Р Е Ш
Е Н И Е
№ 40
гр.
Силистра, 04 август 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Виолина Рамова и с участието на заместник-окръжния
прокурор при Окръжна прокуратура-Силистра С.Т., като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 35 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на В.Й.К., ЕГН **********,***, против Решение № 36 от 23.03.2022 г.,
постановено по АНД № 39 по описа за 2021 година на Районен съд-Тутракан, с
което последният е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №
СС-28 от 22. 12.2020 г., издадено от началника на РДНСК – Силистра.
В жалбата се правят
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Главните оплаквания за
нарушение на материалния закон са, че санкционираното лице не е субект на
отговорността, която е ангажирана с юрисдикционния
акт на РДНСК и съответно потвърден от въззивната инстанция, като се твърди, че субектът
на нарушението по чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ изисква длъжностно качество,
каквото касаторът няма.
На плоскостта за
процесуалните нарушения се поддържа и твърдение за допуснати такива още в
досъдебната фаза на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, поради
липса на описание на нарушението в неговата конкретика
и обстоятелствата, при които е извършено, както и поради непосочване на
нарушените законни разпоредби, които
нарушения са накърнили правото на защита на санкционираното лице и не са били
съобразени от въззивния съд.
Ответната страна РДНСК –
Силистра, действаща чрез юриск. Д.К., изразява
становище, че жалбата е неоснователнаи и моли за
потвърждаване на първоинстанционния акт и за
присъждане на юрисконсултско възнаграодение, като в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна, тъй като
административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана в нарушение
на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
С Наказателно постановление №
СС-28 от 22. 12. 2020г., издадено от началника на РДНСК –
Силистра, на осн. чл. 232, ал. 1, т. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) на касационния жалбоподател е наложено
административно наказание глоба в размер
на 1000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 161, ал. 4, т. 2 от същия
закон. Според санкционния акт нарушението е извършено от В.К. в качеството му
на длъжностно лице - изпълнителен
директор на “EM ЕЛ ПИ ЕС” АД, ЕИК *********– възложител на строеж: „Навес”,
находящ се в УПИ I-3866 „За производствени нужди“, кв. 75 по плана на гр.
Тутракан, и се изразява в това, че не е изпълнил задължение, относно започване
на строеж със сключен договор за строителен надзор.
Въззивният съд е възприел фактическите
констатации на наказващия орган и е потвърдил наказателното постановление,
приемайки, че с издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Във връзка със субекта на нарушението,
въззивната инстанция е изложила мотиви, че в ЗУТ липсва легално определение за
длъжностно лице, но в административнонаказателното право няма пречка на
основание чл. 11 от ЗАНН да се ползва легалното определение за „длъжностно
лице“, дадено от законодателя в разпоредбата на чл. 93 т. 1 буква „б“ от НК –
„длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или
безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец. Приел е, че в конкретния случай жалбоподателят
заема длъжността „изпълнителен директор“ в „Ем Ел Пи Ес“ АД, а физическите
лица, явяващи се ръководители на ЮЛ, могат да бъдат отговорни с оглед
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, като в тази връзка е цитирал част от
мотивите на решение № 82/ 16.12.2021 г. по КАНД № 78 / 2021 г. на АдмС Силистра.
Така изложените правни изводи
не се споделят от настоящата инстанция. Отделните пунктове в разпоредбата на
чл. 232, ал. 1 ЗУТ регламентират отговорността за извършени административния
нарушения, изразяващи се в неупражняването на властнически правомощия от страна
на субекти с надмощно положение в определени публични
правоотношения. Законните представители на онези юридически лица, които имат
качеството на възложители по смисъла на ЗУТ, не разполагат с публични
властнически правомощия и нямат никакво надмощно
положение при сключване на договор за строителен надзор по чл. 161, ал. 4, т. 2 ЗУТ. Ето защо те не могат да бъдат третирани като субекти на отговорността по
чл. 232, ал. 1 ЗУТ. Обратното би довело до неравно третиране на лица в сходно
правно положение, защото тогава би се оказало, че ако възложител е физическо
лице, при неизпълнение на задължението по чл. 161, ал. 4, т. 2 ЗУТ то би било
наказано с глоба от 100,00 до 500,00 лв. по чл. 233 ЗУТ, а ако възложител е
юридическо лице, неговият законен представител, който дори не е възложител, би
бил санкциониран с много по-висока глоба по
чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ - от
1000,00 до 5000,00 лв. Колкото до решение № 82 / 16.12.2021 г. по КАНД № 78 /
2021 г. на Административен съд – Силистра, трябва да се има предвид, че
решението разглежда казус относно лице, упражняващо строителен надзор и овластено в тази връзка да обективира
властнически волеизявления (арг. чл. 159, ал. 4 ЗУТ),
т.е. хипотеза, различна от настоящата.
С оглед на изложените
съображения административнонаказателната отговорност на касатора е била
ангажирана неправомерно по чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, с оглед на което
наказателното постановление и потвърждаващото го съдебно решение подлежат на
отмяна.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН основателна се явява претенцията на касатора за разноски пред въззивната
съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв.
(за настоящата съдебна инстанция няма доказателства за направени разноски),
които следва да се възложат на Дирекция национален строителен контрол,
доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което е учреждението, чийто орган е издал наказателното
постановление (§ 1, т. 6 от ДР на АПК). Тази сума не надхвърля минимума по чл.
7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1
/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 36 /
23.03.2022 г. по АНД № 39 / 2021 г. на Тутраканския районен съд.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № СС-28 / 22.12.2020 г., издадено от началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол – Силистра.
ОСЪЖДА Дирекцията за
национален строителен контрол да заплати на В.Й.К., ЕГН **********,***, сумата
180,00 (сто и осемдесет) лв., представляваща направени разноски по АНД № 39 /
2021 г. на Тутраканския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.