Решение по дело №196/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 9
Дата: 15 януари 2021 г.
Съдия: Христина Константинова Даскалова
Дело: 20204001000196
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Велико Търново , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000196 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 32/19.02.2020 год. по т. д. № 107/2019 год. Плевенският
окръжен съд осъдил ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на осн. чл. 226 ал. 1 във
вр. с чл. 223 ал. 1 от КЗ (отм.) на Ц. П. П. от с. Садовец, общ. Д. Дъбник, обл. Плевен
сумата 20 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие смъртта на В. П. Н., настъпила на 10.04.2014 год. като
резултат от престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 4 б.“б“ във вр. с ал. 1 б.“в“ във вр. с чл.
342 ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК, за извършване на
което с влязла в сила на 19.06.2018 год. присъда от 06.06.2017 год. по НОХД №
155/2017 год. на ПлОС, е признат за виновен Н. М. С. като водач на л. а. „Опел“ модел
„Вектра“ с ДК № ЕН 26**** застрахован по риска „Грагданска отговорност“ съгласно
сключена на 10.02.2014 год. със ЗД „Бул Инс“ АД полица № 02114000544867, ведно
със законната лихва върху обезщетението от 10.04.2014 год. до окончателното
изплащане, като отхвърлил иска за разликата до 100 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на ПлОС ДТ в размер на 800 лв.
върху уважената част на иска.
1
Осъдил Ц. П. П. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 400 лв. разноски
съобразно отхвърлената част на иска.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за сумата
20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответната законна лихва,
е подадена от ЗД „Бул Инс“ АД чрез адв. П. Я.. Счита решението за неправилно
поради нарушения на материалния и процесуалния закон, необосновано, постановено
при фактическа и доказателствена непълнота. Решението е в противоречие с
константната съдебна практика по сходни казуси и в противоречие с нормата на чл. 52
от ЗЗД. По делото е установено, че е налице резултантно поведение и от страна на
ищеца. Увреденият (ищецът) е следвало да установи противоправността на деянието,
която не го обвързва с настъпилите вреди и причинната връзка между тях и деянието.
Той не може и не следва да черпи права от свое виновно поведение, с което е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат на трето лице, за което поведение
той е санкциониран по наказателен ред и да претендира репарация за това си
противоправно деяние. Грешен е изводът на съда за липса на самопричиняване на
вредоносния резултат от самата пострадала в резултат от неизползването на
обезопасителен колан. Размерът на определеното от съда обезщетение не е съобразен с
принципа за справедливост. От доказателствата по делото става ясно, че две години
след смъртта на В. П. Н. ищецът е създал семейство и деца, което логично отговаря на
въпроса търпял ли е и търпи ли болки и страдания от настъпване на пътния инцидент
до настоящия момент. Моли съда да отмени решението, като присъди направените по
делото разноски. В представено писмено становище жалбата се поддържа от
пълномощника адв. М. Г..
В писмения си отговор въззиваемият – ищец Ц. П. П. чрез пълномощника си
адв. Р. Г. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да я
остави без уважение по подробни изложени съображения. Направено е искане за
присъждане на разноски.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен
за разликата над 20 000 лв. до размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, е
подадена от Ц. П. П. чрез адв. Р. Г.. Счита, че присъденото обезщетение е в
изключително занижен размер, който не съответства на претърпените от ищеца болки
и страдания, противоречи на принципа на справедливост и не е съобразен с
действащите лимити на застрахователя – към 2014 год. той е 10 000 000 лв. Изложени
са конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението в обжалваната част.
Позовава се на съдебна практика по сходни случаи. Направено е искане за присъждане
на разноски.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по
2
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Ищецът Ц. П. П. е предявил против ЗД „Бул Инс“ АД иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ
(отм.) за заплащане на сумата 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на В. П. Н.-негова фактическа съпруга, настъпила при ПТП на
10.04.2014 год. по вина на водача Н. М. С., при управление на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № ЕН 26**** застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането – 10.04.2014 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до предявения
размер от 100 000 лв., решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Настоящата инстанция намира, че въззивната жалба на ответника ЗД „Бул Инс“
АД е частично основателна, а въззивната жалба на ищеца Ц. П. П. е изцяло
неоснователна.
Безспорно по делото е осъществяването на деликт, в резултат на който е
причинена смъртта на В. П. Н.. Съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд следва да
зачете задължителната сила на влязлата в сила Присъда от 06.06.2017 год. на ПлОС по
НОХД № 155/2017 год., поради което съдът приема за безспорно установено
противоправното деяние, извършено от Ц. П. П. и Н. М. С. при условията на
независимо съпричиняване и тяхната вина. Механизмът на причиняване на получените
от пострадалата телесни увреждания се установява от заключението на допуснатата от
първостепенния съд комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Тези
увреждания са тежки и несъвместими с живота на пострадалата и са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Безспорно по делото е също, че към датата на събитието гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ЕН 26**** управляван
от Н. М. С., е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
С оглед на това, въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и че за ответника-
застраховател е възникнало задължението по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, пряк и
непосредствен резултат от това събитие.
Установено по делото е, че ищецът е съжителствал с пострадалата В. П. Н. и
3
заедно са очаквали дете (към датата на инцидента тя е била бременна във втори месец).
От показанията на свидетелите К. Ц. – баба на ищеца и Т. Х. – негов съсед в с.
Садовец, се установява, че двамата били заедно от година и половина преди инцидента,
живели заедно на квартира в гр. Плевен, която обзавели, обичали се, родителите на
ищеца приели Веселка като тяхна снаха.
Съгласно Постановление № 5/24.11.1969 год. на Пленума на ВС, лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е
бил сключил брак, има право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена
смърт. Предвид това, ищецът е материалноправно легитимиран да бъде обезщетен за
неимуществените вреди, които е претърпял в резултат от смъртта на жената, която е
била фактически негова съпруга.
Обстоятелството, че ищецът е съизвършител на деянието, в резултат на което е
настъпил вредоносния резултат, не изключва правото му да получи обезщетение, тъй
като това право произтича от виновното поведение на водача на другия автомобил.
Деянието в случая е непредпазливо и резултатът е реализиран при независимо
съпричиняване на двамата извършители, в която хипотеза съвместяването на
процесуалното качество на подсъдим с процесуалното качество на пострадал е
допустимо (в този смисъл е и цитираното от окръжния съд Решение № 533/05.12.2008
год. на ВКС по к. д. № 403/2008 год., II н. о., НК).
Въззивната инстанция намира обаче, че определеният от първостепенния съд
размер на обезщетението е завишен спрямо действително установените по делото
неимуществени вреди, претърпени от ищеца и спрямо тези, които са определими с
чисто житейски критерии.
За да приеме, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени
вреди от 20 000 лв. е в завишен размер, въззивният състав съобразява следното:
Ищецът и пострадалата са живели на съпружески начала около година и половина
според показанията на свидетелката Цакова, което е един непродължителен период,
както правилно е преценил и първостепенния съд. Не са имали деца, „говорели“ за
сватба, но без конкретни планове.
Житейски обосновано е да се приеме, че след пътния инцидент ищецът е изпитвал, а и
към настоящия момент изпитва чувство на вина заради смъртта на пострадалата,
доколкото той е участвал деянието, в резултат на което е настъпил тежкия резултат.
Същото се установява и от показанията на свидетелката Цакова (той се обвинявал,
измъчвал се и съжалявал за случилото се). Предвид това, страданията и мъката от
загубата на неговата фактическа съпруга трудно могат да бъдат разграничени от тези,
4
предизвикани от чувството на вина заради собствените му действия, нито е възможно
да се прецени кои от тези негативни чувства и преживявания имат превес или по-силен
интензитет в различните периоди след произшествието.
На следващо място, около две години след смъртта на пострадалата ищецът е заживял
на съпружески начала с друга жена и е баща на две деца, родени от нея – на 3 и на 2
години. Този извод обосновава извод за по-малък интензитет и по-ниска
продължителност на търпените от ищеца страдания от трагичната загуба на
пострадалата и от нейната липса в живота му. След смъртта й той е продължил своя
живот, изградил е съпружески отношения с друга жена, създал е семейство, станал е
родител. Това обстоятелство е недооценено от решаващия съд и е довело до
завишаване на определеното обезщетение до неадекватен на претърпените
неимуществени вреди размер.
Отделно от това, по делото няма данни в резултат на емоционалните страдания за
ищеца да са настъпили негативни промени на здравословното му състояние –
физическо и психическо.
Като съобразява всички изложени по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че
максималният размер на обезщетението за претърпените от ищеца като фактически
съжител на пострадалата В. П. Н. неимуществени вреди в резултат от нейната смърт,
настъпила в ПТП на 10.04.2014 год., възлиза на 5 000 лв. Този размер е съответен на
морала и на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Върху сумата се дължи и
законната лихва от датата на деликта – 10.04.2014 год. до окончателното изплащане.
Както правилно е приел и първостепенният съд, неоснователно е направеното от
ответното застрахователно дружество възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. По делото е
установено, че при настъпване на произшествието тя е била без поставен
обезопасителен колан. За нея обаче не е имало подобно задължение, тъй като е била
бременна (чл. 137а ал. 2 т. 1 от ЗДвП), съответно - не може да се приеме, че
възползвайки се от възможността, която законът й дава, е допринесла за настъпване на
тежките последици от инцидента.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск по
по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) е уважен за разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв., ведно със
законната лихва от 10.04.2014 год. до окончателното изплащане, вместо което, на осн.
чл. 271 ал. 1 от ГПК искът в този размер следва да бъде отхвърлен.
В останалата част, с която искът е бил уважен за сумата 5 000 лв., ведно със законната
лихва от 10.04.2014 год. до окончателното изплащане, решението следва да бъде
5
потвърдено кат оправилно.
По разноските:
При този изход на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати ДТ върху уважения иск в размер на
разликата над 200 лв. до 800 лв. В останалата част за сумата 200 лв. ДТ решението
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отхвърлената от въззивния съд част на иска в полза на ЗД „Бул Инс“
АД следва да бъдат присъдени още 75 лв. разноски пред първоинстанционния съд за
възнаграждение за вещи лица.
С оглед частично уважаване на жалбата на ответника ЗД „Бул Инс“ АД пред
въззивния съд, в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в размер на 1 845 лв. съобразно уважената част на жалбата от 15 000 лв.
(общ размер на разноските - 3 280 лв., от които 400 лв. ДТ по жалбата и 2 880 лв.
адвокатско възнаграждение).
Или, общият размер на разноски, които следва да бъдат присъдени в полза на
застрахователното дружество възлиза на 1 920 лв.
Съобразно отхвърлената част на въззивната жалба на застрахователното
дружество (5 000 лв.) в полза на адв. Р. Г., като процесуален представител на
въззиваемия-ищец, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.
2 от ЗА в размер на 580 лв., определено по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 32/19.02.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д. №
107/2019 год. по описа на същия съд в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София е
осъдено да заплати на осн. чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 223 ал. 1 от КЗ (отм.) на Ц. П. П.
от с. Садовец, общ. Д. Дъбник, обл. Плевен сумата, представляваща разликата над
5 000 лв. до 20 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие смъртта на В. П. Н., настъпила на 10.04.2014 год. като
резултат от престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 4 б.“б“ във вр. с ал. 1 б.“в“ във вр. с чл.
342 ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК, за извършване на
което с влязла в сила на 19.06.2018 год. присъда от 06.06.2017 год. по НОХД №
155/2017 год. на ПлОС, е признат за виновен Н. М. С. като водач на л. а. „Опел“ модел
6
„Вектра“ с ДК № ЕН 26**** застрахован по риска „Гражданска отговорност“ съгласно
сключена на 10.02.2014 год. със ЗД „Бул Инс“ АД полица № 02114000544867, ведно
със законната лихва върху обезщетението от 10.04.2014 год. до окончателното
изплащане и в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати в полза на ПлОС
ДТ в размер на сумата над 200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. П. П. от с. Садовец, общ. Д. Дъбник, обл. Плевен,
ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ № 18, с ЕГН ********** против ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за
сумата над 5 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на В. П. Н., настъпила в ПТП на 10.04.2014
год. по вина на водача Н. М. С., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху разликата
от датата на произшествието – 10.04.2014 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц. П. П. от с. Садовец, общ. Д. Дъбник, обл. Плевен, ул.“Св. Св.
Кирил и Методий“ № 18, с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* сумата 1 920 лв. (хиляда деветстотин и
двадесет лева) разноски по делото в двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК
********* да заплати на адв. Рени Г. – АК – Стара Загора, като процесуален
представител на ищеца Ц. П. П. сумата 580 лв. (петстотин и осемдесет лева)
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7