№ 751
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500004 по описа за 2021 година
С решение от 07.10.2020г по гр.д. № 219/2019г. по описа на Софийски окръжен съд, III
състав са отхвърлени предявените от Л. Т. Д. против ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД искове за
компенсиране на имуществени и неимуществени вреди в размери 5 642,97лв и 60 000лв,
търпени в резултат на пътно произшествие на 05.11.2016г. на кръстовището на
околовръстен път на гр.Самоков и ул. Христо Максимов по вина на водача на лек
автомобил „Рено Клио“ с ДК № ***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, като неоснователни.
Решението е обжалвано от ищеца чрез пълномощник с оплаквания за неправилност.
Твърди се допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като не са обсъдени и съобразени
всички доказателства и съответно е приложен неправилно материалния закон. Поддържа се,
че въобще не е обсъдено и съобразено, че в експертизата няма коментар на
характеристиките на пътния участък, и на начина по който е реализиран удара, нито
конкретно е установено мястото на удара. На следващо място се поддържа процесуално
нарушение на съда, който е отказал повторна автотехническа експертиза, независимо, че в
срок са оспорени изводите на вещото лице, с което се е стигнало до постановяване на
решение при неизяснена фактическа обстановка. Изтъква се, че не е преценено при
противоречие между право на предимство при преминаване на кръстовище задължението на
водача да съобрази пътните знаци и намали скоростта, което е основно правило по чл.20 ал.2
ЗДвП. Иска се отмяна на обжалваното решени и вместо това постановяване на ново по
1
същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.
Ответникът ОЗК „Застраховане“АД оспорва жалбата с подробно изложени
съображения, че по делото не е доказано по безспорен начин, че водачът на застрахования
автомобил е допуснал нарушения на правилата за движение в причинна връзка с настъпилия
инцидент- напротив установено било, че причина за произшествието е поведението на
водача на мотопед „Априлия Амико“, който не е съобразил наличието на пътен знак Б2
„Спри и пропусни движещите се по път с предимство!“ и реализираният удар освен, че се
дължи на негови неправилни субективни действия, е бил непредотвратим за водача на лекия
автомобил.
Софийският апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата
по делото намира следното:
При служебна проверка се установява, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. чл.432 ал.1 КЗ
против ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД в размери 60 000лв и 5 642,97лв, представляващи
притезания за компенсиране на вреди /неимуществени и имуществени/, настъпили в
резултат на противоправно поведение на водача на застрахования автомобил. В исковата
молба като правопораждащи факти се сочат противоправно поведение на водача на
л.автомобил, чиято отговорност се покрива от ответния застраховател по силата на валидно
сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“ и настъпилите от
него в пряка причинна връзка вреди за ищеца.
Ответникът ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД е оспорил исковете по основание и размер в
срока по чл.131 ГПК, като е изложил обстойни доводи против наличието на противоправно
поведение в резултат на което да са настъпили вредите. Изтъква се, че вина за ПТП има
изцяло пострадалият- мотопедист, който не е пропуснал движещия се по път с предимство
лек автомобил. Евентуално се поддържат доводи за съпричиняване, поради това, че
управляваният мотопед е технически негоден, и че пострадалата е била без защитна каска и
екипировка, нито е използвала защитни протектори, както и против размера на
претендираните суми за компенсация на вредите.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, че на 05.11.2016 г., в тъмната част на денонощието около
18ч, на кръстовището на околовръстен път на гр.Самоков и ул. Христо Максимов е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Рено Клио“ ДК № *** и мотопед „Априлия
Амико“, управляван от пострадалата ищца на 67 години.
Основният спорен въпрос за изхода на делото е относно механизма на произшествието
2
и наличието на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил,
като задължителен елемент от фактическия състав по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране
обезпечителната отговорност на застрахователя.
Пред първата инстанция са представени писмени доказателства - констативен протокол
№ 192/19.11.2016г. за ПТП с пострадали лица на РУ Самоков, с който е удостоверено
настъпването на ПТП на 05.11.2016 год. на кръстовището на околовръстен път на гр.
Самоков и улица Христо Максимов с посочените за участници лица – водачът на лекия
автомобил „Рено Клио“ и водачът на мотопеда „Априлия Амико“, и като причина, че
пътното произшествие е реализирано след като водачът на мотопеда не е спрял на пътен
знак „Б2“- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е блъснат странично от
лекия автомобил. По случая е било образувано досъдебно производство № 423/2016 год. по
описа на РУ – Самоков, пр.пр. № 1275/2016 год. срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на посочените
дата и място при управление на моторно превозно средство и нарушение на правилата за
движение по пътищата по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на Л. Т. Д..
С постановление от 03.08.2017г досъдебното производство е било прекратено на осн. чл.243,
ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като причината за възникване на ПТП са били
действията на пострадалата Д., която като водач на мотопед „Априлия Амико“ без
регистрационни табели, в зоната на ПТП не се е съобразила с пътен знак „Б2“- „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснала да премине през
кръстовището движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № ***,
управляван от водача Р. М. Б..
Пред първата инстанция са депозирани показанията на св. Р.Б.- водачът на лекия
автомобил, които следва да бъдат ценени, защото кореспондират с цялостния доказателствен
материал. Последният е описал произшествието като настъпило вечерта, при недобра
видимост в района на околовръстното шосе на гр. Самоков, в зоната на кръстовище с
близкото до града село, и че се е движел по път с предимство, когато точно в завоя преди
кръстовището се разминал с насрещно движещ се автомобил и бил с включени къси
светлини. Непосредствено след това не повече от около 20метра преди кръстовището от
пътя без предимство, внезапно излязъл мотопед, който не спрял на знак „Стоп“, а навлязъл
в неговото платно за движение. Мотопедът бил без светлини, а и пътят не бил осветен с
изкуствено осветление. Свидетелят посочва, че е опитал да спре, за да избегне удара, но
нямал достатъчно време, и поради се стигнало до инцидент.
Приетата пред първата инстанция комплексна експертиза е възприела сходен с
описания механизъм, като е определила скоростта на движение на лекия автомобил от 51
км/ч в момента, към който е наближавал кръстовището, образувано между околовръстния
път и ул. Христо Максимов на гр. Самоков, пресичащи се под ъгъл около 90 градуса.
Платното за движение било двупосочно, без наличие на хоризонтална пътна маркировка.
По отношение посоката на движение на автомобила на около 45 метра преди зоната на
3
кръстовището с ул. Христо Максимов е посочено наличието на секция от пътни знаци
: „А27” – „Кръстовище с път без предимство от дясно” и под него – „А21” – „Възможна е
поява на домашни животни”. По ул. Христо Максимов за посоката на движение от гр.
Самоков към с.Драгушиново вдясно на платното за движение на 4,00 метра преди началото
на асфалтовото покритие на околовръстния път се е намирал закрепен на метална стойка
пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. По тази улица със
скорост около 44 км/ч се движел мотопед /скутер/ марка „Априля Амико”, без
регистрационни номера, управляван от Л.Д., която без да се съобрази с пътен знак „Б2”,
навлязла в зоната на кръстовището. Водачът на лекия автомобил Б. забелязал своевременно
това навлизане на мотопеда в зоната на кръстовището и задействал спирачната система за
аварийно спиране, като в мястото преди удара автомобилът е оставил 12 метра спирачни
следи, описани в протокола за оглед на местопроизшествие, но независимо от това настъпил
удар между челната част на автомобила и лявата странично част на мотопеда. При удара
водачът на мотопеда Д. паднала на предния капак на автомобила, достигнала до челното му
панорамно стъкло и паднала върху асфалтовото покритие на платното за движение, а
мотопедът продължил праволинейното си движение напред и се установил върху
срещуположния банкет. В експертизата е установено, че пътният участък в зоната на ПТП е
бил прав, видимостта пред фронта на автомобила е била от порядъка на около 65 метра (при
движение на къси светлини). Анализът на траекторията и разположението на спирачните
следи, оставени от лекия автомобил и местоустановяването на мотопеда, са обосновали
констатациите, че към момента преди удара и двете превозни средства са се движели в
десните си пътни ленти по отношение посоките си на движение. С оглед дължината на
оставените от автомобила спирачни следи, измерени и описани в протокола за оглед – 12
метра, скоростта на автомобила непосредствено преди удара е изчислена на 51 км/ч, а на
мотопедът 44 км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране на л.а. „Рено” е била 32 метра,
а отстоянието на челната част на автомобила от мястото на удара към момента на навлизане
на мотопеда в лентата му за движение – 4.63 метра, от което е изведен и следващият извод,
че към момента на навлизане на мотопеда в зоната на платното за движение по
околовръстния път за водача на лекия автомобил „Рено Клио” ПТП е било непредотвратимо,
за разлика от водача на мотопеда „Априлия Амико”, който при условие, че движейки се по
път без предимство, сигнализиран с пътен знак „Б2”, е пропуснал да премине през
кръстовището движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Рено Клио”, е щял да
предотврати настъпването на произшествието.
Комплексната експертиза в автотехническата й част е била оспорена своевременно
пред първата инстаниця с конкретни възражения против изводите във връзка с механизма на
удара, определен като неправилен поради несъобразяване с поредица посочени технически
характеристики на МПС, траектория на движение, спирачни следи и др. Въззивният състав е
приел, че отказът на първата инстанция да изслуша повторна експертиза за изясняване на
спорния механизъм на произшествието съставлява процесуално нарушение, обосноваващо
наличието на предпоставки по чл.266 ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства.
4
Пред настоящата въззивна инстанция е изслушана повторна автотехническа
експертиза на в.л. А., която въз основа на детайлно и задълбочено изследване е достигнала
до почти идентични изводи за траекторията на движение на двете ППС и мястото на удара .
Различен фактически е извода на повторната експертиза относно скоростта на движение на
лекия автомобил, определена на 57 км/ч или с превишение от 7км/ч спрямо допустимата
скорост от 50км/ч. Независимо от посоченото ударът е бил непредотвратим за водача на
лекия автомобил, тъй като отстоянието в момента, в който мотопедът е навлязъл в лентата
му за движение е било не повече от 9,5 и 19м - по-малко от опасната зона за спиране 45м при
скорост от 57км/ и 37 при допустимата от 50км/ч. От тези констатации е изведен изводът, че
и при движение с 50км/ч, водачът технически не би могъл да предотврати удара. Тази
констатация се отнася и към момента, когато водачът на мотопеда преминава линията на
знак „Стоп“ – отново отстоянието би било не повече от 32км/ч и по-малко от опасната зона
за спиране 45м. Единствено и само в хипотеза, в която водачът на мотопеда е спрял на знак
„Стоп“ и навлязъл в кръстовището от неподвижно разстояние ударът би бил предотвратим,
но тя практически се изключва от събраните по делото доказателства. Допълнително
подробно експертизата е отговорила и на следващия спорен въпрос и отразила в схема /л.13/
светлинното петно на видимост на къси светлини и на тази база определено към кой момент
водачът е можел да забележи приближаващия към кръстовището мотопед. Направените
изчисления на отстояние на лекия автомобил от мястото на удара, съобразени с изминато
разстояние, време за реакция, време за сработване на спирачките и за нарастване на
спирачното закъснение, е определено на 22м, което отново е на разстояние по-малко от
опасната зона за спиране. В проведеното съдебно заседание вещото лице А. обстойно е
защитил изводите си, като на поставените в пояснение на експертизата въпроси е дал
конкретни отговори – че ПТП е непредотвратимо за водача дори да е управлявал с 44км/ч, и
че не е могъл да реагира в по-ранен момент от 22м, защото преди това мотопедът е бил
извън светлинното петно.
Обсъдените доказателства, изясняващи механизма на произшествието, потвърждават
изводите на първата инстанция. Неоснователни са доводите в жалбата на ищеца за наличие
на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, обосновани с
видимостта към пострадалия и възможността за реакция при възникналата опасност на
пътя, а от там и за предотвратяване на ПТП. Автотехническата експертиза на в.л. А. по
същество не се различава от обобщаващите изводи на приетата пред първата инстанция
експертиза в оспорената й част, но много по детайлно и конкретно разяснява от техническа
гледна точка всички варианти и изключва възможността за предотвратяване на ПТП от
страна на водача на лекия автомобил дори и при движение с по-ниска от разрешената
скорост /44км/ч/. Следователно превишението в скоростта на лекия автомобил от /7км/ч/
било и нарушение, не се явява в причинно-следствена връзка с настъпването на пътния
инцидент – той е бил непредотвратим за водача във всяка една от разгледаните хипотези,
които почиват на събраните по делото доказателства. Отделен е въпросът, че няма ясен
отговор дали в този пътен участък разрешената скорост не е била 90км/ч, в който случай е
5
безсмислено въобще да се обсъжда поведението на водача, респ. неговата противоправност.
Но разгледан и в по-неблагоприятният вариант при ограничение от 50км/ч, изводите на
двамата експерти и конкретно на в.л.А. /детайлно разработил всички технически параметри,
включително зоната на видимост/ изключват предотвратяване на удара и при хипотетично
по-ниска скорост. От съществено значение в случая е обстоятелството от кой момент
навлезлият в кръстовището мотопедист е дал повод, за да възникне опасност за движението.
Този момент следва да бъде конкретно установен по всяко дело с оглед доказаните факти,
характеризиращи произшествието. Последователна в тази насока е съдебната практика, че
деянието на водача не може да се третира като случайно, когато опасността не е възникнала
внезапно в опасната му зона за спиране и ударът е бил технически непредотвратим, а в един
предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира,
но не е сторил това. Според приетата експертиза пред настоящата инстанция към момента, в
който водачът е видял и възприел опасния обект разстоянието на мотопеда до мястото на
удара е било 22м - по-малко от опасната зона за спиране.
В обобщение категорично се потвърждават изводите на първата инстанция, че е ПТП е
било непредотвратимо за водача на лекия автомобил „Рено Клио” и предотвратимо за
водача на мотопеда „Априлия Амико”, като единствената причина за инцидента е в
субективните действия на пострадалата, която е навлязла в зоната на кръстовище, движейки
се по път без предимство, сигнализиран с пътен знак „Б2”, без да пропусне движещия се по
пътя с предимство лек автомобил „Рено Клио”. Водачът не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди, че друго превозно средство ще навлезе в траекторията му на движение
забранителен знак „Б2“ в тъмната част на денонощието, а към момента, в който е възприел
опасността, ударът за него е бил непредотвратим.
Безспорно в резултат на произшествието пострадалата ищца е търпяла вреди, но за да е
налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя е нужно установяване на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил. След като не се доказа, че
поведението на водача е в нарушение на правилата за движение, и че се намира в причинна
връзка с пътния инцидент, предявените преки искове против застрахователя по чл.431, ал.2
КЗ са неоснователни.
При този изход на спора няма основание да се ревизират присъдените пред първата
инстанция разноски. Пред въззивната инстанция на жалбоподателя не се следват разноски,
но той следва да заплати на въззиваемия –ответник разноски, които се претендират за адв.
хонорар 5248,51лв за правна защита с ДДС. При своевременно направено възражение по
чл.78, ал.5 ГПК, последният ще се следва да се намали като прекомерен до размер от 3000лв,
тъй като превишава значително мин. предвидени размери в НМАВ№1/2004г /в размер на
2999,15лв с ДДС/, а делото не се отличава със съществена правна или фактическа сложност.
В посоченият намален размер от 3000лв разноските на ответника ще следва да се възложат в
тежест на жалбоподателя- ищец.
6
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.10.2020г по гр.д. № 219/2019г. по описа на Софийски
окръжен съд, III състав.
ОСЪЖДА Л. Т. Д. от гр.***, кв.***, бл.33, вх.А, ет.5, ап.19 да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“АД ЕИК ********* сумата от 3000лв, представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчване препис на
страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7