№ 180
гр. С., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110126140 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че между него и ответника СН. Д. Л. били налице фактически отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес с. Ч., ул. „Ч. Ш.“ № 5. Поддържа,
че по силата на закона ответникът бил потребител на предоставяне на ВиК услуги за имот,
находящ се на посочения по – горе адрес. Твърди, че при проверка от 01.11.2018 г. в имота
на ответника било установено, че процесният имот не бил законосъобразно присъединен
към ВиК мрежата, като по отношение на същия нямало открита партида, респ. абонатен
номер, не била осъществена и законоустановената процедура за присъединяване към ВиК
системата. Същевременно, в резултат на тази проверка било установено, че в имота се
ползвали ВиК услуги без да се заплащат, като направените в резултат на проверката
констатации били описани в контролен лист. Извършената в присъствието на ответника
проверка установила, че към имота било изградено и съществувало сградно-водопроводно
отклонение, което го свързвало към преминаващия уличен водопровод и по този начин
имотът незаконосъобразно бил водоснабден и собственикът му незаконосъобразно ползвал
вода, без да я заплаща. С оглед на изложеното било взето решение за служебно откриване на
партида за имота с титуляр ответника и за начисляване на изразходваните количества вода
на основание чл. 50 и чл. 37, ал. 1 от Общите условия на „Софийска вода“ АД. Ето защо за
периода 20.02.2019 г. – 22.03.2019 г. била начислена сума на стойност 2156,70 лв., които
ответникът не заплатил, за която сума е издадена заповед за изпълнение, срещу вземанията
по която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, което обосновава интереса от
исковете за признаване съществуването на вземанията за плащане на посочената сума. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. А., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.
1
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения установителен иск е предпоставена от установяването
от ищеца в условията на пълно и главно доказване на факта на сключен през процесния
период с ответника договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води (факт, по силата на който ответникът е придобил право на собственост,
ограничено вещно право на ползване или право на строеж върху имота, до който е доставяна
услугата) и доставка/потребление на вода на стойност 2156,70 лв. за периода 20.02.2019 г. –
22.03.2019 г. Също така, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване посочените в исковата молба обстоятелства, в това число, че: процесният имот
бил незаконосъобразно присъединен към ВиК мрежата, че в имота се ползвали ВиК услуги
без да се заплащат, че са били налице предпоставките на чл. 50, чл. 49 и чл. 37, ал. 1 от
Общите условия на „Софийска вода“ АД.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.
1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са тези по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и, ал. 3 от
Наредбата.
Безспорно е между страните по делото, че от 09.03.2018 г. ответницата е собственик на
процесния имот, находящ се в с. Ч., ул. „Ч. Ш.“ № 5.
Основният спор по делото е дали процесният имот е бил незаконосъобразно
присъединен към водопроводната мрежа, респ. налице ли е незаконно ползване на вода в
имота.
В чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата), е уредена хипотезата на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, което следва да бъде установено и доказано с протокол,
съставен и подписан от длъжностно лице на оператора, като се изисква и подпис на поне
един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора (ал. 3). В тези случаи
наредбата предвижда прекъсване на съответното отклонение и изчисляване на
2
изразходваните, отведените и пречистените количества вода съобразно пропусквателната
способност на водопроводната инсталация за едногодишен период, освен ако не се докаже,
че периодът е по-кратък (чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 6 от Наредбата), като е предвидено ВиК
услугите да се спрат до заплащане на дължимата сума. Именно на тези разпоредби се
позовава ищцовото дружество за обосноваване дължимостта на претендираната парична
сума.
От представения по делото контролен лист № ЕНВ 0118637 от 01.11.2018 г. се
установява, че на посочената дата служители на ищеца в присъствието на ответника
извършили проверка на процесния имот по спазване на Наредбата, като констатирали, че:
проверката е извършена след заявка от новия собственик на имота – С.Л.; имотът бил
водоснабден, като описаният водомер бил със счупено стъкло, а водата – спряна; имотът бил
необитаем, което било видимо; не бил открит клиентски номер за имота в системата на
„Софийска вода“.
От показанията на свидетеля В.Д.Б. се установява, че същата работи във „Врана“ ЕАД
от 1997 г., като процесният имот бил собственост на дружеството преди закупуването му от
ответницата. Свидетелят Берова изяснява, че процесната къща, находяща се на ул. „Ч. Ш.“
№ 5, не се ползвала от около 10-15 години, тъй като човекът, който живеел там починал.
Процесният имот представлявал къщичка, която била неизмазана, полусрутена и негодна за
обитаване.
От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна СТЕ и ССчЕ се
установява, че: процесният имот представлявал неограден обрасъл терен със стара
необитаема къща и външна тоалетна; на около 4 метра от тоалетната имало стара напълно
разрушена и затрупана водомерна шахта, като не можело да се констатира какво е било
монтирано в нея; в близост се виждала демонтирана поцинкована тръба с чешмена канелка,
което означавало, че това била дворна чешма, защото сградата не е била захранена с вода; в
разрушената и затрупана водомерна шахта имало монтиран водомер със счупено стъкло и
два спирателни крана, като сградното водопроводно отклонение било от поцинкована тръба,
силно корозирала; такива тръби повече от 20 години не се използвали за изграждане на СВО;
всичко това недвусмислено показвало, че сградно водопроводното отклонение е било
изградено много отдавна, вероятно при изграждането на магистралния водопровод и не е
било изграждано от ответницата след закупуването на имота.
При така изложеното и предвид констатациите на вещото лице-инженер, съдът намира,
че дружеството-ищец, което е оператор на В и К услуги, не е доказало в хода на
производството при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на
доказателствената тежест в гражданския процес, че процесният имот е бил
незаконосъобразно присъединен от ответницата към ВиК мрежата, както и че през исковия
период в имота се ползвали ВиК услуги без да се заплащат.
Ето защо и доколкото не са налице предпоставките на чл. 37, ал. 1 от Наредбата за
ангажиране имуществената отговорност на ответницата като потребител на
водоснабдителни услуги, то ищецът не е имал основание да определи доставеното
количество вода по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. В този смисъл предявеният иск следва
да се отхвърли като неоснователен.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в подаденото от ищеца
заявление по чл. 410 ГПК е посочено, че сумата от 2156,70 лв., представлява задължения за
предоставени ВиК услуги, дължими за периода 20.02.2019 г. – 22.03.2019 г., поради което на
16.02.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
претендираната сума именно за този период. Същевременно, от представения от ищеца
протокол № КНВ 0016537 от 22.01.2019 г. се установява, че претендираната сума от 2156,70
лв. е начислена не за исковия период от 20.02.2019 г. до 22.03.2019 г., за който е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а за друг период - от
3
09.03.2018 г. до 01.11.2018 г. Ето защо и само на това основание предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на осноевание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи да репарира
направените от ответника разноски.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По
отношение на претендираното от процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение съдът намира следното:
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай по делото въобще не е представен договор
за правна защита и съдействие, респ. не е доказано договарянето на претендираното
адвокатско възнаграждение, както и не е указан видът на плащане. Ето защо на ответницата
не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.Младост 4, Бизнес парк № 1,
бл.2А, срещу СН. Д. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., УЛИЦА, положителен
установителен иск с правно основание чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2156,70 лв. - главница,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода 20.02.2019 г. – 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.01.2021 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. №
5489/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4