Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-162 15.01.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и осми юли 2020
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора
Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1044 по описа за
2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 646
от 21.03.2019г., постановено по гр. дело № 8886/2017г. по описа на Районен съд
– Бургас е отхвърлен иска на А.П.П. от гр. Бургас против Д.И.Д. *** и Д.Д.П. ***
за допускане на основание чл. 341 и сл. от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗС и чл.
79 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН на делба между страните на следния недвижим
имот, а именно: апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.610.111.1.6, с адрес: гр. Б., ул. „Х.
Б.“ № *, ет.*, ап.*, брой нива 1, предназначение – жилище, апартамент с площ от
83, 34 кв.м., прилежащи части – складово помещение с площ от 5, 5 кв.м., избено
помещение с площ 7 кв.м. и съответния процент идеални части от общите части на
сградата, представляващ двустаен апартамент на * етаж от четириетажна сграда с
адрес гр. Б., ул. „Х. Б.“ № *, с изток-запад изложение, построен в парцел
VIII, квартал 248, по плана на гр. Бургас, със застроена площ от 83,34 кв.м.,
ведно с прилежащи 334 куб. м. от общите части на сградата, състоящ се от две
стаи, кухня, хол, антре, WC и коридор, ведно с прилежащото таванско
помещение от 14 куб.м., както и правото на строеж върху ¼ % идеални
части от дворното място и ¼ % идеални части от общите части на
сградата, като неоснователен и недоказан.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.П.П. ***, с посочен
съдебен адрес – гр. София 1606, ул. „Св. Св. Иван Рилски“ № 6, ет. 3, ап. 7 –
адвокат Мирослав Христов, с която се претендира да бъде отменено изцяло
постановеното решение и вместо него да бъде постановено решение, с което да
бъде уважена изцяло предявената претенция. В жалбата се посочва, че решението е
неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се,
че не е изпълнено основното задължение на съда за разпределение на
доказателствената тежест в доклада по делото с посочване чия е
доказателствената тежест при оспорване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка и за допускане на свидетели за доказване оспорването на нотариалния
акт по давност, както и на лицата, чиято е доказателствената тежест при това
оспорване, така и на насрещната страна. Изрично в жалбата се посочва, че ищцата
удостоверява придобиването на правото на собственост на своя наследодател с
договор за покупко-продажба на недвижимия имот и удостоверение за наследници,
докато ответната страна легитимира правото си с констативен нотариален акт. В
жалбата се сочи, че с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила,
отнасящи се до доказателствената дейност на съда, е формиран неправилния извод,
че събраните по делото доказателства не са годни да опровергаят
доказателствената стойност на нотариалния акт за собственост, представен от
ответника. Посочва се, че съдът не е направил правилна преценка на събраните по
делото доказателства.
В съдебно
заседание – въззивната страна не се явява и не изпраща представител.
Ответната
страна – Д.И.Д. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмен
отговор на въззивната жалба, в който посочва, че въззивната жалба е
неоснователна, а атакувания първоинстанционен акт е правилен. Посочва се, че
Районен съд – Бургас правилно е разпределил доказателствената тежест и
твърдяното от въззивника процесуално нарушение не е допуснато. В отговора се
посочва, че всички събрани по делото доказателства сочат, че останалите
наследници са дали своето съгласие един от тях да завладее за себе си и да
придобие процесния имот. Претендира се да бъде потвърдено атакуваното
първоинстанционно решение.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание – ответната страна по въззивната жалба – Д.Д. чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без
уважение. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната
страна по възззивната жалба – Д.Д.П. – участващ в производството чрез
назначения му особен представител адвокат С.С. не депозира писмен отговор на
жалбата и не изразява конкретно становище по основателността й.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание не се явява назначеният особен представител на ответната страна по
въззивната жалба – Д.Д.П..
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск
от А.П.П. против Д.И.Д. и против Д.Д.П., с който се претендира да бъде
допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.610.111.1.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, представляващ апартамент, находящ се в гр.
Б., ул. „Х. Б.“ № *, ет. *,
ап *. В исковата молба се
посочва че собствеността по отношение на недвижимия имот е възникнала по силата
на наследяването на общия между ищцата и ответницата наследодател – Д. Д. Ц.,
починала на 28.11.1984г. Посочено е, че наследодателката е баба на А.П.П.
(майка на бащата на ищцата – П. Д.П., който е починал на 02.01.2016г.) и на Д.И.Д.
(майката на ответницата – А. Д. П., починала на 03.12.2015г.) и майка на
ответната страна по исковата молба – Д.Д.П.. Посочва се, че процесният имот е
придобит от общия на страните наследодател по силата на Договор за продажба на
недвижим имот от 24.08.1972г., съгласно който ГНС – гр. Бургас е прехвърлил на Д.
Д. Ц.правото на собственост върху държавно жилище – двустаен апартамент,
находящ се в гр. Б., ул. „Х. Б.“ № * и всеки от съсобствениците притежава от по
½ ид.ч. от недвижимия имот.
По делото е
депозиран отговор на исковата молба от страна на Д.И.Д., в който се посочва, че
оспорва претенцията и твърди, че процесният недвижим имот не е съсобствен между
страните по делото, а е нейна изключителна собственост, тъй като тя го е
придобила по правилата на наследственото правоприемство и въз основа на изтекло
в полза на нейната майка – А. Д. П. непрекъснато давностно владение. В
депозирания отговор се посочва, че непосредствено след смъртта на своята майка
– Д. Д. Ц. – нейната дъщеря – А. Д. П. (майка на ответницата – Д.И.Д.) е
започнала да погасява самостоятелно кредит към банка, който е послужил за
закупуване на процесния имот, а останалите наследници не са пожелали да
изплащат жилището, те не са се противопоставяли на установената от А. Д. П.
фактическа власт по отношение на имота за себе си и са били съгласни с това и до
момента на смъртта на А.П. – 03.12.2015г. именно тя е упражнявала непрекъснато
владение по отношение на имота. Ответната страна твърди, че нейната майка – А.
Д. П. приживе се е снабдила с констативен Нотариален акт № *, нот. дело № */2007г.
по описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд – Бургас, по силата на
който е удостоверено твърдяното изтекло в нейна ползва давностно владение.
По делото е
депозиран и писмен отговор от Д.Д.П. – ответник в производството, който чрез
назначения му особен представител изразява становище, че процесният недвижим
имот е съсобствен между страните и следва да се допусне до делба между тримата
при равни квоти, тоест – от по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях.
В съдебно
заседание чрез своя процесуален представител ищцата по делото оспорва изцяло
фактите, изложени от страна на ответната страна – Д.И.Д., като сочи, че нейният
наследодател – майка й – А. Д. П. не е била в непрекъснато владение на
недвижимия имот, предмет на съдебната делба, тъй като е отсъствала от страната
за дълги периоди от време. Твърди, че нейният наследодател е предоставял
средства на своята сестра и на своята племенница за покриване на разноски по
този апартамент. Оспорва и представения с отговора на исковата молба
констативен Нотариален акт № *, нот. дело № */2007г. по описа на Нотариус с
Район на действие – Районен съд – Бурга, като твърди, че този документ не се
ползва с формална доказателствена сила и констатираните обстоятелства следва да
бъдат установени от ответната страна.
По делото е
представено копие от Договор за продажба от 24.08.1972г., сключен между Градски
народен съвет – гр. Бургас в качеството си на продавач и Д. Д. Ц. в качеството
си на купувач, по силата на който Д. Ц.е закупила следния държавен жилищен имот
– двустаен апартамент, находящ се на трети етаж от четириетажна сграда,
находяща се на ул. „Х. Б.“ № *, състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, wc, коридор, ведно с приспадащите се към
апартамента таванско помещение от 14 куб. м и избено помещение от 16 куб.м.,
ведно с правото на строеж върху ¼ ид.ч. от дворното място и ¼
ид.ч. от общите части на сградата. Изрично в договора е отразено, че жилищния
имот се продава за сума в размер на 6 816 лева с първоначална вноска от
1 300 лева, а останалата част от сумата в размер на 5 516 лева
купувачът се е задължил да заплати в срок от петнадесет години на равни
ежемесечни вноски, считано от 01.10.1972г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото е
представено Удостоверение за наследници от 19.10.2017г., издадено от Община
Бургас, от което е видно, че Д. Д. Ц., б.ж. на гр. Бургас е починала на
28.11.1984г. и е оставила за свои законни наследници – Д.Д.П. – неин син, П. Д.П.
– неин син, починал през 2016г. и А. Д. П. – нейна дъщеря, починала през 2015г.
Видно от представеното Удостоверение за наследници от 19.10.2017г. П. Д.П. –
син на Д. Д. Ц. след своята смърт е оставил за своя законна наследница А.П.П. –
негова дъщеря и същевременно внучка на общия на страните наследодател (ищец в
първоинстанционното производство), починалата дъщеря на Д. Ц., б.ж. на гр.
Бургас – А. Д. П. след своята смърт през 2015г. е оставила за своя законна
наследница – Д.И.Д. – нейна дъщеря и същевременно внучка на общия на страните
наследодател (ответник в първоинстанционното производство). При това положение
и с оглед на разпоредбите на Закона за наследството, съдът намира, че
наследството на Д. Д. Ц., б.ж. на гр. Бургас понастоящем се е разпределило
между нейните наследници, както следва – 1/3 ид.ч. за нейния син – Д.Д.П., 1/3
ид.ч. за нейния син – П. Д.П., която квота от наследствената маса след неговата
смърт е преминала в патримониума на неговата дъщеря – А.П.П. и 1/3 ид.ч. за
дъщерята на Д. Ц., б.ж. на гр. Бургас – А. Д. П., която квота от наследствената
маса след нейната смърт е преминала в патримониума на нейната дъщеря – Д.И.Д..
По
делото е представен Нотариален акт № * от 27.11.2007г., нот. дело № */2007г. по
описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно,
че А. Д. П. е призната за собственик по наследство и давностно владение от Д.
Д. Ц. на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент № 6,
находящ се в жилищна сграда в гр. Бургас, с административен адрес: гр. Б.,
ул. „Х. Б.“ № *, ет. *
(надземен), с изложение – изток – запад, със застроена площ от 83, 34 кв.м., състоящ
се от две стаи, кухня, хол, антре, баня-тоалетна и коридор, ведно с прилежащото
му таванско складово помещение на тавански етаж с полезна площ от 5, 60 кв.м. и
с прилежащото му избено помещение с полезна площ 7 кв.м., ведно със съответния
процент идеални части от правото на строеж върху имота, който е строена
сградата – без право на надстрояване, ако в бъдеще се извършва такова.
По делото е
представена нотариално заверена Декларация от страна на П. Д.П., в която е
посочено, че няма претенции към апартамента, находящ се в гр. Б., ул. Х. Б.,
както и е посочено, че е съгласен неговата сестра А.П. да се снабди с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за апартамента.
Представената декларация е писмена, нотариално заверена на 02.10.2007г.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан Г. А. Г., от показанията на когото се
установява, че е братовчед на майката на ищцата и е бил близки отношения с
нейния съпруг – П. Д.П.. В своите показания свидетелят посочва, че когато са
сключили граждански брак братовчедката му и нейният съпруг са живели в
процесния апартамент на адрес – гр. Б., ул. „Х. Б.“, там се е родила и ищцата.
Свидетелят посочва, че през месец декември – 1989г. семейството на неговата
братовчедка е заминало за В., а оттам са емигрирали в А., където са живели
дълго време. Свидетелят посочва, че П.е живял в А. до своята смърт, като през
последните години се е прибирал много често и са се виждали в гр. Бургас, а
когато се е прибирал е пребивавал в апартамент в к-с Б. М.. Свидетелят посочва,
че преди около 5-10 години е помагал на П.за ремонт на апартамент в к-с Б. М.,
изпращал е пари на своята сестра и тя лично е плащала на работниците.
Свидетелят посочва, че знае, че сестрата на П.– А.е живяла постоянно в гр.
София, а в Бургас е пребивавала в апартамент в к-с Б. М.. Посочва, че П. му е споменал, че изплаща апартамента на
своята сестра – нейния дял от процесното жилище и има намерение да се прибере в
България. Свидетелят посочва, че многократно е посещавал апартамента на ул. „Х. Б.“,
а последното му посещение е било преди да заминат за В..
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана К. О. П., от показанията на която се
установява, че се познават с Д. от ученическите си години и са останали близки
и до днес. Свидетелката посочва, че е посетила апартамента за първи път през
1986г. и помни, че тогава в него са живеели Д. и нейната майка – А..
Свидетелката посочва, че понастоящем Д. *** и й е дала ключ от апартамента, за
да посещава имота. Свидетелката посочва, че преди повече от 15 години е правен
ремонт в апартамента от майката на Д. – А., но не й е известно някой от
семейството да й е помагал. Свидетелката посочва, че познава вуйчото на Д. – П.,
тъй като го е виждала през 2015г. на улицата в гр. Бургас и знае, че той не е
имал каквито и да е претенции към този имот. Свидетелката посочва, че по повод
на нотариално производство за снабдяване с нотариален акт относно собствеността
на апартамента от страна на А.е видяла декларация, подписана от страна на П., в
която се посочва, че А.му е изплатила частта от апартамента и той няма
претенции към нея. Свидетелката посочва, че братът на А.й е изпращал финансови
средства, тъй като е имала проблеми със сърцето и е претърпяла операция на
сърцето. Посочва, че братът на А.й е изпращал пари и за ремонт на апартамента в
к-с Б. М., тъй като тя е организирана и ремонта на този апартамент.
Свидетелката посочва, че Д. *** от 90-те години, но не й е известно вуйчо й П.да
й е изпращал парични средства.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан Л. Н. С., от показанията на когото се
установява, че е съсед на А.и Д. – живее на същия етаж от около 25-26 години, а
преди това много често е посещавал апартамента, тъй като там са живели неговите
баба и дядо. Свидетелят посочва, че в съседния апартамент са живели А., дъщеря
й Д. и майката на А.– бабата на Д., която е починала преди повече от 20 години.
Свидетелят посочва, че знае, че А.има два братя – единият се казва П., но не
знае името на другия й брат. Посочва, че е виждал братът на А.– П.преди 25-30
години и повече не го е виждал за периода, в който той живее в апартамента.
Свидетелят посочва, че П.не е живял в апартамента, а по негов спомен този
апартамент не е отдаван под наем. Спомня си, че апартаментът винаги е бил
обитаван от А., нейната майка и нейната дъщеря, а докато А.е била около една –
две години в Щ. при
своя брат, нейната дъщеря е живяла в апартамента. Свидетелят посочва, че е
участвал като свидетел при издаването на нотариалния акт в полза на А.и е
свидетелствал, че само тя е правила сериозен ремонт на апартамента преди около
15 – 17 години.
По делото са
представени множество доказателства (копия от парични трансфери), от които е
видно, че бащата на ищцата П.П. е извършвал множество преводи на парични суми в
полза на ответната страна – Д.Д. и в полза на своята сестра – А. Д. П.. В нито
един от представените трансфери не е посочено основание за преводите на
посочените суми.
По отношение на
направеното възражение в отговора на исковата молба относно изтекла придобивна
давност в полза на майката на ответната страна – А. Д. П. (майка на Д.Д.),
настоящата инстанция съобрази следното:
На основание чл.
68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
На основание чл.
69, ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
С оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело №
1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни признака –
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерение да се държи
вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективният признак на
владението – намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт – обективния признак на владението – упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички
лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е
доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
В цитираното
решение се приема, че владението е факт, а не право и като фактическо състояние
за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на
правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява
фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. С
цитираното решение се приема, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
С Решение № 41 от
26.02.2016г., постановено по гр. дело № 4951/2015г. по описа на ВКС на РБ по
реда на чл. 290 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е
допуснато по въпроса за необходимостта да се демонстрира промяна в намерението
за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване
на фактическа власт към момента на установяването й. С цитираното решение е
прието, че въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание
за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията по
чл. 69 от ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване на
фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й, и
необходимостта да се демонстрира промяна в намерението, с което тази фактическа
власт се упражнява спрямо собственика. По така поставения въпрос, ВКС на РБ
приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика),
презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа
власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на
имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето
лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за
себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт
във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това
разрешение следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е
придобило право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и
лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху
имота с намерение за своене след сключването на сделката по волята на
прехвърлителя, както и ако помежду им съществува уговорка за ползването. В този
смисъл е и Решение № 12/19.02.2014г., постановено по гр. дело № 1840/2013г. по
описа на ВКС на РБ, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата
власт върху недвижим имот е придобита на правно основание (сключен договор за
заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД) и липсва уведомяване на собственика за
промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно
владение, презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. В своето решение,
цитирано по-горе, ВКС на РБ приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
В отговора на
исковата молба изрично се посочва, че след смъртта на Д. Д. Ц., б.ж. на гр.
Бургас фактическа власт за себе си е упражнявала единствено А. Д. П. и тя е
придобила процесния недвижим имот с непрекъснато давностно владение,
упражнявано до нейната смърт на 03.12.2015г. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че наследодателят на страните – Д. Д. Ц., починала през 1984г.
по силата на сключен Договор за продажба от 24.08.1972г. е придобила правото на
собственост по отношение на следния недвижим имот – двустаен апартамент,
находящ се в гр. Б., ул. Х. Б. № 1 с площ от 83, 34 кв.м. и състоящ се от две
стаи, кухня, хол, антре,wc и коридор. Безспорно е, че след смъртта на наследодателя на страните – Д.
Д. Ц. нейното наследство по правилата на наследственото правоприемство е
преминало в патримониума на нейните трима наследника, както следва – 1/3 ид.ч.
за нейния син – Д.Д.П., 1/3 ид.ч. за нейния син – П. Д.П. и 1/3 ид.ч. за
нейната дъщеря – А. Д. П.. От събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че след смъртта на своята майка – Д. Ц., А. Д. П. е
продължила да живее в процесния недвижим имот заедно със своята дъщеря – Д.И.Д..
По делото се установява и обстоятелството, че Д.Д.П. (син на Д. Ц.) е напуснал
страната и неговите роднини не са имали връзка с него, включително и към
настоящия момент не могат да осъществят такава. Установява се и
обстоятелството, че другият син на Д. Ц.и брат на А. Д. П. – П. Д.П. е напуснал
страна през 1989г. и се е преместил да живее в А., като се е връщал регулярно в
България и е отсядал както в апартамента, находящ се в гр. Б., ул. Х. Б., така
и в апартамент, находящ се в к-с Б. М.. По делото се установява и обстоятелството,
че по време на престоя си в А., П. П. е изпращал парични
средства на своята сестра – А.П. и на своята племенница – Д.Д., но в нито един
от документите, представени по делото и доказващи извършените преводи не е
вписано основание за изпращане на паричните средства, поради което и по делото
не може да се установи какво е било основанието за изпращане на паричните
средства.
От събраните по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, настоящата инстанция
намира, че не се установява по безспорен начин, че след смъртта на своята майка
А. Д. П. е променила своето намерение да свои имота, поради което и не може да
се приеме, че още към момента на установяване на фактическа власт върху имота А.П.
е имала качеството на „владелец“. Както бе посочено по-горе по делото е
установено, че към 1984г. имотът е съсобствен между наследниците на Д. Д. Ц.,
б.ж. на гр. Бургас и е безспорно, че дори и да се приеме, че А.П. е живяла в
имота и се е грижила за него, то тя е имала качеството на държател по отношение
на останалите части на имота, които са били собственост на останалите
съсобственици – Д.Д.П. и П. Д.П.. За да се приеме впоследствие, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, то е следвало да се
демонстрира промяна в намерението спрямо останалите собственици на имота. За да
се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото
я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да
противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по
давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва
да бъде упражнявана явно. При това положение, настоящият състав намира, че
основният спорен въпрос по делото е манифестирането на промяна в намерението на
А. Д. П., б.ж. на гр. Бургас да превърне своето държане на имота във владение.
Както бе посочено по-горе - за да промени държането във владение, държателят трябва
да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. От събраните по делото свидетелски показания се
установява, единствено, че в имота е живяла А.П. заедно със своята дъщеря, но
по делото не са ангажирани други доказателства, от които да се направи извод за
промяната в намерението за своене на имота от нейна страна.
Мотивиран от
изложеното, БОС намира, че от представените по делото доказателства не може да
се направи извод, че майката на ответната страна е променила своето намерение
да държи имота, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „Х. Б.“. С
оглед на гореизложеното – манифестиране на промяна в намерението за своене на
имота би могла да се установи след съставянето на представения по делото
Нотариален акт № 166 от 27.11.2007г., том ІІ-а, нот. дело № 326/2007г. по описа
на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, но дори и да се приеме,
че тя е променила своето намерение за своене на имота и е започнала да владее
имота, то от датата на съставения нотариален акт – 27.11.2007г. до датата на
нейната смърт – 03.12.2015г. не са изминали десет години, а дори и да се
приеме, че нейната наследница - Д.И.Д. е продължила владението на своята майка
по отношение на недвижимия имот, то от датата на съставяне на нотариалния акт –
27.11.2007г. до датата на предявяване на претенцията – 24.11.2017г. не са
изминали пълни десет години и не е достатъчно, за да се приеме, че е изтекъл
десетгодишен период от време, през който те да са владяли явно, спокойно и
необезпокоявано имота.
По отношение на
направеното възражение в отговора на въззивната жалба, че е налице писмено
изявена воля от страна на наследодателя на ищцовата страна относно
обстоятелството, че няма претенции по отношение на недвижимия имот, съдът
намира, че това изявление безспорно не е отказ от правото на собственост по
отношение на недвижимия имот, а изявление, направено с оглед на нотариалното
производство и което следва да се има предвид съобразно всички останали
доказателства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че правото на
собственост не би могло да бъде изгубено, а то преминава в друг собственик чрез
придобиването му. Декларираните обстоятелства, че единствено А.П. е заплащала
дължимите данъци и такси за апартамента, че е изплатила остатъка от дължимия
заем и е извършвала ремонти в апартамента единство биха се отразили на
евентуални облигационни отношения между страните, но не и могат да се отнесат
към намерението да се придобие имота. От друга страна – с предявяването на иска за делба в качеството си на
наследник на П. Д.П. – А.П.П. безспорно не признава обстоятелството, че този
недвижим имот е придобит от нейната леля и тя е станала изключителен негов
собственик, а напротив – счита имота за съсобствен и претендира да бъде
прекратена съсобствеността му.
Мотивиран от
изложеното, БОС намира, че направеното възражение от ответната страна за
придобиване на имота, вследствие на изтекло в полза на А.И.Д., б.ж. на гр.
Бургас давностно владение остава недоказано. При това положение, настоящата
инстанция намира, че процесния имот е съсобствен между страните и предявеният
иск следва да бъде уважен, като бъде допусната съдебна делба по отношение на
процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.610.111.1.4, находящ се в гр. Б., ул. „Х. Б.“ № *, ет. 3, ап. 4,
представляващ жилище, апартамент между А.П.П. (наследник на П. Д.П. – син на Д.Ц.),
Д.И.Д. (наследник на А. Д. П. – дъщеря на Д.Ц.) и Д.Д.П. иск (син на Д.Ц.), при
следните квоти: 1/3 ид.ч. за Д.Д.П., 1/3 ид.ч. за А.П.П. и 1/3 ид.ч. за Д.И.Д..
Мотивиран от
горното и като взе предвид, че направените фактически и правни изводи на
настоящата инстанция не съвпадат с тези, които са направени от
първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че атакуваното решение следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на
спора, с което да бъде допусната съдебна делба по отношение на процесния
недвижим имот между А.П.П., Д.И.Д. и Д.Д.П., при следните квоти: 1/3 ид.ч. за Д.Д.П.,
1/3 ид.ч. за А.П.П. и 1/3 ид.ч. за Д.И.Д..
По отношение на
искането във въззивната жалба да бъдат присъдени направените по делото
разноски, настоящата инстанция намира, че въззивната страна не е представила
доказателства за направени такива разноски, поради което и искането не следва
да бъде уважено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 646 от 21.03.2019г., постановено по гр. дело № 8886/2017г. по
описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба по отношение на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.610.111.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, представляващ жилище, апартамент, с административен адрес – гр. Б., ул.
Х. Б. № *, ет. *, ап. *, между съделителите А.П.П., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес гр. София, ул. „Св. Иван Рилски“ № 6, ет. 3, ап. 7 – адвокат
Мирослав Христов, Д.И.Д., ЕГН ********** *** и Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***,
при следните квоти:
1/3 ид.ч. за А.П.П.,
1/3 ид.ч. за Д.И.Д.
и
1/3 ид.ч. за Д.Д.П..
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.