ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
гр. Габрово , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20214200600141 по описа за 2021 година
Производството е по чл.249 ал.3 от НПК.
С определение от 18.05.2021г., постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 334/2021г., Габровски районен съд се е произнесъл по всички
въпроси по чл.248 ал.1 н.1-8 от НПК, включително и по въпроса почл.248 ал.1
т.3 от НПК, като е констатирал, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Съдът е
потвърдил и взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 4000.00 лева.
Недоволна от определението е останала адв.Б.А. от САК, защитника на
подсъдимия В.И., която в срок е депозирал жалба срещу определението. В нея
се сочи, че на досъдебното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения в постановлението за привличане на обвиняем и в
диспозитива на обвинителния акт, като не са посочени осъжданията, които
квалифицират деянието като опасен рецидив, както и ,че не е изписано
текстово в коя от формите на опасния рецидив прокурорът счита, че е
осъществено деянието, а само е посочено чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Тези
пропуски според защитника създавали затруднение в привлеченото към
1
наказателна отговорност лице да организира и осъществи защитата си и да
разбере точно в какво го обвиняват. На следващо място защитникът счита ,че
РС-Габрово е следвало да се произнесе по наведените възражения, че по
отношение на подсъдимия, към момента на възобновяване на делото не е
имало взета мярка за неотклонение, поради което следва да бъде отменена
определена от съда мярка „парична гаранция“, която съдът е определил след
изменение на мярката „Задържане под стража“.
Габровски окръжен съд след като провери определението по повод
жалбата, намери за установено следното:
Жалбата е подаден от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок. Определението на РС-Габрово е атакувано в частта
с която съдът се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК и
съобразно разпоредбата на чл.249 ал.3 НПК жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата се явява частично основателна.
Настоящата инстанция намира, че разпоредителното заседание по
делото е проведено от РС – Габрово при спазване на процедурата в НПК
разписана за това производство. Правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд за това, че внесения обвинителен акт отговаря на
всички изисквания на чл.246 НПК, като в него ясно и точно е очертано
фактическото и правно обвинение спрямо подсъдимия. В обстоятелствената
част на обвинителния акт, прокурора подробно е описал присъдата по НОХД
№ 917/2013г. на РС-Ловеч по която на В.И. е наложено наказание от две
години и осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.157, ал.1 от
НК, което наказание същият е изтърпял ефективно. Правилно и
законосъобразно представителя на държавното обвинение е квалифицирал
деянието по настоящото дело по чл.131а във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК. И. е обвинен, че е извършил деянието за което е предаден на
съд, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл.66, ал.1 от НК.Не е налице неяснота по квалификацията на деянието,
както и по въпроса коя присъда определя деянието, като извършено при
условията на опасния рецидив.В този смисъл настоящата инстанция счита, че
възраженията на защитата се явяват несъстоятелни.
2
Въззивният съд намира ,че постановеното определение от 18.05.2021г. в
частта в която е констатирана липса на допуснати на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия В. И. И. е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция обаче счита за основателно възражението на
адв.А. свързани с произнасянето по мярката за неотклонение. Действително
по реда на чл.270 от НПК , РС-Габрово се е произнесъл по този въпрос. Този
факт обаче не го освобождава от задължението му в разпоредителното
производство отново да се произнесе по законосъобразността на взетата
мярка за неотклонение.
На следващо място, въззивният съд констатира, че Габровски районен
съд е образувал и насрочил за разглеждане НОХД № 141/2021г. възозснова на
Решение № 35 от 06.04.2021г. по Наказателно дело за възобновяване №
46/2021г. на АС-Велико Търново с което е възобновено ВНОХД №
24/2020г., отменено е решението по същото дело и Присъда №
79/10.02.2020г. на РС-Габрово по НОХД № 653/2020г. и делото е върнато на
РС-Габрово за разглеждане от друг състав. Към момента на възобновяване на
делото е била преведена в изпълнение отменената присъда на РС-Габрово с
която В.И. е осъден на пет години лишаване от свобода. По силата на
решението за възобновяване на наказателното производство, В.И. е следвало
да бъде освободен от затвора, като съдът единствено по искане на прокурора
е имал процесуална възможност при наличие на предпоставките по чл.63 от
НПК да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В конкретния
случай РС-Габрово е разгледал по реда на чл.270 от НПК искане на
подсъдимия, чрез неговия защитник адвокат Пиргозлиева за изменение на
мярката в по-лека, като е искането е уважено и по отношение на подсъдимия е
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 4000.00 лева.
След заплащане на същата, подсъдимият е освободен. Размерът на
определената парична гаранция е бил предмет на въззивен контрол. Към
момента на разглеждане на въззивното дело, съдът не е съобразил факта, че
по отношение на подсъдимия не са налице предпоставките за вземане на
3
мярка за неотклонение, а се е ограничил с произнасяне само досежно размера
на паричната гаранция.
Първоинстанционният съд в разпоредителното заседание по настоящото
дело е бил длъжен на основание чл.248, ал.1 т.6 от НПК да обсъди въпроса за
законосъобразността на взетата мярка за процесуална принуда по отношение
на В.И..
Пред РС-Габрово е представено препис –извлечение от присъда на
затворника В. И. И., изходящо от началника на затвора в гр.Ловеч/стр.29 от
делото/.Видно от него Присъда №79 от 10.02.2020г. по НОХД № 653/2019г.
на РС-Габрово от пет години лишаване от свобода е влязла в сила на
25.06.2020г., като е зачетен срока на задържането на осъденото лице, считано
от 29.05.2019г. В документа изрично е посочено, че е отпаднала мярката за
неотклонение „Задържане под стража“.
След възобновяване на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на
горната присъда с Решение на АС-В.Търново от 06.04.2021г., наблюдаващият
прокурор е имал възможност да поиска от решаващия съд да вземе мярка за
неотклонение „Задържане под страна“ на осъденото лице по реда на чл.270
от НПК при наличните предпоставки на чл.63 от НПК. Такова искане не е
направено и подсъдимият е следвало да бъде освободен. При това положение
взетата по отношение на В.И. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По тези съображения
обжалваното определение на РС-Габрово следва да бъде изменено, като
мярката за неотклонение на подсъдимия И. да бъде отменена.
Водим от горното Габровски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.05.2021г.,
постановено по НОХД № 334/2021г. на Габровски районен съд в частта, в
която е констатирано, че не са налице допуснати на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия В. И. И., като правилно и
4
законосъобразно.
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 18.05.2021г., постановено по
НОХД № 334/2021г. на Габровски районен съд в частта, в която е потвърдена
мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 4000.00 лева по
отношение на подсъдимия В. И. И., като ОТМЕНЯ мярката за неотклонение.
Връща делото на РС-Габрово за продължаване на съдопроизводството.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5