Решение по дело №189/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. С., от [населено място] против решение № 39 от 06.02.2024 година постановено по АНД № 1682 по описа на Районен съд – Перник за 2023 година.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 22-1158-001940 от 11.07.2022 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с което на Б. С. са наложени административни наказания: "глоба" в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и "глоба" в размер на 10.00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично. Поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Пледира същата да се уважи.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. ответникът – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Перник, редовно призован, за представител изпраща юк. З. В.. Оспорва жалбата и пледира решението на районен съд-Перник да остане в сила като правилно и законосъобразно. Заявява претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор М. Л. дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд – Перник да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

За да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, районният съд е приел, че на 20.04.2022 година, в 17:55 часа полицейски служители установили, че по [улица]с посока от [улица]към Кралевски път се движи лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], без задължително включени светлини през деня. След спиране на автомобила, водачът е установен. Установено е и че същият не носи свидетелството за регистрация на МПС, което управлява. За констатираното на водача Б. С. е съставен АУАН за това, че на 20.04.2022 година, в 17:55 часа полицейски служители установили, че по [улица]с посока от [улица]към Кралевски път се движи лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], без задължително включени светлини през деня и без да носи свидетелството за регистрация на МПС, което управлява. Нарушенията са квалифицирани по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 39 от 06.02.2024 г., постановено по АНД № 1682 по описа на съда за 2023 година го е потвърдил.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият първоинстанционен състав, след извършена проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел, за установено, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел, че нарушенията са правилно описани и квалифицирани. Приел е за доказано, въз основа на писмените и гласни доказателства, че при управлението на автомобила от жалбоподателя – през деня не са включени светлини и не носи свидетелството за регистрация на МПС, което управлява.

Решението е правилно. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.

Н. основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената по делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради което районният съд в съответствие със закона и обосновано е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Възраженията на касационния жалбоподател са изцяло неоснователни.

Районният съд правилно е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съставения АУАН, който поставя начало на административнонаказателното производство, актосъставителят е приел, че С. е управлявала лек автомобил без включени светлини и без да носи свидетелството за регистрация на автомобила. Нарушенията са безспорно установени както от АУАН, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, въз основа на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, така и според свидетелските показания на актосъставителя и от свидетеля по акта, изслушани пред районния съд. Противно на изложеното в касационната жалба районният съд е изискал информация от ответника за получени и предадени сигнали от [тел. номер], като видно от Дневник за получени и предадени сигнали е видно, че няма регистриран такъв и не е изпращан екип въз основа на такъв сигнал. Изложеното касателно липса на аудио и видеозапис в служебното МПС не е предпоставка за несъставяне на акт за установяване на административно нарушение и няма отношение към касационните основания по чл. 209 от АПК.

Относно оплакванията на касатора посочени както в жалбата, така и маркирани по време на съдебните прения пред настоящия съдебен състав срещу отказа на решаващия състав на първоинстанционния съд за отвод от разглеждане на делото, настоящият съдебен състав намира, че също са неоснователни. В протоколно определение от 22.01.2024 година съдия докладчика по делото в присъствието на жалбоподателя е формулирал обосновани мотиви по този въпрос, които се споделят изцяло. Съдията, на когото е разпределено делото на случаен принцип, не се е отвел от разглеждането му, тъй като в случая не е налице нито едно от основанията за отвод или самоотвод, регламентирани в разпоредбите на чл. 29, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 144 АПК. Факта, че настоящия касатор е напуснал съдебното заседание преди приключването му е лично негова преценка и не може да черпи права, че е ограничено правото му на защита от първоинстанционния съд.

Изложеното по-горе мотивира касационния състав да приеме, че обжалвания съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на правилата по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. При правилно установена фактическа обстановка, настоящият състав приема, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Извършената от касационния съд служебно проверка за правилното приложение на материалния закон не доведе до извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Управлението на МПС без включени светлини през деня или къси светлини, съставлява нарушаване на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от 20.00 лв., а неносенето на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, е нарушаване на забраната на 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и за него е предвидено налагане на наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева, съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Липсва основание и възможност същите да бъдат намалени, отменени или изменени.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесното наказателно постановление районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива се претендират своевременно и в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски. С оглед приложимата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер. Размерът им се определя на 80.00 (осемдесет) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. решение № 39 от 06.02.2024 година постановено по АНД № 1682 по описа на Районен съд – Перник за 2023 година.

ОСЪЖДА Б. Н. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [улица]да заплати на ОД на МВР-Перник съдебни разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.