№ 940
гр. Б., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120204171 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба от А. И. П.-П. ЕГН *********** с адрес г***************** ,
против Наказателно постановление № 755633-F721603/13.02.2024 г. на Д. на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Б., с което за нарушение на чл.264,ал.1, вр. чл.261,ал.1, вр. чл.92,ал.1 и
ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 264,ал.1 ЗКПО, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200, 00 лв.
Със жалбата се иска отмяна на наказателното постановление,като се настоява за
допускане на съществени процесуални нарушения в АУАН и в НП в декларативен порядък. Сред
основните измерения на допуснатите процесуални нарушения е откроено едновременното
посочване на чл.92,ал.1 ЗКПО и чл.264,ал.1 ЗКПО, което прави неясна квалификацията на
установеното нарушение, предвид и „невъзможност да извърши административно нарушение на
санкционна правна норма и въз основа на същата да се наложи и административно наказание.“
В евентуалност се настоява съдът да съобрази,че несвоевременното подаване на
декларацията се дължи на болничен на счетоводителя, а закъснението от само 11 дни според
претенцията в жалбата обосновава осъществяване на хипотезата на чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от пълномощника адв. Й.П.,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.Същата е депозирала и писмено
становище, с което доразвива доводите в жалбата и излага подробна аргументация за
приложимост на чл.28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Д.Ч.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.Счита за
доказано осъщественото от обективна и субективна страна нарушение,чрез бездействието на
представляващата фирмата жалбоподателка.
1
Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото доказателства,
независимо от направените оплаквания в жалбата и като съобрази възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя А. И. П.-П. ЕГН *********** гл.инспектор по приходите Н. Д.
съставила АУАН №F721603/16.08.2023 г., с който констатирала,че жалбоподателят като
представляващ на данъчнозадължено лице „Д.И. *“ ЕООД с ЕИК ********* е допуснала
дружеството да не подаде в срок декларация по чл.92,ал.1 ЗКПО, което е нарушение на чл.261
ЗКПО. Посочено е,че дружеството е задължено лице по чл.2 ЗКПО и следва да подаде в
законоустановения срок -30.06.2023 г. –годишна данъчна декларация по образец /ГДД/
съгл.чл.92,ал.1 ЗКПО, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
календарната 2022 г.
ГДД по чл.92 ЗКПО била подадена по интернет на 12.07.2023 г. и приета с вх.
№*************. В същата били декларирани общо приходи 18 989,54 лв., общо разходи- 11 360,
61 лв., финансов резултат – данъчна загуба и годишен корпоративен данък 0,00 лв.
Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване“, при ТД на НАП-Б. след
извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и подадените
годишни данъчни декларации по чл.92,ал.1 ЗКПО в срока по чл.92,ал.2 ЗПКО, през 2023 г.
До дружеството и представляващия го била изпратена покана с изх.№242-5/2023 г. за
подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2022 г. и явяване в ТД на НАП-Б. в 7-дневен срок за съставяне и
връчване на АУАН за неподаване на декларацията.
Посочено е,че нарушението е за първи път.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя,като същият й бил предявен и
връчен на 16.08.2023 г.
Въз основа на съставения акт на 13.02.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с
преписката- Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., счел фактическите констатации в акта
за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-
словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН
и от правна страна била посочена идентична правна квалификация на нарушението като такова по
чл.264,ал.1 ЗКПО, вр. чл.261,ал.1 ЗКПО, във вр. с чл.92,ал.1 и ал.2 ЗКПО. Предвид идентично
възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността
на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.264,ал.1 от ЗКПО наложил
на нарушителя глоба в размер на 200, 00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените
писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своите съдържателно-
информационни страни, формират единна и непротиворечива доказателствена база.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
2
орган – Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., а АУАН е съставен от териториално и
материално компетентно лице –главен инспектор по приходите в НАП /Заповед № 3ЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния Д. на НАП/. При провеждане на
административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН.В
случая при преценка относно съблюдаването на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН съдът взе предвид и
правното разрешение,установено с практиката на касационната инстанция, опредметено в Решение
№ 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1487/2018 г.,с което се приема,че с изтичане на
срока за подаване на декларация, се поражда задължението на органа да установи извършването на
нарушението, като от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за
съставяне на АУАН, така и за издаване на НП. В този правен контекст и като съотнесе тримесечния
срок по чл.34,ал.1 ЗАНН към началния момент на просрочието, деня, в който жалбоподателят е
изпаднал в забава по отношение на задължението си да подаде ГДД по чл.92 ЗКПО – 01.07.2023 г.,
съдът формира извод,че чрез съставяне на АУАН на 16.08.2023 г. този срок е спазен.
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до
ограничаване възможностите на административнонаказания субект да разбере точно,еднозначно и
недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното
му с АУАН нарушение. В тази връзка съдът отчита,че са спазени процесуалните императиви при
описание на обективните характеристики на нарушението с еднозначно, ясно и пунктуално
пресъздаване на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на нарушението.
Посочено е, че отговорността на представляващия лицето-търговец е ангажирана именно за
допустителство по чл. 264 ЗКПО,т.к. представляващият данъчно задълженото лице по чл.2 ЗКПО е
допуснал дружеството да не подаде в срок декларацията по чл.92,ал.1 ЗКПО.
Сред обстоятелствата от фактическата рамка на нарушението се съдържа и описание, за коя година
е следвало да се подаде декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък /календарната 2022 г./, както и крайният срок за това – до 30.06.2023 г. Отразено е
обстоятелството, че такава декларация не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени
са всички съставомерни признаци на състава по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, за който на осн. чл.264,ал.1
ЗКПО е ангажирана отговорността на законния представител на дружеството за допустителство
/неправомерна пасивност/, свързана със задължението за своевременно подаване на ГДД. Ето
защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно разпоредбите на чл.
42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема,че липсват компрометиращи по
своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от административно-
производствените правила, които да накърняват на формално основание законосъобразността на
ревизираното НП.
Съотнасянето на индивидуализираните от АНО правни норми към приетите от него
факти по случая безсъмнено сочи, че административнонаказателната отговорност на А. И. П. е
ангажирана за бездействието й да подаде в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО изискуемата годишна
данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за данъчната 2022 г. на представляваното от нея
търговско дружество "Д.И. *" ЕООД, явяващо се данъчно задължено лице, което се облага с
корпоративен данък по ЗКПО. Като ЮЛ търговските дружества извършват всички дължими
действия не лично, е чрез своите органни представители /по закон/ или представители по
пълномощие, предвид което в случая подаването на регламентираната в чл. 92, ал. 1 ЗКПО данъчна
декларация е следвало, макар и от името и за сметка на "Д.И." ЕООД, да се извърши от неговия
3
законен представител, какъвто съгласно приложената разпечатка от ТРРЮЛНЦ е едноличният му
собственик и управител А. И. П.-П..
Поради това липсва каквото и да било основание да се приеме, че за привлечения към
административнонаказателна отговорност правен субект е съществувало някакво съмнение, в
извършването на какво административно нарушение е обвинен и оттук, за какво конкретно негово
противоправно деяние е ангажирана отговорността му по чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
Ето защо така формулираните възражения в жалбата прокламират тезисни съждения,лишени от
съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на обстоятелствената част на АУАН и НП,
което да покаже базиса, на който се основат тези съждения /в каква насока и кое поражда неяснота
и ограничава правото на защита/, респ. което да позволи и свързването им с отменителното
основание на чл.63,ал.3,т.2 ЗАНН, предвид което съдът класифицира възраженията в рубриката на
предназначените, единствено ресурсно да подпомогнат обема на жалбата.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък.Правната уредба, вложена в ал.2, на чл.92
ЗКПО предписва, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на
следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 261, ал. 1 ДОПК, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по
този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до
определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване,
преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до
3000 лв..
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗКПО, представляващият данъчно задълженото лице,
включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на
стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или
бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена
санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
По делото се установи, че "Д.И. *" ЕООД, е лице, което е данъчно задължено по ЗКПО, и
съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО е задължено да подава годишна данъчна
декларация в срок с от 1 март до 30 юни на следващата година в ТД на НАП по регистрация.
Несъмнена доказателствена опора намира и фактическият извод, че жалбоподателят е
представляващ посоченото търговско дружество и с бездействието си е допуснала представлявано
от нея търговско дружество да не подаде декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в срока по чл.92,ал.2
ЗКПО. В случая се касае за годишна данъчна декларация за календарната 2022г., която е трябвало
да бъде депозирана най-късно до 30.06.2023 г. Годишната данъчна декларация за данъчната 2022 г.
не е била подадена в този срок, а едва на 12.07.2023 г. по електронен път с КЕП. Законодателят е
обвързал изискването за подаване на годишната данъчна декларация със стриктно нормирани
темпорални граници, в конкретен срок, а бездействието на представляващия данъчния субект да я
подаде в този срок е административно нарушение, при осъществяване на фактическия състав на
което наказващият орган е длъжен да санкционира представляващия данъчния субект за
неизпълнение на вмененото му задължение.
С оглед изложеното жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 264, ал. 1 вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 92, ал. ал.1 и ал.2 от
ЗКПО.
4
В закономерна връзка административнонаказващият орган правилно е приложил
санкционния състав по чл. 264, ал. 1 ЗКПО, дефинирайки административното наказание глоба към
законоустановения минимум -200 лв. при лимитиран санкционен диапазон от 200 до 1000 лв. Ето
защо съдът намира,че законосъобразно е индивидуализирано административното наказание на
жалбоподателя, в рамките на установените граници на предвиденото в санкционната разпоредба на
чл.264,ал.1 ЗКПО, и в съответствие с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от
ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, отчитайки доминиращата роля на смекчаващите обстоятелства,а
именно,че нарушението е за първи път.
Не са налице доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи отговорността на
жалбоподателя. Жалбоподателят А. П.-П. като представляващ данъчно задължено лице, което се
облага с корпоративен данък, е длъжна да вземе мерки за правилно и своевременно организиране
отчетната дейност на представлявания от нея данъчен субект пред приходната администрация, за
да осигури своевременно деклариране на данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък, така че да не изпадне в забава. В този смисъл, правно ирелевантно за вината
като субективен елемент на състава на допустителството по чл.264,ал.1 ЗКПО е наличието или
липса на проявено субективно отношение на служител на данъчния субект, в т.ч. счетоводител ,
доколкото отговорността по чл.264,ал.1 ЗКПО е лична и касае законния представител на „Д.И. *“
ЕООД.
В чл. 92, ал. 4 ЗКПО е предвидена възможност за неподаване на годишна данъчна
декларация от данъчно задължени лица, които през съответния данъчен период не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, но процесният случай не е такъв.
По делото са налице неоспорените в АУАН констатации за осъществяване на търговска дейност с
декларирани приходи, разходи, както и финансов резултат -данъчна загуба, т. е. налице са
неоспорени данни за осъществявана търговска дейност. В случая липсата на печалба през
съответния данъчен период не води до отпадане на задължението за подаване на декларация по чл.
92 ЗКПО. Такова обстоятелство представлява единствено неосъществяването на дейност, което
обаче в случая не е изпълнено по отношение на "Д.И. *" ЕООД за процесната 2022 година.
По претенцията за приложимост на чл.28 ЗАНН:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен
контрол. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновени
административни нарушения от същия вид. В случая константна и последователна е практиката на
касационната инстанция, която се споделя от настоящия състав, че липсата на вредни последици за
фиска или друг субект, като интегрален признак на формалното нарушение, само по себе си не е
основание, което да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН. / в т.см. виж Решение № 1750 от
16.10.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1488/2018 г. Решение № 622 от 10.06.2020 г. на АдмС -
Б. по к. а. н. д. № 758/2020 г. Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
1487/2018 г./
На доказване, в условия на пълно и главно доказване, подлежат обстоятелства, които са
изключителни за отделния случай, а не за отделната категория нарушения. От тази гледна точка
типичната, обществена опасност на самата категория на процесното нарушение, произтича от
стандартизираното със самия състав на чл.264, ал.1 ЗКПО ниво на социална опасност и правна
укоримост, взети предвид от законодателя при въвеждане състава на формалното нарушение в
5
ЗКПО, за което законодателят не предявява изискване да са възникнали общественоопасни
последици, включително вреда за фиска. Ето защо и за да бъде третирано извършеното нарушение
като маловажен случай, следва да са несъмнено установени други допълнителни обстоятелства,
които да могат да обосноват извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му
като маловажен. Такива обстоятелства не само,че не бяха установени в обсега на дължимото пълно
и главно доказване, но и възраженията, съставляващи еманация на декларации за ненастъпила
вреда за фиска поради внасяне на корпоративния данък от дружеството жалбоподател, не могат да
бъдат успешно противопоставени на типичната за вида на нарушението обществена опасност за
установения ред на държавно управление. В случая засегнатият кръг обществени отношения,
регулирани от ЗКПО, са свързани с определянето на годишния размер на данъка, и са поставени
под особена закрила, под особен режим. Фискалните правоотношения са особено значими и
нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от
другите административни нарушения. Самото деяние по своето естество и правна значимост е акт
на неправомерно бездействие на представляващ на данъчно задължено лице, чрез който се засяга
реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява се дейността на органите по
приходите по установяване на съответните данъчни задължения, което е пречка то да бъде
квалифицирано като маловажно. Изцяло в т.см. е и актуалната съдебна практика на касационната
инстанция Решение № 8753 от 6.11.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1328/2024 г.“Носи се
административнонаказателна отговорност за това, че чрез бездействие е допуснато късно
подаване на ГДД по ЗКПО. По тази причина изводът на районния съд, че деянието не е довело до
ощетяване на фиска от една страна е факт, който не е изследван по делото, тъй като той не е
съставомерен. Ощетяването на фиска не е елемент от състава на нарушението. Затова и
отсъствието на такова ощетяване не би могло да послужи за извод, квалифициращ случая като
маловажен.“
Следва да се допълни,че изявената добросъвестност на санкционираното лице,чрез
подаване на декларацията с неголяма времева дистанция от крайния възможен момент за
законосъобразно изпълнение на това задължение, принципната коректност и акуратност при
изпълнение на данъчните задължения, не са обстоятелства от обхвата на коректива,обосноваващ
приложение на маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН. Всички тези обстоятелства са взети предвид от административно-
наказващия орган при индивидуализация на наказанието, в съответствие с изискванията на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН. /изцяло в този см. виж Решение № 622 от 10.06.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
758/2020 г. Решение № 1108 от 20.06.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1344/2017 г. и мн.др./
Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а
именно за сумата от 80 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в
полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Национална
агенция по приходите, със седалище гр. С.. Водим от горните съображения, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 755633-F721603/13.02.2024 г. на Д. на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Б., с което за нарушение на чл.264,ал.1 ЗКПО вр. чл.261,ал.1 ЗКПО
вр. чл. 92, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 264,ал.1 ЗКПО, на А. И. П.-П. ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 200, 00 лв.
ОСЪЖДА А. И. П.-П. ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите гр.С.,
направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7