Решение по дело №2680/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 451
Дата: 5 април 2022 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20217040702680
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е    451

 

гр. Бургас, 5 април 2022г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2680 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 22, представлявано от Р.С.С.  против решение № 1040-02-213/04.11.2021г. на Директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 5104-02-80/07.09.2021г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас. С разпореждането, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх.№ 5101-02-45/03.06.2021г. на ТП на НОИ Бургас, станала с А. А. А., ЕГН **********, е приета за трудова.

Жалбоподателят иска отмяна на решението. Счита, че същото е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на закона.  Според него, административният орган се е произнесъл без да са изяснени всички обстоятелства, от значение за случая и без да са събрани и обсъдени всички доказателства. Намира и че не са доказани всички изискуеми от закона предпоставки, въз основа на които да се приеме че злополуката има характер на трудова.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски за внесена държавна такса.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт В., намира оспорването за неоснователно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

Заинтересованите страни А.А.А. и  А.А.А. не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по спора.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването- адресат на акта, в предвидения от закона, срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 10.08.2020г. между „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД и А. А. А. бил сключен трудов договор № 276/10.08.2020г.(л.139), по силата на който който А. бил назначен на длъжност „работник строителство“, на пълно работно време – осем часа, с място на работа – обекти и със задължения съобразно длъжностна характеристика за длъжност по код НКПД 93120003 (л.143).

Между „Лог – Сиберия“ ЕООД, като възложител и „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, като изпълнител, във връзка с договор с предмет строителство по Проекти 3AF31020 „Осигуряване на склад за гориво-смазочни материали (ГСМ)“ и 3AF31025 „Възстановяване на вътрешен път“ в Авиобаза „Безмер“ от Пакет от способности СР 9А1304 „Многоцелеви самолети в сферата на отговорност на SACEUR по програма на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP), от дата 13.04.2020г., бил сключен договор за възлагане на строително-монтажни работи от 15.09.2020г., с предмет извършване на строително монтажни дейности по част „ПЪТНА“ и „ОТВОДНЯВАНЕ“, в изпълнение на проект „Възстановяване на вътрешен път“ в авиобаза Безмер (л.80 от делото).

На 27.05.2020г. работниците от „Брилянт – Слънчев бряг” ООД трябвало да извършват асфалтови дейности в обект ГСМ- Авиобаза Безмер и връзване на армировка за бетон в резервоарен парк (между обваловки).

В същия ден служебният автомобил „Хюндай M1“ с peг. № A 8894 НР бил управляван от Д.Н.С., който имал задача да вземе работници на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД от уговорените места и да ги откара до работния обект – Авиобаза „Безмер“. След приключване на работния ден С. имал задължение да върне екипа обратно, откъдето е взел всеки един от работниците. Сутринта, първо качил от гр. Свети Влас Х.Я.С.и А. А. А., а после от гр. Каблешково Д.Р.Р.. В кв. Рудник, гр. Бургас се качили Р. Ф. Р. и С. И. С.. От Антимовския разклон взел В. Г. К.. Работниците пристигнали на обекта и започнали да изпълняват си трудовите задължения. Групата участвала в асфалтополагането по договора заедно с други работници на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, които пристигнали на обекта с други превозни средства.

Около 17 ч. на 27.05.2021 г., на обекта имало още асфалт за полагане, но асфалтоподаващата машина се развалила (шейната й се откачила от чоповете). Изминал около час, докато работниците успели да изчистят асфалта, наместили шейната и продължили асфалтополагането до около 19 ч.

След приключване на работа, в служебния автомобил „Хюндай M1“ с peг. № A 8894 НР се качила същата група работници: Х.Я.С., А. А. А., Д.Р.Р., Р. Ф. Р., С. И. С. и В. Г. К.. Автомобилът отново бил управляван  от Д.Н.С.. На предната дясна седалка седял Р.. Зад шофьора – Д., до него В., а до него Сюлейман. Отзад седнали А. и Х.. Тъй като работниците били уморени, не се отбили до с. Безмер за кафе. На Антимовския разклон слязъл В.Г.К..

Около 19,25 ч. (според подадената декларация за трудова злополука, л.32), а около 20,16 ч. според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л.48) служебният автомобил се движел по Автомагистрала „Тракия“. На км. 356+250 автомобилът се ударил вляво в еластичната преграда (мантинела), отскочил вдясно и се преобърнал извън пътното платно (схема на л.52). При възникналото ПТП Д.Н.С., Р. Ф. Р. и А. А. А. починали на място. Х.Я.С., Д.Р.Р. и С.И.С.били откарани от специализирани медицински автомобили до УМБАЛ Бургас АД, гр. Бургас, където били незабавно приети за лечение по спешност. Х.Я.С.и Д.Р.Р. починали на 03.06.2021г., С.И.С.получил мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.

Осигурителят „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД декларирал трудовата злополука пред ТП на НОИ – Бургас на 03.06.2021 г. (л.32), като представил и протокол № 2 от 02.06.2021 г. за вътрешно разследване на трудова злополука (л.34).

Със заповед № 1015-02-88/28.05.2021 г. (л.36), на основание чл.29, т.1 и т.5 от Правилника за организация и дейността на НОИ, във вр. чл.58 от КСО и чл.7 – чл.10 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, директорът на ТП на НОИ – Бургас, възложил разследване на декларираната злополука, настъпила на 27.05.2021 г. с Д.Н.С., Р. Фидайл Р., А. А. А., Х.Я.С., Д.Р.Р., и С.И.С.. Заповедта била връчена на управителя на дружеството Р.С.С. на 01.06.2021 г.

С писмо изх. № 1018-02-2/02.06.2021 г. (л.40) длъжностно лице, старши инспектор по осигуряването, ТП на НОИ изискал от ОД МВР – Бургас информация за настъпилото ПТП за целите на разследване на трудова злополука настъпила на 27.05.2021 г. на автомагистрала „Тракия“.

С писмо изх. № 1029-02-11600/10.06.2021 г. (л.42) длъжностно лице, старши инспектор по осигуряването, ТП на НОИ, изискал от Окръжна прокуратура – Бургас материали по ДП № 247/2021 г. по описа на II РУ на МВР – Бургас.

С писмо изх. № 5101-02-46#1/15.06.2021 г. (л.38), за целите на разследването на трудова злополука, длъжностно лице, старши инспектор по осигуряването, ТП на НОИ изискал от УМБАЛ Бургас предоставяне на информация – медицински документи и съобщения за смърт, вкл. за пострадалия А. А. А..

Със заповед № 5106-02-8/23.06.2021 г. (л.31) на длъжностно лице, старши инспектор по осигуряването, ТП на НОИ, производството по квалифициране на декларираната злополука, настъпила с А. А. А. било спряно до получаване на материалите по ДП № 247/2021 г.

Със заповед 5106-02-8#2/28.07.2021 г. (л.30) на длъжностно лице, старши инспектор по осигуряването, ТП на НОИ, на основание чл.55 от АПК, производството било възобновено.

За целите на разследването на злополуката били предоставени: книга за ежедневен инструктаж с начало 28.05.21 г.; пътни листи от м. март и м. април 2021 г.; без представен пътен лист от 27.05.21 г.; удостоверение за техническа изправност на л.а „Хюндай“ с peг. № А 8894 НР; застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобила и анекс към нея; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на Д.Н.С.; протокол за разпит на св. Д.Р.Р.; протокол за разпит на св. Р.С.С. – управител на „Брилянт Слънчев бряг“ ООД; писмо до МО-София относно издадени валидни пропуски на лицата за обект „Безмер“ с отговор; констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочено е, че не са издавани заповеди за командировка за лицата от работодателя „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД.

За хода на разследването на злополуката и констатациите на комисията бил изготвен протокол № 5103-02-17/01.09.2021г. (л.23). След като описали хронологията на злополуката, в част „VI. Отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения.“, проверяващите посочили: „Възникнало ПТП със служебен автомобил, управляван от един от работниците по обичайния път от работното място до постоянното местоживеене на всички превозвани работници.“.

Протоколът  бил връчен на осигурителя и на наследниците на пострадалия А. А. А..

Възражения срещу констатациите в него не били подадени.

С разпореждане № 5104-02-80 от 07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас (л.21), на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД злополука с вх. № 5101-02-44/03.06.2021 г. станала на 27.05.2021 г. с А. А. А., ЕГН: **********, била приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. Длъжностното лице приело, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време на връщане по обичайния път от работното място до постоянното местоживеене, като се позовало на факти, установени с протокол № 5103-02-17/01.09.2021г. Посочило, че според съобщение за смърт № 854/28.05.2021 г., причина за смъртта на А. А. А., е политравма при ПТП.

На 14.10.2021г. „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД обжалвал разпореждането по административен ред.

С оспореното решение, директорът на ТП на НОИ Бургас оставил в сила разпореждането. В мотивите на решението посочил, че в случая липсват данни за проявен умисъл – пряк или евентуален за умишлено увреждане на здравето. Преценил, че е налице и функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условия на труд. Подробно обсъдил и приел за неоснователно възражението за противоречие с чл.1а от Регламент (ЕС) № 349/2011 на Комисията от 11 април 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки (Регламент (ЕС) № 349/2011 на Комисията). Според директора на ТП на НОИ - Бургас Регламент (ЕС) №349/2011 на Комисията има за предмет водене на статистика и за тази цел е дефинирано и понятието „трудова злополука“, българският закон - КСО, има за предмет уредба на социалното осигуряване и за тази цел е дадено и легалното определение за „трудова злополука“ в чл.55 от КСО.

Решението било връчено на 09.11.2021 г. на дружеството осигурител (л.18) и на наследниците на А.А. (л.16;17).

ІІ. ПРАВОТО:

Решение № 1040-02-213/04.11.2021г. на директора на ТП на НОИ Бургас е издадено от компетентен орган, с оглед правомощията предоставени му с чл.117, ал.3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма.

В хода на административното производство и при издаване на решението административният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона, които да доведат до неговата незаконосъобразност.

Административното производство е образувано съобразно законовите изисквания, въз основа на подадена от работодателя декларация за настъпила трудова злополука.

В чл.55 и следващите от КСО е уредена процедурата по разследване и установяване на трудова злополука. Според чл.58, ал.3 от КСО разследването на трудова злополука трябва да установи: 1.причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2.вида на уврежданията; 3.други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В съответствие с разпоредбата на чл.58, ал.6 от  КСО резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на НОИ, на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя. На база Протокола и събраните документи при разследването се открива досие на пострадалия, което съдържа в съвкупност – декларацията за трудова злополука; протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено; разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова; копия от болничните листове (първичен и продължения) за злополуката; документи, свързани с медицински и други разходи; други документи, свързани със злополуката. Според чл.60 от КСО длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието, в 7 - дневен срок от декларирането, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването, като подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл.117 от .

От представените по делото доказателства се установява, че гореописания процесуален ред е спазен, като жалбоподателят и заинтересованите страни са запознати с констатациите от извършената проверка и са имали възможност да участват в производството и да ангажират доказателства.

Възражението на жалбоподателя, че не са изяснени всички обстоятелства, от значение за случая, не са събрани и обсъдени всички доказателства, е неоснователно. На първо място, това възражение е лишено от всякаква конкретика. Нещо повече, жалбоподателя изрично сочи, че механизмът на настъпване на злополуката и обстоятелствата около инцидента са безспорно установени. При това положение не съществува пречка да бъде извършена преценка за правилното приложение на материалния закон.

Според нормата  на чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.

Ал.2, т.1 на текста приравнява на трудова и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Ето защо, за да е налице трудова злополука е необходимо да бъде установено следното: 1.наличие на внезапно увреждане на здравето; 2.това внезапно увреждане на здравето да е причинило неработоспособност или смърт;  3. увреждането да е станало по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер

По делото няма спор, че първите два елемента на фактическия състав са осъществени - внезапно увреждане на здравето, което е причинило смъртта на А. А. А..

Спорът между страните е дали увреждането е станало по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер и касае правилното прилагане на материалния закон.

Според жалбоподателя, посочения в решението маршрут от гр.Свети Влас до Авиобаза „Безмер“, със спиране в гр.Каблешково, кв.Рудник, гр.Бургас и „Антимовския разклон“, не е единствения възможен маршрут, като не е изяснено чия е била преценката той да бъде избран.

Действително ползвания маршрут, не е единствения по който може да се стигне от гр.Свети Влас до Авиобаза „Безмер“, но това обстоятелство е без значение по делото. Без значение е и кое е лицето избрало маршрута за пътуване. Релевантният факт е злополуката да е станала по време на обичайния път, което означава пътуването да се извършва по ежедневния маршрут, по който осигуреният се придвижва от работното място до местоживеенето си.

Безспорно е, че в деня на злополуката, след приключване на работния ден, А.А. се е връщал от работа в Авиобаза „Безмер“, като е пътувал в посока гр.Свети Влас, който път следва да се приеме за обичайния му път, съобразно вложения от законодателя смисъл. От анализа на доказателствата по делото, протокола за ПТП, протокола за извършеното разследване и дадените писмени обяснения на свидетели-очевидци може да се направи категоричния извод,  че увреждането е  причинено по време на обичайния път.

Така  в протокол за трудова злополука № 2/02.06.2021г., изготвен на основание чл.2, ал.3 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, изготвен във връзка с проведеното разследване на обстоятелствата на злополуката, организирано от управителя на дружеството-жалбоподател, в т.VІ.“Специфично физическо действие, извършвано от пострадалия(те) в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор“, е посочено „Пътуване в превозно средство по обичайния път от работното място до дома“. За обичайния път на придвижване в обясненията си сочи и Д.Р.. Отделно от това, маршрута по който е пътувал пострадалият на 27.05.2021г. е със спирки, съответстващи на местоживеенето на лицата, пътуващи в служебния автомобил, а именно гр.Свети Влас –гр.Каблешково-кв.Рудник-„Антимовския разклон“ /отбивката на магистралата за гр.Карнобат/.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид и нормата на чл.58, ал.6 от КСО, съгласно която, резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. В случая, е съставен протокол по чл.58, ал.6 от КСО, а именно протокол № 5103-02-17/01.09.2021г., в който в т.VІ.“Отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения“, е  прието „Възникнало ПТП със служебен автомобил, управляван от един от работниците по обичайния път от работното място до постоянното местоживеене на всички превозвани работници“, а от жалбоподателя не са ангажирани доказателства които да оборят така изложените констатации.

Предвид на изложеното, следва да се приеме, че процесното пътуване е съставлявало част от обичайното придвижване на пострадалия от местоработата му до дома му, което е и третия елемент от фактическия състав на трудовата злополука.

Ето защо, в случая са налице материалноправните предпоставки на чл.55, ал.2 от КСО, за признаване на злополуката като трудова.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нормата на чл.55, ал.2 от КСО е в противоречие с чл.1, б.“а“ от Регламент(ЕС) № 349/2011г. Регламентът, като част от вторичното законодателство на Европейския съюз е задължителен и пряко приложим в държавите-членки, а съгласно чл.15, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт противоречи на регламент на ЕС, се прилага регламентът. Този правен принцип обаче, важи когато приложимите норми от общностното право и от националното законодателства уреждат едни и същи обществени отношения, което в случая не е налице. Действително определението за трудова злополука, дадено в чл.1, б.“а“ от Регламент(ЕС) № 349/2011г. изключва дефинирането като „трудова злополука“ на пътнотранспортните произшествия, настъпили при пътуването от дома до работното място или обратно, но тази дефиниция е дадена само за целите на статистиката, за която се отнасят Регламент(ЕС) № 349/2011г. и Регламент (ЕО) № 1338/2008. Българският Кодекс за социално осигуряване има за предмет уредба на други обществени отношения – тези, свързани с държавното обществено осигуряване, което предоставя обезщетения, помощи и пенсии при настъпили осигурителни рискове за работниците, в това число и смърт (арг. от чл.1, т.1 и чл.2, ал.1, т.7 от КСО). Следователно, целта на КСО е за даде защита на осигурените лица, а не да регулира отношения свързани с осъществяването на статистика, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие.

С оглед изложеното жалбата на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, подадена срещу решение № 1040-02-213/04.11.2021г. на директора на ТП на НОИ Бургас е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. , на основание чл.172, ал.2 от АПК.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 100лв. на основание чл. 143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното  и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 22, представлявано от Р.С.С.  против решение № 1040-02-213/04.11.2021г. на директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 5104-02-80/07.09.2021г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас.

ОСЪЖДА „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 22, представлявано Р.С.С. да заплати на ТП на НОИ-Бургас сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: