Определение по дело №2472/2020 на Районен съд - Шумен

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                                 260635/25.2.2021г.

                                                            гр. Шумен                           

 

Шуменският районен съд, в закрито заседание, на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав    

                                                                          СЪДИЯ: Л. Григорова

като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№2472 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                     Производство по чл.130 от ГПК.

          Гр. д. №2472/2020 г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени от М.А.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. А. от ВАК, против ОД на МВР – Шумен, с адрес: ***, обективно съединени искове, с правно основание чл.181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 4320.00 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120.00 лева месечно за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г. (общо 36 месеца); сума в размер на 648.92 лева, представляваща сборът от мораторна лихва върху неизплатената сума за храна в размер на 120.00 лева месечно за периода от 01.03.2017 г. до 24.02.2019 г. - датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на извършените по делото разноски.

Ответникът, надлежно уведомяван и призоваван, изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете, сочейки аргументи.

При повторна проверка на допустимостта на молбата, съдът съобрази следното:

Няма спор между страните, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че касателно исковия период, ищцата е била в служебни правоотношения с МВР, възникнали въз основа на Заповед №8121К-826/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от текста на цитираната заповед, считано от 01.02.2017 г. ищцата е назначена за държавен служител на длъжността „Старши експерт“ /човешки ресурси/ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси, отдел „Административен“ при ОД на МВР Шумен. Със същата заповед на ищцата, като държавен служител, са ѝ определени ниво и степен на основната месечна заплата и основна месечна заплата. Съгласно изискванията на закона /ЗМВР/, държавните  служители се назначават и освобождават от министъра на вътрешните работи. В случая служебното правоотношение е комплексно, тъй като от един юридически факт- индивидуален административен акт, възникват задължително две правоотношения- административно и трудово. Административното правоотношение е водещото и определя специфичното проявление на трудовоправните институти /основни и допълнителни възнаграждения, обезщетения, отпуски и т.н./. Ето защо страни по това служебно правоотношение са  служителят и органът по назначаването, в случая министърът на вътрешните работи. Предвид изложеното стига до извода, че надлежен ответник по исковете на ищцата, т.е. лице, легитимирано да отговаря по претенциите на ищцата за заплащане на допълнителни суми за храна, следва да е Министерството на вътрешните работи, а не отделно структурно поделение на министерството, в което е било мястото на работата на ищцата. В конкретния казус работодател на ищцата през исковия период е именно централизираният орган- МВР. В посочения смисъл е и съдебната практика и по-конкретно Решение №14 от 17.02.2011 по гр.д. №625/2010 г., III г.о. 

В хода на делото, след няколкократни уточнения на претенциите, ищцата с последната, уточняваща претенциите си молба, изрично заявява, че предявява исковете си срещу ОД на МВР- Шумен. Същевременно обаче в исковата молба ясно и безсъмнено се излагат доводи и твърдения, че същата е държавен служител, назначена по и от предвидения в ЗМВР начин и орган. Ето защо заключава, че надлежен ответник по исковете на ищцата за заплащане на дължими суми за храна в размер на 120.00 лева месечно за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г. е Министерството на вътрешните работи, като исковете, предявени срещу ОД на МВР Шумен са недопустими, поради липса на процесуална легитимация на ответника и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

На основание чл.78, ал.4, вр. с ал.8 от ГПК, определя възнаграждение за процесуално представителство на ответника, осъществено от юрисконсулт, в размер на 200.00 лева. Соченото възнаграждение следва да бъде заплатено от ищцата.

 

                   Водим от горното и на основание чл.253 от ГПК, вр. с чл.130 от ГПК, съдът  

 

                                              

                                              О   П    Р    Е    Д    Е    Л    И  :

         

 

Отменя определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2472/2020 г. по описа на ШРС, поради недопустимост.

 ВРЪЩА молбата на М.А.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. А. от ВАК, против ОД на МВР – Шумен, с адрес: ***.

ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. А. от ВАК, да заплати на ОД на МВР – Шумен, с адрес: ***, сумата от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответната страна.

Препис от определението да се изпрати на страните.

           Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Шуменски окръжен съд в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.  

                                                                                                      

 

                                                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: