Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
гр.Русе, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд,
седми наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Мирослав Йорданов
при секретар Наталия Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
Дело № 909 / 2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.А. срещу
Наказателно постановление № 38-0000405 / 15.04.2019 г. на
началника на Областен отдел "АА" гр.Русе, с което на основание чл.93б, ал.7,
т.3 от ЗАП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. Излагат се съображения за
отмяната му, поради неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, също не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.
На 12.04.2019 г. в гр.Русе жалбоподателят
управлявал
товарен автомобил, с който извършвал международен превоз на товар от Румъния за
Турция. Около 21:17 часа в зоната на ГКПП
„Дунав мост“ бил спрян от служители на
ОО „АА”-Русе. Установило се, че И.А. не използвал намалена дневна почивка от
най-малко девет последователни часа от предходната дневна почивка, която
приключила в 01:21 часа на 03.04.2019 г., тъй като в периода от 15:38 часа на 03.04.2019
г. до 21:39 часа на 03.04.2019 г. почивал шест часа и 1 минута. За неизползването
на пълната деветчасова почивка срещу него бил съставен АУАН, а след това било постановено обжалваното НП.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Настоящият съд констатира,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не са
налице предпоставки за отмяната му на това основание. В случая, както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са
били преведени на разбираем за жалбоподателя език.
Съгласно нормата на
чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП, водач, който не спазва изискванията относно
намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена
дневна почивка с над 2 часа - с глоба от 1 500 лв.;
Член 4, б. ж от Регламент (ЕО) № 561/2006 определя „дневна почивка“ като дневен
период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време
и който включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“:
— „нормална дневна почивка“
означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа.
Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като
първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3
часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
— „намалена дневна почивка“
означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11
часа.
Съобразно чл.8, § 2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна
почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна
почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е
поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се
разглежда като намалена дневна почивка. Според чл.8, § 4 от Регламента, водачът
може да има най-много три намалени дневни почивки между всеки две седмични
почивки.
Следователно 24-часовият
период започва с възобновяването на дейността след осъществената дневна
почивка. Водачът трябва да ползва нормална дневна почивка от най-малко 11 часа
или 3 + 9 часа, или намалена дневна почивка от най-малко 9 часа, но по-малко от
11 часа, в рамките на период от 24 часа. Това е минималната продължителност на
почивката, която отговаря на изискванията на Регламента. Посочената минимална
продължителност на почивката трябва да попада в рамките на 24 часа от началото
на работната смяна.
В случая от данните за
движението на МПС, записани от дигиталната карта на жалбоподателя като водач,
безспорно е видно, че в този 24-часов период, с начало от 01:21 часа на 03.04.2019
г. е следвало да ползва почивка от поне девет часа, но същият е почивал шест
часа и една минута, който период от време бил с 2 часа и 59 минути минути
по-кратък от изискуемия.
Затова правилно АНО е санкционирал жалбоподателя за
извършеното от него нарушение и законосъобразно му е наложил глоба в размер на 1
500 лева, който е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализиране.
Не се споделят изложените в жалбата доводи за необоснованост
на наказателното постановление, тъй като липсвали доказателства, от които да се
направи извод, че на датата на нарушенията е извършван международен превоз на
товари попадащ в обхвата на Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR) (ДВ, бр. 28 от 1995 г.).
Безспорно към момента на проверката наказаният водач е извършвал международен превоз
на товар от Румъния до Турция, т.е. от
държава и през държава – членки на ЕС, до договаряща
по AETR държава с превозно средство, регистрирано в последната държава по AETR,
в случая Турция. При това положение е извършван превоз, по
отношение на който намира приложение AETR. Съгласно чл. 12, § 7, б. „б” от
Приложение „контролен уред“ към AETR, когато водачът управлява превозно
средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б (т. е.
дигитален тахограф), при всяко поискване от инспектор трябва да е в състояние
да представи: (i) картата на водача, на която е притежател (ii) всички ръчни
записи и разпечатки, направени през текущата седмица и предходните 15
календарни дни, съгласно изискванията на тази спогодба; (iii) тахографските
листове, съответстващи на периода, посочен в предходната подточка, по време на
който е управлявал превозно средство, оборудвано с контролен уред в
съответствие с допълнение 1. От датата на прилагане, определена в член 13 bis
на тази спогодба, периодите от време, посочени в подточка (ii), включват
текущия ден и предходните 28 календарни дни. Цитираното задължение е налице дори
и когато в рамките на посочените 28 дни е осъществяван превоз, който не попада
в обхвата на AETR, като това обстоятелство също се удостоверява с образеца на удостоверение за дейности (Приложение № 3 към AETR), в
което в т. 17 се посочват именно такива случаи. При липса на такова
удостоверение, установяващо, че водачът в предходните 28 дни е осъществявал
превоз извън обхвата на Регламент № 561/2006 или AETR, за него е налице
задължение да
се спазва изискванията на посочените нормативни актове.
При така изложеното, наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000405 / 15.04.2019 г. на началника на
Областен отдел "АА" гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен
съдия: