гр.
София, 13.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юни през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 10717 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 12.02.2018г.,
постановено по гр. дело № 1104 по описа за 2017г. на СРС, 67 състав, изменено в
частта за разноските с определение от 23.05.2018г. по същото дело, е осъден ЗК
„О.Л.“ АД чрез ЗК „О.клон Б.“ КЧТ, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ на
М.Н.С., сумата 6000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 06.02.2012г. в резултат на виновно и противоправно поведение
на И.С.И., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.012014г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 180 лева - разноски по компенсация, като е отхвърлен иска за разликата
над 6000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. Решението е
постановено при участието на И.С.И. *** като трети лица помагачи на ответника.
Недоволен от постановеното решение в частта за
уважаване на иска е останал ответникът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подал въззивна жалба, в която е изложил оплаквания за неправилност,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон. Твърди,
че по делото не е установено, че ищцата се е намирала като пътник в лек
автомобил „Форд“, ДК № *******. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно
е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното
обезщетение, с оглед единственото
доказано по делото травматично увреждане лекостепенно сътресение на главния
мозък. Отделно поддържа, че по делото е доказано възражението за съпричиняване
съгласно уточнение на вещото лице при
приемане на СТЕ в о.с.з., поради което обезщетението следва да бъде определено
при съпричиняване в размер над 50 %. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М.Н.С. оспорва жалбата в депозиран писмен
отговор. Твърди, че по делото не е било спорно обстоятелството, че е пътувала
като пътник в процесния автомобил Форд Фокус, а отделно същото е установено от
показанията на свидетеля С.. Заявява, че възражението за съпричиняване е неоснователно и недоказано, тъй като вещото
лице дава заключение, че двете травматични увреждания могат да се причинят и
при поставен колан. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Третите лица –
помагачи на ответника не заявяват становище по жалбата.
Решението в частта
за отхвърляне на иска е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение
за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи
от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя.
Предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм/, установени от първоинстанционния съд, въззивният съд намира за безспорно
установени и пред настоящата инстанция, пред която не е променена установената
по делото фактическа обстановка. Установено е по делото от представения
протокол за ПТП и заключението на приетата СТЕ, че на 06.02.2012г. в гр. Варна,
кв. „Аспарухово“ , ул. „Места“, е
настъпило процесното ПТП, поради управление от И.С.И. на лек автомобил Пежо
206, рег. № ******с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост
/заледена пътна настилка/, който е загубил управление на автомобила и се е
сблъскал с насрещно движещия се автомобил „Форд Фокус“, рег. № ******,
управляван от Р.Г.С., при което е пострадала ищцата – пътник в л.а. „Форд
Фокус“. Неоснователно е оплакването в жалбата за липса на доказателства, че
ищцата е пътувала като пътник в автомобила, тъй като показанията на разпитания
по делото по делегация свидетел С. в тази връзка не са опровергани от други
доказателства.
По
отношение размера на претендираното обезщетение: Справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В случая съгласно приетата медицинска
документация, ищцата е получила контузия на главата, сътресение на главен мозък
и контузия на шията. Вещото лице от приетата комплексна СМЕ дава констатации,
че при подобни травми се провежда аналгетично, церебро-протективно и
общоукрепващо медикаментозно лечение, а в случая не са ангажирани доказателства
за предписвано и прилагано лечение. Вещото лице дава заключение, че за
получените мекотъканни травми на главата и шията липсва описание – локализация,
размер и др., което не позволява прецизиране на сроковете за възстановяване, но
средностастичски болките и страданията продължават за период от около 2-3
седмици; сътресението на главния мозък се съпътства с главоболие, световъртеж и
отпадналост и при лекостепенни мозъчни сътресения отшумява до 30 дни след
инцидента.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди с обжалваното решение не са взети предвид
всички релевантни обстоятелства, установени със събраните писмени и гласни
доказателства:
характера, вида и
тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие,
продължителността на
претърпените от ищцата във връзка с травмите болки и страдания и тяхната
интензивност, не наложили лечение и краткия възстановителен период, начинът на
причиняване на уврежданията и възрастта на пострадалата към датата на ПТП,
както и икономическите условия и нива на застрахователно покритие към този
момент в страната. Въззивният
съд намира, че определеният размер от 6 000 лв. е завишен, а справедливият
размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД съобразно
всички критерии, в съответствие с указанията, дадени в ППВС № 4/68г., възлиза
на сумата 3000 лв. при конкретните обстоятелства. Показанията на разпитания по
делото свидетел С. – съпруг на ищцата, не налагат различен извод, тъй като
същият не установява по - тежки вреди или възстановителен период, извън
установеното леко сътресение на главния мозък.
В първоинстанционното производство и в
жалбата се поддържа възражение за съпричиняване, с доводи за липса на предпазен
колан на ищцата, което е неоснователно и недоказано. Съгласно заключението на
приетата САТЕ, травматичните увреждания на главата могат да се причинят и при
поставен предпазен колан, а в уточнение на вещото лице в о.с.з., на което се
позовава жалбоподателя, вещото лице е посочило, че ако ищцата е била с колан,
не би могла с челната си част да стигне до стъклото или до горното табло, но
може да се травмира при откат назад, след камшикообразно движение в областта на
шията, като това са теоретични възможности. Ето защо от въззивника – ответник,
чиято е доказателствена тежест, не е проведено пълно насрещно доказване на
възражанието за съпричиняване.
Предвид частичното несъвпадение
на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде отменено в частта за
уважаване на иска за разликата над сумата 3000 лв. до пълния уважен размер от
6000 лв. и вместо него постановено друго за отхвърляне на иска. Решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищцата разноски
над сумата 90 лв. до пълния присъден размер от 180 лв.
При този изход на спора право на разноски за настоящата инстанция имат и
двете страни. На въззивника следва да се присъдят разноски в общ размер на 110
лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, съобразно уважената част
на жалбата. По делото е налице искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
от процесуалния представител на въззиваемата при условията на чл. 38, ал. 2
ЗАдв, но липсва посочена конкретна хипотеза и представен договор за правна
защита и съдействие, удостоверящ някое от обстоятелствата по чл. 38, ал. 1
ЗАдв, поради което такова не следва да бъде присъдено.
Настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване, предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 12.02.2018г., постановено
по гр. дело № 1104 по описа за 2017г. на СРС, 67 състав, изменено в частта за
разноските с определение от 23.05.2018г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която ЗК „О.Л.“ АД, чрез ЗК „О.клон Б.“ КЧТ е осъден
да заплати на М.Н.С., сумата над 3000 лева до присъдения размер от 6000 лв., както
и в частта за присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК над сумата 90
лева до присъдения размер от 180 лв., като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.С.,
ЕГН ********** срещу ЗК „О.“ АД, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на
Република Кипър под № 71103, със седалище и адрес на управление: ул.
„Стасандру“, № 26, сграда СЕК, ет. 3 и 4, п.к. 1060, Никозия чрез ЗК „О.клон Б.“
КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********,
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 3000
лв. до уважения размер от 6000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 06.02.2012г. в резултат на виновно и
противоправно поведение на И.С.И., чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е застрахована от ответника.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 12.02.2018г., постановено по гр. дело № 1104 по описа за 2017г. на СРС, 67
състав, изменено в частта за разноските с определение от 23.05.2018г., в
останалата обжалвана част за уважаване на иска до размер на сумата 3000 лв.
ОСЪЖДА М.Н.С.,
ЕГН ********** да заплати на ЗК „О.“ АД, чрез ЗК „О.клон Б.“ КЧТ, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 110 лева, представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението в частта
за отхвърляне на иска над сумата 6000 лв. до пълния предявен размер от
10 000 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника - И.С.И. ***.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.