РЕШЕНИЕ
№………./11.07.2019 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2 състав, в публично заседание състояло се на пети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията
Маджев търг. дело № 586/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от П.НА Р.Б.иск с правна квалификация чл. 155, т.
3 от Търговския закон (ТЗ) за прекратяване на „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД, ЕИК********,
поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в прокуратурата е постъпила
молба от С.К.Г., с която същият уведомявал органа по надзор за законност, че в
ответното търговско дружество съществува в правната действителност без да има
вписан законен представител, което състояние продължава повече от три месеца.
Тези твърдения се оказали верни при осъществената от ищеца служебна справка по
партидата на „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД, където фигурирало вписване от 26.07.2018 г.
относно заличаването на последния законен представител на соченото дружество,
като от визирания момент и до упражняване на исковата молба нямало предприето
действие по вписване на нов управител. Това фактическо положение покривало
хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и обуславяло
прекратяване на дружеството.
С определение от 28.04.2019 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. С.Д., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, според който упражнения от
прокуратурата иск е допустим, защото ответното търговско дружество е вписано в
ТР воден при АВ. Опонира се обаче, че предявения иск е недоказан в своето
основание. На първо място от ищеца не се сочели доказателства в подкрепа на
фактическите му твърдения, че ответното дружество присъства в правния мир без
вписан управител за период надхвърлящ 3 месеца. Фактите изложени в цитираната
от ищеца молба от лице имащо качеството на съдружник в ответното дружество също
не били подкрепени с каквито и да е било писмени или пр. доказателства, което
изключвало възможността същите да се приемат за осъществили се и да предизвикат
възникване на основанието установено в чл. 155, т. 3 ТЗ. Отбелязано е и това,
че притежателите на дялове в ответното дружество вероятно имат комуникация по
между си, доколкото регулярно пред ТР за обявяване се депозират ГФО. Това
показвало, че няма пречка те да съгласуват и вземат решение за избор на нов
управител и да го заявят за вписване в ТР. Подчертава се, че сезиралия
прокуратурата за състоянието на ответното дружество съдружник, няма данни да е
известил останалите такива за инициативата си да предизвика прекратяване на
дружеството, в което всички те участват. Казаното мотивира особения
представител да поиска от СГС да постанови решение, с което да намери
предявения иск за неоснователен, и като резултат от това да го отхвърли.
В проведеното съдебно заседание прокурор –А.от СГП е заявил, че поддържа
изложеното в исковата молба и моли за постановяване на решение за прекратяване
на ответното дружество, като се приеме да са налице предпоставките на чл. 155,
ал. 1, т 3 ТЗ.
На свои ред определения да представлява ответника в настоящото производство
особен представител – адв. Д. е на мнение, че предявения за разглеждане иск е
недоказан по своето основание, защото ищецът не бил установил факта на
заличаване на лицето- управител на ответното дружество.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Към исковата молба е приложена молба от 28.03.2019 г.,
която е с автор лицето С.К.Г. и има за
адресат Софийска градска прокуратура. В същата са изложени твърдения, че
подаващия молбата и още две физически лица имат качеството на съдружници в
ответното ООД, но поради влошените им отношения дружеството не може да
функционира нормално, като ОС не е било провеждано от над 2 години, тъй като
другите двама съдружника нямали желание за това. Отбелязано е и това, че през
лятото на 2018 г. вписания за управител съдружник – Н.М.Н.по своя воля е
отправил волеизявление за заличаването му, като такъв на основание чл. 141, ал.
2 ТЗ. Считано от 26.07.2018 г. същият бил заличен от ТР, като управител на „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД. След този момент нямало вписан
нов управител, което покривало предпоставката на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за
прекратяване на търговското дружество изпаднало в подобно правно състояние.
Установява се от справка по публичния Търговски регистър, че след
учредяването му през 2014 г. търговско дружество „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД е имало
последователно вписани за управител следните лица : за периода от 28.04.2014 г.
до 25.11.2015 г. – Н.М.Н.; за периода от 25.11.2015 г. до 14.01.2016 г. – С.К.Г.;
и за периода от 14.01.2016 г. до 26.07.2018 г. отново Н.М.Н.. По инициатива на
последния на основание чл. 141 ТЗ той е бил заличен, като управител на
ответното ООД, а след това няма данни ОС да е избирало друг управител и да са
предприемани действия по неговото вписване в ТР. Това състояние продължава й
към настоящия момент. Следователно, считано от 26.07.2019 г. „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД се
локализира, като дружество което няма свои управител, а това е релевантен факт
поставящ началото в течението на срока по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ по иск на прокуратурата
търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в
продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на
Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че
последното няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В
конкретния случай е видно, че управителя на дружеството е бил освободен по негова
инициатива, считано от 26.07.2018 г., респективно към датата на завеждане на исковата
молба - 01.04.2019 г. дружеството продължава да няма вписан управител. Това
състояние е продължило за период надхвърлящ изисквания от закона минимален
тримесечен срок. Управител не е вписан и към момента, когато е даден ход на
устните състезания по делото. Предвид горното съдът заключава, че са налице в
тяхната съвкупност законните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 155,
ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД.
Нужно е да се отбележи, че потенциалната възможност занапред лицата имащи
качеството на съдружници в „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД да инициират избиране на управител на
същото, не може да се квалифицира, като пречка за уважаване на предявения иск,
защото фактическия състав посочен в чл. 155, ал. 1, т. 3 към настоящия момент е
осъществен. Законодателят е предвидил срока от 3 месеца, в който дадено
дружество е допустимо да съществува в правния мир без вписан управител именно
за да даде възможност на органите му на управление да изберат и предприемат вписване
на такъв. Когато същите бездействат и не упражняват тези си правомощия, то
правния ред е установил императив, че подобни дружества с компрометирана
представителна власт следва да се прекратяват. Обстоятелството, че ОС на
дружеството е вземало решения от друго естество, например на приемане на ГФО не
означава, че то има готовност да избере управител на търговското дружество и в
този смисъл възражението на особения представител на ответника, че е възможно
съгласуване и вземане на решение за избор на управител е неоснователно. В
допълнение трябва да се посочи, че когато се инициира производство за
прекратяване на търговско дружество от страна на прокуратурата, то нито за нея
като орган осъществяващ надзор за законност, нито за съда е налице служебно задължение
да издирва и уведомява лицата фигуриращи, като притежатели на дружествените
дялове, че е стартирала процедура за прекратяване на дружеството, в което те
участват. Гаранцията за правата на тези лица е установения 3-месечен срок, в
който както се посочи те могат да изберат и впишат лице, което да осъществява
функциите на законен представител на дружеството и така да избегнат неговото
прекратяване. Очевидно е, че в случая подобна воля при съдружниците във „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД отсъства.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, чиито размер възлиза на сумата от 80,00 лв., съответно на назначения особен представител на ответника адв. М.П.е изплатено възнаграждение в
размер на сумата от 300,00 лева от бюджета на съда, то съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК,
разноските за производството следва да се възложат в тежест на ответното
дружество.
Воден от горното съдът, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска градска прокуратура, търговско
дружество – „Ф.Ф.Ф.Б.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“,
ул. „*******1.
ОСЪЖДА „Ф.Ф.Ф.Б.“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*******1, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 380 (триста и осемдесет) лева, от
която 80 лева - държавна такса и 300 лева - заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на назначен особен представител на дружеството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на
решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на АВ - ТР за
обявяване и откриване на производство по ликвидация.
СЪДИЯ :