Р Е Ш Е Н И Е
№1905/28.10.2020г.
Град Пловдив, 28.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1929 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на А.И.М. *** против принудителна административна мярка по чл.171, т.5 ЗДвП, наложена от Мануил Стоянов, старши полицай в сектор „Общинска полиция“
при ОДМВР Пловдив, на 24.07.2020 г., по отношение на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Тоарег“, рег.№ МА11ROV.
Според жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка е незаконосъобразна, защото в
указателните табели на двете улици не било посочено, че паркирането е
забранено, както и че улиците са в синя или зелена зона. Иска се отмяна на принудителната
административна мярка и присъждане на направените разноски.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна. Твърди, че автомобилът правилно е бил репатриран,
защото е бил паркиран в зоната на кръстовище, за което има снимков материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената
принудителна административна мярка, в преклузивния 14-дневен срок от нейното
извършване. Жалбата е срещу принудителна административна мярка, която съгласно
чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 24.07.2020 г., в 9,15 часа,
процесният лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тоарег“, с рег.№ *****,
собственост на жалбоподателя, е бил репатриран, защото е бил паркиран в зоната
на кръстовището на ул. „Прага“ и ул. „Павликенска“ в град Пловдив и е създавал
опасност за другите участници в движението и пешеходците. Тези факти се
установяват от докладната записка на старши полицай М.С.и от снимковия
материал, направен преди преместването.
Тези факти не се
оспорват от жалбоподателя. От друга страна, направените преди принудителното
преместване снимки категорично установяват, че процесният автомобил е бил
паркиран в кръстовище. Следователно, при доказателствена тежест за
жалбоподателя да обори твърдението на административния орган за допуснато
нарушение на правилата за движение такива доказателства не бяха събрани.
При тези факти съдът
намира, че оспорената принудителна мярка е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.5,
б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Безспорно се
установява, че в настоящия случай са били налице предпоставките на чл.171, т.5,
б.“б“ ЗДвП. Процесният автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата за
паркиране и престой – чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, забраняващ престоя и
паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Настоящият случай е
точно такъв, тъй като процесният автомобил се е намирал в кръстовището, по
дъгата на тротоара, на мястото, където пешеходците би следвало да пресичат
пътното платно, което ясно и недвусмислено се доказва от снимковия материал към
докладната записка.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорената мярка е липсата на пътни знаци на конкретното кръстовище, указващи
забрана за паркиране, доколкото тази забрана е установена в закона, а според
основния правен принцип, завещан ни от римското право, ignorantia iuris neminem
excusat (или незнанието на закона не оправдава никого).
Преместването е
наредено и извършено от компетентен орган – старши полицай М. С., надлежно
упълномощен въз основа на заповед № 18ОА2593 от 06.11.2018 г. на кмета на
Община Пловдив, представляващ собственика на пътя (улицата, на която е бил
паркиран лекият автомобил, представляваща публична общинска собственост). В
тази заповед държавните служители от сектор „Общинска полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ на ОДМВР Пловдив, които могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене без знанието на неговия собственик или на упълномощения водач, са
поименно определени и под № 35 е посочен ответникът М.С.
Административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка
за необходимостта от прилагането на принудителната административна мярка, а при
констатиране на предпоставките на някоя от хипотезите на чл.171 ЗДвП е длъжен да
приложи съответната мярка, за да осигури безопасността на движението. Затруднението,
създадено от неправилното паркиране, за другите участници в движението – водачи
на МПС или пешеходци – да преминат през процесното кръстовище е достатъчно
фактическо основание за прилагането на мярката в настоящия случай.
В производството по
прилагане на оспорената мярка не са допуснати такива съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на мярката само на това основание. Доколкото принудителните
административни мерки по ЗДвП имат за цел осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, а
мярката по чл.171, т.5 ЗДвП цели осигуряване на възможност за преминаване на
другите участници в движението и нейното прилагане почти винаги изисква бързина
и неотложност, общите правила за уведомяване на заинтересованите лица и за
осигуряване на правото им на участие в административното производство не
намират приложение в това производство. Съответно не може да се каже в
настоящия случай, че по отношение на жалбоподателя са допуснати такива
съществени процедурни нарушения, които да са ограничили правото му защита или
при липсата на които би се стигнало до неприлагане на принудителната
административна мярка, защото и нарушението на правилата за паркиране и
престой, и невъзможността за преминаване на другите участници в движението са
безспорно установени.
Молбата от 06.10.2020
г. за отлагане на делото за друга дата представлява цели единствено шиканиране
на процеса, доколкото нито в жалбата, нито в допълнителни молби жалбоподателят
и неговият процесуален представител не са посочили събиране на каквито и да
било доказателства.
Водим от всичко изложено, съдът
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.М., ЕГН
**********,***, против принудителна административна мярка по чл.171, т.5 ЗДвП, наложена от Мануил Стоянов, старши полицай в сектор „Общинска полиция“
при ОДМВР Пловдив, на 24.07.2020 г., по отношение на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Тоарег“, рег.№ *****.
Решението е окончателно.
Административен съдия: