№ 176
гр. Благоевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20251200500151 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
29630/27.12.2024г., подадена от адв. Р. Б., пълномощник на Д. И. Я., ЕГН
**********, адрес: Благоевград, ж.к. *** 51, вх. Б, ет. 6, ап. 12 и К. К. Д., ЕГН
**********, адрес: Благоевград, ул. „***“ № 6 против Решение №
819/07.11.2024г., постановено по гр.д. № 2172/2023 г. по описа на РС – гр.
Благоевград.
Във въззивната жалба се излагат се съображения за неправилност на
атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна и постановяване на
решение, с което да бъдат уважени предявените искове от въззивниците срещу
въззиваемата страна.
В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е
депозиран такъв от Община Благоевград, в който се оспорва въззивната жалба
и се иска въззивният съд да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и
законосъобразен, не се правят доказателствени искания и не се представят
1
доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд,
въззивниците чрез процесуалния си представител поддържат въззивната
жалба и молят съда да я уважи, въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди решението на районния съд, атакувано в настоящото производство.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от Д. И. Я., ЕГН **********, адрес: Благоевград, ж.к. ***
51, вх. Б, ет. 6, ап. 12 и К. К. Д., ЕГН **********, адрес: Благоевград, ул. „***“
№ 6, чрез адв. Р. Б., срещу Община Благоевград, адрес: гр. Благоевград, пл.
„***“ № 1, ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Благоевград.
В исковата молба се твърди, че ищцата Д. И. Я. е дъщеря на И.Д.Д.,
починал на 19.04.2004г., а вторият ищец К. К. Д. е дъщеря на К.Д.Д., починал
на 08.10.2014г. Твърди се, че ищците притежават по наследство от бащите им
К:.Д. и И.Д. недвижими имоти в с. Делвино, община Благоевград, които след
смъртта на наследодателите им продължават да владеят и обработват. Твърди
се, че два от имотите са съседни овощни градини - ПИ с идентификатор
20540.38.135 с площ 1996 кв.м., местност „Вировете“ и Имот 50.28, местност
„Вировете“, землище на с. Делвино, код по ЕКАТТЕ 20540, община
Благоевград, одобрен със Заповед №ОА-РР27/16.01.2012г. на Областния
управител на област Благоевград, площ: 2520 кв.м., в които още от
наследодателите на ищците има засадени овощни дървета - ябълки, череши,
дюли, сливи, за които понастоящем ищците се грижат. Сочи се, че досега не
им се е налагало да се снабдяват с документи за собственост, но решили, че е
добре да имат такива и затова за ПИ 20540.38.135 се снабдили с Нотариален
акт за собственост придобит по давност и наследство № 42, том II, peг.№ 306,
дело № 20/2023г. на нотариус Д.А.. Сочи се, че за съседният имот - имот 50.28,
площ от 2.520 дка, който все още не е в КККР на с. Делвино при провеждане
на процедурата за снабдяване с констативен нотариален акт на 27.02.2023г.
2
въз основа на издаденото им удостоверение изх. № 13/27.02.23г. от помощник-
нотариус К.М. подали заявление КРЗ-0101-270/27.02.23г. до Община
Благоевград за издаване на скица за имота, като същата им била издадена, но с
учудване установили, че на 10.03.2023г. - 11 дни след подаването на молбата
им за издаване на скица, Община Благоевград е издала Акт за частна
общинска собственост № 12037/10.03.2023г. за този имот, което било
отбелязано в издадената им скица, очевидно с цел да възпрепятства
снабдяването им с документ за собственост за имота. Твърди се, че техните
наследодатели К:.Д. и И.Д. са във владение на този имот от 1965г., като
ищците Д. И. Я. и К. К. Д. са във владение на имота от 1990г. до настоящия
момент, като се грижат за овощните дървета и ги поддържат и затова ищците
са собственици на този имот при квоти на собственост по 1/2 ид.ч. за всеки
един от тях на основание давностно владение. Твърди се, че имотът от горната
част е ограден със стари железобетонни колове и метална тел, от северната
страна граничи с другия им имот ПИ с идентификатор 20540.38.135 (50.29),
който също е тяхна овощна градина, от западната страна с ПИ с
идентификатор 20540.26.1 от 21 дка на Д.К.Д., т.е. съседните имоти също са
собственост на ищците, като ищците владеят имота от 1990г. в същите
граници, каквито са понастоящем, съгласно действащия план на с. Делвино,
одобрен Заповед № ОА-РР-27/16.01.2012г. на Областния управител на област
Благоевград. Сочи се, че в съставения Акт за частна общинска собственост
№12037/10.03.2023г. било посочено, че ответната община е придобила
собствеността по давност - по чл. 79 от ЗС, за което ищците твърдят, че не е
вярно, поради което оспорват АЧОС №12037/10.03.2023г. като
незаконосъобразен. Сочат, че този имот никога не е бил общинска
собственост, същият представлява овощна градина с овощни дървета, някои
на възраст повече от 30 години, които не са посадени от общината и общината
никога не е била във владение на този имот, както е посочено в АЧОС, за да
може да го придобие на основание давностно владение. С оглед на
гореизложеното, и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се иска от съда да
признае за установено по отношение на Община Благоевград, че ищците са
собственици на основание давностно владение по чл. 79, ал.1 от ЗС на имот
50.28, местност „Вировете“, землище на с. Делвино, код по ЕКАТТЕ 20540,
община Благоевград, одобрен със Заповед №ОА-РР- 27/16.01.2012г. на
Областния управител на област Благоевград, площ: 2520 кв.м., трайно
3
предназначение: селскостопански фонд, начин на трайно ползване: овощни
насаждения, категория на земята VI, при съседи на имота: имот № 50.29; имот
№ 50.40; имот № 50.44; имот № 50.45; имот № 50.46; имот № 50.48, при
квоти: - по ½ ид.ч. за всяка от тях.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че Община Благоевград е
собственик на процесния имот по силата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във вр. с
чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че за новообразуван поземлен имот с № 50.28 е
съставен Акт за частна общинска собственост № 12037 от 10.03.2023г., вписан
в Служба по вписванията при PC - Благоевград под Акт № 24, том VI, дело №
872/2023г., вх. peг. № 1461/16.03.2023г., като новообразуван поземлен имот с
№ 50.28, представляващ поземлен имот 28, в масив 50, по плана на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност Вировете,
землище на с. Делвино - §4, с ЕКАТТЕ 20540, Община Благоевград, одобрен
със Заповед №ОА-РР27/16.01.2012г. на Областния управител на Област
Благоевград, площ на новообразувания имот: 2520 кв.м., Трайно
предназначение: Селскостопански фонд, Начин на трайно ползване: Овощни
насаждения (нетерасирани), Категория на земята: VI, при съседи на имота:
граница на кадастрален район (плътна), Имот № 50.29, Имот №50.40, Имот №
50.44, Имот №50.45, Имот № 50.46, Имот № 50.48. Твърди се, че Община
Благоевград е придобила правото на собственост върху имота по силата на чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно който земеделските имоти, които не принадлежат
на държавата, гражданите и юридическите лица, са общинска собственост,
като придобИ.ето им става по силата на закона. Излага се, че в приложното
поле на горепосочената разпоредба, по силата на която Община Благоевград е
станала собственик на спорния имот, се включват земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените
срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при
условията на §4а и §46 от ПЗР ЗСПЗЗ. Твърди се, че процесната територия, в
която попада имота, предмет на настоящата искова претенция, е такава по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ — земеделска земя, за която по правилата на специалния
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по силата на нарочна Заповед №ОА-РР-27/16.01.2012г.
на Областния управител на Област Благоевград /обн. в ДВ, бр.9 от 2012г./ е
одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за землището на с. Делвино,
който е особен вид кадастрален план за територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
4
Излага се, че в Плана за новообразувани имоти се нанасят имоти на
ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на
собственост; на бивши собственици или техни наследници с признато или
възстановено от ПК или ОСЗ право на собственост върху земеделски земи;
настоящи собственици, които се легитимират като такива било като
приобретатели на първите две категории, било на самостоятелно правно
основание. Твърди се, че ищците не попадат в нито една от тези категории,
доколкото имотът се намира в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, то той може да бъде
обект на придобивна давност едва след надлежна индивидуализация с ПНИ,
както и едва след влизане в сила и издаване на заповедите по на §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от представения Констативен акт от 16.02.2012г.,
подписан от служители на Областна администрация Благоевград, не са
постъпили жалби срещу одобрения ПНИ и регистъра на недвижими имоти за
имота, предмет на разглеждане в настоящото производство. Сочи се, че след
одобряване през 2012г. и влизане в сила на Плана на новообразувани имоти в
землище на с. Делвино в частта за поземлен имот № 50.28, с площ 2520 кв.м.
няма проведена процедура при Община Благоевград за възстановяване
правото на собственост върху имота по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
полза на правоимащо лице, нито има заявена процедура за изменение на
влезлия в сила ПНИ по реда на §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което
имотът не е заявяван за възстановяване по реда и сроковете по ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ и не е бил реституиран, поради което имотът не е принадлежал на
физическо и юридическо лице. Твърди се, че е налице произнасяне на
компетентния административен орган, който със свое решение е признал
правото на собственост на наследниците на Д.К.Д. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници в землището на с. Делвино, на
посочените в Решение № 863 от 05.11.2001г. на Поземлена Комисия —
Благоевград, по отношение на обективираните в същото недвижими имоти.
Сочи се, че органът се е произнесъл по повод подадено заявление вх. № К44 от
13.07.1992г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на
Д.К.Д., върху имоти разположени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗ за
землището на с. Делвино. Твърди се, че компетентния орган е посочил в своя
акт, че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ,
като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Сочи се, че въз основа
5
на признавателното решение и влезлия през 2012г., ПНИ, наследниците на
Д.К.Д. са предприели действия пред Община Благоевград, по довършване на
административната процедура по възстановяване на част от имотите предмет
на Решение № 863 от 05.11.2001г. на Поземлена Комисия - Благоевград - а
именно имоти с номера по ПНИ 50.13, 50.50, 50.4 и 50.47. В тази връзка в
полза на наследниците се сочи, че са издадени Заповеди по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ
на Кмета на Община Благоевград, приложени към писмения отговор, с което
реституционната процедура по възстановяване собствеността върху
земеделски земи в землището на с. Делвино, попадащи в терени по §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ за наследниците на Д.К.Д., общ наследодател на ищците по процесното
исково производство, е приключила. За процесния имот с номер по ПНИ 50.28
не е провеждана такава процедура и не е издавана заповед по §4к, ал. 7 от
ЗСПЗЗ. Навеждат се правни доводи, че придобивната давност за владеещия
земеделска земя, попадаща в земи по §4 ЗСПЗЗ, започва да тече от момента,
когато е издадена заповедта по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с която приключва
процедурата по възстановяването. Предвид гореизложеното на основание чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ имотът е станал общинска собственост. Навеждат се
доводи, че давността върху имоти частна държавна или общинска собственост
е текла между 01.06.1996г. и 31.05.2006г., след това е спряна и продължава да
тече отново след 08.03.2022г. Твърди се, че след 08.03.2022г. до предявяване
на исковата молба десетгодишният срок за придобИ.е по давност на
процесния имот не е изтекъл.
Със заявление вх.№ 44 от 13.07.1992г. до ПК-Благоевград, подадено от
И. Д. Д., наследник на Д.К.Д., е поискано възстановяване правото на
собственост на 25 бр. имоти, бивши ниви и гори, като под № 4 е заявена нива
от 2.5 дка в м. „Пашкуло“, а под № 9 – нива от 5 дка в м. „Гъстачко парче“, без
описани съседи. Имотите са установени с Декларация за притежавани
непокрити земеделски имоти, т.нар. емлячен регистър от 10.07.1949г., в които
имотите са под същите номера, без описани съседи.
От справка за Данни от решение на ПК - Благоевград изх. № 14-1353 от
18.04.1994г. по Протокол № 288 от 04.04.1994г. е видно, че всички заявени
имоти са признати за възстановяване в съществуващи стари реални граници
/по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/.
С Решение № 863 от 05.11.2001г. е признато правото на собственост на
6
наследниците на Д.К.Д. в съществуващи стари реални граници на: под № 1 –
нива от 2.5 дка, находящ се в терен по пар.4 на с. Делвино, м. „Пашкулото-ДП“
и под № 2 – нива от 5 дка, находящ се в терен по пар. 4 на с. Делвино, м.
„Гъстако-ДП“. Постановено е възстановяването на имотите по пар. 4 да се
извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила План на новообразуваните имоти по
чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
На основание одобрения План на новообразуваните имоти, одобрен със
Заповед №ОА-РР-27 от 16.01.2012г. на Областния управител на Област
Благоевград, от страна на ОСЗ - Благоевград са издадени Удостоверение изх.
№ ВС-02-312/12.07.2013г. и изх. № ВС-02-486 от 28.08.2014г., с които се
удостоверява, че местностите „Гъстако“ – ДП и „Пашкуло“ – ДП, описани в
заявлението към преписка на ОСЗ № К44 от 13.07.1992г. на наследници на
Д.К.Д. са идентични на местността „Вировете“ по одобрения ПНИ на с.
Делвино. На основание така издадените Удостоверения са издадени Заповеди
№ №1270, 1271, 1272 от 11.11.2013г. и № 1154 от 12.09.2014г. на Кмета на
Община Благоевград, с които на Д.К.Д. са възстановени имоти № 50.50, 50.4,
50.47 и 50.13 по одобрения ПНИ. С тези заповеди са приключени
реституционните претенции по възстановяване на заявените земеделски
имоти в този район по заявлението към преписка на ОСЗ № К44 от
13.07.1992г. на наследници на Д.К.Д.. Ищците Д. И. Я. и К. К. Д. са
наследници на част от преките наследници на Д.К.Д. - Д. И. Я. е наследник на
сина му К.Д.Д. /починал 2014г./, а Д. И. Я. е дъщеря на сина му И.Д.Д.
/починал 2004г./.
С Нотариален акт за собственост придобит по давност и наследство № 42,
том II, peг. № 306, дело № 20/2023г. на нотариус Д.А. ищците Д. И. Я. и К. К.
Д. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство,
при квоти по ½ ид.ч. за всяка от тях, на следния недвижим имот, находящ се в
с. Делвино, общ. Благоевград – поземлен имот с идентификатор 20540.38.135
по КККР на с. Делвино, с площ 1996 кв.м., местност „Вировете“, трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
овощна градина, при съседи: 20540.38.47 и 20540.38.1221.
С Акт за частна общинска собственост № 12037 от 10.03.2023г., вписан в
Служба по вписванията при PC-Благоевград под Акт № 24, том VI, дело №
7
872/2023г., вх. peг. № 1461/16.03.2023г., е актуван като общински на основание
чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската
собственост /придобит по закон/ и давност – чл. 79 от ЗС, пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ във вр. със Заповед №ОА-РР-27/16.01.2012г. на Областния управител
на Област Благоевград новообразуван поземлен имот с № 50.28,
представляващ поземлен имот 28, в масив 50, по плана на новообразуваните
имоти по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Вировете“, землище с. Делвино
– пар. 4, с ЕКАТТЕ 20540, Община Благоевград, одобрен със Заповед №ОА-РР
27/16.01.2012г. на Областния управител на Област Благоевград, площ на
новообразувания имот: 2520 кв.м., трайно предназначение: Селскостопански
фонд, начин на трайно ползване: Овощни насаждения, категория на земята VI,
при съседи на имота: граница на кадастрален район /плътна/, имот № 50.29;
имот № 50.40; имот № 50.44; имот № 50.45; имот № 50.46; имот № 50.48.
Прието е заключението на вещото лице инж. Валентин Юруков по
изготвената съдебно-техническа експертиза, от което се установява следното:
По Едромащабната топографска карта, отпечатана през 1960г. и актуална
до 1987г., районът на експертизата към 1982-1983г. попада в блок на
ТКЗС/ДЗС/АПК, без условен знак за вида НТН, т.е. нива. В Картата за
възстановената собственост на землище с. Делвино от 1995г., в масив №0,
присъства имот № 000047, нива с площ от 68.957 дка, м. „Вировете“, овощна
градина, записан стопанисван от общината – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
променено през 2008г. – на Община Благоевград – пар. 4, в чиито граници
попада районът на експертизата. Процесният имот № 50.28 е нанесен за пръв
път в плана на ползвателите и плана на новообразуваните имоти, одобрен със
Заповед № ОА-РР-27 от 16.01.2012г. на Областния управител на Област
Благоевград. Районът на СТЕ присъства в изработени според разпоредбите на
пар. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планове за земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за тези райони
се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. За района на
експертизата няма показан земеделски имот /не се е явил собственик на бивш
имот да покаже граници/. Към този план е съставен списък на имотите
съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС. В помощния план присъства
въпросния имот № 50.28, овощна градина, с площ от 2519.92 кв.м., записан на
Община Благоевград – стопанисвано от общината. Въз основа на така приетия
помощен план /кадастрален план на ползвателите и бивши собственици на
8
земеделски земи/, е изработен Плана на новообразуваните имоти, който е
одобрен със Заповед №ОА-РР-27 от 16.01.2012г. на Областния управител на
Област Благоевград, като за масив № 50 присъства въпросния имот № 50.28.
Към този план е съставен кадастрален регистър на недвижимите имоти, в
който въпросният имот е с пълен идентификатор № 20540.50.28, овощна
градина, м. „Вировете“, с площ от 2 520 кв.м., записан на Община ползвател.
Вещото лице е приложило сателитна снимка на имота към дата 18.08.2011г.
/четири месеца след одобряване на ПНИ/, както и снимка от 18.07.2012г.
/седем месеца след одобряване на ПНИ/, от които се вижда, че имотът в по-
голямата си част представлява „изоставена нива или ливада“, с няколко
дървета в южната част и едно дърво в северната част. За цялата
неурбанизирана територия на землище с. Делвино, с ЕКАТТЕ 20540, има
одобрена КККР със Заповед №РД-18-145 от 13.03.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК. По одобрената КККР имот № 50.28 по ПНИ липсва
нанесен. Районът на експертизата попада в гранциите на ПИ с идентификатор
20540.38.47 по КККР, с площ от 65.586 дка, земеделска територия, овощни
насаждения, м. „Вировете“ – вписана за Община Благоевград – пар. 4. При
огледа на място вещото лице е установило, че към 20.07.2023г., на място
имотът представлява в по-голямата си част изоставена, запустяла ливада, с
един орех, като само в югозападната му част присъстват 5-6 овощни дървета –
череши, круша и ябълки. Къщичката се намира извън имота. На място имотът
не е ограден с огради, като само по югоизточната му граница присъстват 5 бр.
бетонни кола, остатък от ограда. В съдебно заседание вещото лице сочи, че
коловете са много стари, като между някои от тях на земята има паднала
мрежа, както и че са обрасли с трева. Експертното заключение е, че
процесният имот е земеделска земя, нива и като такъв е бил част от масивите
на ТКЗС/ДЗС, от които масиви на основание различни постановления на МС,
между 1965г-1985г., са раздавани слабопродуктивни или пустеещи земи за
вечно ползване. Няма данни от кого е внесен имота в ТКЗС. Предназначението
на имота в периода преди и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е
земеделска земя, нива. Няма данни за подадени заявления, за възстановяване
на земеделски земи по ЗСПЗЗ и няма възстановени земеделски земи върху
процесния имот, няма данни да предоставено право на ползване, видно от
извадката от плана на ползвателите, в който имотът е заведен на Община
Благоевград. При влизане в сила на ПНИ процесният новосъздаден имот №
9
50.28 не е засегнат от реституционни решения и заповеди по пар. 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и не е бил предмет на изкупуване по реда на пар. 4а или пар. 4б
от ПЗР на ЗСПП. В имота няма реализирано строителство. Процесният имот
№ 50.28 не съответства на никой от имотите, обективирани в Решение № К-1
от 26.05.1995г. на ПК-Благоевград. Вещото лице е дало заключение, че
спорният имот попада в обхвата на земя по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по ПНИ
одобрен със Заповед № ОА-РР-27 от 16.01.2012г. на Областния управител на
Област Благоевград.
От заключението на изготвената съдебна-агрономическа експертиза на
в.л. инж. Д. Николов се установява следното: при огледа на място на
23.09.2024г. експертът е установил, че в имота са засадени 14 овощни дървета
– слива, череша, кайсия, ябълка, дюля, круша, на различна възраст от 10 до 27
години. В съдебно заседание вещото лице допълва, че имотът представлява
ливада, от двете страни на която ливада има засадени овощни дървета
/описани по вид и възраст в заключението/. Вещото лице при огледа през
есента на 2024г. е установило, че дърветата са поддържани.
По делото от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства. Св.
М. С. сочи, че ищците притежават много ниви на различни места в с. Делвино.
Малко по-надолу от къщата си имат овощна градина, която в горния край е
оградена с телена ограда с железни колове, а в долния край граничи с друг
техен имот. Твърди, че въпросното място ищците имат от родителите им,
които са се грижили за мястото, а след смъртта им, техните дъщери /ищците/
са продължили да поддържат. Имотът представлява овощна градина, с която
са посадени овощни дървета - круши, череши, дюли, сливи. Сочи, че в имота
има изградена една постройка за инструменти от бащата на К., която още към
1984г. е била там. Свидетелката познава родителите на ищците от 1984г. и
оттогава ги е виждала на имота, който пък им бил даден от техните родители.
Сочи, че имотите в този район не са вкарвани в ТКЗС или АПК, поради
характера на терена /планински/ не било възможно окрупняване.
Св. Д. Д. сочи, че въпросният имот е останал от дядото на ищците.
Техните родители са го ползвали до смъртта си, а след това дъщерите им са
продължили да го ползват. Още преди години чичото на свидетелят поставил
ограда с бетонни колци и бодлива тел. Имотът представлява овощна градина с
дървета – ябълки, дюли, череша, дрен. Твърди, че 1957-1958г., когато станала
10
национализацията, имотът им бил взет за две години. От ТКЗС се опитали да
вкарат трактор, но той потънал поради характера на терена и повече имотът
не е ползван от ТКЗС или АПК. Още 1959г. семейството си върнало имота
обратно и от 1959г. до смъртта им мястото се е обработвало от родителите на
ищците, а след това от самите ищци, които берат плодовете и косят сеното,
което расте под дърветата. На времето в имота била построена и барака за
инструменти, която още си стои. До имота ищците имали друг имот.
Св. Гинка Б.а сочи, че познава К. Д. и Д. Я. от 1990г., откогато
свидетелката има имот в с. Делвино. Знае, че ищците притежават въпросното
място по наследство от техните бащи и дядо. Сочи, че имотът е заграден от
едната страна с колци и мрежа. В мястото има овощна градина със стари
дървета – сливи, дюли, ябълки, орехи, които двете поддържат и берат
плодовете, като тревата се коси за сено за животни. На това място имат и друг
имот, в който също гледат овощни дървета.
При така установеното от фактическа страна, районният съд е отхвърлил
предявения иск.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на обжалване,
съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно, допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно
11
основание чл. 124 от ГПК.
В тежест на ищците е да докажат, че ищцата Д. И. Я. по силата на
наследствено правоприемство от баща си И.Д.Д., починал на 19.04.2004г. е
придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот; ищцата К. К. Д. по
силата на наследствено правоприемство от баща си К.Д.Д., починал на
08.10.2014г. е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот.
Доколкото ищците се позовават на наследствено правоприемство, то в тяхна
тежест е да докажат посоченият в исковата молба придобивен способ, чрез
който наследодателите са придобили правото, предмет на спора, а именно
придобивна давност – явно, спокойно и необезпокоявано владение с
намерение за своене, започнало през 1965г., към което е присъединено
владението на ищците-наследници от 1990г. до настоящия момент.
В тежест на ответната страна е да докаже, че е собственик на процесния
имот по силата на закона - на основание чл. 2, ал. 1,т. 7 от ЗОС във вр. с чл. 25,
ал. 1 от ЗСПЗЗ; за имота е съставен АЧОС № 12037 от 10.03.2023г.; имотът
попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; със Заповед №ОА-
РР27/16.01.2012г. на Областния управител на Област Благоевград /обн. в ДВ,
бр.9 от 2012г./ е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за
землището на с. Делвино, срещу който ПНИ и регистъра на недвижими имоти
за имота, предмет на разглеждане в настоящото производство не са постъпили
възражения; по отношение на процесния имот не е провеждана
реституционната процедура по възстановяване собствеността върху
земеделски земи в землището на с. Делвино, попадащи в терени по §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ за наследниците на Д.К.Д., общ наследодател на ищците и не е
издавана заповед по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /ред., ДВ бр. 88/1998г./, ПК се произнася
с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В
решението се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с
посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота.
Изискванията за заверена скица от ПК в хипотезата на т. 1 на чл. 14, като
задължителна част от решението за възстановяване на собствеността
произтичат от разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1, изр. 2 ППЗСПЗЗ в приложимата
12
редакция. Това изискване е императивно, доколкото скицата е условие за
индивидуализиране на имота. Решението на ПК/ОСЗ, което не е придружено
със скица, която го индивидуализира не поражда конститутивно действие
понеже липсва определен, уточнен обект на собственост. Преценката за
легитимиращото действие на решението на ПК следва да се извършва във
всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на закона към момента
на постановяване на съответното решение. В случая при влизане в сила на
ПНИ процесният новосъздаден имот № 50.28 не е засегнат от реституционни
решения и заповеди по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е бил предмет на
изкупуване по реда на пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПП. В имота няма
реализирано строителство. Процесният имот № 50.28 не съответства на никой
от имотите, обективирани в Решение № К-1 от 26.05.1995г. на ПК-
Благоевград. Процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно т. 3 на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в същата ред., комисията се произнася с
решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху
земеделски земи при условията на § 4 - 4л. Собствеността върху такъв терен се
възстановява след настъпване на законоустановени предпоставки, уредени в §
4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. Съгласно първоначалните
редакции на § 4з от ЗСПЗЗ, бившите ползватели могат да изкупят до 600 кв.м.,
респ. 1000 кв.м., независимо, че правото на ползване може да им е било
предоставено за по-голяма площ. С изменението /ДВ бр. 98/28.10.1997г./ е
въведена нова ал. 2 на § 4з, съгласно която разликата над придобитото по § 4а
и 4б от ЗСПЗЗ до фактически ползваната земя, се възстановява на
собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малко от 250 кв.м.
при условия и ред, предвидени в ППЗСПЗЗ. Земите, които остават и не са
достатъчни за образуване на имот с такава площ могат да бъдат изкупени от
бившите ползватели по пазарни цени. За приложението на този текст предвид
законовата делегация е изменен чл. 28 ППЗСПЗЗ и в редакцията си от ДВ бр.
122/19.12.1997г. /в сила от 23.12.1997г./ е приета нова ал. 4, която предвижда
изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят
границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по
реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на § 4а и 4б.
Определяйки границите, този план определя точното разположение и форма
на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по § 4з ЗСПЗЗ, както
и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-
13
малка от 250 кв.м., респ. остатъчната площ, която ползвателите могат
допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува
самостоятелен имот. И преди влизане в сила на редакцията на § 4к, ал. 7 от
ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/30.07.99 г./ за тези площи не е настъпил реституционният
ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Съдебната практика действително приема, че решенията, издадени при
действието на първоначалната редакция на § 4к от ЗСПЗЗ /ДВ бр.
98/28.10.1997г./, преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/., след
като са стабилизирани, имат конститутивно действие и възстановяват правото
на собственост, но когато имотът е индивидуализиран по кадастралния план.
Когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на
старите имотни граници не са обособени като самостоятелни обекти на
собственост, респ. възстановените части от такива имоти, които са останали
след приложението на § 4а и § 4б ЗСПЗЗ, не са определени с влязъл в сила
ПНИ по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, за тях не настъпва реституционен ефект.
Административната процедура за реституция на тези терени приключва след
приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. До този
момент те не са индивидуализирани и като части от възстановените имоти с
решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Самият план не създава и не отнема
права, а само обособява обектите на правото на собственост. Това завършва
процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, защото правото на
собственост не е отнемано при колективизацията, а в резултат на
кооперирането на земята, са изгубени само реалните граници на имотите. От
заключението на СТЕ е установено, че ПНИ за процесния имот е одобрен със
Заповед №ОА-РР-27 от 16.01.2012г. на Областния управител на Област
Благоевград в този момент реституцията на имота е приключила. Съгласно чл.
79, ал. 1 ЗС давностното владение е основание за придобИ.е право на
собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова
забрана за това. Съобразно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на този закон.
Според задължителната съдебна практика с оглед заложения в цитираната
норма принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити с
иск, давностният срок за придобИ.е на земеделски имот започва да тече от
приключване на процедурата по ЗСПЗЗ. Когато към момента на влизане в сила
14
на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската
реституция, каквато е процесната, началният момент, от който може да тече
придобивната давност, е възстановяването на собствеността. В случая давност
не тече до приемане на ПНИ, с който той се обособява като самостоятелен
обект на правото на собственост /решение № 185/2013г. по гр.д. №
2066/2013г., ВКС, I г.о., решение № 308/2011г. по гр.д. № 308/2010г., II г.о.,
определение № 328 от 19.062018 г., постановено по гр. дело № 3982/2017г. на
ВКС, II г.о. и определение № 146 от 27.03.2018 година, постановено по гр.дело
№ 1621/20217г. на ВКС, I г.о./ От този момент до момента на предявяване на
иска /19.10.2023г./ са изминали повече от 10 години, но съдът намира за
недоказано твърденията на ищците, че са владяли, явно, спокойно и трайно
процесния имот, за да могат да го придобият по давност, поради което те не се
легитимират като собственици на имота на твърдяното основание в исковата
молба. В тази връзка въззивният съд споделя доводите на районния такъв
относно некредитиране на показанията на свидетелите в частта, в която явно
противоречат на заключението на вещото лице относно състоянието на имота
към 2011г., 2012г. и към момента на огледа на имота от вещото лице през
2023г. и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Следва да се допълни,
че експертът сочи, че имотът на място в по – голямата си част е изоставена
запустяла ливада с един орех, а в югозападната му част има 5 – 6 овощни
дръвчета, което по никакъв начин не кореспондира с твърдението на ищците в
исковата молба, че процесният имот е овощна градина. Видно от Скица -
Приложение № 13 към експертизата, овощните дървета заемат малка част от
имота в югозападния му край (очертана със син цвят на скицата – приложение
№ 13). При това дори да се приеме, че ищците са стопанисвали тази част от
имота с намерение за своене, това не води до извод за доказване от тяхна
страна за упражняване на фактическа власт с намерение за своене на целия
процесен имот. Още повече, че той не е ограден от всички страни, граничи с
други имоти, собственост на ищците и възприятията на свидетелите относно
действия по осъществяване на фактическа власт точно по отношение на
процесния имот не могат да бъдат разграничени от възприятията на
свидетелите относно действия по осъществяване на фактическа власт по
отношение съседните на процесния имот, които са собствени на ищците също.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба на въззивниците относно
неправилност на решението, поради некредитиране на свидетелските
15
показания, доколкото свидетелите сочат възприятия именно по отношение
частта от процесния имот, който е засаден с дръвчета и възприятия по
отношение твърденията в исковата молба за упражняване на фактическа власт
от наследодателите на ищците. Това владение обаче от страна на родителите
на ищците, както се посочи по – горе е ирелевантно за правния спор,
доколкото ищците не могат да се позоват на давност и присъединяване на
владение преди датата на одобряване на ПНИ за имота – 16.01.2012г.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решението на
районния съд е неправилно, доколкото не е обсъдено заключението на вещото
лице Николов – посочено е в решението, че овошки има само в югозападната
част на имота и че те са поддържани. Соченото от вещото лице Николов
(описано във въззивната жалба), че не е възможно да са саморасли тези
дървета, дори някой от тях да са отдолу тръгнали, те са отглеждани, при тях е
извършвана формиране на корона, обработка на растението т.е. поддържано е
растението в този вид в който ги е намерил, не разколебава извода на
въззивния съд за неустановяване от страна на ищците на владение на целия
процесен имот.
По изложените съображения и съвпадението на правните изводи на
въззивния съд с тези на районния за неоснователност на предявения иск,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход от делото, разноски се следват на въззиваемата страна,
която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита,
че такова й се следва в размер на 300, 00 лева, определено при условията на
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По обжалваемостта на съдебния акт:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията
на чл. 280 и 284 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 819/07.11.2024г., постановено по гр.д. №
2172/2023 г. по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. И. Я., ЕГН **********,
адрес: Благоевград, ж.к. *** 51, вх. Б, ет. 6, ап. 12 и К. К. Д., ЕГН **********,
адрес: Благоевград, ул. „***“ № 6, да заплатят на Община Благоевград, адрес:
гр. Благоевград, пл. „***“ № 1, ЕИК *********, представлявана от кмета
Методи Байкушев сумата в размер на 300, 00 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му
на страните чрез пълномощниците им при наличие на предпоставките по чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17