІІІ от ДП
№ 35-Рп/2019 г., изготвена на 10.01.2019 г. Като подсъдимият е запознат с
нея на 13.02.2019 г. За 05.06.2019 г., съгласно писмо рег .№ 3-2976 от
24.09.2021 г. в т. 16 за *** на *** “***“ е бил определен подс. *** Н. за
времето от 08:00 ч. до 17:00 ч. Безспорен факт, потвърден и от показанията на
св. П., който е категоричен, че този ден подс. *** Н. е бил ***. При
отсъствието на *** заместването се поема от ***. На 05.06.2019 г. *** е бил
св. Н., от показанията на когото се установява, че към десет без петнайсет е
застъпил дежурството на *** “***“. Като в този час, той не е видял подс. ***
Н. в района на полигонната команда. Безспорен е фактът, че св. П., който е
бил *** от 04.06.2019 г. до 05.06.2019 г. до 10:00 часа е видял подс. *** Н.
към 8:30 часа да се подготвя да слиза с камиона *** номер *** като е узнал от
самия подсъдим, че отива за дървен материал, а не за гориво. Факт безспорно
потвърден и от приложеното копие от дневник за излизане и влизане на
машите в *** “***“ на л.176 – 178, съд. том І. Видно от приложеното копие от
този дневник на л. 178 срещу № 263 е отразен този факт, че подс. *** Н. е
напуснал полигона с машина ***, номер *** в 07:40 ч. като са вписани
километрите на излизане с машината 66 258 км. и километрите на връщане на
машината 66 289 км. на дата 05.06.2019 г. Не е налице вписване на друго
излизане за 05.06.2019 г. на подс.*** Н. и зачислената му машина ***.
Тези данни съответства на ПК № 89 за месец юни 2019 г. – пътен лист
на стр. 5 от ПК 89/2019 г.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че на подс. *** Н. е зачислен автомобил, съгласно Заповед №
ЗРД-62 от 02.01.2019 г. с рег. № З-965 от 15.07.2019 г. на л. 21 – 22 от том ІІІ
от ДП № 35-Рп./2019 г. – Тип „***“, марка „***“, с рег. № ***. От тази
заповед е видно, че освен на подс. *** Н. този автомобил е зачислен и на още
двама водачи *** Цв. Ц. и *** Р. Р.. Последният беше разпитан в качеството
на свидетел и беше категоричен, че този автомобил му е зачислен и, че
съгласно предявената му ПК № 89/30.05.2019 г. за месец юни 2019 г.,
издадена за този автомобил, същият показа, че на дата 05.06.2019 г. не е
слизал да зарежда гориво, макар на стр. 1 (гръб) да има отразяване на
изминати километри 31 и заредено гориво 17 и положен подпис от него. От
7
събраните по делото доказателства се установи, че на 05.06.2019 г., подс. ***
Н. е напуснал пределите на *** “***“ със зачислената му машина, факт
потвърден по безспорен и категоричен начин и от показанията на св. П., като
повод за напускането е, че отива за дървен материал, но не и за гориво. Като в
последствие по обяд подс. *** Н. се е завърнал с товарния автомобил, който е
бил пълен в действителност с дървен материал и е заминал навътре, към
склада, където се съхраняват материалите. Същият ден не е видял да излиза
отново подс. *** Н., както показа св. Н.. Складовете, които се числят на подс.
*** Н. не са навътре в гората, те всичките са видими, бе категоричен св. Н..
Същият свидетел показа, че на този *** “***“ има един вход и един изход. На
05.06.2019 г., видно от показанията на св. Н. и св. П., нито един от двамата не
е виждал в рамките на *** “***“ личното МПС на подс. *** Н.. Личните
автомобили на военнослужещите се паркират в рамките на *** “***“, но до
дежурната стая, където има определени места, съгласно показанията на св. Н.
и св. П.. Подс. *** Н. се установи, че няма право да придвижва своя
автомобил навътре до складовете, факт потвърден и от показанията на св. П..
Като дори и от извършената от него обиколка на парковата територия на ***
“***“ за дежурство на 04.06.2019 г. срещу 05.06.2019 г., ако има паркиран
автомобил до склада на подс. *** Н. ще се види, но същият бе категоричен, че
по време на това негово дежурство не е видял автомобила на подс. *** Н.,
паркиран около складовете, в който той държи материалите и машината.
По отношение на *** “***“ се установи, че там са разположени и
машини на други военни формирования – в.ф. *** – *** и в.ф. *** – ***. Тези
машини се намират в отделни клетки, като те са заключени и запечатани. Не е
констатирано наличие на проблеми със слепките, както показа св. П. (който е
от 10 г. е на работа на *** “***“). Не е установена липса и на гориво. Наред с
тези машини има и машина на в.ф. *** – *** – влекач, който е зачислен на св.
Н.. Тази машина е приета и запечатана с пломба и не са констатирани липси
на дизелово гориво. Освен тези машини на *** “***“ има *** и *** на подс.
*** Н., както показа св. Н.. За *** с рег. № *** се установи, че той е с два
резервоара от по 170 л. вместимост, съгласно показанията на св. Б. и св.Т. .
Като тази машина се движи само с бензин. Ако бъде заредена с друго гориво
– дизелово няма да се движи. Това обстоятелство се потвърди от показанията
на св. Б.. Установи се, че по никакъв начин, св. Б. не е зареждал таза машина с
дизелово гориво, защото тя няма да тръгне. Св. Т. потвърди, че този *** се
зарежда само с бензин А-95, ако бъде зареден с друг вид гориво не би се
движил. Тази машина се води бензинова, и друг автомобил не е зачислен на
подс. *** Н., съгласно показанията на св. Т.. Св. К., бе категоричен, че
машината зачислена на подс. *** Н. е бензинова и ако единият резервоар
бъде зареден с бензин, а другият с дизел, то той няма да се движи.
Самото зареждане с гориво се извършва в ГЗС, който е към в.ф. *** –
***, тъй като по делото се установи, че ГЗС не е ГСМ. ГСМ се намира в с. К.
на 20 км. извън града, факт потвърдени от св.Й..
Редът за зареждане е посочен от св. Б., който е нещатен на ГЗС във в.ф.
8
*** – ***, съгласно Заповед № ЗРД-4 от 02.01.2019 г., т. V на л. 384 съд. том
ІІ. Самият свидетел подробно показа, че без негово присъствие не може да се
извърши зареждане, тъй като ключовете за ГЗС се намират в кутия, която е
при дежурния във в.ф. *** – ***, откъдето се вземат срещу подпис от
свидетеля. Разпечатва се кутията. Като през целия ден ключовете се намират
у свидетеля и в края на работния ден се поставят отново в кутията, която се
запечатва и се връща срещу подпис.
От събраните доказателства се установи, че на 05.06.2019 г. подс. ***
Н. е прозвънил по мобилния телефон на св. Б., че ще слиза, но не е уточнил за
какво. От показанията на св. Б. се установи, че той на 05.06.2019 г. е бил на
работа, обстоятелство потвърдено и от справка № ЗН-1346 от 21.09.2021 г. на
л. 396 от съд. том ІІ и не го е заредил, защото са се разминали. Самият
свидетел показа, че в ПК № 89 за м. май 2019 г. на стр. 5 има негов подпис,
но реално това зареждане е извършено за времето от 23.07.2019 г. до
30.07.2019 г. Това е така, защото по делото е приложена ведомост № 142 на л.
199, съдебен том ІІ, която е за периода от време от 23.07.2019 г. до 30.07.2019
г. От самата ведомост е видно, че под № 8, водач на машина *** *** с име Р.
е заредил гориво в тази машина за периода, посочен в приложената по делото
ведомост №142, общо 29 л. Това обстоятелство съответства и по лимитната
карта на ПК № 89/2019 г. на стр. 1 (гръб). Св. Б. показа, че данните относно
зареждането се разминават като дати, защото машината не е слизала на
05.06.2019 г. и не е зареждана на тази дата, а е зареждана съгласно ведомост
№ 142 за посоченият период. Нещо повече установи се, че подс. *** Н. е
подготвил пътния лист за 05.06.19 г., но реално извършено зареждане няма.
Тези факти се потвърдиха от показанията на св. Д., който бе категоричен, че
макар ПК 89/2019 г. е за м. май 2019 г. и е завършена, а не за м. юни, тъй като
имаме преправяне горе в дясно на първа страница на ПК на месеца и на
страниците на ПК - „лимитна карта“ и „пътните листове“.
Пътната книжка № 62/2019 г., която е издадена през м. април и е
ползвана за м. май, защото както показа свидетелят тя е била за месец юни.
Тя не е довършена, в нея липсва отразяване на ведомост, за да може да се
извърши засичане на горивото.
Така на 05.06.2019 г. подс. *** Н. към 14:00 часа бил спрян в момент
на управление на ЛМПС, а именно „***” с рег. *** от служители на ВП –
Пловдив - св. *** И. и св. *** А.. Безспорен е факта, че тези двама служители
са към ВП – Пловдив, съгласно приложените по делото длъжностни
характеристики на л. 153 и на л. 157, съд. том І. Св. *** И. показа, че към
14:00 часа чул звук на автомобил, който излизал от полигона на *** “***“.
Факт потвърден и от св. *** А., че по време на дежурство по контрол и охрана
на *** “***“, видял цивилен автомобил да напуска полигона. На 30 м. след
това са го спряле. Като по делото бе изискана и приложена справка рег. №
ПД-5592/29.09.2021 г. от ВП – Пловдив на л. 418 , съд. том ІІ, от което се
установява, че служители на ВП – Пловдив не могат да спират самостоятелно
цивилни ППС.
9
Въпреки допуснатото превишаване на правомощията, служителите на
ВП – Пловдив са извършили спиране на цивилен автомобил и са отпочнали
проверка. В багажното отделение на автомобила, с водач подс. *** Н., били
открити туби и ПВЦ бутилки общо 40 броя пълни с гориво – дизел и бензин.
На 05.06.2019 г. бил извършен оглед на местопроизшествието на МПС-то, на
склада, в който се помещавали машините *** с рег. № *** и *** *** с рег.
***. В протокола за оглед е посочено, че огледът е продължил и в дома на
подс. *** Н. в с. *** – л. 1 – л. 2, том І от ДП № 93-РП/2019 г. По този
протокол, подс. *** Н. не е посочил, че са налице възражения от негова
страна. Бил изготвен и фотоалбум, който е приложен към делото на л. 4 – л. 6,
том І от ДП № 93-Рп/2019 г. На 07.06.2019 г. бил извършен оглед, съгласно
приложен протокол на л. 35 – л. 37, том І от ДП № 95-Рп/2019 г. на склад –
разположено северен в ***“***“, в който се намирали машините *** с рег. №
*** и *** *** с рег. № *** От *** са били иззети 2 л. гориво бензин от десния
резервоар и литър гориво от левия резервоар. Тези иззети проби са били
предадени с протокол за доброволно предаване от 07.06.2019 г. на л. 39, том І
от ДП № 93-Рп/2019 г., като по време на това действие присъствали
свидетелите Д. и Г.. На 16.07.2019 г. е извършен оглед на личното МПС „***
***” с рег. *** на подс. *** Н., което се намира на съхранение на паркинга на
Военна полиция – ***. Като бил изготвен и фото албум към него прилжен на
л. 43 – 44, том І от ДП № 93-Рп/2019 г. На 16.09.2019 г. последвал оглед на
веществените доказателства и бил изготвен и приложен протокол за
предаване за отговорно пазене от 16.09.2019 г. на л. 44, том І от ДП № 93-Рп/
2019 г.
На 05.06.2019 г. бил запечатан и ГЗС във в.ф. *** – ***. Като на
06.06.2019 г. бил извършен инвентаризационен опис и била изготвена
сравнителна ведомост на материалните запаси № 11 от 06.06.2019 г. на л. 120,
том ІІ от ДП № 93-Рп/2019 г. От извършената проверка на ГЗС към в.ф. *** –
*** е видно, че няма констатирани липси. Свидетелят Б. е запознат с
изготвения опис и е положил. От показанията му се установи, че наред с
констатации за липси, при него никога не е имало и излишъци.
Нещо повече по делото е представено и копие от книгата за отразяване
на зареденото количество от ГЗС на л. 45 – л. 47 от ДП № 93-Рп/2019 г. От
нея е видно, че за дата 05.06.2019 г. по отношение на бензин А-95 липсва
вписване на заредено гориво от 207 л., както и по отношение на дизеловото
гориво липсва отразяване на заредено количество – 329.600 л.
По делото в хода на досъдебното производство е била назначена
физико-химична експертиза, приложена на л. 89, том І - л. 99 от том ІІ от ДП
№ 93-Рп/2019 г. В съдебно заседание тя беше изслушана и приета, но съдът
констатира, че по отношение на пробите, касаещи бензин А-95, иззети от ***
ВА с рег. № ***, които е обследвало вещото лице е установило, че те са с по-
тежка фракция. Според вещото лице това означава, че бензинът е примес.
Оттук следва изводът, че те той е по-лошо качество, или е съхраняван по-
дълго време, поради което съдът не приема становището на прокуратурата, че
10
бензинът е прясно налят. В БА се използват горива, които нямат метилови
естери на мастната киселина. Като от представеното за обследване на вещото
лице гориво бензин А-95, иззето от резервоара на личното МПС на подс. ***
Н. същото е установило, че е с влошено качество.
В БА горивата – бензина А-95 са без fame, защото голяма част от
горивата се съхраняват за по-дълго време. В гражданските горива,
задължително се прибавя fame. В предоставения за обследване бензин вещото
лице сочи, че е налице 6 – 7% съдържание на метилови естери на мастните
киселини (FAME), което означава наличие на тежък нефтопродукт, като не
може със сигурност да се каже, че този бензин е налят от ГСМ в БА.
По отношение на дизеловото гориво, което е предоставено за
обследване на вещото лице, е установено, че то е с по-ниска пламна
температура, което означава, че е смесено. Пламната температура и в БА и в
горивата – дизеловите горива по бензиностанциите в страната е 55 градуса, то
се произвежда по същите норми, както и за БА. Като в една част от
представените проби дизеловото гориво е идентично с това в БА, а в друга
част от пробите не е възможно да се установи идентичност.
На следващо место, в хода на досъдебното производство, е била
назначена допълнителна техническа експертиза, приложена на л. 62 – л. 66,
том ІІІ от ДП № 93-Рп/2019 г., която бе изслушана в хода на съдебното
следствие и се установи, че вещото лице е имало в предвид количеството
горива – дизелово гориво – 329,600 л. и бензин А-95 – 207 л. Като той е
посочил, че не е присъствал при мерене на количествата, а е взел предвид
количествата горива от протоколите от 07.06.2019 г. и от 16.09.2019 г. На
тази база на тях е определил и посочил количествата обследвани горива.
На следващо место, в хода на досъдебното производство, е била
назначена оценъчна експертиза, приложена на л. 109 – л. 112, том ІІ от ДП №
93-Рп/2019 г., като вещото лице при изслушването показа, че цените на двата
вида гориво е дал като е имал предвид пазарните цени в търговските мрежи в
страна, вземайки примерни цени на *** и бензиностанции ***. На база на
тези цени е определил цената на дизеловото гориво – за 329,600 литра дизел
F-54, която е оценил на стойност 695,46 лева и за 207.00 литра бензин А-95 Н,
която е оценил на стойност 434.70 лева, или всичко на обща стойност 1
130,16 лева
Съдът е приел изготвените заключения, след изслушването им в
съдебно заседание, като счита, че са изготвени с необходимите опит и
професионални умения.
Като по отношение на последното заключение, съдът счита, че така
депозираните цени не са определени на база на ценовата ставка на която се
предоставят горивата в БА, за което е налице и писмено доказателство –
справка рег. № ЗН-1338 от 17.09.2021 г. на л. 172, съд. том І.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
11
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите, направени от страните, стигна до единствения извод, че деянието,
за което е предаден на съд подс. *** Н. не е доказано по безспорен и
категоричен начин. За да достигне до този извод съдът приема следното:
Видно от предоставените писмени доказателства по делото не се
установи на 05.06.2019 г., подс. *** Н. да е заредил посоченото количество
гориво – дизел и бензин А-95 и то от ГЗС на в.ф. *** – ***. Не се доказа, чрез
нито едно доказателство, че на 05.06.2019 г. подс. *** Н. на два пъти е
напускал *** “***“. Факт потвърден по безспорен и категоричен начин от
показанията на св. Н. и св. П., както и от представения по делото дневник за
излизане и влизане на машината ***, числяща се на подс. *** Н. от *** „***“.
Поради което съдът няма как да приеме тезата на представителя на ВОП –
Пловдив, че подс. *** Н. на два пъти е заредил в левия резервоар на *** с рег.
№ *** - дизел f-54 – 329.600 л., което гориво да го е изнесъл на два пъти от
логистичния батальон на в.ф. *** – *** на 05.06.2019 г. и да го е пресипал в
туби същия ден, защото се установи, че личният автомобил на 05.06.2019 г.
не е бил в района на полигона на *** „***“ или в близост до склада за
материали на подс. *** Н., тъй като св. П. и св. Н. са категорични за това
обстоятелство. Поради, което няма как именно така посоченото количество
гориво – бензин А-95 и дизел да бъде натоварено на 05.06.2019 г. в личния
автомобил на подсъдимия в рамките на района на *** “***“. Да, безспорен е
фактът, че свидетелите *** А. и *** И. са спрели и на намерили вътре в
автомобила на подсъдния описаното количество гориво, но съдът не приема
техните показания за достоверни, че автомобилът е излязъл от полигона на
*** „***“ (св. И.), както и фактът, че са видели цивилен автомобил да напуска
полигона (св. А.) при условие, че първият свидетел показа, че е спрял
автомобила на 20 м. извън полигона, а вторият, че автомобилът е го е спрял
на 30 м. извън *** “***“. На тези показания се противопоставят показанията
на св. Н. и св. П., които са категорични, че на 05.06.2019 г. автомобилът на
подс. *** Н. не е бил паркиран пред дежурната стая, където е мястото за
паркиране на лични автомобили и че подс. *** Н. няма право да предвижва
лични си автомобил до складовете. Нещо повече при обхода от св. П. на
04.06.2019 г. срещу 05.06.2019 г. на парковата територия на *** “***“ не е
забелязал на парковата територия и до склада на подс. *** Н. личният му
автомобил. За 10 г. никой не му е докладвал, че подс. *** Н. е ходил с
личното си МПС до складовете.
На следващо место съдът не приема и факта, че подс. *** Н. от ***
„***“ на 05.06.2019 г. да е отнел 207 л. бензин А-95 от МОЛ – св. Т., защото
този свидетел е негов пряк началник и се намирал във в.ф. *** – ***. Този
свидетел е негов ротен. Той показа, че негово задължение било да присъства
при зареждане на автомобила и да се увери, че водачът на когото е заредено
гориво се е разписал във ведомостта. Като самото зареждане, както показа св.
Н., ставало не от водача на машината, а от ГСМ-ка, който държал маркуча на
горивото и зареждал.
12
Св. Т. показа, че той не е зареждал бензин А-95 в посоченото
количество на 05.06.2019 г., а и липсва документалното му отразяване, че св.
Т. е заредил въпросното гориво – бензин А-95. Св. Т. беше категоричен, че не
е поставял задача на подс. *** Н. за 05.06.2019 г. , да слиза от *** “***“ и да
зареди гориво. По делото се установи, че подс. *** Н. е напуснал района на
*** “***“ с цел да товари дървен материал за мишени, факт установен по
категоричен начин от показанията на св. Н. и св. П.. Установи се, че
автомобилът е бил празен при напускане на полигона на *** “***“ на
05.06.2019 г., а не както прокуратурата твърди, че е напуснал района на ***
“***“ , натоварен с дървен материал и се отправил към в.ф. *** – ***.
Обвинението не може да почива на предположения. Не може представителят
на обвинението да се базира на показанията, които подс. *** Н. е дал в
качеството на свидетел в хода на досъдебното производство, преди да бъде
привлечен като обвиняемо лице. Тези негови показания нямат правна
стойност. На следващо место самият подсъдим и в хода на досъдебното
производство, и в хода на съдебното следствие не е депозирал обяснения.
Това е негово изконно право. Ето защо в тежест на прокуратурата е да събере
и представи доказателства, които да докажат самото обвинение.
На следващо место по категоричен начин не се доказа твърдението на
представителя на ВОП – Пловдив, че това количество гориво е било събрани
и като „излишък“ от ГЗС и то в рамките на предходните два месеца – а рил и
май 2019 г. Не беше представено нито едно писмено доказателство за
констатиран излишък, а и нито един свидетел не показа, че е налице
възможност да се сформира излишък.
Това налага изводът, че няма как да се осъществи деянието от
обективната страна на състава, за който подсъдимият е предаден на съд.
Съблюдавайки горното съдът приема, че няма как да се приеме
твърдението на прокуратурата, че в момента на зареждането на горивото у
подсъдимия е възникнал умисъл за отнемане, тъй като не се доказа, че на
05.06.2019 г. подс. *** Н. е заредил посоченото количество гориво в
зачислената му машина, за да се създаде у него желание чрез искане за
протипозаконно отнемане на посоченото в обвинителния акт количество
гориво.
Не на последно место, след като не се установи, че това количество да
е сформирано от излишък, то няма как у подсъдимия да се създаде
предварителна представа за отнемане на това гориво.
От тук следва, че у подсъдимия не е налице формирал се умисъл на
05.06.2019 г. да отнеме посоченото количество гориво, защото не се доказа
това гориво да е заредено на 05.06.2019 г. и не се установи това количество
гориво да е в резултат на излишък, който подс. *** Н. в продължение на два
месеца да е събирал.
Не е ясна правната квалификация, за да се приеме, че е налице
формиран пряк умисъл, т.е. липсва ВИНОВНОТО поведение у подсъдимия,
13
което налага и изводът, че липсва СУБЕКТИВНАТА страна на престъпните
състави, за които е предаден на съд.
Престъплението по реда на чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от
НК, в което е обвинен подсъдимия е умишлено и чрез него се цели отнемане
на чужда движима вещ, която има определена стойност и от владението на
другиго. В случая не се доказа, че това е точната правна квалификация по
отношение на веща и не се установи наличието на формиран пряк умисъл у
подс. *** Н.. Необходимо е в съзнанието му да са налице представи, че ако на
05.06.2019 г. подс. *** Н. е налял това количество гориво в двата резервоара и
то на два пъти, че следва да го отнеме още същия ден чрез източване в туби и
пренасянето им в личния му автомобил в рамките на полигона на *** “***“
или, че ако това количество е от създаден излишък, който подс. *** Н. да е
събирал през последните два месеца преди 05.06.2019 г., т.е. април и май на
2019 г., да реши на 05.06.2019 г. да го отнеме.
При обсъждане на всички доказателства по делото, както гласни и
писмени такива, съдът счита, че деянието на подсъдимия *** Н. не е доказано
по несъмнен и безспорен начин и не следва същият да носи наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде
признат за НЕВИНЕН и да бъде ОПРАВДАН по обвинението по реда на чл.
195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Приложените по делото веществени доказателства:
1. МПС “*** ***” с рег. ***, ще следва ДА СЕ ВЪРНЕ НА
СОБСТВЕНИКА му, след като съдебният акт влезе в закона сила.
2. Ще следва ДА СЕ УНИЖОЖАТ ИЗЗЕТИТЕ 2 (два) бр. по 1 литър
гориво, иззето от л.а. "***" с рег. ***, на *** Ив. Б. Б., което е на съхранение
във Военна полиция – ***.
3. Ще следва ДА СЕ ВЪРНАТ на в.ф. *** – *** ПРЕДАДЕНИТЕ ЗА
ДОБРОВОЛНО СЪХРАНЕНИЕ С ПРОТОКОЛ на л. 44, от т. І на ДП № 35-
РП/2019 г. на съхранение в склад ГСМ при в.ф. *** – *** – 287,600 литра
дизелово гориво в пластмасови съдове, иззети проби за нуждите на
експертизата – 23 бр., от които 16 бр. х 0,750 л. – 12,00 литра, 30 бр. х 1,000
л. – 30,000 литра, или общо 329, 600 литра дизелово гориво в пластмасови
съдове.
4. Ще следва ДА СЕ ВЪРНАТ на в.ф. *** – *** ПРЕДАДЕНИТЕ ЗА
ДОБРОВОЛНО СЪХРАНЕНИЕ С ПРОТОКОЛ на л. 44, от т. І на ДП № 35-
РП/2019 г. – 181,500 литра автомобилен бензин А-95Н, иззети проби в
пластмасови съдове за нуждите на експертизата – 34 бр. х 0,750 литра – общо
25,500 л., или общо 207,000 литра количество автомобилен бензин А-95Н.
5. Ще следва ДА СЕ ВЪРНАТ на началника на ГСМ при в.ф. *** –
***: месечна пътна книжка с контролен № 62/24.04.2019 г. за м. май 2019 г.
на *** с рег. *** – 1 бр. 34 (тридесет и четири) листа – приложена, на
корицата на том І от досъдебното производство; както и месечна пътни
14
книжки с контролен № 190/20.12.2018 г. за м. януари 2019 г. на *** с рег. №
***-1 бр. 35 л., месечна пътни книжки с контролен № 10/20.01.2019 г. за м.
февруари 2019 г. на *** с рег. № ***-1 бр. 35 л., месечна пътни книжки с
контролен № 28/27.02.2019 г. за м. март 2019 г. на *** с рег. № ***-1 бр. 35
л., месечна пътни книжки с контролен № 47/28.03.2019 г. за м. април 2019 г.
на *** с рег. № ***-1 бр. 35 л, месечна пътни книжки с контролен №
89/30.05.2019 г. за м. юни 2019 г. на *** с рег. № ***-1 бр. 35 л., приложени в
съдебен том ІІ.
На основание чл. 190 НПК направените разноски в размер на: в хода
на досъдебното производство общо в размер на 14 437 лв., в хода на
съдебното производство 1 125.00 лв. и за направените пътни разноски в
размер на 82.22 лв., или всички на обща стойност 15 644,22 лв. ще следва да
останат за сметка на държавата.
Водим от горното, въз основа на събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, съдът постанови присъдата
си.

град Пловдив,
22.03.2022 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

15
Съобщи за изтекли лични данни