Решение по дело №4279/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 104
Дата: 13 февруари 2025 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20242120204279
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204279 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕАД с ЕИК:
**********, против Наказателно постановление № 58/01.10.2024 г., издадено от Директора
на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл. 126, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за незаконосъобразност на
санкционния акт.
В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. *, който поддържа жалбата
и представя писмени бележки.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт *, която оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,
поради което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 29 НП е връчено на 04.10.2024
г., а жалбата е депозирана на 18.10.2024). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 25.06.2024 г. от служители на РИОСВ-Бургас била извършена проверка на
канализационна помпена станция (КПС 3) гр. Поморие, с ползвател „*” ЕАД. При
проверката се констатирало, че целостта на пломбата на аварийната байпасна връзка на
станцията, поставена при извършена предходна проверка на 12.04.2024 г. е нарушена, като
пломбажната тел, поставена на капак на шахта до КПС-3, с монтирани в нея два броя
1
задвижки- един брой към КПС 4, гр. Поморие и към пречиствателната станция за отпадъчни
води на селищната канализационна система, и един брой към Черно море, е разкъсана. При
това положение имало достъп до задвижката, чието отваряне позволява изтичане и
заустване на непречистени отпадъчни води от КПС 3 в повърхностния воден обект Черно
море.
Бил представен „Експлоатационен дневник за възникнали аварийни ситуации на КПС
3 на „*“ ЕАД, гр. Бургас, район Поморие“, в който било отразено ползване на аварийната
байпасна връзка от дружеството на 30.04.2024 г., довело до изтичане и заустване на
непречистени отпадъчни води от КПС в Черно море от 08,00 часа до 23,00 часа.
Установило се, че до датата на проверката в РИОСВ-Бургас не е постъппило
уведомяване за нарушаване целостта на пломбата на аварийната байпасна връзка.
На 12.07.2024 г. било изпратено писмо изх. № К-1091-1/30.04.2024 г., с което се
уведомява за необходимостта от разпломбиране капака на шахтата.
За констатираното св. А. Ж. съставила АУАН № 58/24.07.2024 г. за нарушение на чл.
126, ал. 3 от ЗВ. Дружеството подало писмено възражение, в което посочило, че се касае за
маловажен случай.
АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което
издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото
доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от
ЗАНН, като съдът намира, че не е необходимо да се изисква заповедта за назначаване на * на
длъжност Директор на РИОСВ-Бургас. От множеството приложени документи става ясно,
че именно той е директор на учреждението. Следва да се отбележи, че една от преценките,
които се прави при събиране на доказателства е тяхната необходимост. В случая липсват
каквито и да е основания за съмнение, че именно издателят на постановлението е директор
на РИОСВ-Бургас. Ако се продължи процесът на доказване, то тогава би могло да се поиска,
например, почеркова експертиза за това дали положеният на постановлението подпис
действително е на лицето, сочено за автор. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена
проверка и какви са констатациите от нея.
Не представлява нарушение общото посочване на разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от
ЗВ, тъй като изречение първо от тази разпоредба не вменява задължение на жалбоподателя.
Освен това, словесно е описано, че липсва уведомяване и съгласие от страна на
компетентните органи преди разпломбирането на връзката.
Не представлява и нарушение записването в АУАН на свидетели, присъствали при
съставянето му, а не при констатиране на нарушението. На първо място, невъзможността на
тези свидетели да се подпишат може да се дължи на различни причини, включително и
ползване на отпуск. На второ място, тяхната самоличност може да бъде установена от
2
констативния протокол от проверката, поради което и не се препятства възможността за
разкриване на обективната истина.
Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 126, ал. 3 от ЗВ байпасните и аварийните връзки към пречиствателните
станции, от които може да се осъществява заустване в повърхностни води, се пломбират в
затворено състояние от РИОСВ, като нарушаването на пломбите се допуска след
уведомяване и съгласие на РИОСВ.
На първо място, съдът намира за неоснователен доводът, че не се касае за нарушение
на чл. 126, ал. 3 от ЗВ, тъй като била пломбираната шахтата, в която се намирала връзката, а
не самата връзка. Идеята на законодателя очевидно е да се предприемат действия, които да
попречат на ползването на аварийните връзки. Поради това и съдът намира, че е без
значение дали пломбата ще се постави на самата връзка (на крана), или на помещение, в
което тя се намира, като това зависи от конкретните обстоятелства- местонахождение на
връзката, конструкцията на самата пречиставателна станция и т.н. Същественото в случая е,
че достъпът до връзката е бил пломбиран, поради което и премахването на пломбата от
шахтата, в която се намира връзката е равносилно на премахване на пломбата на самата
връзка. Липсват доказателства, от които да се заключи, че към 30.04.2024 г. връзката не е
била пломбирана. Напротив, във възражението, подписано от управителя на дружеството-
жалбоподател е посочено, че това е било така.
На следващо място, съдът намира, че са налице и останалите признаци на
нарушението.
Безспорно се установява, че пломбата на аварийната връзка е с нарушена цялост, като
достъпът до връзката е осъществен на 30.04.2024 г., което е видно и от самото възражение на
жалбоподателя.
Накрая, установява се и че за нарушаване на целостта на пломбата липсва
уведомяване от страна на жалбоподателя до РИОСВ-Бургас, респ. липсва и съгласие за
нейното нарушаване от страна на компетентните органи. Няма как да се приеме за надлежно
уведомяване писмото, входирано на 12.07.2024 г. Извън обстоятелството, че същото се
разминава с данните от експлоатационния дневник, следва да се отбележи, че дори и да е
изготвено на 30.04.2024 г., то същото така или иначе очевидно не е било изпратено.
Пропускът на служител да изпрати писмото не е основание за отпадане на отговорността на
юридическо лице, тъй като неговата отговорност е обективна, като е ясно, че пропускът да
се изпълни законово задължение винаги се дължи на поведение на физическо лице от
състава на юридическото лице.
С оглед на изложеното този състав приема, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ЗВ, за което законосъобразно дружеството е санкционирано
чрез издаването на процесното НП.
За извършеното нарушение не съществува нарочна санкционна разпоредба, поради
което правилно е приложена общата санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ,
която предвижда, че при други нарушения по закона се налага имуществена санкция в
размер от 500 лева до 2000 лева. Настоящият състав обаче намира, че наложената санкция
следва да бъде намалена до предвидения минимален размер от 500 лева, тъй като липсват
данни за други нарушения. Поради това и съдът счита, че минималният размер на санкцията
е достатъчен за постигане на законовите цели.
С оглед изложеното този състав не приема, че се касае за „маловажен случай“
на административно нарушение като нарушението не се отличава от типичните нарушения
3
от този вид. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно
нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Пар. 1, т. 4 ЗАНН определя, че „маловажен случай” е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния
вид.
В случая по делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен
извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като
такива с по-ниска степен на обществена опасност и изобщо да не се наложи
наказание, а да се отправи предупреждение. Това е така, доколкото до момента на
проверката- след близо два месеца, все още не е било изпратено уведомление до РИОСВ-
Бургас. През този период е била създадена възможност за неправомерно използване на
аварийната връзка. Дори и да е била налице спешна необходимост от достъп до аварийната
връзка на 30.04.2024 г., е следвало възможно най-скоро след това жалбоподателят да
уведоми компетентните органи за това, което не е сторено.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в
производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща
въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от
НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл.143. Тази норма
обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата.
Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение от 80
лева следва да бъде намалено съразмерно с изменението на наложената глоба до размер от
40,00 /четиридесет/ лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 58/01.10.2024 г., издадено от Директора на
4
РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл. 126, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ, на „*” ЕАД с ЕИК: **********, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 1000 (хиляда) лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „*” ЕАД с ЕИК: **********, да заплати в полза на Министерство на
околната среда и водите сумата в размер на 40,00 /четиридесет/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5