ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 679
гр. Плевен, 18.05.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, ТРИЧЛЕНЕН
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
2. РАЛИЦА
МАРИНСКА
като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА к. адм. дело №190/2020г. по описа на
Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
По адм. дело №190/2020г. по описа на
АдмС- Плевен, е постановено решение №396/02.07.2020г., с което е оставено в
сила обжалваното решение №262/20.05.2019г. по адм. дело №797/2018г. по описа на
АдмС- Плевен, въз основа на което е отхвърлен, като неоснователен, предявеният
от л. св. И.Х.И.,***, против ГД “ИН“- София, иск с правно основание чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС. Решението е влязло в сила.
По делото, от страна на НБПП е
депозирано искане за присъждане на разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение на назначеният на ищеца л.св. И.Х.И., защитник, по предоставена
правна помощ, за осъщественото процесуално представителство. Представя се
Решение № ПЛ-539/3433/26.02.2021г, въз основа на което е определено, в полза на
адв. Н. П., да се изплати възнаграждение от 150лв.; върху решението е направено
отбелязване за изплащане на сумата.
Настоящият състав намира, че депозираната молба от
НБПП е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, поради следните съображения:
В
хода на производството по адм. д.№797/2018г. по описа на АдмС- Плевен, с
определение №751/17.04.2019г, на ищеца л. св. И.Х.И., по реда на чл. 25, ал.1,
вр. чл. 23, ал.2, и ал.3, вр. чл. 21, ал.3 от ЗПрП, е предоставена правна помощ
под формата на процесуално представителство. С определение №789/22.04.2019г, за
процесуален представител на ищеца, е назначен адв. Н.П., от ПлАК, за всички
фази и съдебни инстанции. Адв. Н. П. е осъществила процесуално представителство
на ищеца- касатор и по настоящето к.адм.д. №190/2020г. В случая се касае до осигуряване
на безплатна адвокатска помощ- под
формата на процесуално представителство, по реда на чл. 94 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК, вр. чл.23, ал.3 от ЗПрП- на лице, спрямо което е признато, че няма достатъчно средства само да си осигури
такава. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по
начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на
Държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на
правната помощ в ЗПрП- правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно
чл. 5 ЗПрП, и се поема от Държавата, като по този начин се гарантира
конституционно признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл. 27а
ЗПрП предвижда, че е възможно изключение, като постановява, че възстановяването
на средствата на Държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната
помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи. Съдът намира,
че уредените в нормата на чл. 78, ал.7 от ГПК две хипотези, не са такива
случаи. Нормата на чл. 78, ал. 1, изр. 1 от ГПК посочва, че ако лицето, на
което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има право да
му се присъдят срещу насрещната страна разноските, които е направило във връзка
с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна, за разноските
за адвокатско възнаграждение на назначеният процесуален представител. Тогава,
при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението
на служебния защитник е изплатено от Бюрото, съдът следва да присъди на същото
сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза, по
изключение, с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без Бюрото да е страна в
процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е
предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави страна нито в
процеса, нито страна по материалноправната по своето естество безвиновна
отговорност за разноски. Именно отговорността за разноски урежда чл. 78 ГПК,
която е отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и която е
поставена в зависимост основно от материалноправния изход на делото между тях.
Ето защо хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК, следва да се тълкува не във
връзка с изр. 1, който урежда и въвежда вземането на НБПП като изключение, а в
общия контекст на чл. 78 ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски
между страните по делото съобразно изхода по него. Съгласно чл. 78, ал. 7, изр.
2 ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи
разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК –
или съобразно изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху
това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ,
последното дължи разноски на насрещната страна по делото, а не, че дължи на
НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен
защитник. Съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК не е от
изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, каквито са например случаите по чл.
97, ал. 2 ГПК, и по чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на НБПП, с правно основание
чл.78, ал.7 от ГПК, вр. чл. 27а от ЗПрП, вр чл. 144 от АПК, за присъждане на
сумата от 150лв.., съставляваща адвокатско възнаграждение, за осъществено
процесуално представителство по к.адм. дело № 190/2020г. по описа на АдмС-
Плевен, по предоставена на л. св. И.Х.И.,***, правна помощ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване. копие от същото
да се връчи на страните и на НБПП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
п ЧЛЕНОВЕ:
1.п
2. п