Решение по дело №4246/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1974
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110204246
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1974
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110204246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ВЛ. ВЛ. Г., в качеството му
на Кмет на Об. С., с ЕГН: ********** със служебен адрес: .............. против
Наказателно Постановление № 282 издадено на 03.12.2021г. от Директор на
РИОСВ - гр.София, с което му е наложено наказание глоба в размер на 2 000
(две хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 120, във
вр. с чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата до съда наказаното лице навежда оплаквания, че в хода на
административното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание. Излага аргументи в тази насока. В
заключение иска от съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят ВЛ. ВЛ. Г., редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Административно – наказващият
орган: Директор на РИОСВ - гр.София, редовно призован, не се явява и не се
1
представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото
съдът възприема следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал с вх.№ 2877/10.02.2021г. на 16.02. 2021г.
била извършена проверка от експерти ,,ККФОС“ на терен - общинска
собственост, находящ се в гр.Самоков, по поречието на р. Искър, в участъка
на преминаващ през кв.7 /ромска махала/ с координати 42.34.846.23.55450.
В деня на проверката при извършения обход на терена били установени
локални замърсявания в речното корито със смесени битови отпадъци,
непосредствено до стената, разделяща реката от жилищните къщи. Теренът
бил със свободен достъп за външни лица.
Във връзка с направените констатации при проверката и на основание
чл.120 от ЗУО, по фактор ,,отпадъци" на жалбоподателя било дадено
предписание под № 1 със срок за изпълнение до 16.03.2021г. Същото било
обективирано в Констативен Протокол № ККФОС - ИЦ - 08 от 16.02.2021г. В
него било упоменато да бъдат предприети мерки и действия по почистване на
отразеното в протокола не - регламентирано сметище, за което да се уведоми
РИОСВ - София по надлежния ред и да не се предприемат действия за не
допускане на повторно образуване.
С писмо с вх.№ 5960/22.03.2021г. жалбоподателят поискал удължаване
на срока на предписанието, в отговор на което с писмо с изх.№
2644/26.03.2021г. Директор на РИОСВ - София удължил срока на
предписанието до 16.04.2021г. С последващо писмо на жалбоподателя с изх.
№ 9125/05.05.2021г. до Директора на РИОСВ - София наказаното лице
поискало последващо удължаване на срока за изпълнение на предписанието
през летните месеци - юли, август, тъй като тогава нивото на реката се
очаквало да спадне, а към настоящия момент на терена било невъзможно да
влиза механизирана техника. В писмото изрично било посочено, че след
2
извършване на почистването, Директора на РИОСВ – София ще бъде
уведомен писмено за предприетите действия от страна на Община Самоков.
Жалбоподателят не получил отговор. При извършена проверка в деловодната
система на РИОСВ - София, отразена в Протокол № 10/20.05.2021г. за
предоставена информация във връзка с изпълнение на предписание под № 1
със срок за изпълнение до 16.03.2021г. и удължен до 16.04.2021г. от Директор
на РИОСВ, такава не била постъпила. Това обусловило издаването на АУАН
№ 107/2021г. от 19.04.2021г., който бил връчен на упълномощено лице на
жалбоподателя. на 03.06.2021г. Срещу акта било депозирано възражение,
което не било уважено и впоследствие било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което
и съдът я възприе за безспорно установена от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства. Поради липсата на оспорване на изложените
в писмените доказателства констатации, съдът кредитира с необходимата
достоверност отразените в тях обстоятелства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Същите обаче не отговарят за законоустановените изисквания по чл. 42,
ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и издадено при наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Съдът изцяло споделя наведеното в жалбата оплакване, че наказателно
постановление е било издадено при наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание. Видно от съставения АУАН, въз основа на който е било издадено
наказателното постановление е, че в него липсват съществени реквизити от
обективната страна на изпълнителното деяние. В него не са посочени време и
3
място на извършване на нарушението, което е едно то задължителните
изисквания за съставомерността на изпълнителното деяние и материално
правната валидност на съставения АУАН. Разпоредбата на чл.42, ал.1 т.3 от
ЗАНН изрично посочва като задължителен елемент от съдържанието му
именно тези елементи от обективната страна на изпълнителното деяние. В
акта подобно отразяване не е налице. Едва в наказателното постановление
административно наказващият орган шаблонно посочва като дата и място на
извършване на нарушението - 19.04.2021г., а като място - адреса на РИОСВ -
София на бул.,,Цар Борис Трети", № 136, ет.10. Мястото на изпълнителното
деяние се намира там, където същото е било реализирано или е следвало да
бъде извършено, а не където е било установено. По своя характер
жалбоподателят е бил наказан за противоправно бездействие, което очевидно
не е било извършено на територията на РИОСВ - София, а на парцела, който е
следвало да почисти. Именно с първия присъствен ден - 19.04.2021г. и в
участъка на преминаващ през кв.7 /ромска махала/ с координати
42.34.846.23.55450. деецът е следвало да изпълни издаденото му предписание.
С тези мотиви се е произнесъл и ВКС в производството по определяне на
компетентния съд, който е следвало да разгледа и реши настоящото
производство, посочвайки че отразеното в наказателното постановление
място на нарушението, е въпрос по същество. Посоченото място обаче е това
на установяване, а не на извършване на нарушението. Това обстоятелство се
признава и в самото наказателно постановление с изявлението, че не е
постъпвала справка във връзка с изпълнението на предписанието.
За пълнота следва да се отбележи, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, е било несъставомерно от субективна страна.
Макар и след изтичането на удължения срок на изпълнение на предписанието,
но преди съставянето на АУАН и неговото връчване, наказаното лице е
сезирало с последващо писмо Директора на РИОСВ - София с молба за
последващо удължаване на срока за изпълнение на предписанието поради
обективна невъзможност същото да бъде изпълнено до 16.04.2021г.
Жалбоподателят е настоявал това да се случи през месеците юли и август,
която молба е останала без отговор. Предвид изложените в писмото
съображения за невъзможност да се изпълни предписанието в продължения
срок, съдът не би могъл да приеме, че деянието е било извършено виновно.
Съдът не споделя оплакването в жалбата за недопустимостта на
4
съставянето на АУАН. Възражението за изтекъл давностен срок по чл.34, ал.2
от ЗАНН не отговаря на изискванията на закона, тъй като изначално авторът
на деянието е бил известен, а именно адресатът на предписанието. Поради
тази причина и не би могло да се приеме, че към момента на установяване на
нарушението, извършителят му не е бил разкрит. След като нарушението е
фиксирано като извършено на 19.04.2021г., а АУАН е бил съставен на
03.06.2021г., тримесечният срок за неговото съставяне по чл. 34, ал.1 от
ЗАНН е бил спазен. Административно наказващият орган не е бил установил
извършителя към датата на проверката, а още към момента на отправеното му
предписание.
Не следва да бъде възприето и оплакването в жалбата, че не става ясно
защо като дата на нарушението е била фиксирана 19.04.2021г., а не тази на
проверката от 20.05.2021г. Както беше посочено по - горе в мотивите следва
да бъде направено разграничение между извършване и установяване на едно
нарушение. С изтичането на срока на действие на удълженото предписание
на първия присъствен ден /понеделник/ - 19.04.2021г. нарушението се счита
за извършено, а поради не постъпила информация за изпълнението на
предписанието, което е било установено при проверка в РИОСВ - София на
20.05.2021г. противоправното бездействие на жалбоподателя е било
установено. Именно неизпълнението на предписанието в срок се явява
извършване на нарушение.
С оглед на изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 282/03.12.2021г. издадено
от Директор на РИОСВ - София, с което на ВЛ. ВЛ. Г., в качеството му на
Кмет на О. С., с ЕГН: ********** със служебен адрес: гр................. е
наложено наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева за
административно нарушение по чл.120, във вр. с чл.156, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ВЛ. ВЛ. Г., в качеството му
на Кмет на О. С., с ЕГН: ********** със служебен адрес: гр. ........... против
Наказателно Постановление № 282 издадено на 03.12.2021г. от Директор на
РИОСВ - гр.София, с което му е наложено наказание глоба в размер на 2 000
(две хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 120, във
вр. с чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата до съда наказаното лице навежда оплаквания, че в хода на
административното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание. Излага аргументи в тази насока. В
заключение иска от съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят ВЛ. ВЛ. Г., редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Административно – наказващият
орган: Директор на РИОСВ - гр.София, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото
съдът възприема следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал с вх.№ 2877/10.02.2021г. на 16.02. 2021г.
била извършена проверка от експерти ,,ККФОС“ на терен - общинска
собственост, находящ се в гр.Самоков, по поречието на р.Искър, в участъка на
преминаващ през кв.7 /ромска махала/ с координати 42.34.846.23.55450.
В деня на проверката при извършения обход на терена били установени
локални замърсявания в речното корито със смесени битови отпадъци,
непосредствено до стената, разделяща реката от жилищните къщи. Теренът
бил със свободен достъп за външни лица.
Във връзка с направените констатации при проверката и на основание
чл.120 от ЗУО, по фактор ,,отпадъци" на жалбоподателя било дадено
предписание под № 1 със срок за изпълнение до 16.03.2021г. Същото било
обективирано в Констативен Протокол № ККФОС - ИЦ - 08 от 16.02.2021г. В
него било упоменато да бъдат предприети мерки и действия по почистване на
отразеното в протокола нерегламентирано сметище, за което да се уведоми
РИОСВ - София по надлежния ред и да не се предприемат действия за не
допускане на повторно образуване.
С писмо с вх.№ 5960/22.03.2021г. жалбоподателят поискал удължаване
1
на срока на предписанието, в отговор на което с писмо с изх.№
2644/26.03.2021г. Директор на РИОСВ - София удължил срока на
предписанието до 16.04.2021г. С последващо писмо на жалбоподателя с изх.
№ 9125/05.05.2021г. до Директора на РИОСВ - София наказаното лице
поискало последващо удължаване на срока за изпълнение на предписанието
през летните месеци - юли, август, тъй като тогава нивото на реката се
очаквало да спадне, а към настоящия момент на терена било невъзможно да
влиза механизирана техника. В писмото изрично било посочено, че след
извършване на почистването, Директора на РИОСВ – София ще бъде
уведомен писмено за предприетите действия от страна на Община Самоков.
Жалбоподателят не получил отговор. При извършена проверка в деловодната
система на РИОСВ - София, отразена в Протокол № 10/20.05.2021г. за
предоставена информация във връзка с изпълнение на предписание под № 1
със срок за изпълнение до 16.03.2021г. и удължен до 16.04.2021г. от Директор
на РИОСВ, такава не била постъпила. Това обусловило издаването на АУАН
№ 107/2021г. от 19.04.2021г., който бил връчен на упълномощено лице на
жалбоподателя. на 03.06.2021г. Срещу акта било депозирано възражение,
което не било уважено и впоследствие било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което
и съдът я възприе за безспорно установена от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства. Поради липсата на оспорване на изложените
в писмените доказателства констатации, съдът кредитира с необходимата
достоверност отразените в тях обстоятелства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Същите обаче не отговарят за законоустановените изисквания по чл. 42,
ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и издадено при наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Съдът изцяло споделя наведеното в жалбата оплакване, че наказателно
постановление е било издадено при наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание. Видно от съставения АУАН, въз основа на който е било издадено
наказателното постановление е, че в него липсват съществени реквизити от
обективната страна на изпълнителното деяние. В него не са посочени време и
място на извършване на нарушението, което е едно от задължителните
2
изисквания за съставомерността на изпълнителното деяние и материално
правната валидност на съставения АУАН. Разпоредбата на чл.42, ал.1 т.3 от
ЗАНН изрично посочва като задължителен елемент от съдържанието му
именно тези елементи от обективната страна на изпълнителното деяние. В
акта подобно отразяване не е налице. Едва в наказателното постановление
административно наказващият орган шаблонно посочва като дата и място на
извършване на нарушението - 19.04.2021г., а като място - адреса на РИОСВ -
София на бул.,,Цар Борис Трети", № 136, ет.10. Мястото на изпълнителното
деяние се намира там, където същото е било реализирано или е следвало да
бъде извършено, а не където е било установено. По своя характер
жалбоподателят е бил наказан за противоправно бездействие, което очевидно
не е било извършено на територията на РИОСВ - София, а на парцела, който е
следвало да почисти. Именно с първия присъствен ден - 19.04.2021г. и в
участъка на преминаващ през кв.7 /ромска махала/ с координати
42.34.846.23.55450. деецът е следвало да изпълни издаденото му предписание.
С тези мотиви се е произнесъл и ВКС в производството по определяне на
компетентния съд, който е следвало да разгледа и реши настоящото
производство, посочвайки че отразеното в наказателното постановление
място на нарушението, е въпрос по същество. Посоченото място обаче е това
на установяване, а не на извършване на нарушението. Това обстоятелство се
признава и в самото наказателно постановление с изявлението, че не е
постъпвала справка във връзка с изпълнението на предписанието.
За пълнота следва да се отбележи, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, е било несъставомерно от субективна страна.
Макар и след изтичането на удължения срок на изпълнение на предписанието,
но преди съставянето на АУАН и неговото връчване, наказаното лице е
сезирало с последващо писмо Директора на РИОСВ - София с молба за
последващо удължаване на срока за изпълнение на предписанието поради
обективна невъзможност същото да бъде изпълнено до 16.04.2021г.
Жалбоподателят е настоявал това да се случи през месеците юли и август,
която молба е останала без отговор. Предвид изложените в писмото
съображения за невъзможност да се изпълни предписанието в продължения
срок, съдът не би могъл да приеме, че деянието е било извършено виновно.
Съдът не споделя оплакването в жалбата за недопустимостта на
съставянето на АУАН. Възражението за изтекъл давностен срок п очл.34, ал.2
от ЗАНН не отговаря на изискванията на закона, тъй като изначално авторът
на деянието е бил известен, а именно адресатът на предписанието. Поради
тази причина и не би могло да се приеме, че към момента на установяване на
нарушението, извършителят му не е бил разкрит. След като нарушението е
фиксирано като извършено на 19.04.2021г., а АУАН е бил съставен на
03.06.2021г., тримесечният срок за неговото съставяне по чл. 34, ал.1 от
ЗАНН е бил спазен. Административно наказващият орган не е бил установил
извършителя към датата на проверката, а още към момента на отправеното му
предписание.
3
Не следва да бъде възприето и оплакването в жалбата, че не става ясно
защо като дата на нарушението е била фиксирана 19.04.2021г., а не тази на
проверката от 20.05.2021г. Както беше посочено по - горе в мотивите следва
да бъде направено разграничение между извършване и установяване на едон
нарушение. С изтичането на срока на действие на удълженото предписание
на първия присъствен ден /понеделник/ - 19.04.2021г. нарушението се счита
за извършено, а поради непостъпила информация за изпълнението на
предписанието, което е било установено при проверка в РИОСВ - София на
20.05.2021г. противоправното бездействие на жалбоподателя е било
установено. Именно неизпълнението на предписанието в срок се явява
извършване на нарушение.
С оглед на изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
4