Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На пети
ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2399 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Д.К., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 20-0819-001530/14.05.2020г. на Началника на Група
при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато
нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е издадено при непосочени по вид съществени
процесуални нарушения, които го опорочават. Оспорва се възприетата от АНО фактическа
обстановка и се моли за отмяна на издаденото НП. Посочва се, че посочения в
АУАН свидетел не е бил очевидец на извършване на нарушението, не му била
предоставена възможност да впише възраженията си в АУАН, което опорочавало
процедурата по издаване на акта, като наред с това не му бил осигурен достъп до
писмените материали послужили като основание за издаване на акта. Твърди още,
допуснато нарушение на материалния закон, тъй като наказващият орган не е
уточнил коя от хипотезите на чл. 5, ал1, т.1 ЗДвП твърди, че е нарушил
жалбоподателят К.. Излага в детайли коректната според него фактическа
обстановка и моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба
и допълва, че актосъставителят не е имал материалноправна компетентност, тъй
като твърдяното нарушение е било извършено в междублоково пространство имащо
характер на дворно място, а не на път, предназначен за обществено ползване. Твърди
още, че извършването на нарушението, в това число от субективна страна не се
установявало по никакъв начин в хода на производството, особено в светлината на
доказано конфликтните отношения между жалбоподателя и претендиращия да бъде
пострадал от произшествието. Пледира за отмяна на издаденото НП и присъждане на
сторените в производството разноски.
Жалбоподателят Е.К. на свой ред излага пред съда своето
виждане върху процесния инцидент, като посочва, че съприкосновение между св. М.
и неговия автомобил е имало единствено по посока на поведението на М., който
умишлено е ударил автомобила с ръка по задното стъкло, същият бил конфликтна
личност, демонстрираща агресивно поведение спрямо съседите си. Посочва, че не
се счита за виновен и моли за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, а депозира единствено
писмено становище, в което счита жалбата за неоснователна, моли същата да бъде
оставена без последствия, а наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане и на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като прави бланкетно възражение за прекомерност
на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Е.К. и св. Т.М. имали влошени отношения по
повод на съжителството си в съседство, което наложило между страните да бъдат
образувани редица дела – граждански, по Закона за здравето и др.
На 16.02.2020г. около 11.05 часа в гр. Варна, на ул.
„Любен Каравелов” жалбоподателят Е.К. управлявал собствения си лек автомобил
„БМВ 3 Ер Рейхе” с ДК № В 5476 ВМ в междублоковото пространство между № 14 и №
16, като имал намерение да извърши маневра излизане от реда на паркиралите
автомобили.
Междувременно в междублоковото пространство се намирал и
св. Т.М., който почиствал личния си автомобил, когато забелязал съседа си,
който се готвел да напусне двора на кооперацията.
Извършвайки описаната по-горе маневра жалбоподателят К.
привел автомобила в движение на заден
ход, когато достигнал до мястото, където се намирал св. М. и използваната от
него кофа за почистване. Последният отказвайки да се премести, за да позволи на
К. да извърши безпрепятствено и безопасно маневрата, ударил с ръка по задното стъкло на автомобила на К.,
след което жалбоподателят потеглил и стигайки до изхода на междублоковото
пространство спрял и позвънил на тел. 112, подавайки сигнал за възникналото
пререкание със съседа си. На сигнала се отзовали служители на 01 РУП – св. Р.К.К. и св. Диан И.С., които установили на място, че между
лицата няма текущ конфликт, не им било съобщено някое от тях да е пострадало,
като съставили и на двамата участници предупредителни протоколи, като св. Т.М.
отказал категорично да подпише своя и същевременно не съобщил на никой от
служителите да е бил наранен по какъвто и да е начин при извършването на маневрата
от страна на жалбоподателя К..
По-късно същия ден
около 15.00 часа, св. М. на свой ред позвънил на тел. 112, като пожелал да бъде
изпратен екип на КАТ, които да обслужи местопроизшествие настъпило към 11.00
часа, като посочил, че е бил блъснат от автомобила на съседа си вследствие на
което е получил травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в областта на
дясната подбедрица.
На мястото били изпратени служители на Сектор „Пътна
полиция” св. К.Б.К. и св. Г.Х.Г., които се запознали с тезата на св. М.,
установили автомобила на жалбоподателя К., констатирали наличието на нараняване
на крака на св. М. и следа от длан по задното стъкло на автомобила на К. и в
крайна сметка съставили на К. АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП.
Впоследствие жалбоподателят възразил на констатациите в
акта, които възражения не били възприети от АНО, който издал процесното
наказателно постановление, предмет на разглеждане в производството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и в хода на съдебното
следствие, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно
показанията на актосъставителя К. и свидетеля по акта
Г., както и показанията на св. Минка Кузева, Р.К.К. и
св. Диан И.С., които съдът кредитира изцяло като пълни и добросъвестно дадени.
Останалите гласни доказателства, а именно показанията на
св. Т.М., на неговата майка А.Ф.М. и на св.Кристина Колева, съдът не възприе
изцяло и безкритично, поради следното:
На първо място, показанията на св. Т.М. в основната си
част преповтарят фактическата обстановка, описана по-горе с тази разлика, че М.
твърди, че е бил ударен от автомобила на К., което твърдение обаче не се
подкрепя от обстоятелството,че при първото посещение от страна на служителите
на 01 РУП св. М. не само, че не е съобщил да има нараняване, но и такова не е
било установено (противно на заявеното от св. М., че раната е кървяла
обилно). Твърдението, че полицейските
служители не са обърнали полагащото се внимание на св. М. на свой ред се
опровергават от показанията на полицейските служители, които посочват, че
същият е бил поканен да получи предупредителн протокол и е отказал категорично,
като останалите твърдения (че полицаите са гонили птици) съдът оцени като
несъстоятелни.
Показанията на св. А.М. – майка на св. Т.М. съдът на свой
ред не възприе като достоверни, тъй като те противоречат на всички останали
събрани писмени и гласни доказателства, като твърденията, че раната на сина й
била видима и кървяла се опровергават по категоричен начин на първо място от
медицинското изследване, от което е видно, че се касае преимуществено за кръвонасядане, както и от приложения по делото снимков
материал. За пълнота следва да се посочи, че показанията на свидетелката съдът
прецени като заинтересовани от крайния изход на спора, тъй като същата е майка
на св. М. и логично потвърждава неговите твърдения.
Що се отнася до показанията на св. Кристина Колева –
същите съдът оц4ени като неотносими по съществото на
спора, а си послужи със същите единствено за да формира оценка за крайно обтегнатите
междусъседски отношения в процесната кооперация, което обстоятелство несъмнено
говори за заинтересованост на св. Михайлови по отношение на крайния изход на
настоящото производство.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателно постановление № 20-0819-001530/14.05.2020
год. на Началника група на Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от
компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните
работи, надлежно представена по преписката и посочена в самото наказателно
постановление.
Възраженията на защитата по отношение на
материалноправната компетентност на АНО да съставя АУАН, предвид
обстоятелството, че твърдяното ПТП е било реализирано в междублоково
пространство на кооперация, а не на път, отворен за обществено ползване, не се
споделят от настоящия съдебен състав, като следва да се посочи, че в легалната
дефиниция за ПТП (§6, т. 30 от ДР на ЗДвП) не се съдържа изискване за да е
налице ПТП то да се е случило непременно на път – отворен за обществено
ползване, като е достатъчно да бъде налице събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални
срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз
основа на него НП.
При все това обаче и в унисон с твърдяното от
жалбоподателя, съдът намира, че АНО е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с описанието на допуснатите нарушения, които на
практика са довели до съществено ограничаване на правото на жалбоподателя да
разбере в извършването на какви конкретни действия е бил обвинен.
На първо място, разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП
съдържа в себе си три отделни хипотези на нарушение, а именно учатник в
движението с
поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората
и да причинява имуществени вреди. Изброените биха могли да съществуват както заедно, така и поотделно, като
в случая и с оглед описаното от актосъставителя, както и с оглед
доказателствата по преписката очевидно е налице хипотезата на поставяне в
опасност живота и здравето на хората (и в частност на св. М.).
При все това обаче видно от диспозитивната част на
издаденото НП жалбоподателят е бил санкциониран за това, че с поведението си е
създал пречки за движението(каквито не са посочени и за каквито не се събраха
обективни данни) и е създал опасност за живота и здравето на хората.
Поради изложеното съдът намира, че подобно обобщено
описание на нарушението на практика прерятства правото на жалбоподателя да
разбере с кои точно свои действия какво се претендира, че е извършил.
За пълнота на изложението съдът е длъжен да посочи, че претендираното за извършено нарушение се явява недоказано и
от материалноправна страна, тъй като видно от разпита
на полицейските служители в 01 РУП нито един от тях не е констатирал нараняване
у св. М. непосредствено след приключване на инцидента, последният не е съобщил
да има такова, като е позвънил на КАТ (и то чрез тел.112) едва около 4 часа
след настъпване на ПТП. Наред с това видно от наличния по делото снимков
материал, по автомобила на жалбоподателя К. не са налице никакви следи от удар
(особено с интензитета на такъв какъвто претендира св. М.), като отпечатъка от
дланта на М. на задното стъкло по никакъв начин не доказва сам по себе си
настъпването на удар по крака при движение на автомобила на заден ход, като
наличното увреждане на св. М. би могло да настъпи по много начини в това число
и в рамките на тези 4 часа от първото посещение на полицейските служители до
позвъняването от негова страна на тел.112.
Предвид посоченото, съдът намира, че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
издадено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно
заявеното искане и представеното в производството доказателство за платени в
брой разноски, който е изцяло съответен с разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
утвърдена от Висшия адвокатски съвет, поради което и съдът не откри основания
за намаляването му поради прекомерност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-001530/14.05.2020г.
на Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на
Е.Д.К., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение по
чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Варна да заплати на Е.Д.К., с ЕГН **********
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: