Р Е Ш Е Н И Е

№

 

25.11.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1091 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 19-0938-001193/ 14.03.2019г. на ***при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на Е.Б.Т. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Изтъква, че му е връчен нечетлив препис на НП, поради което не е в състояние да се запознае с неговото съдържание. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – по чл.57 ЗАНН, тъй като издаденото НП е изцяло нечетливо, неговото съдържание е неясно и в този смисъл – е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно.

За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***/06.03.2019г. от страна на М.П.Н. - мл.автоконтрольор при ***” при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите А.Б.В. и ***, както и на нарушителя Е.Б.Т.. Съставен е за това, че на 06.03.2019 г. около 21:06 часа, в гр. ПЛЕВЕН, улица „***“ до автокъща „***“, в посока площад „***“ управлява лек автомобил „***“, с регистрационен номер ***, собственост на ***.“ след употреба на алкохол, с концентрация 0,91 промила в издишания от водача въздух, установено с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер ARBA-0182 – нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП; отбелязано е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № ***, ведно със седем броя холограмни стикери. При съставяне на АУАН, възражения не са направени; такива не са постъпили и по реда, и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел изцяло описаната фактическа обстановка. Допълнително е отбелязал, че е постъпил резултат от химическо изследване под №**/08.03.2019 г., от което се установява концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя – 0,98 промила. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на Е.Б.Т. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.19 – 20 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не констатира нарушения от процесуален характер при провеждането на административнонаказателното производство. В тази връзка се налага да бъде изтъкнато, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, касаещо съдържанието на издаденото Наказателно постановление, както се изтъква от страна на жалбоподателя и неговия защитник. Наказателното постановление съдържа съответните реквизити, предвидени в чл.57 ЗАНН, изискуеми за неговата процесуална редовност. Същевременно, макар и с известно усилие, Наказателното постановление се явява четливо и от него могат да бъдат узнати всички необходими елементи, в т.ч. – кога, къде и от кого е издадено, за какво нарушение, въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната отговорност, какво по вид и размер административно наказание бива наложено и т.н. Следва да бъде подчертано, че проблемът с четливостта на Наказателните постановления, издавани от ***“ – ПЛЕВЕН съвсем не е нов; същият обаче е от организационно естество на ниво МВР/ОДМВР, доколкото именно съответната институция следва да закупи адекватна техника за отпечатване на издаваните Наказателни постановления – и поради това няма да бъде обсъждан в настоящия съдебен акт; това обаче, което със сигурност следва да бъде отбелязано е, че обжалваното НП е в достатъчна степен четливо, щото да гарантира нормалното упражняване правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани както писмени доказателства /л. 9 – 12, л.16 – 18, л.21 – 25, л.34 - 35 от делото/, така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите М.П.Н. и А.Б.В.. Макар и с общ характер, показанията и на двамата свидетели са в потвърждение на изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и приобщените по делото Талон за изследване № ***, Протокол за химическо изследване №82/08.03.2019 г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 06.03.2019г., разпечатка на техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 от 06.03.2019г. Съдът кредитира както свидетелските показания, така и писмените доказателства и приема, че формират хармонична доказателствена съвкупност, от която се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря. Впрочем, не се събраха никакви доказателства в нейно опровержение, т.е. презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява опровергана. Следва все пак да бъде отбелязано, че при наличието на проведено химическо изследване, обективирано в Протокол за химическо изследване №82/08.03.2019 г., резултатите от същото следва да бъдат взети предвид вместо тези на техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 – аргумент от чл.6 ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо, за установено следва да се приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била в размер на 0,98 промила. Последната стойност, на свой ред е по-висока от посочената в АУАН, но е надлежно отразена в издаденото НП, в съответствие с чл.52 ал.4 ЗАНН; същевременно, всяка от тези стойности попада в обхвата на чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП.

На свой ред, от така установената фактическа обстановка следва по категоричен начин извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, съобразно която „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози…“. Налице е задължение за бездействие, с което, при описаната по-горе фактическа обстановка, Е.Б.Т., не се е съобразил – и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.

Ето защо Съдът приема, че обсъжданото нарушение на ЗДвП е правилно квалифицирано както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Също така правилно, административнонаказващия орган е наложил административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Размерът на наложените административни наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като посочената административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определен размер на предвидената санкция, която административнонаказващият орган правилно е съобразил при издаването на НП. Случаят не се явява „маловажен“, тъй като обществената опасност е типична за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП; в тази връзка заслужава да бъде отбелязано и обстоятелството, че видно от справката за нарушител от региона, жалбоподателят е нееднократно наказван за предходни нарушения на ЗДвП, т.е. същият се характеризира с определено ниво на лична обществена опасност като водач на МПС.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-001193/ 14.03.2019г. на ***при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на Е.Б.Т. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: