Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светослав
Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15753 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 18.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 19302/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 42 състав, е отхвърлен предявеният от С.Х.П. /ЕГН **********/
срещу „В Т.К." ООД- *** /ЕИК ********/ иск
с правно основание чл.286, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 5 904.86 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по арбитражно дело № 194/ 2015
г. на АС при БТПП, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на
28.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Х.П. /ищец по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата
страна „В Т.к." ООД- *** /ответник по
делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено.
Предявен е иск с
правно основание чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗАдв.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният
от С.П. иск по чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗАдв е основателен.
Основателността
на иска е предпоставена от установяване кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1. наличие на действително правоотношение между
ищеца и ответника, възникнало от договор за правна защита и съдействие,
представляващ договор за поръчка; и 2. изпълнение на задълженията по договора
от ищеца- довереник: осъществил е процесуално представителство за ответника-
доверител, като е защитавал интересите му и го е представлявал в съответствие с
действащата нормативна уредба /вкл. ЗАдв/ и съобразно сключения договор.
Договорът
за правна помощ е вид договор за поръчка. По принцип, договорът за поръчка е
едностранен /с него довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния правни действия/. Когато е сключен с поемане на
задължение от насрещната страна да заплати възнаграждение, той е двустранен. Съгласно
установената по приложението на чл.286 ЗЗД и чл.36, ал.3 ЗАдв съдебна практика
/Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр.д.№
3762/ 2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 224/ 11.07.2011 г. по гр.д.№ 371/ 2010 г. на
ВКС, IV ГО; Решение № 127/ 27.04.2016 г. по
гр.д.№ 5964/ 2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
186/ 19.06.2013 г. по гр.д.№ 927/ 2012 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 409/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 2667/ 2013 г.
на ВКС, IV ГО, и др./ общото правило на чл.286 ЗЗД
/че възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е
уговорено/ не важи относно възнаграждението по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, което се дължи винаги и за всяка
инстанция, на основание чл.36, ал.1 ЗАдв.
Установява
се въз основа на представените писмени доказателства, че между ищеца С.П. и
ответника „В Т.к." ООД е възникнало и съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за поръчка с особености, произтичащи от спецификата
на предоставяните адвокатски услуги /чл.36 ЗА/, по който ищецът е имал
качеството довереник, а ответникът- качеството доверител. По така сключения
договор, обективиран в небланково адвокатско пълномощно от 19.06.2015 г., за
доверителя „В Т.к." ООД е възникнало едно основно задължение- да заплати
адвокатско възнаграждение на довереника за осъщественото по арбитражно дело №
194/ 2015 г. на АС при БТПП процесуално представителство. В приложеното по
делото небланково адвокатско пълномощно, обективиращо договора за поръчка между
страните- като подписано от доверителя /ответника по делото/ и довереника /ищец/,
се съдържа и изявление- с характер на разписка, според което договореното
възнаграждение от 5 904.86 лв. е заплатено в брой при подписване на
пълномощното.
Установява
се от доказателствата и че процесуалното представителство по арбитражно дело №
194/ 2015 г. на АС при БТПП е осъществено от ищеца адв. С.П. въз основа на
цитираното небланково пълномощно с дата 19.06.2015 г., дадено му от
упълномощителя „В Т.к." ООД, представлявано от управителя К.М.В., въз основа на което е подадена искова молба вх.№ 1110/
29.06.2015 г., с която са предявени искове за присъждане на сумата
80 747.70 лв. общо /главница и лихва за забава/.
Посоченото
арбитражно дело е прекратено с определение от 20.04.2016 г. на Зам.-
Председателя на АС при БТПП, поради неизпълнени от дружеството- ищец указания
за довнасянето на дължими арбитражна такса и депозит за разноски, като не е
видно от делото това прекратяване да се дължи на недобросъвестно поведение на
процесуалния представител, доколкото съобщенията за указанията на арбитражния
съд са адресирани до дружеството- ищец и връчени на вписания в Търговския
регистър адрес на управление на дружеството, а не на адв. П.. Същевременно, тъй
като указанията са насочени към отстраняването на нередовности чрез внасянето
на парични суми- арбитражна такса и депозит, не би могло неизпълнението им да
се дължи на процесуалното бездействие на процесуалния представител.
Според
фактическите твърдения на ищеца- адв. П., посоченото в сключения между страните
договор за правна помощ адвокатско възнаграждение от 5 904.86 лв. в
действителност не му било заплатено от ответното дружество.
Според
възраженията на ответника, изложени в писмения отговор на исковата молба по
чл.131 ГПК, претендираното по настоящото дело адвокатско възнаграждение било
заплатено от него, което обстоятелство било отразено в текстовото съдържание на
процесното пълномощно, имащо в тази част характер на разписка.
Във
връзка с твърденията на ищеца- адв. П. относно липсата на плащане по процесния
договор за поръчка във въззивното производство е допуснато изслушването на
съдебно- счетоводна експертиза, чието експертно заключение е прието като
неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и
обективно дадено. Съгласно заключението на вещото лице Е. С. в счетоводните
регистри на „В Т.к." ООД няма начислена сума, няма изплатена сума, няма
издаден първичен счетоводен документ, удостоверяващ плащането на сума в размер
на 5 906.86 лв. на адв. С.П.. Според получена от гл. счетоводител на
дружеството информация през 2015 г. и следващите години до датата на изготвяне
на заключението липсват данни за осчетоводяване на РКО или друг документ за
плащането на хонорар на адв. С.Х.П.. В дружеството няма представен и „договор
за юридически правоотношения“ с адв. П..
Във
връзка с горните констатации при приключване на устните състезания във
въззивното производство е направено изявление от Управителя на ответното
дружество К.В., че адв. П. имал договор за правно обслужване /“извън пълномощни
и всякакви други допълнителни документи“/ с фирма „Т.В“ ООД, която била
свързано лице с „В Т.к." ООД, нямал договор с „В Т.к." ООД, поради
което и това дружество не можело да осчетоводи плащането, което управителят
Вътев направил с лични средства и то останало за негова сметка.
Предвид
горното, съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства не може да
обоснове извод на въззивния съд, че процесното адвокатско възнаграждение действително
е било заплатено на ищеца, каквото е твърдението на ответника, чиято е и
доказателствената тежест за установяването на това релевантно обстоятелство.
Налице е неизпълнено договорно задължение на ответника към ищеца за плащането
на дължим за воденето на арбитражно дело № 194/ 2015 г. на АС при БТПП адвокатски
хонорар. Тъй като сдържащият се в процесното пълномощно
частен документ- разписка, удостоверява единствено, че изявлението в полза на доверителя
/упълномощител/ е направено от подписалото го лице /адвокат- пълномощник/- арг.
чл.180 ГПК, предвид възникналия между страните по мандатното правоотношение
съдебен спор, предаването на дължимата по договора за поръчка сума, т.е. заплащането
на адвокатско възнаграждение от дружеството- доверител /упълномощител/ на
адвокат- пълномощника следва да бъде удостоверено с надлежни доказателства,
каквито са доказателствата за внасянето му по банкова сметка ***, което е
съпроводено със съответните счетоводни записвания /в този смисъл Решение № 57 от 29.04.2013 Г. по гр.д.№ 354/ 2012
г. на ВКС, ГК, ІV ГО/. В настоящия случай е безспорно установено, че счетоводни
записвания за плащане на процесния адвокатски хонорар в ответното дружество липсват
/няма начислена сума, няма изплатена сума, няма издаден първичен
счетоводен документ, вкл. РКО, удостоверяващ плащане на процесната сума на адв.
П./, като е направено и изявление
от Управителя на дружеството, опровергаващо верността на разписката, което
обосновава приемането на извод за дължимост и изискуемост на
претендираното от ищеца адв. П. адвокатско възнаграждение, за налична пасивна
материално- правна легитимация на ответника, явяващ се неизправен длъжник по
твърдяното спорно материално правоотношение, и съответно- за уважаване на
предявения иск по чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв като основателен.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение, което е неправилно, следва да
бъде отменено и вместо това бъде постановено решение за присъждане на сумата 5 904.86
лв. на ищеца С.П., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
При
този изход на спора съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът-
въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата 236.20 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /за платена държ. такса/, и сумата
268.10 лв.- разноски за въззивното производство /за платена държ. такса и
възнаграждение на вещо лице/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
18.06.2018 г., постановено по гр. дело № 19302/ 2017 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 42 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В Т.К." ООД- ***
/ЕИК ********/ да заплати на С.Х.П. /ЕГН
**********/ на основание чл.286, ал.1 ЗЗД вр. чл.36 ЗАдв сумата 5 904.86 лева /пет хиляди деветстотин и
четири лева и 86 ст./, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по арбитражно дело № 194/ 2015 г. на
АС при БТПП, ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. /дата на подаване на
исковата молба/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В Т.к." ООД- ***
/ЕИК ********/ да заплати на С.Х.П.
/ЕГН **********/ сумата 236.20 лв.
/двеста тридесет и шест лева и 20 ст./- разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и сумата 268.10 лв. /двеста шестдесет и
осем лева и 10 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.