МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 109/11.06.2019
година по НОХД № 1701/ 2019г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по Досъдебно производство №431 ЗМ-732/2018г. по описа на
Първо РУ на МВР - гр. Бургас, пор. №2332/2018г. на БРП, пр. пр. вх. №7212/2018г.
по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Б.М.Р.
**********, роден на ***г***, българин, български гражданин, средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, за това, че на 12.08.2018г.
в гр. Бургас на ул.“*“№66 посредством удари с ръце и крака, причинил средна
телесна повреда на Х.В.Д.,***, изразяваща се трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето за повече от 30 дни в следствие на счупване на долната челюст -
престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава
XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на
съд подсъдимия Р., като изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се
подкрепя напълно от доказателствения материал. По
отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер на една година, което след редукцията по чл.58а НК
да бъде намалено на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия Р. предлага да се
възложат и направените в производството разноски.
Защитникът на подсъдимия - адв. Т.Д., предвид разглеждането на делото по
диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК
и предвид съдействието на подзащитния му за
разкриване на обективната истина в настоящото производство, счита че следва да
бъде наложено наказание в размер на 6 месеца ЛОС, което да бъде намалено на 4
месеца, като същото бъде отложено за минималния изпитателен срок.
Подсъдимият Р. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.М.Р. **********, е
роден на ***г***, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
безработен.
Р. е осъждан, както следва: със
споразумение по НОХД № 343/2005 год. на Районен съд – Бургас е наложено
наказание „обществено порицание", за деяние извършено на 03.12.2003 год.,
влязло в сила на 01.03.2005 год.; със споразумение по НОХД № 2342/2005 год. на
Районен съд – Бургас е наложено наказание „глоба" в размер на 300 лв., за
деяние извършено на 28.10.2004 год., влязло в сила на 14.10.2005 год.; със
споразумение по НОХД № 905/2006 год. на Районен съд – Бургас е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е
било отложено за изпитателен срок от 3 години, за деяние, извършено на
06.02.2006 г., влязло в сила на 19.04.2006 год.
Свид. Х.В.Д. /по
прякор „*“/ живеел на квартира, представляваща апартамент, находящ
се на партер в гр. Бургас, ул. „*“ №66. На 12.08.2018г., около 14,00ч. се
прибрал в квартирата си и си легнал да си почива.
На 12.08.2018г., след 18,00ч., подс. Б.М.Р. и
приятелката му *решили да се разходят. Чули музика откъм ул. „*“. Подс. Р. решил да отиде до квартирата на свид. Д., защото помислил, че там имало забава. Когато
отишли, подс. Р. почукал първо на вратата, а след
това и по прозореца. Свид. Д. станал и през прозореца
видял, че това бил Б.Р., когото познавал от много години. Казал му, че имал
здравословен проблем и не искал да го безпокоят. Подс.
Р. настоял да му отвори вратата, за да го почерпи с питие. След настояване, свид. Д. отишъл и отворил вратата. Подс.
Б.Р. тръгнал да влиза навътре. Свид. Х.Д. видял, че
неговият познат е бил във видимо нетрезво състояние и се опитал да го спре и да
му обясни, че не искал да го безпокоят, а да си почива. Д. държал вратата с
една ръка, а с другата се опитал да спре Б.Р.. Последният обаче продължил да
настоява да влезе и да се черпят и ударил с юмрук Х.Д.. Подс.
Р. задържал вратата с едната си ръка, а след това хванал Д. за тениската,
дръпнал го, изкарал го пред дома му и отново го ударил с юмрук по лицето, в
областта на долната челюст. Свид. Х.Д. усетил силна
болка в челюстта. Двамата си разменили удари с юмруци, а подс.
Р. ударил свид. Д. и с крак. Свид.
*се развикала на приятеля си.
В този момент, в двора на училище „*“ имало много хора, които тренирали на
лостовете или водели децата си на детската площадка. Като видели, че подс. Р. и свид. Д. се биели пред
квартирата на последния, две от момчетата в двора се намесили, като се
развикали и ги разтървали.
На място са пристигнали полицейски служители, които от своя страна повикали
медицински екип. Х.В.Д. е бил откаран с линейка до Спешен център при УМБАЛ гр.
Бургас, където му е била оказана медицинска помощ.
В хода на извършеното разследване е била назначена и извършена
съдебномедицинска експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че Х.В.Д.
е получил хематоми и екскориации по главата, мозъчно
сътресение и счупване на долната челюст в ляво. Всички травми са били причинени
в резултат на действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност. Няма медикобиологична данни мозъчното сътресение да е от степен
да съставлява разстройство на здравето временно опасно за живота и заедно с
травмите на главата се квалифицира като временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от
показанията на разпитаните свидетели – Х.Д. /стр. 16 и стр. 19 ДП/, * /стр. 17 от ДП/, */л. 25 от ДП/, от заключението на вещото лице по
извършената съдебномедицинска експертиза /л. 21-23 от ДП/, от обясненията на
подсъдимия в досъдебното производство /л. 13-15 от ДП/, актуална справка за
съдимост на подсъдимия, както и от другите приложени по делото писмени
доказателства- медицински документи, справка от НАП /л. 14/ и други.
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Р. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимия Р. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 12.08.2018г. в гр. Бургас на ул.“*“№66,
посредством удари с ръце и крака, причинил средна телесна повреда на Х.В.Д.,***,
изразяваща се трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от 30 дни
в следствие на счупване на долната челюст.
Телесната
повреда е противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек (разбирано като конкретно психофизическо
и функционално състояние към момента на деянието) посредством нарушаване на
анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или
системите на човешкия организъм.
В конкретния случай, от обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия,
изразяващи се в нанасяне на множество удари с ръце и крака на пострадалия.
Видно от приложената СМЕ – причинени са множество увреждания на Д., като едно
от тях е счупване на долната челюст, довела до трайно затруднение на дъвченето
и говоренето за повече от 30 дни, и което е в пряка-причинно следствена връзка
с въпросните активни действия от страна на подсъдимия. Причиненото телесно
увреждане съответства по своите медико-биологични характеристики на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК съобразно разясненията, дадени в ППВС
3/79 г., тъй като от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че трайното затрудняване на дъвченето и говоренето ще премине за
повече от 30 дни.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, какъвто е и подсъдимият Р..
При извършване на престъплението подс. Р. е
действал умишлено при форма на вината пряк умисъл. От интелектуална страна
същият е съзнавал, че нанасяйки удари, неминуемо ще причини на пострадалия
телесно увреждане. От волева страна – подсъдимият е искал засягане на здравето
на Д. и причиняването на телесна увреда.
По вида и размера на наказанието:
Настоящият състав намира, че към момента на извършване на деянието, за
което е било повдигнато обвинение на Р., същият е бил реабилитиран по право на
основание чл. 88а НК по отношение на всички свои осъждания. Деянието, предмет
на НОХД № 905/2006 год. на Районен съд – Бургас е било извършено в едногодишния
срок по чл. 86 НК по отношение на първите две осъждания, поради което и спрямо тях е приложима
именно разпоредбата на чл. 88а НК. Така по отношение на осъждането по НОХД №
343/2005 год. на Районен съд – Бургас максималният срок за реабилитация (в
случай, че наказанието не е било изпълнено и се отчете изпълнителската давност)
е пет години. По отношение на осъждането
по НОХД № 905/2006 год. на Районен съд – Бургас срокът за реабилитация на
основание чл. 88а, ал. 3, вр. ал. 1 е осем години. Със споразумение по НОХД №
2342/2005 год. на Районен съд – Бургас е наложено наказание „глоба" в
размер на 300 лв. Срещу подсъдимия е било образувано изпълнително дело през
2005 г. Видно от приложената справка от НАП вземането е погасено по давност,
като това обстоятелство е настъпило на 01.01.2016 г.
(а не от датата на акта за прекратяване на изпълнителното производство).
Съгласно мотивите на ТР № 2/2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСНК на ВКС, образуването изпълнително производство не прекъсва
обикновената давност за изпълнение по чл. 82, ал. 1 НК и в случай че в
продължение на две години не са предприемани действия по принудително
изпълнение, който прекъсват обикновената давност, същата е изтекла, респ.
погасена е възможността за изпълнение на наложеното наказание. Видно от
приложената справка, липсват данни за извършване на каквито и да е действия по
принудително изпълнение, поради което обикновената давност по чл. 82, ал. 1, т.
5 НК е изтекла през 2007 г. и от този момент е започнал да тече срокът за
реабилитация по чл. 88а, ал. 1 НК, който е изтекъл през 2009 г. В заключение се
установява, че към датата на процесното деяние- 12.08.2018
г., подсъдимият Р. е бил реабилитиран при условията на пълна реабилитация по
право на основание чл. 88а НК.
За извършеното от Р. престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при
прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите
отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се вземе предвид
фактът, че същият е неосъждан. Последното сочи и че личността на подсъдимия не
се характеризира с голяма обществена опасност. Съдът отчита също така и оказаното
съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на
фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК.
Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк.
д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита
като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно,
обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение.
Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е
съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по
делото.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете единствено и
причиняването на увреждания, извън съставомерното,
които по медико-биологичните си характеристики съответстват на лека телесна
повреда.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на
смекчаващите обстоятелства под средния размер, а именно една година лишаване от
свобода и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК намали така определеното
наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на
осем месеца лишаване от свобода. Както бе посочено, Р. не е осъждан и не се
характеризира с висока степен на обществена опасност, поради което по мнение на
настоящия състав са налице всички предпоставки на чл. 66 НК за отлагане
изтърпяването на така определеното наказание, като предвид обществената
опасност на деянието и дееца, минималният срок от три години се явява
справедлив и достатъчен. Освен това, определянето на ефективно наказание след
изминалия дълъг срок не би постигнало залегналите в закона цели.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди
на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия
Б.Р. да заплати по сметка на ОД на
МВР-Бургас направените по делото разноски в досъдебното производство в размер
на 58,65 лева (петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки).
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.