Определение по дело №2912/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20251110102912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22041
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20251110102912 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск от ищеца Ю*** С****.ком,
дружество регистрирано в Република Литва, с рег. № 30442***1 срещу „Д*** Л***“ АД,
дружество регистрирано в Германия, под номер HRB2168, с търговско представителство в
България „Д*** Л***“, БУЛСТАТ 1217****.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът е оспорил подписа на Д**** Б****, положен във „форма за възлагане“ и е
направил искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК, поради което на ищеца
следва да се укаже да посочи дали ще се ползва от оспорения документ, след което съдът ще
се произнесе по искането за задължаване на ищеца да представи документа в оригинал.
Ответникът е направил искане за допускане на съдебно-ав**** експертиза, което
съдът намира за основателно и следва да уважи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 56451/2024 г., по описа на СРС, 178-ми
състав.

1
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение, във
връзка с направеното оспорване на подписа на Д**** Б****, положен във „форма за
възлагане“, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК да заяви дали ще се ползва от оспорения
документ. При неизпълнение на указанията в срок, документът ще бъде изключен от
доказателствения материал по делото.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал „форма за възлагане“ за първото по делото о.с.з.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-ав**** експертиза със задачи, посочени от
ответника в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-ав****та експертиза в
размер на 800 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице С**** И**** Х****, София-1231, ж.к. В****-2, ул. З****
к****, бл. 602, вх. Б, ет. 1, ап. 37, 0898 3****, Специалност:Ав**** т**** и т****,
Разследване на авиационни произшествия и вътрешен одит
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2025 г. от
11,45 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от Ю*** С****.ком, дружество
регистрирано в Република Литва, с рег. № 30442***1 срещу „Д*** Л***“ АД, дружество
регистрирано в Германия, под номер HRB2168, с търговско представителство в България
„Д*** Л***“, БУЛСТАТ 1217****, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "а" във вр. с чл. 6, § 1,
буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. вр. чл. 99 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи
на ищеца сумата от 488,96 лв. /равностойност на 250,00 евро/, обезщетение за закъснение на
полет LH1711 от летище Дубровник до летище Мюнхен, излитащ по разписание на
23.09.2023 г., част от обща дестинация Дубровник – Мюнхен – София, с полети LH1711 и
LH1706, ведно със законна лихва от 20.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 56451/2024 г., по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че Д**** Б****, с дата на раждане 24.01.1956 г. и ответникът са
сключили договор за въздушен превоз. Съобразно сключения между страните договор,
пътникът е следвало да бъде превозен от Летище Дубровник с полет LH1711, излитащ по
2
разписание на 23.09.2023 г., в 16.45 ч. (местно време) със свързващ полет LH1706, излитащ
по разписание на 23.09.2023 г. в 20.10 ч. (местно време) от международно летище Мюнхен,
до крайна дестинация летище София с полет пристигащ по разписание на 23.09.2023 г., в
23.00 ч. (местно време). Общата резервация за полетите била потвърдена. Полет LH1711
обаче бил изпълнен със закъснение, което попречило на пътника да хване свързващия полет
до крайната дестинация. В резултат на тези събития, с последващ полет, пътникът бил
превозен до крайната дестинация със закъснение повече от три часа спрямо първоначалния
час на пристигане. Излага, че в случая, разс****ието между началната и крайната точка на
полета е до 1500 км. (изчислено по метода на дъгата на големия кръг, а именно 422 км),
поради което претендира 250,00 евро (с равностойност 488,96 лева). Твърди, че с договор за
цесия от 28.09.2023 г. пътникът му е прехвърлил вземането си срещу Авиокомпанията, за
което на 10.10.2023 г. ищецът изпратил до Авиокомпанията уведомление за сключената
цесия и покана за доброволното заплащане на паричното обезщетение. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че Д**** Б**** е имал закупен билет за полети LH1711 Дубровник – Мюнхен и
полет LH1706 Мюнхен – София от 23.09.2023 г. Не оспорва, че полет LH1711 е закъснял,
както и че е изпуснат свързващият полет LH1706. Оспорва, че закъснението на полет
LH1711 се дължи на причини за които авиокомпанията отговаря и твърди, че са били налице
извънредни обстоятелства – буря и влошена метеорологична обстановка. Оспорва наличието
на договор за цесия и счита, че се касае за договор за услуга. Оспорва и положения от
пътника подпис във „форма за възлагане“. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "а" във вр.
с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г.
вр. чл. 99 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз
на пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения
полет до съответната дестинация; закъснението на полета с повече от три часа от
предвиденото разписание; потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за
регистрация в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен
път) от ответника или не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане;
процесният полет да е до 1 500 км.; че вземането за обезщетение е прехвърлено от Д****
Б**** в полза на ищеца, както и че ответникът е уведомен за прехвърлянето.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи точно
и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета, респ. –
че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
3
1, т. 4 от ГПК факти:
1/ че Д**** Б**** е имал закупен билет за полети LH1711 Дубровник – Мюнхен и
полет LH1706 Мюнхен – София от 23.09.2023 г.;
2/ че полет LH1711 е закъснял, както и че е изпуснат свързващия полет LH1706;
3/ че разс****ието между началната и крайната дестинация е до 1 500 км., изчислено
по метода на дъгата на големия кръг.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4