РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. В., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. Н.
при участието на секретаря А. А.. Т.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н.- Гражданско дело № 20221300100011
по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от П. Т. Б. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и
законен представител Е. М. И. с ЕГН:********** , двамата с адрес гр.В.,
представляван от адвокат пълномощник срещу „ В. Т. ЕООД, ЕИК:.. и
седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя И. Й. с
която е предявен иск за заплащане на сумата от 66 400.00 лева,
представляваща част от стойността на имуществото на
дружеството,съответстваща на дружествените дялове на починал съдружник
в ООД –наследодател на ищеца.
Излага се, че ищецът е наследник на Т. Б. И., починал на 28.08.2021г.,
който е бил съдружник във „В. Т.“ООД с ЕИК:. заедно с И. К. Й. След
смъртта на съдружника, И. Й. е взела решение да не бъдат приемани нови
съдружници, като имуществените отношения с наследника на починалия Т. И.
да бъдат уредени по реда на чл.125, ал.3 ТЗ. По силата на решение на общо
събрание на дружеството са вписани промени в правноорганизационната
форма на търговеца, като е преобразуван в ЕООД с управител и едноличен
собственик И. Й.. На лицензирано вещо лице е възложено да изготви
заключение за размера на сумата, която следва да получи наследника, което е
изчислило стойността на дружествените дялове на наследодателя в размер на
66 400.00 лева. Сумата не е изплатена на ищеца. Иска заплащането и ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване и
разноските по делото.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е
изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор.
1
Излага се от ответника, че искът е допустим и основателен. Не оспорва иска.
Иска се уважаване на главния и отхвърляне на акцесорен иск по чл.86 ЗЗД и
искането за разноски по чл.78 ГПК. Излага, че ответникът не е поканен от
ищеца да плати задължението, както и че наложеният по молба на ищеца
запор е възпрепятствал отпускането на банков кредит за погасяване на
задължението. Позовава се на чл.95, ал.1 ЗЗД. Претендират се разноските.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ответното дружество „В. Т.“ ЕООД, ЕИК:.;. и седалище и адрес на
управление гр. В., представлявано от управителя И. Й., e вписано в
търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел,
видно от справка за актуално състояние на същото. Не се спори по
обстоятелствата, а е видно и от дружествения договор, че дружеството е
учредено със съдружници две физически лица -Т. Б. И. ЕГН: **********,
починал на 28.08.2021г. и И. К. Й., като капитала на дружеството е 1000.00
лева и е изцяло внесен, видно от същия договор и справка от търговски
регистър, от които 80 дяла са за Т. И. и 20 дяла за съдружника И. Й.
След смъртта на съдружника И. видно от протокол от 08.09.2021г на ОС
на „В. Т.“ ООД, съдружникът И. Й. е взела решение да не бъдат приемани
нови съдружници, дейността на дружеството да продължи като еднолично
ООД, като имуществените отношения с наследника на починалия бъдат
уредени по реда на чл.125, ал.3 ТЗ. По силата на решението на общо събрание
на дружеството са вписани промени в правноорганизационната форма на
търговеца, като е преобразуван в ЕООД с управител и едноличен собственик
И. Й.. Във връзка с това решение, на 15.09.2021г. е взето ново такова да бъдат
изготвени счетоводен баланс на дружеството към 31.08.2021г. и отчет за
приходи и разходи за периода 01.01.2021г.-31.08.2021г. , както и заключение
от вещо лице за стойността на един дружествен дял от капитала на
дружеството, изчислен по реда на чл.125, ал.3 ТЗ.
Видно от обезпечителна мярка от 13.10.2021г. на ВОС, допуснато е
обезпечение на бъдещия иск на ЕК. М. ИЛ., като законен представител на
малолетния П. Т. Б. срещу „В. Т. ООД с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за
сумата от 36 575 лева, представляваща стойността на ликвидационния дял, и е
наложен запор върху банковите сметки на дружеството до размера на
претенцията. Обезпечението е отменено с определение №289/10.12.2021г. по
ч.гр.д.№ 393 /21г. на ВОС поради липса на предявен иск в определения
едномесечен срок.
С протокол от 02.12.2021г. , представен от ответника е взето решение на П. Т.
Б. да бъде изплатена сумата, съответстваща на 80 дяла, всеки по 800 лева от
капитала. Същият протокол е представен от ищеца в съдебно заседание, т. II
на който e с различно съдържание – посочено е на наследника да се изплати
сумата от 21 090 лева, която съответства на 80 дяла на стойност 800 лева,
представляващи 80 % от капитала на дружеството.
2
С нотариална покана от 06.12.2021г., връчена на ищеца чрез законния му
представител Е. М. И. на същата дата, е поканен да се запознае със
счетоводния баланс, изготвеното заключение на вещото лице, и да посочи
банкова сметка за превеждане на сумата по чл.125, ал.3 ТЗ.
В отговор на поканата е изпратена такава на 09.12.2021г. до „В. Т.“ ООД, без
данни за връчване, като е поискан екземпляр от счетоводния баланс на
дружеството и съдебно икономическа експертиза от 01.12.21г. и е посочена
банкова сметка, без данни за титуляра на същата.
Ответното дружество е изготвило и представило по делото счетоводен баланс
в съответствие с изискванията на закона, като не се спори между страните, че
изготвения счетоводен баланс отразява вярно действителното
финансово положение на дружеството към 31.08.2021г. –края на месеца, в
който е прекратено участието на съдружника.
Размерът на равностойността на дружествените дялове на
наследодателя от 66 400.00 лева също не се оспорва от ответника. Не се
спори, и че сумата не е изплатена на ищеца. Същата е внесена по депозитна
сметка на ВОС като гаранция.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 125 ал.3 вр. с чл. 127 ТЗ
и цена.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество- основателен и
доказан в пълен размер.
При прекратяване на участието си в ООД на някое от основанията по чл.
125 ал.1 и ал.2 ТЗ, съдружникът има право на дружествен дял от
имуществото на дружеството, определен съгласно чл. 127, вр.чл.125 ал.3
ТЗ.
В случая е налице е хипотезата на чл.125 ал.1 т.1 ТЗ- прекратяване
участието на съдружник поради смърт. Останалият съдружник в дружеството
е поела дяловете на починалия съдружник, като следва да изплати
равностойността им на наследника- ищец. Налице е специфичен случай на
придобиване на право на собственост върху дружествени дялове чрез
поемане, а не прехвърлителна сделка, тъй като поемането е едностранно
действие на съдружника в ООД, а не договор между нея и наследника, който
нямат качеството на съдружници. Съгласно практиката на ВКС,
имуществените последици от прекратяване на участието на съдружника не са
обусловени от други предпоставки. Наследникът на съдружника има правото
да получи паричната равностойност на дружествения дял въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването. Разпоредбата на чл. 127 ТЗ императивно определя
конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на
дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на
съдружника, а именно- към крея на месеца, през който е настъпило
3
прекратяването.
Нормата на чл.125 ал.3 ТЗ е императивна,т.е. не съществува законова
възможност имуществените последици между дружеството и прекратилия
участието съдружник, в случая неговия наследник, да бъдат уредени по
различен от установения в закона ред.
Позоваването от ответника на чл.95 от ЗЗД не е основателно. Съгласно
същия текст кредиторът е в забава когато неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото
съдействие , без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В
хипотезата , която се твърди от ответника в отговора на исковата молба,
ищецът е изпаднал в забава поради неоправдано неприемане на
предложеното изпълнение. В случая ,видно от представените писмени
доказателства, не може да се приеме, че е предложено изпълнение, тъй като
не е посочен размер на задължението, който се предлага да бъде изпълнен.
Единствено в протокол от 02.12.2021г. , представен от ищеца в съдебно
заседание е посочена за плащане сумата от 21 090 лева, която е част от
дължимата сума, но съгласно чл.66 ЗЗД , кредиторът не може да бъде
принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е
делимо.
Спор между страните има по отношение на претендираната законна лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното издължаване или съдът е
сезиран с претенция по чл. 86 ал.1 ЗЗД. Не е претендирано обезщетение за
забавено плащане до предявяване на иска, поради което сумата следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното издължаване. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, няма
определен в закона падеж на задължението. Поради това, за да изпадне в
забава, дружеството следва да бъде поканено. Възражението на ответника, че
не е поканен да плати преди предявяване на иска е основателно, но лихва се
претендира от предявяване на претенцията, а исковата молба представлява
покана за плащане и от тази дата се дължи законна лихва.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноските по делото в размер 2661.31 лева платена ДТ.
Разноски за адвокатско възнаграждение не са направени съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 08.10.2021г., от който е видно, че
възнаграждението е уговорено при условията на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА, поради
което сумата следва да се присъди на адвокат Р.В. Р., изчислена съгласно чл.7
, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
в размер 2522. 00 лева. Неоснователни са възраженията на ответника, че не е
дал повод за завеждане на иска, и че е предложил изпълнение на
4
задължението в исковия размер, неоспорен в производството. Видно от
изявлението на самия ответник в отговора на исковата молба /стр.26 от
делото/, заключението на вещото лице е изготвено на 01.12.2021г., а в
протокол от 02.12.2021г. на едноличния собственик на капитала на
дружеството, във варианта, представен от ищеца, който не е оспорен, е взето
решение за изплащане на сумата 21 090.00 лева, която се различава от
посочената в заключението от 66 400.00 лева. Няма доказателства и след
получаване от ответника на нотариалната покана от ищеца от 09.12.2021г.
да е предоставил поисканите документи, установяващи размера на
дружествения дял, чиято равностойност се дължи на ищеца. С оглед
изложеното, не следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.78,
ал.2 ГПК, тъй като не е налице едната от кумулативно дадените
предпоставки- ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
иска, макар да не го оспорва.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В.,
ЕИК-., представлявано от управителя И. К. Й. да заплати на П. Т. Б. с ЕГН:
**********, чрез неговата майка и законен представител Е. М. И.,ЕГН:
********** на основание чл. 125 ал.3 ТЗ вр. с чл.127 ТЗ сумата 66 400
лева/ шестдесет и шест хиляди и четиристотин лева/, представляваща
равностойността на дружествения дял на наследодателя Т. Б. И., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на
06.01.2022г. до окончателното издължаване, както и сумата 2661.31 лева
разноски по делото, по банкова сметка на П. Т. Б. с ЕГН: **********, която да
бъде представена по делото от ищеца в тридневен срок от получаване на
решението.
ОСЪЖДА „В. Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В.
ЕИК-.., представлявано от управителя И. К. Й. да заплати на адвокат Р.В. Р.
адвокатско възнаграждение в размер на 2522.00 лева за осъществено
безплатно процесуално представителство и защита по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -С., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
5