Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 01.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на тридесети
април две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 1099 по описа за 2016 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК и при условията на евентуалност – обективно съединени искове с правно
основание чл.189, ал.1, изр. първо и изр. второ ЗЗД, вр.
с чл.87 ЗЗД. Ищцовото дружество „Д.“ ООД, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.М.М., чрез пълномощника адв. Д.Б.
моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между него
и ответника, Н.В.П., ЕГН: ********** ***, че „Д.“ ООД е собственик на основание
покупко – продажба на поземлен имот с идентификатор
36498.505.3057, находящ се в гр. К., обл.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. К., с адрес на имота: гр. К., ул. „**“, с площ от 291 кв. м., при съседи:
36498.505.9501 и 36498.505.3033.
Претендират се и разноските по делото.
По искане на ищеца, съдът е конституирал
като трето лице – помагач по делото М.н.з.и х. БУЛСТАТ: ****, със седалище ***,
представляван от юрк. Х.Ш.Ш.,
с адрес ***, срещу когото, в случай, че бъде отхвърлен главния иск, „Д.“
ООД предявява обратен иск – моли съда да постанови решение, с което:
- да развали на основание чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.2 и ал.3 ЗЗД, договор № 027/02.11.2010 г. за покупко - продажба на недвижим имот държавна земя - частна
държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, в частта за имот с площ от 295
кв.м., представляващ УПИ VII, кв.122 по РП на гр. К., прилежаща площ към обект
„**“, при граници: от три страни УПИ VI и УПИ VIII, за който имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. е присвоен идентификатор
36498.505.3057, с площ на имота 291 кв. м., при съседи: 36498.505.9501 и
36498.505.3033, сключен между „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.М.М. и
Министерството на земеделието и храните, БУЛСТАТ: ***, със седалище ***;
- да осъди Министерството на земеделието
и храните, БУЛСТАТ: *** да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК *** сумата от 2 405 лева,
представляваща покупна цена заплатена по смисъла на чл.1 от договор №
027/02.11.2010 г. за покупко - продажба на недвижим
имот държавна земя – частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, на
отпаднало основание.
- да осъди Министерството на земеделието
и храните, БУЛСТАТ: *** да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК *** сумата от 57 лева,
представляваща част от режийните разноски, заплатени по смисъла на чл.2, ал.3
от договор № 027/02.11.2010 г. за покупко - продажба
на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл.27, ал.6
ЗСПЗЗ, на отпаднало основание.
Преписи от исковата молба и
доказателствата са изпратени на ответника и третото лице – помагач, като в
рамките на едномесечния срок от същите са постъпили писмени отговори по смисъла
на чл. 131 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът Н.В.П.
е направил искане да бъдат привлечени като трети лица – помагачи по делото Т.П.Б.,
ЕГН:********** ***, Г.К.С., ЕГН: ********** *** и Т.К.П., ЕГН: ********** ***.
Съдът е счел искането за основателно и ги е конституирал като трети лица –
помагачи по делото на страната на ответника.
В исковата молба се твърди, че
Министерството на земеделието и храните актувало като частна държавна
собственост дворно място с площ от 295 кв. м., прилежаща площ към обект „**“, находящо се в гр. К., за което имало отреден УПИ VII,
кв.112 по регулационния план на гр. К., при граници и съседи: от север, изток и
юг УПИ VI, от запад УПИ VII. За това обстоятелство бил съставен Акт № 7141 за
държавна собственост от 17.03.2010г., който бил вписан в Агенция по вписванията
– гр. К. на 29.03.2010 г.. Основанието за актуване на имота била разпоредбата
на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ – държавна собственост са земите върху, които били
разположени обекти на организациите по §12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ - (ТКЗС).
Върху този парцел „Д.“ ООД притежавало
обекти ** с РЗП 35 кв. м. на основание покупко -
продажба, обективирана в нотариален акт № 17, том I, peг. № 563, дело № 17 от 27.01.2010 г. на н.С.Р. ***
действие Районен съд - К..
С договор № 027/02.11.2010 г.,
Министерството на земеделието и храните, продало описания по-горе имот на „Д.“
ООД. Сделката била вписана в Агенция по вписванията на 03.11.2010 г.. На
основание чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, продажбата била извършена без провеждане на търг,
тъй като ищцовото дружество притежавало сгради и
съоръжения на организациите по §12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ върху имота (ТКЗС) –
описаните по-горе **.
В действащият кадастрален и регулационен
план на гр. К., одобрен със заповед № РД - 18 - 52/16.11.2011г. на ИД на АГКК -
София, имотът бил с идентификатор 36498.505.3057, с площ от 291 кв.м. и граници
и съседи: 36498.505.9501 и 36498.505.3033.
На 12.04.2016г. в Агенция по
вписванията, бил вписан нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 149, том I, peг. № 1795,
дело № 113 от 12.04.2016 г., видно от който ответникът Н.П., придобил чрез покупко - продажба актувания с акт за държавна собственост
имот. Праводателите му Т.Б., Г.С. и Т.П., се
легитимирали като собственици на същия с решение № 01118/07.03.1995г. на
Поземлена комисия - гр. К..
Съществуващият спор за собственост между
„Д.“ ООД и Н.В.П. за процесния имот, пораждало и
правния интерес на ищцовото дружество да предяви
положителен установителен иск за собственост. Счита се
от ищцовата страна, че праводателите на ответника – Т.Б.,
Г.С. и Т.П., не били собственици на имота, поради следните пороци в титула им
за собственост – Решение № 01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - гр. К.: в
нарушение на чл.18ж ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.), в решението не били
посочени границите и съседите на имота; в нарушение на чл.18ж ППЗСПЗЗ (ДВ.
бр.72/24.08.1993г.), комисията заседавала в незаконен състав, тъй като към датата
на издаване на решението –07.03.1995 г., Р.С.не бил член на Поземлена комисия -
гр. К.; в нарушение на чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.), към
преписката в поземлена комисия не било приложено удостоверение от техническата
служба на общината, че имотът е нанесен в кадастралния план; в нарушение
разпоредбата на чл.18б ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.), в решението било
записано, че собствеността върху имота се възстановява в „...съществуващи
(възстановими) стари реални граници... “. Императивната норма повелявала, че
възстановими стари реални граници, са тези, които могат да бъдат установени
чрез кадастрален план на населените места, комасационен
план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС или ДЗС. В
акта на поземлена комисия било посочено, че имотът е идентичен с имот № 2696/95
по кадастрален план от 1956 г., а такава идентичност нямало. И по-конкретно, в
този план не можели да се установят границите на процесния
имот и съгласно нормата чл.18а ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.). Освен това Решение
№ 01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - гр. К. не легитимирало праводателите на ответника, като собственици на процесния имот и извършената покупко
- продажба от 17.04.2016г. нямала вещно-правен ефект.
На основание чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.2 ЗЗД, исковата молба следвало да се счита,
като волеизявление за разваляне на договор № 027/02.11.2010г., сключен между М.н.з.и
х.и „Д.“ ООД, без да се дава срок за изпълнение, тъй като такова било
невъзможно. Това волеизявление следвало да се счита като отправено под условие
и да се разгледа, само ако бъдел отхвърлен главният положителен установителен иск за собственост, предявен от „Д.“ ООД
против Н.П..
Тъй като ответникът оспорвал вещно – прехвърлителното действие на договор 027/02.11.2010 г., с
уточняваща молба с вх. №1322/02.20.2017 г. ищецът при условията на евентуалност
добавя ново основание за правото на собственост върху процесния
имот – придобивна давност чрез упражняване на
добросъвестно владение в продължение на повече от 5 години за периода 2010 г. –
2016 г., алтернативно владение продължило повече от 10 години, считано от
25.11.1997 г. до 2016 г.. Ако се приемело, че държавата не е била собственик на
процесния имот, закупувайки го от нея, ищецът не е
бил наясно с този факт. След закупуването му, ищецът твърди, че осъществявал
фактическа власт върху имота, като използвал намиращите се в него постройки **.
Ако съдът приемел, че е налице добросъвестно владение, то следвало да се има
предвид, че ищцовото дружество придобило имота чрез давностно владение, продължило повече от 10 години.
Фактическата власт била осъществявана от 1996 г. до 2010 г. от К. „С.м.з.к.к.Т.“, ЕИК: ***, към което владение било присъединено и
това на „Д.“ ООД. Давността била с начална дата 22.11.1997 г. съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Навесът и кантарът били закупени от К. „С.м.з.к.к.Т.“ с вписан в
Имотния регистър договор от 16.02.1996 г. от ТКЗС – в ликвидация, гр. К..
Съгласно писмо вх. №24-00-126.07.06.2010 г. навесът и кантарът били идентични с
описаните в I.1.В от договора „кантар мостови“.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. Б.Б.
заявява, че предявеният иск бил допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че процесният
имот представлява имот с идентификатор 36498.505.3057 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД №18-52/16.11.2011 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 291 кв. м.; че е бил съставен Акт
за държавна собственост № 7141/17.03.2010 г. за дворно място с площ 295 кв. м.,
с местонахождение по акта: гр. К., кв.112-стопански двор, УПИ VII; че ищцовото дружество е
закупило с нотариален акт №
17/27.01.2010г., том I, peг. № 563, дело № 17 на н.С.Р.
*** действие Районен съд – К. от „С.м.з.к.к.Т.“***, **
с РЗП 35 кв. м., находящи се в дворно място в гр. К.,
представляващо УПИ VII, кв.112; че
ищецът е закупил от държавата в лицето на Министерството на земеделието и
храните с договор №027/02.11.2010 г. прилежаща площ от 295 кв. м. към кантар и
навес, представляваща УПИ VII, кв.112; че
ответникът е закупил процесния имот с нотариален акт
№ 149, том I, peг. № 1795, дело № 113 от 12.04.2016
г. на нотариус Р.К.– с рег. №** на НК, с Район на действие РС К..
Оспорва следните обстоятелства, изложени
в исковата молба и уточняващата такава:
- че държавата е била собственик на процесния имот преди прехвърлянето на правото на собственост
на ищцовото дружество с договор № 027/02.11.2010 г.,
съответно че са били налице основанията по чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ за
актуване на същия като частна държавна собственост. Счита, че за процесния имот не е изпълнена и процедурата по чл. 45, ал.
3 - 10 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка оспорва и съдържанието на АЧДС №
7141/17.03.2010 г.;
- че праводателят
на ищцовото дружество – „С.м.з.к.к.Т.“***
– в ликвидация, е бил организация по § 12 от ЗСПЗЗ, както и че предметът на
сделката по нот. акт № 17, том I , peг. № 563, нот. дело №
17/27.01.2010 г. на н.С.Р. *** действие - PC К., а именно: ** с РЗП 35 кв. м, находящи се в дворно място в гр. К., представляващо ПИ № 7,
кв. 112, е бил собственост на тази кооперация. В тази връзка оспорва съдържанието
на нот. акт № 17, том I, peг.
№ 563, нот. дело № 17/27.01.2010 г. на н.С.Р. и
твърди, че същият не е породил вещно-прехвърлително
действие, тъй като продавачът не е бил притежател на правото на собственост
върху навеса и кантара;
- оспорва сделката , извършена с нот. акт № 17, том I , peг. №
563, нот. дело № 17/27.01.2010 г. на н.С.Р. ***
действие - PC К., като счита същата за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 – поради невъзможен предмет – навесът бил сграда
от допълващо застрояване и не можел да бъде самостоятелен предмет на правни
сделки, а кантарът не представлявал съоръжение по смисъла на чл. 45, ал. 3 от
ППЗСПЗЗ – същият бил движима вещ, която не е трайно прикрепена към имота, като
впоследствие бил премахнат, заедно с навеса. Понастоящем дворното място, в което
са се намирали първоначално, било празно;
- оспорва твърдението на ищеца, че праводателите на ответника не са били собственици на процесния имот поради посочените в исковата молба пороци в
титула им на собственост - Решение №01118/07.03.1995 г. на ПК- К.;
- оспорва факта на осъществено владение
върху имота както от К. „С.м.з.к.к.Т.“***, така и от
ищеца, в т. ч. и твърдението, че владението било непрекъснато;
- оспорва и твърдението, че „С.м.з.к.к.Т.“*** е закупила процесните **
от ТКЗС – в ликвидация – гр. К. с договор от 16.02.1996 г., както и това, че
навесът и кантарът по договора били идентични с процесните.
Ответникът твърди, че придобил процесния имот чрез покупко-продажба, извършена с нот. акт 149, том I, peг. № 1795, нот. дело №
113/12.04.2016 г. на нотариус Р.К.- с peг. №** на НК,
с район на действие – PC К.. Праводателите –
продавачите по сделката, се легитимирали като собственици на същия с Решение №
01118/07.03.1995 г. на ПК К., постановено по преписка по заявление с вх. №
1212/06.09.1991 г..
Неоснователно било твърдението на ищеца,
че решението не е породило реституционно действие, тъй като в нарушение на чл.18ж ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 72/24,08.1993
г./ в него не били посочени границите и съседите на имота. Твърди, че в
първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, вкл. и след изменението с ДВ
бр. 28/1992 г., до изменението с ДВ бр. 45/1995 г., не съществувало изискване за съдържанието на решението на
поземленото комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените
земеделски земи. Твърди, че според трайната съдебна практика, в т .ч. и
задължителната по чл. 290 от ГПК, в т. ч. и Решение № 809/10/14.01.2011 г. по
гр. дело № 1889/2009 г. на ВКС, първо г.о., само когато по никакъв начин не
може до се установи кой е възстановения имот, решението на ПК няма конститутивно действие и по същество представлява решение,
с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В
последното било отбелязано: „Когато обаче в съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на
възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не
може да отрича конститутивното действие на
постановеното решение…“. Индивидуализирането на възстановените с решения,
издадени преди изменението от 1995 г., имоти можело да става с всички позволени
от закона доказателствени средства. Това касаело и установяване на самите
съществуващи или възстановими на терена реални граници на имота, поради което било
неоснователно и твърдението на ищеца, че решението е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл. 186 от ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 72/24.08.1993 г. /.
Неоснователно било и твърдението в
исковата молба, че реституционното решение е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като към преписката в Поземлена
комисия не било приложено удостоверение от техническата служба на общината, че
имотът е нанесен в кадастралния план. Решение № 01118 било от 07.03.1995 г. За
възстановяване на правото на собственост върху имоти в строителните граници на
населените места, включително в стопанските дворове на ТКЗС и на ДЗС или на
части от тях, които не са застроени със сгради, нито представляват дворове или
складови помещения към такива сгради, изискването да се издават удостоверение и
скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ се въвело с изм. и доп. ДВ бр.
48/26.05.1995 г. на чл. 11 от ППЗСПЗЗ, т.е. след издаване на реституционното
решение.
Неоснователно било и твърдението, че
реституционното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на
разпоредбата на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, тъй като поземлената комисия заседавала в
незаконен състав, а именно – посоченото лице Р.С.не бил член на комисията към
07.03.1995 г.
За валидността на решението на ПК било
от значение формирането на мнозинство при вземането на същото от състава на
комисията, определен от чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ – в редакцията, приета с ДВ бр.
34/1992 г., преди изм. и доп. с ДВ бр. 48/26.05.1995 г., както и да е подписано
от председателя и секретаря като акт на колективен административен орган.
Ответникът твърди, че съгласно трайната съдебна практика, в т. ч. и
задължителната по чл. 290 от ГПК, нормата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ определя
само какъв е състава /по щат/ на поземлената комисия, но не сочи в какъв състав
следва до бъдат постановени решенията й. Нито в ЗСПЗЗ, нито в правилника за
неговото приложение бил посочено в какъв състав поземлената комисия следва да
постановява решенията си. При липса на правна норма в специалния закон по този
въпрос следвало да намери приложение общия административно-процесуален закон,
който действал към този момент а това бил ЗАП / отм. с приемането на АПК ДВ бр.
30/11.04.2006 г. /. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП / отм. /, когато органът
е колективен, актът следвало да бъде подписан от председателя и секретаря.
Участието на лице, което не е от състава на ПК, или подписването на решението
от такова лице, не го правело нищожно. В този смисъл била и задължителната съдебна
практика, в т.ч. Решение № 750/04.11.2010 г. по гр. дело № 1794/2009 г, на ВКС,
първо г.о. , Решение № 193/17.08.2011 г, по гр. дело № 1068/2010 г. на ВКС,
първо г.о., Решение № 460/ 27.05.2010 г. по гр. дело № 768/2009 г. на ВКС,
първо г.о.
Решението на ПК било валидно –
постановено от законен състав, при спазено мнозинство и подписано по надлежния
ред. С оглед на това и съгласно ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС решението на
поземлената комисия имало конститутивно действие и
легитимирало праводателите на ответника като
собственици на процесния имот по отношение на третите
лица.
В случай, че съдът приемел, че решението
на ПК страда от пороци, които го правят незаконосъобразно или невалидно,
ответникът прави възражение за придобивна давност –
по силата на установено давностно владение от него,
към което било присъединено давностното владение на праводателите по сделката, с начало на придобивната
давност 22.11.1997 г. – датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал.
2 от ЗВСОНИ.
С оглед изложените съображения
ответникът моли съда да отхвурли иска и да у присъди
разноските по делото.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ по делото на
страната на ищеца – М.н.з.и х. чрез ст. юрисконсулт Х.Ш. взема становище за
основателност на положителния установителен иск на
ищеца срещу ответника, като намира за неоснователен иска за разваляне на
договор №027/02.11.2010 г. за покупко – продажба на
недвижим имот – земя частна държавна собственост. Твърди, че съгласно
чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ земи, върху които са разположени обекти на
организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ,
както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни
за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в
бившите стопански дворове на организациите по §12, намиращи се извън
урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на
собствениците, били държавна собственост и се актували от областния управител.
Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършвало от министъра
на земеделието и храните. Предложение за издаване на актове за държавна
собственост се правело от министъра на земеделието и храните или от
упълномощено от него длъжностно лице по данни, предоставени от областните
дирекции „Земеделие“.
С Акт №7141 от 17.03.2010 г. за частна
държавна собственост процесият имот УПИ 7,
кв.112-ст.двор, дворно място, с площ 295 кв. м., прилежаща площ към обект „**“,
бил предоставен с права на управление и разпореждане н.М.н.з.и х.
Разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ
гласяла, че лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения
от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните
разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане
на търг. Застроените и прилежащите площи, включително когато са разположени
извън границите на урбанизирана територия (населено място или селищно
образувание), се оценявали по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на
Закона за държавната собственост. Данъчната оценка се определяла като за земи в
строителни граници и това обстоятелство се посочвало изрично в удостоверението
за данъчна оценка. Процедурата за продажба се провеждала от министъра на земеделието
и храните или от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“, които
се подпомагали от постоянно действаща комисия. Продажбата се извършвала след
издадена заповед на министъра на земеделието и храните, и с писмен договор,
който се вписвал в службата по вписванията.
Със Заявление с вх.№
16-00-0425/03.02.2010г. подадено до Министъра на земеделието и храните чрез
Директора на Областна дирекция „*“ – П., дружеството „Д.“ ООД заявило желание
за закупуване на процесия имот като приложило към него и документи, които
доказвали, че дружеството притежава обекта „**“ разположен върху процесия имот.
Със Заповед №РД46-323/11.10.2010 г. на
зам. министъра на земеделието и храните било разрешено да се извърши продажбата
на земя, частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на
организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесия имот.
При изпълнение на заповедта на зам. министъра
на земеделието и храните бил сключен Договор №027/02.11.2010г. за покупко - продажба на недвижим имот държавна земя – частна
държавна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, вписан в Агенция по вписванията –
К. към Служба по вписванията – К., с вх. рег. №3108 от 03.11.210г., том 9,
№157.
С оглед на изложеното до тук, продажбата
на УПИ 7, кв. 112-ст.двор, дворно място, с площ 295 кв.м., прилежаща площ към
обект „**“ била извършена при стриктно спазване на изискванията на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи и правилника към него.
Освен това следвало да се отбележи, че
съгласно чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците по
реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите във и извън границите на
урбанизираните територии (населени места), включени в стопански дворове на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са
застроени или не представляват прилежащи площи към сгради.
Предвид изложеното моли съда да уважи
иска срещу ответника Н.П., като отхвърли като неоснователен и недоказан предявения
срещу МЗХ обратен иск.
ТРЕТИТЕ ЛИЦА – ПОМАГАЧИ по делото на страната
на ответника, представлявани от адв. М.Б. - П.,
вземат становище за неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника иск,
като се присъединяват към съображенията на ответната страна. Твърдят, че
между тях и СМЗСК „Т.“ град К. имало влязло в сила решение по спор за
собственост. Предмет на съдебния акт била работилница и навес, но в мотивите на
постановеното по гр.д. № 1550/1999 г. решение ОС П.бил разсъждавал и над
легитимацията за право на собственост върху земята и статута на постройките.
Имотите, предмет на Решение № 01118 от
07.03.1995 г. на ПК гр. К. съществували реално и били заснети в кадастралния
план от 1956 година.
О.К. издала удостоверение изх. № 94-Н-18
от 22.01.1999 г., в което удостоверявала, че за имот 2695 и 2696 по плана от
1956 година, попадащи в стопанския двор, няма съставени АДС.
По искане на Г.С. бил отменен мълчалив
отказ на Кмета на о.К. за попълване на кадастралния план и била изпълнена
процедурата, издадена била заповед. Наследниците на К.Х.били собственици на
имота, предмет на искова претенция. Спазени били всички условия и предпоставки
на закона.
Ето защо молят съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан
От събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и се установява от
представените писмени доказателства – Акт за държавна собственост №
7141/17.03.2010 г., нотариален акт № 17/27.01.2010г., том I, peг. № 563, дело № 17 на н.С.Р. *** действие Районен съд – К.,
договор №027/02.11.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот и нотариален акт
№ 149, том I, peг. № 1795, дело № 113 от 12.04.2016
г. на нотариус Р.К.– с рег. №588 на НК, с Район на действие РС К., че процесният имот представлява имот с идентификатор
36498.505.3057 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със Заповед РД №18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 291 кв. м.; че е бил съставен Акт за държавна собственост №
7141/17.03.2010 г. за дворно място с площ 295 кв. м., с местонахождение по
акта: гр. К., кв.112-стопански двор, УПИ VII; че ищцовото
дружество е закупило с нотариален акт №
17/27.01.2010г., том I, peг. № 563, дело № 17 на н.С.Р.
*** действие Районен съд – К. от
„С.м.з.к.к.Т.“***, ** с РЗП 35 кв. м., находящи се в дворно място в гр. К., представляващо УПИ
VII, кв.112; че ищецът е закупил от държавата в лицето на Министерството на
земеделието и храните с договор №027/02.11.2010 г. прилежаща площ от 295 кв. м.
към кантар и навес, представляваща УПИ VII, кв.112; че ответникът е закупил процесния имот с нотариален № 149, том I, peг. № 1795, дело № 113 от 12.04.2016 г. на нотариус Р.К.–
с рег. №** на НК, с Район на действие РС К..
От приложения по делото в заверен препис
договор от 16.02.1996 г. е видно, че „С.м.з.к.к.Т.“***
е закупила от ТКЗС – в ликвидация, гр. К. недвижими имоти, един от които е
отбелязан в т.I.1.В като „К**“, находящ
се в парцел VII, кв.112 в „Стопански двор“ с площ 295 кв. м.
От представеното в заверен препис
Удостоверение изх. №24-00-126 от 07.06.2010 г. на О.К. се установява, че **, находящи се в кв.112, парцел VII
– стопански двор, гр. К., описани в нотариален акт № 17,
том I, peг. № 563, дело № 17 от 27.01.2010 г. на н.С.Р.
*** действие Районен съд – К. (вписан в Служба по вписванията – гр. К. с акт
№73, том I, дело №74/2010 г.) са идентични с „**“, описани в
точка I.1.В в Договор от
16.02.1996 г..
Представено е удостоверение изх.
№**********/07.11.2016 г. за данъчна оценка на процесния
имот, в което е посочено, че тя е в размер на 1032.30 лева. Отразено е, че
имотът представлява земя с площ от 295 кв. м., собственост на „Д.“ ООД.
Представена е в заверен препис скица №15-563486-17.11.2016 г. от СГКК – гр. П.на
имот идентификатор 36498.505.3057 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К.. В скицата е посочен като собственик Н.В.П.. Имотът е с площ
291 кв. м. при съседи: 36498.505.9501 и 36498.505.3033, номер на имота по
предходен план: кв.112, парцел VII.
С отговора на исковата молба третите
лица – помагачи Г.К.С., Т.К.П. и Т.П.Б. представят в заверен препис съдебни
решения на РС К. и ОС П., които обаче съдът намира за неотносими
към предмета на настоящото дело, поради което не следва да ги обсъжда. Решение
№149/26.08.1999 г на РС К. и отменящото го въззивно Решение
от 08.01.2001 г. по гр. д. №1550 по описа на ОС П.са постановени по ревандикационен иск по чл.108 ЗС – за предаване на
владението работилница и навес към нея, находящи се в
УПИ III, кв. 112 по земеразделителния план на гр. Калово, т. е.
спорният предмет е различен от настоящия, а освен това, доколкото „Д.“ ООД не е
страна по тези дела, съдебните решения не обвързват дружеството със сила на пресъдено нещо. Мотивите на съдебните състави нямат
задължителната сила на решението, поради което те не обвързват друг съдебен
състав с изложеното в тях.
Представени са от третите лица –
помагачи Г.К.С., Т.К.П. и Т.П.Б. заверени преписи от Констативен акт за
непълноти и грешки в одобрен кадастронен план от
26.06.2001 г. и Решение на ОС П.от 15.12.2001 г., от които е видно, че е
отменен мълчаливия отказ на Кмета на о.К. по молба на Г.К.С. *** като наследник
на К.Х.Б. за попълване кадастралната основа на имота, собствеността върху който
е възстановена с Решение №01118/07.03.1995 г. на ПК К.. Преписката е върната на
административния орган за извършване на процедурата по попълване на
кадастралната основа.
Представено е по делото издадено на 22.01.1999
г. от О.К. отдел „***“ удостоверение, в което се посочва, че за имоти пл. №2695
и пл. №2696 по ЗРП на гр. К., попадащи в бившето ТКЗС „**“ в гр. К., няма акт
за държавна собственост.
Представено е в заверен препис
нотариално дело №113 на нотариус Р.К.– с рег. №588 на НК, с Район на действие
РС К., по което е съставен нотариален акт за покупко
- продажба на процесния недвижим имот. Видно е, че праводателите на ответника Н.П. – Т.Б., Г.С. и Т.П., са се легитимирали като
собственици на същия с решение № 01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - гр. К.,
приложено по нотариалното дело. В решението е отбелязан като председател Р.К.,
секретар – М. Б. и членове: Т. Г., Р.С., Н.Т., П.М.и М.Н.. Решението е с
положен печат и един подпис, намиращ се извън местата за подписи на
председателя и членовете.
В изпълнение на указанията на съда и по
искане на ищцовото дружество, от ОСЗ К. е представена
цялата преписка по издаване на решение № 01118/07.03.1995 г. на Поземлена
комисия - гр. К., с което е възстановено правото на собственост на наследниците
на К.Х.Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. В този екземпляр на
решение № 01118/07.03.1995 г. е посочен като председател Д. М., секретар – Н.Т.
и членове: М.Н., Р.С., Т. Г. и С.Л..
С писмо с вх. №7944/19.07.2017 г. ОСЗ
при О.К. посочва, че към датата на издаване на решение № 01118 – 07.03.1995 г.
на трудово правоотношение в ПК К. са били: председател – Р.К.; секретар – М. Б. и членове: Т. Г., Н.Т., П.М.и
М.Н., Д.Ш., А.А.и С.А..
Представена е в препис данъчна
декларация по чл.14 ЗМДТ, от която е видно, че „Д.“ ООД е декларирало като свой
собствен процесния имот.
По делото са приети съдебно-техническа и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, с приложени комбинирани скици,
които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението
на вещото лице Б.Й. се установява, че описаният в Договор №27 за покупко -
продажба от 02.11.2010 г. недвижим имот е идентичен 1:1
с имот 505.3057 по кадастралната карта на гр. К., общ. К.. „Д.” ООД, представлявана
от В.М.М., закупува от МЗХ недвижими имоти: земя –
частна държавна собственост с площ от 295 кв. м, представляваща УПИ 7, кв.112 по РП на гр.К., прилежаща площ към обект „**”
при граници УПИ 6 и УПИ 8. УПИ 7 по плана на стопански двор от 1995 г. е с площ
от 291 кв. м между точките 14,15,16,13 и 14 по комбинирана скица №2. В същото
УПИ 7 има застройки кантар с навес. Граници и съседи от север, изток и юг – УПИ
6, а от запад УПИ 8.
В експертното заключение е посочено, че
описаните в н. а. №17, т.I, рег. №563, д.17 от 27.01.2010 г. на н.С.Р. ***
действие Районен съд – К. постройки „**” попадат в границите на имот с ИД
36498.505.3057, находящ се в гр. К., общ.К., по КККР
на гр.К. с административен адрес на имота: гр.К., ул. „**” с площ от 291кв.м,
при съседи: 36498.505.9501 и 36498.505.3033. Направено е уточнението, че
кадастралната карта не отразява навеси, като в случая е отразена само сградата
към кантара.
Вещото лице е констатирало, че по
Решение №01118/07.03.1995г. на ПК – К. имотът е записан като нива с площ от
4,600дка в стари възстановими граници, а отразен в КП от 1956 г. е с площ от:
ПИ 2695 с площ от 1935 кв. м. и ПИ 2696 с площ от 2879 кв. м., или общо 4814 кв.
м., т. е. възстановени са с 214 кв. м. повече. Съществуващите граници на място
– видно на скица №2, естествения слог в западната част на нивата, показано с лилав
цвят при точки 55, 56, 57, 58 и 59, а останалите граници са нематериализирани /при плана от 1956 г./. Сградите със земята,
закупени от фирма „Д.” ООД с н. а. 17/2010 г. и Договор № 27/02.11.2010 г.,
изцяло попадат в ПИ 505.3057 по кадастралната карта на гр.К., общ.К..
От показанията на св. З.М.Ц.се
установява, че била
председател на кооперация „Т.“ от 2003 до 2007 г.. В момента нямала никакви
отношения с кооперацията, която била с административен адрес: гр. К., ул. „**“
№3. Този имот се водел „**“. Кооперацията притежавала кантар с навес, който се намирал в южната
част на имота. Сега този кантар не съществувал, бил унищожен. При влизане през
портала, който се намирал от север, кантарът се падал в югозападната част на
имота. Като председател на кооперацията свидетелката била и МОЛ и в качеството
си на такава била запозната с приемо – предавателните
протоколи и всичко, което представлявало дълготраен материален актив. Кантарът и навесът представлявали дълготраен материален актив придобит през
1997 година на търг с явно наддаване, в който
участвал кооперацията. Навесът и кантарът се използвали през целия
период, както от кооперацията, така и от външни фирми и граждани. Всяка
продукция, която се произведяла на територията на кооперацията трябвало да бъде
претеглена и складирана. Тегленето ставало на този кантар от касиер –
домакина, който също бил МОЛ. Навесът и кантарът изглеждали по следния начин:
каменни основи, надстроени с тухли, с две стаи – източна врата и източна стая и
западна врата и западна стая. Там се намирала теглилката с височина над три
метра, заради височината на селскостопанските машини, които влизали там за
теглене. Площта на навеса и кантара била приблизително около 250 или 300 кв. м.
С решение на общото събрание в края на
2007 г. или началото на 2008 г. се взело решение кооперацията да бъде обявена в
ликвидация т. е. да започне разпродаване на
дълготрайните материали и активи. За ликвидатор бил избран Б.Г.. Свидетелката
не познавала лицата Т.Б., Г.С. и Т.П.. Докато тя била председател не ѝ
било известно те или някой друг да има претенции за навеса и кантара. Имотът на
кооперацията бил заграден от всички страни, а кантарът, се намирал точно в
средата на стопанския двор.
От показанията на св. Д.Х.С.се
установява, че работел във фирма „**“ от 11.01.2010 г. като общ работник.
Работното му място било бившия стопански двор на ТКЗС в гр. К., там се намирала
базата на фирмата. Там имало кантар заедно с навес, които представлявали една
постройка с един общ покрив. През лятото на 2011 г. тази постройка била
съборена от собственика на „Д.“ ООД В.М.. Свидетелят го бил виждал много пъти
да влиза вътре, да оглежда сградата, тъй като при по - силен вятър падали
керемиди. Поради тази причина той решил да го събори. Допреди да го съборят,
кантарът бил с навес и стаичка на човека, който извършвал тегленето. Основите
на постройката били от бетон, а стаичката – от тухли. След събарянето на
постройката, оттам минавали автомобили, и сега минавали. От 2010 г. свидетелят
бил всеки ден на работа и не бил видял или разбрал някой да изрази претенции,
че тази земя и кантара са негови. Лицата Т.Б., Г.С. и Т. П. не ги познавал, не знаел кои са. От собственика
В.М. знаел, че земята е около 300 кв. м.. Имотът не бил ограден, нямало ограда.
От показанията на св. Д.Г. Д. се
установява, че от
2008 г. до 2015 г. работел в сервиз за ремонт на автомобили, който се намирал
до имот собственост на „*“. Сервизът представлявал халета, които се намирали
там на самото място, което не било заградено. За да се влезе в сервиза имало
само един път и свидетелят минавал по него. Този път не преминавал през имота
на „*“. Имотът, в който бил сервиза, не бил собственост на свидетеля. Договарял
се и плащал наем на човек на име К. и доколкото му било известно неговата майка
била собственик на този имот. Съседното хале било ползвано от други хора – дърводелци.
От К. знаел, че с фирма „*“ имали спорове за кантар. Преди да го съборят, този
кантар, той се ползвал от тях, там си слагали колите на сянка. Този кантар,
никога не бил ползван по предназначение и служел само да пази сянка и да се
паркират колите там. „*“ си паркирали пред тяхната ограда. Те паркирали пред
техния си имот, а кантарът не бил в очертанията на имота им.
От показанията на св. Д.Х.Т.се
установява, че познава Г.С.. През 2002 г. нея сключил договор за наем за
бившето ТКЗС, където развивал дейност по дървообработване. Това място нямало
ограда по това време, защото свидетелят бутнал стари сгради на ТКЗС и изчистил
терена от отпадъци и железа. Снабдил се с план, за да строи дори нов цех. В
границите на имота имало кантар, който обаче не функционирал. Докато ползвал
имота под наем, на този кантар нищо не се теглело, нито идвали камиони с
продукция за теглене. В съседство имало офиси. От север имало предприятие,
което искал да купи. Имало и стари сгради, дърводелски цех, ремонтирали се
коли. Имало и един канал с навес до кантара, бутнали го, защото там се намирал
неговият строеж. На това место паркирал колата си, защото било навес. Там
сваляли и трупи, когато работел с дървообработването. Имотът, който ползвал бил
обозначен. Дошли служители, които извършили измервания и обозначили границите на
имота, изпълнила се цялата процедура. От 2002 г. до 2006 г. свидетелят
необезпокоявано използвал това място. Не знаел, че някой има претенции за него.
Докато бил там не видял да идват хора на кантара – да мерят и да теглят.
Сградата била без врати и прозорци, кантарът стоял като платформа, но не се
ползвал. Имената В.М. и „Д.“ нищо не му говорели.
От показанията на св. Д. Т.Т.се установява, че от 2002 г. до 2008 г. работел във фирмаи за дърводобив и дървообработване – първо в тази на Д.Т.,
а след това на същото място, но във фирмата на сина на Г.С. – К. С. Когато
започнал работа знаел, че мястото е собственост на Г.С. и фирмата на Д.го
ползва под наем. Местоработата на
свидетеля била в тези сгради, където се намирало ТКЗС. Това били стари халета в
двора ТКЗС. От долната страна имало един обор за животни и било заградено,
другите страни не били оградени. Имало кантар – тухлена стая на един етаж и
отгоре свод с дървени подпори. Паркирали си там колите. Никой не работел на
този кантар в периода 2002-2008 г.. Докато работел при Д., съседният имот бил
на кооперация „Т.“. Имали пазач и се знаело кое място на кого е. До кантара
имало и кладенец. Дървеният материал се сваляше около кантара. Който отидел първи,
си спирал колата на сянка до кантара. От „Т.“ хората също спирали на това
место. Спорове за собствеността на имота нямало. Свидетелят не бил виждал
кантарът да функционира – нямало врати, прозорци, топузите и мерилките липсвали,
не можело да се тегли на него. Наименованието „Д.“ не му било познато.
От показанията на св. К.Н.К. се
установява, че от дълги години работел като тракторист и комбайнер. Кооперация „Т.“
я знел, там навремето ходели на жътва. Това било
преди 2000-та година. След 2000-та година свидетелят работил в кооперация „Т.“
на длъжност домакин - бригадир. На тази работа бил за около три години,
приблизително. В кооперацията имало кантар, за който отговарял той. Всяка
година този кантар се проверявал от хора от П.дали мери точно. Този кантар се
използвал по предназначение и на него се теглела продукцията. Преди да започне
работа в кооперацията, докато бил комбайнер, на този същият кантар теглили
зърното, което добивали. Спомените му за
този кантар, че се използва датирали от времето на АПК-то. Не можел да посоча
години, било по време на АПК, когато се ползвал кантара. Кантарът се намирал
точно до пътя, от южната страна на територията на кооперацията. Пред него имало
кладенец. Представлявал освен устройството за теглене, и малка постройка с
покрив. Самото устройство за теглене представлявало платформа, на която се
поставяло това, което се тегли. Теглел до десет тона. Топузи на самият кантар
нямало, топузите били вътре на самата стойка, където местели тежестта, с която
се отчитат измерените килограми. свидетелят
лично си служел с кантара и бил запознат с механизма му на работа. Оставил
кантара в изправност след като напуснал работа. „Т.“ била собственик на всички
имоти. Имало работилници в близост, срещу кладенеца. Те били на „Т.“, но после били
разрушени. Близо до кантара не спирали коли и не паркирали коли. Свидетелят
спирал своя автомобил пред канцеларията.
Останалите представени по делото писмени
доказателства не променят направените правни изводи.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка съдът намира, че спорът по настоящото дело се
концентрира върху установяване на следните правнорелевантни
факти:
- била ли е „С.м.з.к.к.Т.“
собственик на обект „**" и съответно – породила ли е продажбата им с нотариален
акт № 17, том I, peг. № 563, дело № 17 от 27.01.2010
г. на н.С.Р. *** действие Районен съд - К. вещно-прехвърлителен
ефект;
- налице ли са били основанията за
актуване на УПИ VII, кв. 112-ст.
двор, дворно място, с площ 295 кв.м., прилежаща площ към обект „**“ (сега имот
с идентификатор 36498.505.3057) като частна държавна собственост, т. е.
законосъобразно ли е издаването на АЧДС № 7141/17.03.2010 г.;
- породил ли е вещно-прехвърлително
действие договор № 027/02.11.2010 г., с който Министерството на земеделието и
храните е продало на „Д.“ ООД УПИ VII, кв. 112-ст. двор, дворно място, с площ
295 кв.м., прилежаща площ към обект „**“;
- на праводателите
на ответника било ли е надлежно възстановено с решение № 01118/07.03.1995г. на
Поземлена комисия - гр. К. правото на собственост върху имот с
идентификатор 36498.505.3057 и съответно – породила ли е продажбата му с нот. акт 149, том I, peг. № 1795,
нот. дело № 113/12.04.2016 г. на нотариус Р.К.- с peг. № ** на НК, с район на действие – PC К. вещно-прехвърлителен ефект.
Настоящият съдебен състав счита, че
несъмнено „С.м.з.к.к.Т.“ е била собственик на
спорните **. От приложения по делото в заверен препис договор от 16.02.1996 г.
е видно, че „С.м.з.к.к.Т.“ е закупила от ТКЗС – в ликвидация,
гр. К. недвижими имоти, един от които е отбелязан в т.I.1.В като „**“, находящ се в парцел VII, кв.112 в „**“ с площ 295 кв. м..
От представеното в заверен препис Удостоверение изх. №24-00-126 от 07.06.2010
г. на О.К. се установява, че **, находящи се в
кв.112, парцел VII – стопански двор, гр. К., описани в нотариален акт № 17, том
I, peг. № 563, дело № 17 от 27.01.2010 г. на н.С.Р. ***
действие Районен съд – К. (вписан в Служба по вписванията – гр. К. с акт №73,
том I, дело №74/2010 г.) са идентични с „**“, описани в точка I.1.В в Договор от 16.02.1996 г..
Доколкото навесът и кантарът са
продадени от надлежен собственик в изискуемата от закона форма, то нотариален
акт № 17, том I, peг. № 563, дело № 17 от 27.01.2010
г. на н.С.Р. *** действие Районен съд - К.
е породил вещно-прехвърлително действие. Съдът
не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че сделката е
била с невъзможен предмет, защото се установи се по делото, че въпросните **
всъщност са представлявали един обект – постройка с каменни основи, надстроени
с тухли, с две стаи и един общ покрив. В случая не става въпрос за сграда на
допълващо застрояване, нито пък кантарът е бил самостоятелна движима вещ. Ето
защо няма пречка този обект да бъде предмет на договор за покупко
- продажба.
На следващо място и като взе предвид
приложената в цялост по делото преписка по издаването му, съдът намира, че не
са налице закононарушения при съставяне на Акт за държавна собственост №
7141/17.03.2010 г. за дворно място с площ 295 кв. м., с местонахождение по
акта: гр. К., кв.112-стопански двор, УПИ VII. В акта е посочено, че е издаден
на основание чл.2, ал.3 от ЗДС, чл.68, ал.1 от ЗДС, чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ,
във вр. с §2 от ЗИД на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.45, ал.10
от ППЗСПЗЗ: „Земи, върху които са
разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи
площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на
възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на
организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали
след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се
актуват от областния управител Стопанисването,
управлението и разпореждането с тях се извършвало от министъра на земеделието и
храните. Предложение за издаване на актове за държавна собственост се правело
от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него длъжностно
лице по данни, предоставени от областните дирекции „**“
„С.м.з.к.к.Т.“ безспорно е организация по § 12 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, а възраженията на процесуалния представител
на ответника, че това не е така останаха голословни и недоказани по делото.
Съгласно чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ: „Лицата, които са придобили собствеността върху
сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и
заключителните разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи
без провеждане на търг. Застроените и прилежащите площи, включително когато са
разположени извън границите на урбанизирана територия (населено място или
селищно образувание), се оценяват по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане
на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 78
от 2006 г.; изм., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7,
25, 62 и 93 от 2009 г., бр. 31, 52, 58 и 69 от 2010 г., бр. 61, 80 и 105 от
2011 г., бр. 24 и 47 от 2012 г., бр. 62, 80 и 87 от 2013 г. и бр. 13, 15 и 102
от 2014 г.). Данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници и
това обстоятелство се посочва изрично в удостоверението за данъчна оценка.
Процедурата за продажба се провежда от министъра на земеделието, храните и
горите или от директора на съответната областна дирекция "Земеделие",
които се подпомагат от постоянно действаща комисия. Когато процедурата се
провежда от директора на областната дирекция "Земеделие", в състава
на комисията участват и длъжностни лица от Министерството на земеделието,
храните и горите, определени със заповед на министъра. Продажбата се извършва
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или на директора на
областната дирекция "**" и с писмен договор, който се вписва в
службата по вписванията.“ В случая
се установи, че по подадено „Д.“ ООД заявление, със Заповед
№РД46-323/11.10.2010 г. на зам. министъра на земеделието и храните е било
разрешено да се извърши продажбата на земя, частна държавна собственост,
прилежаща към сгради и съоръжения на организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а
именно – УПИ VII,
кв. 112-ст.двор, дворно място, с площ 295 кв.м., прилежаща площ към обект „**“.
В изпълнение на заповедта е сключен Договор №027/02.11.2010г. за покупко - продажба на недвижим имот – частна държавна
собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, вписан в Агенция по вписванията – К. към
Служба по вписванията – К., с вх. рег. №3108 от 03.11.210г., том 9, №157. С
оглед изложеното съдът намира, че продажбата на процесния
имот е била извършена при спазване на изискванията на ЗСПЗЗ и правилника към
него.
Относно валидността на решение №
01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - гр. К. и това дали същото представлява надлежен
титул за собственост, съдът намира следното:
В чл.10, ал.12 /нова ДВ бр.79/96г./ на
ЗСПЗЗ е предвидено възстановяване правата на собствениците по реда на чл.14,
ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ върху земите, включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, когато не са
застроени и не представляват прилежащи площи към сгради. С последващите
изменения на текста е уточнено, че се имат предвид земите в стопанските
дворове, независимо дали те са във или извън урбанизираните територии.
Тази разпоредба следва да се разглежда
във връзка с други текстове от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които регламентират статута на
земите и сградите в стопанските дворове на организациите по §12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Сградите и съоръженията, построени в тези стопански дворове,
представляват част от имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
подлежат на разпределение между правоимащите или на
продажба чрез търг – чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.48, ал.2, 8 и 10 от ППЗСПЗЗ.
Прилежащите площи към сградите и съоръженията, както и земите, които не са
заети от сгради и прилежащи площи, но не са годни за земеделско ползване и не
подлежат на възстановяване, представляват държавна собственост – чл.27, ал.10, вр. ал.6 и ал.8. По аргумент на противното, останалите земи
в стопанските дворове, които са годни за земеделско ползване, подлежат на
възстановяване или обезщетение по реда на ЗСПЗЗ.
Анализът на тези текстове сочи, че
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи, включени в стопански
дворове на организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да стане само ако те имат
земеделски характер, т. е. ако не са застроени, не са прилежащи площи към
сгради и съоръжения и са годни за земеделско ползване. Възстановяването се
извършва при условията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ – т.е. в съществуващи или
възстановими стари реални граници. В хода на настоящото дело се установи, че процесният УПИ VII, кв.122 по РП на гр. К., при граници: от
три страни УПИ VI и УПИ VIII, с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К. 36498.505.3057, с площ 291 кв. м., при съседи:
36498.505.9501 и 36498.505.3033 е представлявал прилежаща площ към обект „**“.
Той е бил такъв и към 1995 г., когато е издадено решение № 01118 на поземлената
комисия. В този смисъл Решението на ПК К. не легитимира праводателите
на ответника като собственици на процесния имот, прехвърлителната сделка от 2016 г. не е породила
вещно-правен ефект и собствеността върху имота не е преминала върху ответника.
Относно твърденията на всяка от страните
за настъпила в нейна полза придобивна давност, съдът
намира същите за неоснователни и недоказани. От свидетелските показния и
писмените доказателства не се установи, нито ищцовото
дружество, нито ответника да е ползвал спокойно и необезпокоявано процесния имот в
продължение на 10 и повече години.
Предвид изложените по-горе фактически и
правни съображения, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
С оглед крайния изход на спора и на
основание чл. 78, ал.1
от ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски
в настоящото производство или общо 1476.20 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Н.В.П., ЕГН: ********** ***, че „Д.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.М.М. е
собственик на основание покупко – продажба на
поземлен имот с идентификатор 36498.505.3057, находящ
се в гр. К., обл.П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., с адрес на имота: гр. К., ул. „**“, с площ от
291 кв. м., при съседи: 36498.505.9501 и 36498.505.3033.
ОСЪЖДА Н.В.П., ЕГН: ********** *** да
заплати на „Д.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.М.М. направените по
делото разноски в размер на общо 1476.20 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и
шест лева и двадесет стотинки).
Решението е постановено с участието
на трети лица помагачи: М.н.з.и х.
БУЛСТАТ: ***, със седалище ***, представляван от юрк.
Х.Ш.Ш., Т.П.Б., ЕГН:********** ***, Г.К.С., ЕГН: **********
*** и Т.К.П., ЕГН: ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.