Мотиви по НОХД № 519/2021 г.
Подсъдимият М.М.М. *** е
обвинен в извършване на престъпления по:
- чл.116 ал.1 т.4 предл.2-ро т.6 предл.2-ро, вр. чл.115 НК за това, че на 09.03.2020 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдив умишлено е умъртвил
малолетно лице – А.А.Й. /роден на *** г./, като
убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия.
- чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК за това, че на 09.03.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив се е заканил на М.Е.Й. *** убийство и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Представителят на ОП –
Пловдив поддържа внесените обвинения.
Подсъдимият признава вината
си за обвинението по чл.116 ал.1 т.4 предл. 2-ро т.6 предл.2-ро, вр. чл.115 НК, но не
признава вината си за престъплението по чл. 144 ал.3 вр.
ал.1 НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство са приети предявените:
-от М.Е.И. против подсъдимия М.М.
граждански иск за сумата от 200 000 лева претърпени неимуществени вреди за
престъплението по чл.116 ал.1 т.4 предл.2-ро т.6 предл.2-ро, вр. чл.115 НК.
-от А.Д.Й. против подсъдимия М.М.
граждански иск за сумата от 50 000 лева претърпени неимуществени вреди за
престъплението по чл.116 ал.1 т.4 предл.2-ро т.6 предл.2-ро, вр. чл.115 НК.
-от З.И.Й. против подсъдимия М.М.
граждански иск за сумата от 20 000 лева претърпени неимуществени вреди за
престъплението по чл.116 ал.1 т.4 предл.2-ро т.6 предл.2-ро, вр. чл.115 НК.
-от Д.А.Й. против подсъдимия М.М.
граждански иск за сумата от 20 000 лева претърпени неимуществени вреди за
престъплението по чл.116 ал.1 т.4 предл.2-ро т.6 предл.2-ро, вр. чл.115 НК.
Гражданските ищци и частни обвинители М.Й. лично и
чрез повереника си адв. П.Б., А.Й., З.Й. и Д.Й. лично
и чрез повереника си адв. Р.К. поддържат внесените от
ОП- Пловдив обвинения и молят да бъдат
уважени предявените от тях граждански искове.
ОС – Пловдив след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че по делото се установи фактическата обстановка
изложена в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
М.М.М. е роден на ***г***, ****, с българско гражданство, с начално образование,
неженен, безработен, осъждан и реабилитиран, ЕГН **********.
Подс.М.М. /л.49-л.55, том І/ живеел в едно домакинство с
родителите си – свид.М.М.
/л.24-25, том ІІ, л.112-113, том І/ и свид.В.М.
/л.29, 30 том ІІ/, както и с двамата си братя – С.и В., с партньорката си свид.С.С. /л.67, том ІІ/, от
съжителството си с която имал две деца – Я.М. и В.М..
На
административен адрес *** се намирало дворно място с няколко жилищни постройки
върху него, като в една от тях живеели родителите и братята на подсъдимия, в
друга – той, свид.С. и децата му, а в други къщи,
построени там – техни съседи, някои от които и
роднини на семейството.
На
неустановена дата през 2019 год. подс.М. се запознал
чрез социалните мрежи със свид.М.Й. /л.115-118, том
І, л.98-101, том ІІ/ от гр.Пещера, която се намирала в брак, но във фактическа
раздяла със свид.А.Й. /л.11, том ІІ/, от когото имала
две деца- Д. Ч./неприпознат от последния свидетел/ и пострадалия А.Й..Първото
дете след раздялата на родителите живеело при баща си, а второто- при майката и
нейните родители.
Свид.М.Й. и подс.М. установили интимна връзка помежду
си през есента на 2019 год. и решили да
заживеят заедно, като подсъдимият прекратил съжителството си с майката на
децата си.Свид.С.С. и свид.Ат.Й. най свой ред се запознали през социалните мрежи
и скоро също заживели на съпружески начала.
През
месец октомври 2019год. свид.М.Й. се преместила в дома
на подс.М., като първоначално детето и А.Й. било
оставено на грижите на своите баба и дядо по майчина линия- свид.Е.Ч./л.123-124,
том І/ и свид.А.М. /л.125,126, том І/.
След
известно време, на неустановена по делото дата, свид.М.Й.
взела малкия си син А. в дома на подсъдимия.
Детето,
майката и безбрачния и съжител обитавали две стаи в постройка, до която се
стигало посредством няколко циментови стъпала /л.98-л.106, том І/. Към стаите, обзаведени за спални
помещения нямало преддверие, нито имало коридор между тях, т.е. двете стаи били
преходни една спрямо друга и подс.М. заедно със свид.Й. ползвал за спане и изобщо за битуване вътрешната
спалня. Входната врата на постройката била бяла на цвят, изградена от алуминиев
профил и непрозрачен панел, като
била снабдена със секретна брава и се заключвала с ключ/вж. компактдиск с видеозапис към оглед на МП -л.106, том І/.
Вратата
между двете преходни стаи била дървена, не се заключвала, а се затваряла чрез
райбер. Малолетното дете на свид.М.Й. нощувало при
майка си и нейния партньор. То не посещавало детско заведение след преселването
си в гр.Асеновград и прекарвало дните си с родителката си, към която било силно
привързано емоционално, както и с роднините на подс.М.,
като често играело с децата на последния –Я. и В. /съответно на четири и пет
години към месец март 2020 год./.
В
началото на месец февруари 2020 год. А.Й. се разболял. Личният му лекар -д-р Т.
бил в гр.Пещера, поради което свид.М.Й. го завела в
спешен кабинет в здравно заведение в гр.Асеновград - „МБАЛ Асеновград“ЕООД.
На
05.02.2020г. детето било прието от д-р Ч.с
инфекция на горните дихателни пътища, без температура, но по данни на майката
предните дни имало такава.
През
целия престой в отделението момчето нямало температура. А.Й. бил поставен на антибиотично лечение и инхалации с пулмикорт,
капки за нос и антиалергична терапия –ксизал.
За лекуващ лекар му била определена свид.Т. /л.127, том І/.
Изследванията на детето били добри. Състоянието му при престоя в
отделението било добро, с оскъдна белодробна находка, с бронхеолит,
който би могъл да се лекува и при домашни условия, но с оглед съхранение
интересите на детето и тъй като здравното заведение разполагало с необходимите
медикаменти, то било хоспитализирано, за да се положат за него нужните
медицински грижи.
На
10.02.2020 год. подс.М. поискал неговата съжителка да
се завърне в дома им и и заявил по телефона, че отива да ги прибере.Така, по
настояване на подсъдимия, свид.М.Й. заедно със сина
си на същия ден напуснала самоволно отделението на горепосочената болница и
детето било служебно изписано на 11.02.2020г. /л.162, том І/ .
Свид.М.Й. и свид.М.М. продължили да лекуват
детето вкъщи със сироп, тъй като то имало остатъчна кашлица, но същата
преминала след още два дни.
Подс.М. не
проявявал бащинска загриженост към детето на своята безбрачна съжителка. Той
често се дразнел от желанието на момчето да ходи непрестанно след майка си и му
се карал, когато то не искало да се отделя от нея.
На
неустановена с категоричност дата в близките четири -пет дни преди 09.03.2020г.
едно от децата на подс.М. –Я.М. посетило заедно с А.Й.
майка си- свид.С.С., която
вече се била разделила със свид.Ат.Й. ***.При
прибирането на децата подс.М. се ядосал, че са ходили
там и започнал да удря шамари по различни части на тялото, както на своето
дете, така и на детето на свид.М.Й. в присъствието на
последната.
Освен това подсъдимият „щипал“ с пръсти сина
на партньорката си в по лявата ръка в областта на мишницата и по
хълбоците.Детето се разплакало и когато свид.М.М. се намесила, подс.М.
преустановил действията си спрямо него.
Подсъдимият бил доста силен физически и към
месец март 2020 год. теглото му надвишавало 90 килограма при ръст 160 см.
Вечерта
на 08.03.2020г.малолетният А.Й. както обикновено заспал при майка си
и подсъдимия в спалнята им.
На
09.03.2020г. свид.М.Й. и детето и станали около 07:30
часа, а подс.М. продължил да спи, тъй като за деня
нямал никакви планове за полагане на труд или друга полезна дейност.
Малко
след събуждането си свид.М.Й. отишла с детето си в
постройката, обитавана от родителите и братята на партньора и.
Междувременно
свид.М.М. завела внука си Я.М.
на детска градина и след това се върнала у дома, където приготвила закуска за
семейството. Свид.В.М. и синовете му С.и В. закусили
и около 08:00 часа отишли да работят.
Децата В.
и А. закусили и започнали да играят, а свид.М.Й. и свид.М.М. се захванали с
домакинската работа.Последните две свидетелки се заели с приготвяне на храна за
многолюдното семейство, като след това свид.М.
започнала да чисти и поискала двете деца да бъдат качени в стаите, обитавани от
подс.М., за да не вдишват от острите миризми на
почистващите препарати, а и да не им се пречкат, за
да могат да си свършат спокойно работата. Свид.М.
очаквала и да я извикат на работа.
Свид.М.Й. качила
двете деца в стаята, в която си почивал подс.М. и им
казала да не вдигат шум. Подсъдимият вече се бил събудил, лежал на леглото и
боравел с мобилния си телефон.Не се възпротивил, че децата ще бъдат оставени
при него.А.Й. поискал да бъде с майка си, което подразнило подс.М.,
но свид.М.Й. помолила сина си да остане при партньора
и и неговото дете в спалнята им, докато тя изпълни домакинските си задължения.
След това свид.М.Й. слязла сама до помещенията,
ползвани от роднините на партньора си и свършила каквото трябва заедно с
майката на подс.М..
Малко по - късно отишла до сградата, където се
намирали стаите, които обитавала с подсъдимия, понечила
да влезе вътре, но външната врата била заключена.Тя почукала и подс. М. и отворил, като изглеждал изнервен -и на въпроса и защо е заключил вратата, не
отговорил. Свид.М.Й. влязла във вътрешната спалня,
която ползвала със съжителя си, като заварила собственото си дете да плаче,
седнало на леглото с изпънати крака, а синът на подс.М.
също седял там със свити пред тялото си ръце.След влизането на партньорката си подс.М. отново заключил външната врата и сложил ключа в
джоба на панталоните си.
Свид.М.Й. попитала
детето си защо плаче, то отговорило, че подсъдимият го е удрял.На въпрос,
отправен към него защо е сторил това, подс.М., видимо
все още изнервен и ядосан /защото
треперел, а по това съжителката му познавала, че е изнервен-б.а./,
отговорил на свид.М.Й., че го е направил, тъй като
детето постоянно плачело и искало да върви подир майка си.
След
това подсъдимият приближил до А.Й. и го ударил с ръка по лявото рамо.Детето
започнало да плаче още по-силно. Риданието на момченцето не преустановило
нападението на подс.М., а напротив – последният бил
взел решение да го накаже за желанието му да следва навсякъде майка си, като му
нанесе побой, затова хванал малолетния А. /тежащ
към онзи момент 14 килограма-б.а./ за кръста с двете си ръце, вдигнал го
нависоко, така, че той и детето застанали лице срещу лице.След това подсъдимият
захвърлил детето на спалнята, като тялото на последното гърбом се ударило в
облегалката на същото легло.
Пострадалият
А.Й. отхвръкнал от спалнята и паднал на земята, близо до спалнята. Свид.М.Й. се спуснала към
сина си, като искала да спре побоя на партньора си над него.
Подс.М. я блъснал
настрани с едната си ръка толкова силно, че тя паднала на пода върху задните
части на тялото си.Подсъдимият извикал на свид.М.Й.,
че не разрешава тя да отиде при детето си и да му помогне, а следвало то да
бъде оставено да плаче, за да се научело да не настоява да бъде с нея.
После
подсъдимият отново вдигнал с две ръце малолетното дете и отново го хвърлил
върху спалнята, където пострадалият паднал по гръб. Подс.М.
неколкократно ударил с отворени длани и юмруци А.Й. в
областта на корема и гърдите, удрял му шамари и по лицето, а освен това и на няколко пъти хващал с ръце момчето,
вдигал във въздуха и го хвърлял отново на спалнята.
Още на
два пъти свид.М.Й. се опитвала да стигне до детето си,
за да спре насилието над него, но била блъскана настрани от подсъдимия.
При
действията на подс.М., изразили се в нанасяне на
удари с голяма сила и интензитет и хвърляне на спалнята пострадалият А.Й.
изпитал мъчителен задух, силни болки и страдания.
Свид.М.Й. се
уплашила, че ако не бъде спрян, партньорът и ще умъртви детето и. Същата
свидетелка отишла към вратата на външната стая, за да вика за помощ, но никой
не се отзовал.
Върнала
се отново във вътрешната стая, синът и все още лежал върху леглото, а подс.М. отново посягал с ръка към тялото му, но в този
момент А.Й. започнал да повръща храна и подс.М. се
въздържал да го удари отново.
Той дори
изправил детето, което продължило да повръща върху дрехите си и по завивките,разположени върху
спалнята.От устата на момчето започнала да излиза и пяна.Подсъдимият съблякъл
блузите, с които било облечено детето, а то започнало и да трепери, но нищо не
казвало.
Подс.М. потърсил
вода, но тъй като в стаята нямало такава, заповядал на свид.М.Й.
да даде намираща се там бутилка с кока-кола и започнал да дава на А.Й. да пие
от нея.След това, виждайки че пострадалият не се подобрява, му приложил изкуствено
дишане, като с устата си подавал от дъха си в устата на детето. Подсъдимият
приложил сърдечен масаж на детето, притискайки интензивно с ръце гръдния кош на
момчето.Въпреки последните действия на подсъдимия, детето се отпуснало видимо
безжизнено на спалнята.
Тогава подс.М. извадил от гардероба в стаята нож /неустановен по
делото/ и го насочил към шията на свид.М.Й.. Заявил
и, че ще я убие, ако каже на някого какво се е случило преди малко в стаята.
Свид.М.Й. възприела
заканителните слова на подсъдимия по неин адрес като заплаха с убийство, още
повече и имайки предвид, че същите били предхождани и от упражняване на
физическо насилие спрямо нея – изразило се в блъскането и при опитите да
помогне на пострадалото си от побоя, извършен от подсъдимия, дете.Освен това
заплахите били и съпроводени с демонстриране на реална възможност за
осъществяване на заканата от страна на подс.М. чрез
насочване на нож към жизненоважни части на тялото на същата свидетелка.
Свид.М.Й. изпитала
основателен страх, че подсъдимият ще изпълни заканата си и вследствие на това
си усещане, му обещала, че няма да разкаже на никого за неговите действия
спрямо детето и, но го помолила да позволи да заведат малкия А. в болницата, за
да го спасят.
Подс.М. склонил да
потърсят медицинска помощ, но заявил на партньорката си да поддържа пред други
хора версията, че синът и е играл навън, паднал е, станало му е лошо и след
това е влязъл в къщата им.
Свид.М.Й. грабнала
пострадалото дете, което било голо от кръста нагоре и двамата с подсъдимия
слезли до стаите, ползвани от родителите на последния. Там била свид.М.М., която разбрала, че
детето е зле и го взела на ръце от майка му. Тримата с момченцето излезли от
къщата, а в това време на двора и наблизо на улицата се намирали и съседи на подс.М. – свид.И.С. /л-34,35, том
ІІ/, свид.Р.М. /л.43, том ІІ/,/ свид.С.
С. /л38, том ІІ/, свид.И. И./л.47, том ІІ/, свид.М.М. /л.51, том ІІ/, свид.М.Р. /л.55, том ІІ/.Всички се разбързали да окажат
помощ на семейството.Свид.М.Й. свалила елека си от
гърба си и завила сина си с него.
Свид.И.С. взел на
ръцете си момченцето и всички заедно се затичали с него на улицата, за да
търсят спешно превоз до здравно заведение.В това време покрай тях случайно
преминавал таксиметров автомобил марка „Опел“ модел „Астра“
с рег.№ ****., управляван от свид.И.Б. /л.19-20, том
ІІ/ , който в този момент следвало да остави клиент до адрес наблизо.В
таксиметровия автомобил се качили свид.И.С., който
държал пострадалия А.Й., свид.М.М.,
свид.М.Й., свид.И. И.и свид.Р.М., а подсъдимият и други негови роднини и съседи ги
последвали с друг превоз.
Свид.Б. оставил
клиентите си пред спешното отделение на „МБАЛ Асеновград“ЕООД.
В същото
отделение в 11:18 часа на 09.03.2020 год. /л.156, том І/ бил регистриран пострадалият
пациент.Въпреки, че не проявявал никакви признаци на живот, приелия го дежурен
лекар –свид.Е.К.-К./л.15,
том ІІ/ незабавно извикала дежурен
педиатър – д-р С.и специалист – ОАРИЛ – свид.М.Д.. /л.129, том І/.
Посочените
лекари, въпреки видимото мортално състояние на А.Й.,
извършили редица дейности по протокол – сърдечен масаж, поставяне на адреналин интракариално, обдишване с апарат
и други, но жизнени показатели у пострадалия не се появили.
За
извършените реанимационни мероприятия и други
манипулации медицинските специалисти съставили документи /л.156-л.160, том І/
Медици
при „МБАЛ Асеновград“ЕООД потърсили съдействие от полицията заради бурните
реакции на роднините на починалото дете.На място пристигнали служители от РУ
МВР Асеновград.Било преценено, че са налице достатъчно данни за престъпление от
общ характер.
На
основание чл.212, ал.2 от НПК с първо действие по разследването- оглед на
местопроизшествие /л.95-л.97, том І/, било дадено началото на настоящото
досъдебно производство.
В отдел
„КП“ при ОДМВР Пловдив натоварените със задачи по извършване на оперативна
работа по случая, произтичаща от служебните им задължения в сектор
„Престъпления против личността“ към същия отдел- свид.Я. К. /л.121-122, том І/ и свид.Н.Я.
/л.119-120, том І/ осъществили оперативно-издирвателни
мероприятия и провели беседи с подсъдимия и пострадалата М.Й..
В хода
на беседите с него, проведени на 12.03.2020г., подс.М.
признал пред полицейските служители, че на 09.03.2020 год. е нанесъл побой
спрямо малолетното дете на своята безбрачна съжителка, след което пострадалият
повръщал, треперил и самият М. се притеснил, прекратил побоя, като направил
опит да му помогне, правейки му сърдечен масаж и изкуствено дишане, а в
последствие заедно със свид.Й. съобщил на роднините
си и организирал транспортирането на малолетния пострадал до здравно заведение.
В хода
на разследването били назначени и изготвени няколко експертизи:
І.Видно от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза с № 42/2020 г. по опис на ОСМ при УМБАЛ „Св.Георги“
–гр.Пловдив /л.4-л.14, том ІІІ/:
При
аутопсията на трупа на А.А.Й. е установено:
- тежка гръдна травма,
представена от счупвания на от 3-то до 6-то ребра вляво с кръвонасядане
на тъканите около счупването на 6-то ребро вляво, кръвонасядане
на тъканите около 8-мо ребро вдясно по паравертебрална
линия; крайхилусно разкъсване на двата бели дроба,
контузия на белите дробове, излив на кръв в двете
гръдни половини, кръвонасядане на диафрагмата с
обхващане на медиастинума, и частично разкъсване на
диафрагмата вляво;
- тежка коремна травма,
представена от разкъсване на десния лоб на черния дроб, крайхилусно
кръвонасядане на слезката, кръвонасядане на мезентериума, излив на кръв в коремната кухина;
- кръвонасядане
челно и теменно — тилно срединно на меката черепна покривка;
- кръвонасядания
по корема, включително поясната област, по главата и
крайниците;
Причината за смъртта на А.А.Й. е тежката, съчетана гръдна и коремна травма, довела до
дихателна недостатъчност и остра кръвозагуба.
Установените увреждания по
трупа са причинени от най-общото действие на твърди, тъпи предмети. Точният
начин и средствата, с които тези увреждания са причинени, могат да бъдат
евентуално определени след запознаване с всички събрани по досъдебното
производство доказателства и материали.
Трупните изменения по трупа,
преценени към момента на извършване на аутопсията, отговарят на давност на
смъртта от порядъка на около 1- во денонощие.
ІІ.Съгласно заключението на тройната
съдебномедицинска експертиза с № 72/2020
г. по опис на ОСМ при УМБАЛ „Св.Георги“ –гр.Пловдив и изготвена като допълнителна на СМЕ №
42/20г. /л.94-л.116, том ІІІ/:
1.Да се установи причината за смъртта на А.А.Й.,
ЕГН ********** и нейната генеза с оглед на събраните по досъдебно
производство доказателства.
При извършената аутопсия на А.А.Й. се установява:
1.Тежка гръдна травма,
представена от счупвания на от 3-то до 6-то ребра вляво с кръвонасядане
на тъканите около счупването на 6-то ребро вляво, кръвонасядане
на тъканите около 8-мо ребро вдясно по паравертебрална
линия, крайхилусно разкъсване на двата бели дроба,
контузия на белите дробове, излив на кръв в двете
гръдни половини, кръвонасядане на диафрагмата с
обхващане и на медиастинума, /средостението/,
частично разкъсване на диафрагмата вляво, както и
2.Тежка коремна травма,
представена от разкъсване на десния лоб на черния дроб, крайхилусно
кръвонасядане на слезката, кръвонасядане на мезентериума, излив на кръв в коремната кухина.
Установената съчетана
гръдно-коремна травма се явява основна и непосредствена причина за смъртта на А.Й..
В генезиса си тази съчетана травма е довела до тежък травматичен шок с бързо
развитие на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Като важна съпричина за настъпването на смъртта се определя и острата
кръвозагуба с наличие на кръв в гръдната и коремната кухини. При наличните
травми сравнително бързото настъпване на смъртта е било неминуемо.
Кога е
настъпила смъртта?
Поради естеството на
травмите и по-точно тяхната множественост и тежест, смъртта на детето следва да
е настъпила в кратък период от време – кратко време след причиняването на
уврежданията в гръдната и коремната кухина и непосредствено преди момента на
закарването на детето до МБАЛ „Асеновград“ ЕОД, където е установена смъртта му.
В медицинските документи не са описани трупни изменения, поради което е пристъпено към реанимационни
мероприятия с продължителност 1 ч. и 10мин.
По трупните изменения,
установени по време на аутопсията, детето отговаря на смърт от порядъка на
около края на първо и началото на второ денонощие, считано от момента на
извършването й.
2.Какви
особености са установени: болестни, травматични и др. и какво е тяхното
отношение към настъпилата смърт? Какъв е механизма на получаването им?
От извършената аутопсия бяха
установени множество, тежки, съчетани, травматични увреждания по главата и
тялото на детето, разположени в различни анатомични области и в различни
плоскости на тялото. Най-общия механизъм на възникване на тези увреждания е от
действието на твърди, тъпи предмети, с включени в този механизъм и подмеханизмите на удряне, притискане, разтягане.
3.Какъв
е видът и характерът на причинените увреждания?
От извършената аутопсия бяха
установени множествени, тежки, съчетани, травматични увреждания по главата и
тялото на детето, а именно: счупвания на от 3-то до 6-то ребра вляво с кръвонасядане на тъканите около счупването на 6-то ребро
вляво, кръвонасядане на тъканите около 8-мо ребро
вдясно по паравертебална линия, крайхилусно
разкъсване на двата бели дроба, контузия на белите дробове, излив
на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на
диафрагмата с обхващане и на медиастинума и частично
разкъсване на диафрагмата вляво, разкъсване на десния лоб на черния дроб, крайхилусно кръвонасядане на слезката, кръвонасядане на мезентериума, излив на кръв в
коремната кухина, кръвонасядане челно и теменно-
тилно срединно на меката черепна покривка, кръвонасядания по корема, включително поясната
област, по главата и крайниците.
4.Какъв
е механизма на възникване на уврежданията?
В конкретния случай
получените травматични увреждания най-общо могат да бъдат систематизирани и
групирани като получени от общото действие на твърди, тъпи предмети. Освен
посредством директното въздействие с такива предмети – посредством удари и/или
притискане, са налице и травми, които са с характеристиката на инерционни
травми, получени от рязка акцелерация/децелерация на тялото на детето. Тези инерционни
увреждания, които се наблюдават в коремната и гръдната кухина, е възможно да
бъдат получени, както при захвърляне към
определен предмет и/или блъскане на детето, така и посредством нанесени удари с
голяма кинетична енергия от твърди, тъпи предмети със значителна маса.
5.Какъв
е видът /типът/ на удрящата повърхност на твърдия тъп предмет, плоска, ръбеста,
закръглена и др.? По възможност да се определи формата и да се идентифицира
самия предмет. Възможно ли това да бъде човешка ръка или крак?
На база на наличните
травматични увреждания, установени по главата и тялото на детето не може да се
даде заключение относно конкретно установен причиняващ предмет, поради факта,
че не са налице фигурни кръвонасядания /такива, които
са достоверен отпечатък на релефа и формата на удрящата повърхност/, и които
значително точно биха дали характеристиката на причиняващия предмет. Видът на
травмата говори в полза на това, че предметите са били такива с ограничена
удряща повърхност, поради факта, че те не са масивни, не са обширни и не са
само в една плоскост на тялото. Такива предмети по своята характеристика могат
да бъдат както долната част на крака, така и долната част на ръката при
нанасяне на удари с юмрук или посредством ритник. Както бе казано инерционните травми
е възможно да бъдат получени както при захвърляне на детето към определен
предмет и/или блъскане на детето, така и посредством нанесени удари с голяма
кинетична енергия от твърди, тъпи предмети със значителна маса. В английската
медицинска литература този тип на причиняване на увреждания с инерционен
характер се нарича „angry homicide“
и се използва за насилие над деца със смъртен изход при рязък импулсивен изблик
на агресия към детето от страна на родителя или човека, оказващ грижи за него,
в резултат на минимално раздразнение на родителя, провокирано от детето.
По тялото на детето са
налице групирани приблизително овални по форма кръвонасядания,
които са и с различен цвят /респективно сочещи за такива с различна давност/.
Такива групирани кръвонасядания са показатели за
действието на човешки пръсти и са един от алармиращите признаци в литературата
за упражнено детско насилие. Втори такъв алармиращ признак е кръвонасяданията с различна давност, които са описани в
медицинската литература също като алармиращи за този тип насилие.
Друг алармиращ признак за
упражнено детско насилие са наличните инерционни травми, в областта на гръдната
кухина и коремната кухина с разкъсване на диафрагмата, крахилусно
разкъсване на белите дробове и разкъсване на мезентериума
на червата. Както бе отговорено по-горе в
заключението тези инерционни увреждания, които се наблюдават в коремната и
гръдната кухина, е възможно да бъдат получени както при захвърляне към
определен предмет и/или блъскане на детето, така и посредством нанесени удари с
голяма кинетична енергия от твърди, тъпи предмети със значителна маса.
6.
Каква е била силата и посоката на действие на предмета и дали уврежданията са
причинени от един и същ предмет или няколко?
Предвид, че по тялото не са
налице охлузвания, които да говорят за косо действие на предметите и имайки
предвид естеството и тежестта на травмите, то векторът на силата следва да е
действал перпендикулярно или близо до перпендикулярната ос спрямо засегнатите тъкани. Касае се за
тежки, множествени увреждания, които по своето естество изискват значителна
сила на нанесените удари. Уврежданията могат да бъдат получени както от един единствен предмет, така и от
въздействие с няколко причиняващи предмета, като е възможно и наслагване на
удари в определена област, като е редно да се упомене, че в генезата на възникване на травмите е налице и
инерционна компонента.
7.Какъв
е броя на ударите и каква е тяхната последователност? Кое от уврежданията е
причинило смъртта?
На база само на
морфологичната характеристика на травматичните увреждания не е възможно да
се определи тяхната последователност на
причиняване. Едно такова хипотетично определяне на последователност би могло да
заблуди в неправилна посока правника, особено имайки предвид противоречивите
данни в гласните доказателства. Касае се за множество нанесени удари, предвид
данните от аутопсионното изследване, чиито брой на
ударите не може да бъде точно определен поради възможност за припокриване на
различните удари един спрямо друг в конкретна област на тялото.
8.В
каква поза или положение се е намирал пострадалия в момента на причиняване на
уврежданията?
Поради възрастта на детето,
относително малкият му ръст, както и тегло и размери, е възможно травмите да бъдат
получени при голямо разнообразие от разположение на пострадалото дете спрямо
извършителя на насилието, поради факта, че то лесно може да бъде премествано в
пространството и всички негови анатомични части са лесно достъпни за възрастен
човек.
9.Да се
установи могъл ли е пострадалият след нанасяне на нараняванията да извърши
самостоятелни действия и какви /да се придвижи, да говори и др./?
Предвид естеството на
травматичните увреждания, тяхното разположение и тежест, по- конкретно
визирайки гръдно-коремната травма, то е възможно преживяване на детето за
известен период от време, който не следва да е дълъг като време, след който
период компенсаторните възможности на организма му да са се изчерпали и да е
настъпил неминуемо фаталния изход. Особено взимайки под внимание тежестта на
травмите и тяхната множественост, следва да се каже, че макар и живо, детето
следва да е било в състояние на травматичен шок.
10.
Каква е давността на уврежданията? Дали са прижизнени
или посмъртно причинени?
Установените травматични
увреждания по главата и тялото на пострадалото дете отговарят да са с
относително еднаква давност, получени в сравнително кратък период от време на
съдебномедицинска гледна точка. Единствено кръвонасяданията
в областта на левия горен крайник са с характеристика на такива, получени в
различен времеви интервал, значително по-назад във времето спрямо фаталния
инцидент, но те от своя страна са показателни за упражнявано спрямо детето
насилие. Всички травматични увреждания са с прижизнен
характер, единствено липсата на кръвонасядане около счупванията на 3-то до 5-то ребра вляво говори за
евентуалното им възникване постмортално. Не може да
се изключи възможността, поради шоковото състояние на детето, те да са били
счупени прижизнено без да възникне видно кръвонасядане
на тъканите или да са били увредени непосредствено около момента на смъртта,
когато не е била налице ефективна кръвна циркулация.
11.Могъл
ли е пострадалият сам да си причини
уврежданията?
Установените травматични
увреждания, и конкретно визирайки тези довели пряко до смъртта – тежката гръдна
и коремна травми, не е възможно да бъдат получени от самопричиняване,
особено поради своя инерционен характер, своето разположение, своя вид, тежест,
както и поради множествеността си. Същите не могат да бъдат получени при падане
на детето от собствен ръст или при оказване на първа медицинска помощ /каквито
данни се откриват в гласните доказателства по делото./
12.Какъв
е медико-биологичният квалифициращ признак на телесните повреди при
преживяване?
Както сами по себе си, така
и по съвкупност, травматичните увреждания по детето, обединени в тежка гръдна
травма, както и тежката коремна травма, довели неминуемо до смъртта, реализират
медико-биологичния признак: постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота /по смисъла на чл.128 от НК/. При преживяване на детето сами по себе си,
както и по съвкупност, останалите изброени травми – кръвонасядане
челно и теменно – тилно срединно на меката черепна
покривка, кръвонасядания по корема, включително поясната област, по главата и крайниците са довели до
медико-биологичния признак: болка или страдание.
13.Съответстват
ли медицинските данни, установени при аутопсията на пострадалия, на тези от
обясненията на подсъдимия М.М.М. и другите
доказателства по делото?
Имайки предвид данните от
гласните доказателства по делото и конкретно това, че те са противоречиви, на
преден план в разсъжденията на вещите лица излизат няколко хипотези за начина
на причиняване на уврежданията – посредством нанесени удари с юмруци,
посредством нанесени удари с ритници в съчетание или без хвърляне на детето на
земята със сила. Нанасянето на удари с крак с достатъчно голяма сила би могло
да обясни наличните травми по пострадалото дете. Същото се отнася и за
нанасянето на удари с юмруци при положение, че те са множествени и нанесени със
значителна сила. Самите инерционни травми, които са в пряка причинно-следствена
връзка със смъртта, от своя страна могат да се обяснят с визираното в гласните
доказателства хвърляне на детето със сила на земята или на легло, диван.
Въпросните инерционни травми не могат да бъдат обяснени с падане на детето от
собствен ръст или в резултат на оказване на първа помощ с индиректен сърдечен
масаж.
14.Дали
причинените телесни увреждания са предизвикани интензивни болки, особени мъки и
изключителни страдания?
Предвид естеството на
травматичните увреждания, тяхната множественост и тежест, вещите лица
единодушно считат, че смъртта на детето е настъпила по особено мъчителен начин,
с изпитване на значителни болки и страдания от страна на детето.
15.Има
ли причинна връзка между смъртта и нанесените телесни повреди?
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между причинените, тежки по своя характер гръдна и
коремна травма и настъпилата впоследствие смърт на детето от остра кръвозагуба
и дихателна недостатъчност.
16.
Какво е времето между уврежданията и настъпването на смъртта?
Предвид естеството на
травматичните увреждания, тяхното разположение и тежест, и конкретно визирайки
именно съчетаната гръдно-коремна травма, то е възможно преживяване на детето за известен период от време, в
рамките на няколко минути, след който период компенсаторните възможности на организма му да са се изчерпали
и да е настъпил неминуемо фаталния изход.
17.Какъв
е темпът на настъпилата смърт /мигновено, бързо, бавно/ и по възможност нейния
интервал?
Взимайки под внимание
тежестта на травмите и тяхната множественост, следва да се каже, че макар и
живо детето следва да е било в състояние на травматичен шок, а темпът на
смъртта е бил бърз в рамките на минути.
18.Смъртта
неминуема ли е била, или е могла да се предотврати при навременно дадена
медицинска помощ?
Тежестта на травмите и
тяхната множественост са предизвикали каскада от патологични процеси /известна
като танатогенеза/, която каскада от патологични
процеси е необратима, не би могла да бъде предотвратена посредством навременно
оказана медицинска помощ и неминуемо е довела до летален изход.
19.Ако
са установени признаци на въздействие на други фактори /алкохол, други отрови,
измръзване и пр./ или заболявания, да се посочи тяхната връзка и значение за
настъпването на смъртта.
При извършената
съдебномедицинска аутопсия, както и от данните от медицинската документация,
свързана с детето, няма данни за наличие на фактори, които биха могли да потенцират или променят танатогенетичната
верига, като по този начин да прекъснат причинно-следствената връзка между
причинените травми и настъпилата смърт на детето.
20.Дали
причинените увреждания, довели до смъртта, са предизвикали продължителни
особени мъки и страдания? Преди колко време е настъпила смъртта?
Както беше даден отговор на
един от предходните въпроси, смъртта на детето е настъпила по особено мъчителен
начин, с изпитване на значителни болки и страдания от страна на детето. За
известен период от време то е било в съзнание, плачело е, повръщало е,
„треперело“ е, викало е майка си и други насочени действия, през което време е
имало възможност да изпита мъчителен задух и болки и страдания в резултат на
травмите. Усещането за безпомощност и прогресиращата дихателна недостатъчност
безспорно са мъчителни изживявания за всяко едно човешко същество, независимо
от пол, възраст, етническа принадлежност или раса.
ІІІ.Съгласно заключението на втората по време
допълнителна СМЕ на пострадалия А.Й. -№106/2020г. по описа на ОСМ при УМБАЛ
„Св.Георги“ –гр.Пловдив, изготвена като допълнителна на СМЕ № 42 и СМЕ №
72/л.147-л.182, том ІІІ/:
1.Какъв е механизмът на
получаване на всяко едно от телесните увреждания, установени по трупа на
пострадалия А.Й. и могат ли те да се получат по начина, описан от свид. М.Й. в свидетелските й показания, обективирани
в протоколи за разпит от 23.07.2020 г. и 09.09.2020
г. и пред съдия от 12.03.2020 г. и в протокол за очна ставка от 23.07.2020 г.,
или по начин, посочен от подсъдимия М.М.М., чрез
обясненията му, обективирани в протоколи за разпит на
обвиняем от 10.07.2020 г. и от 01.09.2020 г., както и в протокол за очна ставка
от 23.07.2020 г.?
Предвид сложността на казуса преди да пристъпят към
оформяне на отговорите на поставените нови, доуточняващи въпроси към втората
допълнителна експертиза, експертите се запознаха многократно и обстойно с
всички налични по ДП данни, представените CD - 2 броя със снимки от огледа на
местопроизшествието и видеоклип с оглед на обстановката на МП, където в рамките
на 30 секунди е показано положението на мебелите в стаята, където се счита, че
е извършено деянието.
Запознахме с всички гласни доказателства по ДП, като в
обстоятелствената част на настоящата експертиза сме отразили само най-важните
базови известни отпреди данни по инцидента, както и новосъбраните
данни след м. юни 2020 година.
По същество, изолирано от юридическите проблеми по
казуса, отговорите на медицинските експерти на въпросите по казуса не са твърде
сложни, доколкото се касае за сравнително типичен пример на приложено насилие
върху малко и беззащитно дете и в голямата си част травматичните увреждания са
съпоставими със съобщаваните и описвани подобни случаи в националните и световните
литературни източници.
Считаме, че за по-пълно изясняване на елементите на
приложеното насилие следва да приложим два подхода: изследване на травматичните
увреждания поотделно на анатомичен принцип и съпоставяне на механизма на
причиняване на всяко едно от увреждания, независимо от отношението им към
причината за смъртта, с наличните данни от очевидците - подс.
М.М. и св. М.Й..
При извършената аутопсия на А.А.Й.
са установени:
В областта на главата:
На върха на носа по предната повърхност се установява
синкаво, приблизително овално по форма кръвонасядане
с размери 2x1 см.
В средна трета на носа по предната повърхност се
установява друго овално, синкаво кръвонасядане с
размери 1x0,8 см.
В лявата лицева половина в пространството между лява
скула и преден ръб на лява ушна мида се установяват две едно до друго овални кръвонасядания със синкав цвят и размери за всяко от 1x1,2
см.
Меката черепна покривка е с бледорозов цвят и влажна
вътрешна повърхност, изключение прави участъка й в челния отдел срединно, където тя е петнисто червеникаво кръвонаседната на обща площ с размери 8x6 см. В
теменно-тилната област срединно се установява друго
петнисто червеникаво кръвонасядане с размери 2x1 см.
Описаните в областта на главата травматични увреждания
са малки по размери, неспецифични, нямат отношение към настъпването на смъртта
сами по себе си. Тези травми са причинени по най-общ механизъм на удар с или
върху твърд тъп предмет, а в областта на носа е напълно възможно и да са
получени при притискане. От наличните данни от гласните доказателства се
установява, че липсват конкретни данни от страна на М. и Й. за причинени травми
в областта на главата, освен данните за „шамар” по лицето. Трябва да се има
предвид и да се приеме като възможност и травма в областта на главата да се
получи при хвърляне на детето върху леглото, отхвърляне от ръба му и падане на
детето върху пода, при което да удари главата си. Тази възможност е напълно
реална, защото дава обяснение и за дифузна мозъчна травма, която да е в
основата на бързо /почти мигновено/ настъпилото безсъзнание след основната
травма на детето, „треперенето му”, повръщането му и други белези на мозъчно
увреждане, което не може да бъде морфологично доказано, а има само функционални
белези. Травмите в областта на главата теменно и тилно са напълно достатъчни за
да доведат до такава дифузна мозъчна травма.
В областта на шията не се установяват травматични
увреждания.
В областта на гръдния кош
В тази област не се установяват мекотъканни
увреждания, т.е. видими при външния оглед травми няма.
При вътрешния оглед се установяват тежки травматични
увреждания на белите дробове, представени като крайхилусно
разкъсване на двата бели дроба, контузия на белите дробове, излив
на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на
диафрагмата с обхващане и на медиастинума /средостението/, частично разкъсване на диафрагмата вляво.
Установяват се и счупвания на от 3-то до 6-то ребра вляво с кръвонасядане
на тъканите около счупването на 6-то ребро вляво, кръвонасядане
на тъканите около 8-мо ребро вдясно по паравертебрална
линия.
Уврежданията на вътрешните органи, при липса на външни
травми и с характеристиката и локализацията на травмите, категорично са
получени по механизма на инерционно придвиждване на вътрегръдните органи и разкъсването им в областта на залавните им места за тялото. Такъв инерционен механизъм е
единствено вдигането и хвърлянето на детето върху спалнята в стаята на М. и Й.,
инерционното отхвърляне на тялото и последващо второ
падане на пода на стаята. Посочената в предходната експертиза възможност тези
увреждания да се получат при удари със значителна сила е чисто теоретична и при
наличния комплекс от увреждания това е само хипотетична възможност.
Обсъждайки гласните доказателства установяваме, че и подс.М. и св.Й. са съобщили, че партньорът им е извършил
такова хвърляне на спалнята: “...подс. М.....После М. хвана детето за блузата. Детето беше
облечено с една блуза с ръкав, не помня точно каква беше, не беше с пижама,
беше с дрехи, с които цял ден стои вкъщи. М. хвана отпред с двете ръце детето,
ръцете и бяха свити, вдигна го нависоко, отлепи го от земята и го вдигна. Глава
срещу глава станаха М. и детето горе-долу. След като го вдигна, М. със сила
хвърли детето надолу. Тя не го пусна, а го хвърли. Детето падна на средата на
стаята на пода. Подът е от бетон, върху него има балатум и върху балатума има
килим. Детето падна на земята на една страна на рамото си, на лявата си страна.
Детето си удари лявото рамо на земята. М. беше с гръб към мен, детето го виждах
в лице....“
Св. Й. “.... М. хвана детето ми за кръста с двете
си ръце, вдигна го нависоко, така, че застанаха лице срещу лице и след това М.
хвърли детето на спалнята, като кръстът на детето ми се удари в твърдия ръб на
спалнята. Детето ми отхвръкна от спалнята и падна на земята, близо до спалнята.
Като падна, А. падна на гръб по земята. Аз се опитах да помогна на детето, като
отидох при него,за да го взема, за да не може М. да го удря повече. М. ме
блъсна настрани с едната си ръка, така замахна, и аз
паднах на гъза си близо до тях. М. ми вика: „Няма да отиваш при детето да му
помагаш, остави го да плаче, да се научи да не реве за тебе“....След това М.
вдигна детето ми с две ръце и остави на спалнята. Детето беше на гърба си върху
спалнята.“
От тези нови данни установяваме, че според подс. М. св. Й. е хванала детето за фланелката и го е
вдигнала до нивото на главата си, което практически е трудно изпълнимо поради
събирането на тъканите на дрехата нагоре.
По-важен е обаче фактът, че М. твърди, че детето е
паднало не на спалнята, а на пода върху рамото си, на лявата си страна. При
такова падане би се получила травма на лявото рамо, лявата странична половина
на тялото и съответно увреждане на раменната става. При такова падане върху
рамото обичайно се травмира до степен счупване ключицата, раменната кост,
меките тъкани на рамото. От друга страна такова падане не води до инерционно
придвижване на белите дробове в предно-задна посока, а в странична, което е
значително по-щадящо и практически не може да доведе до установените
разкъсвания двустранно на двата бели дроба, както и диафрагмата.
Механизмът, който сочи св. Й. е анатомично възможен и
напълно отговоря на възможността за получаване на конкретната гръдна травма,
установена при детето А.Й..
Механизмът е посочен от подс.
М. за получаване на гръдната травма е медицински недостоверен и по посочения от
него начин не би се получил комплексът от вътрешни наранявания на органите на
гръдната клетка.
Счупването на ребра отляво са причинени по директен
механизъм на удар или силно притискане в лявата част на гърдите.
Наличието на масивни кръвонасядания
на мускулатурата около счупванията изключва
възможността тези счупвания да са причинени от медицински екип по време на
реанимацията, поради категоричните данни, че при пристигането на детето в
Спешното отделение на болницата, то е било мъртво и студено. Кръвонасядането на меките тъкани е възможно само при
налично кръвообръщение, т.е. при жив човек.
Травми в областта на корема:
Те са манифестирани с експлозивно разкъсване на десния
лоб на черния дроб, крайхилусно кръвонасядане
на слезката, кръвонасядане
на мезентериума, излив на
кръв в коремната кухина, както и мекотъканни травми
на кожата двустранно хълбочно.
Травматичното разкъсване на черния дроб е причинено от
удар с твърд тъп предмет със сравнително ограничена повърхност. Преодолявайки
защитата на предната коремна стена, която при деца е нищожна, и попадайки върху
черният дроб, който е защитен частично от дясната ребрена дъга един удар с част
от тялото /длан, юмрук, лакът, коляно, част от стъпало/ би причинил твърде
лесно това тежко увреждане.
Кръвонасядането на мезентериума
на червата е причинена по същия начин.
От гласните
доказателства установяваме, че св. Й. твърди:
“.... Детето беше на гърба си
върху спалнята. М. удряше детето с юмруци по рамената, после с отворена ръка го
удряше отпред към корема, и с отворена ръка отгоре надолу и като шамар му
удряше. Удари детето няколко пъти така с отворената ръка, а също така няколко
пъти М. хващаше детето, вдига го малко над спалнята и го пуска. Аз се уплаших,
че ще ми пребие детето и отидох към вратата на външната стая, за да викам
помощ. Ама вратата е заключена и никой не ме чува, като викам. Като се върнах в
стаята, А. все още беше на спалнята, М. се засили с ръка да удари детето ми, но
детето взе да повръща и М. се спря. Аз не съм видяла М. да удря детето ми с
краката си.... ”.
Напълно е възможно установените травматични увреждания
да са причинени по начина, посочен от св.Й..
Мекотьканните увреждания в лявата и дясната
хълбочна област са представени като петнисти кръвонасядане
на значителна площ и са с цвят от синкавовиолетов до синкавозеленикав. Експертите считат, че се касае за
травматични увреждания с различна давност от 1 до 6-7 денонощия.
Това са нетипични травми за възрастен човек и са
причинени при притискане с или върху твърд тъп предмет при удари и притискане
/щипане/. Данни за това дава св. Й.:“....
М. удари и двамата с шамари, като защипа моето дете ей тука /свидетелката
показа мишницата си и хълбока си/.Щипеше го силно, на ръката го щипна един-два
пъти, и отзад един път, като свекървата дръпна А.,защото той се разплака от
болка.На ръката на А. след това имаше синьо, ама не много синьо.М. удари на А.
шамар зад врата, също и по рамото. М. удари шамари на Я., но не го е щипал….Тоя
случай с щипането и шамарите стана в много близко време до инцидента, при който
почина сина ми, до четири-пет дни преди това....”.
Травми по крайниците
Те са проявени с:
- От средна трета на лявата мишница до средна трета на
лявата предмишница, по задно-външната повърхност, на
площ с размери 12x18 см има множество (14 на брой) групирани петнисти, а също и
овални по форма кръвонасядания с размери от 1x1,5 см
до 2x2,5 см. Цветът на някои от тях е синкав, а на други кафеникаво- синкав,
дори изцяло кафеникав.
-Лявото коляно на площ с размери 3x4 см е синкаво кръвонаседнато, като кръвонасядането
има приблизително овална форма.
-Първи пръст на дясното ходило по тръбната повърхност
е овално кръвонаседнато със синкав цвят на площ с
размери 1x1,5 см.
-По задната повърхност на лявата пета и към глезенната област отзад има петнисто, приблизително овално
по форма, синкаво-кафеникаво кръвонасядане с размери
2x3 см.
За тези травматични увреждания са валидни изводите за
подобните травми като механизъм на получаване и давност в областта на двата
хълбока- щипане, дърпане, стискане с различна давност - от 1- до 6-7 дни.
С този отговор на въпроса експертите изчерпват
по-важните изводи, които могат да бъдат направени от подробен анализ на
основните травми по детето А.Й..
2.Кое от телесните увреждания е
причинено от удари и с каква насоченост са били те? Какви са приблизителните
размери на удрящата повърхност?
3.Кое от уврежданията е получено
от хвърляне/захвърляне на пострадалия, от каква височина, върху какъв вид
повърхност и с коя част на тялото е паднал пострадалия?
На тези въпроси е отговорено
в предходния отговор, където е обяснено подробно по какъв механизъм и по какъв
начин най-вероятно са причинени травматичните увреждания, установени при
изследването на трупа на детето А.Й..
За да бъдем пропедевтични следва да уточним какъв е
съдебномедицинския смисъл на думата „удар”. Ударът представлява кратковременно
въздействие върху определена анатомична област на тялото. Ударът може да бъде с
определен предмет и върху определен предмет. Значение за вида и тежестта на
травмата имат много фактори, като основният е количеството на кинетичната
енергия на този удар. Тази кинетична енергия е правопропорционална на масата на
тялото и правопропорционална на квадрата на скоростта, т.е. на силата на
придвижване на предмета или съответно тялото. Е= m.v2 / 2.
В конкретния казус основен удар е този на тялото на
детето А.Й. върху повърхността на спалнята и на пода. Според данните на св. Й.
тези удари са били повече от 1-2. При този/тези удар/и са били причинени
травмите на белите дробове, евентуалната дифузна мозъчна травма, травмата на залавното место на слезката, кръвонасядането на диафрагмата, т.е. всички изброени травми
имат инерционен характер - движение на тялото и сблъсък с твърда преграда.
Друга част от ударите са нанесени в областта на
главата, причинили травмите на меките черепни покривки, на гръдния кош - счупванията на ребра отляво, на корема- експлозивното
разкъсване на черния дроб и кръвонасядането на опоръците на червата.
Както сме посочили и в предходната експертиза поради
липсата на увреждания от коси травми, то най-вероятно посоката на нанесените
удари е сравнително перпендикулярно на установените травматични увреждания. Не
се касае за случайни травми, поради различните плоскости и различните
анатомични зони на травматични увреждания.
При аутопсията не са установени контактни увреждания,
ударите не са нанесени с продълговати предмети или специфични такива, поради
което можем да определим само ориентировъчно, че се касае за удари с предмети
със сравнително плоска, неголяма, без ръбове повърхност. Най-вероятно се касае
за части от човешкото тяло.
4.Различният цвят на кръвонасяданията по тялото на пострадалия сочат само за
различна давност на нараняванията или е възможно да са от различна сила на
ударите?
Различният цвят на кръвонасяданията
от синкавочервеникав до синкавозеленикав
в конкретния случай се дължи единствено и само на развиващите се
окислително-редукционни процеси на кръвта и пигмента й, като от оксихемоглобин той преминава в метахемоглобин
със сивкавокафеникава окраска, биливердин-
зеленикав цвят и билирубин - жълтеникав отенък. Тази промяна на цвета на кръвонасядането
и известна в литературата като „цъфтеж” на кръвонасядането
и въпреки изключителната си индивидуалност се развива в рамките на 1- 7-10 дни.
Различният цвят говори за различна давност.
Силата на ударите също оказва влияние върху цвета на кръвонасядането, но само в смисъла на повече или по-малко
кръв, ангажирана в кръвонасядането. Вариациите са от бледорозовочервеникави /каквито са по нослето и лицето на
детето /до мораво- черни /каквито са отляво хълбочно и по ръцете.
5.В каква поза или положение се е
намирал пострадалият при получаване на различните увреждания - изправен, легнал
по гръб или странично, или седнал?
По наличните данни е трудно да се отговори на този
въпрос, но за причиняването на целия комплекс травми е необходимо наличието на
достъп до корема, до гръдния кош, до двата хълбока, до лявата ръка. Няма
експертен критерий за отговора на този въпрос еднозначно. Най-вероятно травмите
са нанасяни в динамика, в различни положения на тялото.
6.Да се уточни в рамките на
възможното времето на настъпване на смъртта на пострадалия!
Лекарите от Спешното отделение на „МБАЛ Асеновград”
ЕООД са единодушни, че при пристигането в Спешното отделение на болницата
детето е било мъртво, даже с изстинали вече открити части на тялото при налично
студено време извън стаята. Не е отбелязано наличието на трупни петна, трупно
вкочаняване или други белези на смъртта.
Като се вземе предвид времето на пристигане в
отделението - 11,20 часа, то смъртта е настъпила в рамките на не-повече от
30-40 минути преди това. При по-голям срок биха установили наличието на трупни
петна и не би била провежданата реанимация на детето.
Експертите искат да подчертаят, че се касае за тежък
случай на детско насилие, не се касае за нещастен случай със самопричиняване на травмите. В няколко пасажа на настоящата
експертиза се приема като възможно наличие на дифузна черепно-мозъчна травма,
която обаче няма морфололгични белези и не може да
бъде морфологично доказана.
Такива травми се доказват чрез наблюдение на пациента
и неговите мозъчни функции. В конкретния случай това не е възможно поради
бързото изпадане на детето в тежък травматичен шок поради тежката съчетана
травма
/политравма/, която бързо е довела до смъртта му. Естеството
на травмите прави смъртта на детето неизбежна при конкретните условия.
ІV.Съгласно заключението на изготвената
съдебно-химическа експертиза изпратените за изследване проби кръв, взети от
пострадалия А.Й. не се доказва наличие на алкохол в кръвта.
V.Съгласно изготвеното по делото заключение на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия
последният не страда от психично заболяване или умствена изостаналост. Той не
се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве -
Пловдив, не е лекуван в психиатрично заведение.
М.М.М.
може да дава достоверни обяснения на събития и факти от съществено значение за
досъдебното производство и може да участва в наказателния процес.
Психическото и психологично
състояние на подс.М. към момента на извършване на
деянието му е позволявало правилно да възприема фактите и да ги възпроизвежда.
Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Психичното състояние на подс.М. преди, по време и след деянието е било обичайното
за него и няма болестен характер, действията и поведението му съответстват на
неговите личностови особености и характерова
очертаност.
В момента на извършване на
деянието психическото му състояние е позволявало да предвиди последствията на своите действия.
М.М.
не страда от хроничен алкохолизъм или наркотична зависимост. Той не страда от
заболяване, изискващо прилагане на принудителни медицински мерки.
Психологичните особености на
подс.М.М. се характеризират
с цялостно ниско ниво на функциониране на психичните сфери, които са изводими
от спецификите на социално-битовия статус, ограничени в рамките на задоволяване
ни ежедневните нужди, потребности и интереси.
Налице е емоционална и
волева незрялост, формираната личност е примитивна, незряла, със склонност към
импулсивни действия и снижени /ограничени/ възможности за самоконтрол,
спонтанен в емоционалната си експресия, склонен към манипулиране, според
капацитета и възможностите си, с поведенчески прояви на отстояване на
интересите си.
Поради ниското си
интелектуално и личностово развитие са налице незрели
защитни механизми на поведение. Формираната ценностна система е на примитивно
ниво. Не проявява респективно уважително отношение към йерархична зависимост.
Стреми се да отстоява своите мнение и позиция, според нагласите, възприятията,
представите, интереса си и най-вече според разполагаемия капацитет. Склонен към
асоциални действия и поведение, своенравен. Доминиращо влияние върху
поведението му оказват описаните личностови особености.
Няма нарушения във възприятно-представната му
дейност, които да повлияват болестно действията и поведението и болестно да
ангажират психичната му дейност. Към момента на обсъжданото инкриминирано
деяние е действал според спецификите на неговата личност и условията на
конкретната ситуация.
VІ.Съгласно заключението на изготвената по делото комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата М.Й. последната не страда от психично
заболяване или умствена изостаналост. Не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив, няма данни да е лекувана в
психиатрично заведение.
М.Е.Й. може да дава достоверни показания за събития и
факти от съществено значение за досъдебното производство и да участва в
действия по разследването.
Психологичните особености на М.Е.Й. се характеризират
с цялостно ниско ниво на психична зрялост, ниско функциониращи психични
бариери, нисък интелектуален капацитет, на фона на примитивна личностова структура, а оттам и наличните незрели защитни
механизми на поведение, според капацитета и възможностите на нейната личност.
М.Е.Й. е емоционално незряла, с ограничен социален
капацитет, което обуславя повишена податливост на внушения, особено от страна
на значими за нея лица. Не се установява патологична склонност към фантазиране и
кверулантност.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от
обясненията на подсъдимия М., показанията на разпитаните по делото свидетели,
писмените доказателства по делото – протоколите за оглед на местопроизшествието
с приложените към тях фотоалбуми, видеозаписи, заключенията на изготвените по
делото съдебно медицински и психиатрични експертизи, както и иззетите
веществени доказателства.
За да я приеме настоящата инстанция кредитира
обясненията на подсъдимия М. в частта им, в която признава за извършеното
престъпление по чл.116 ал.1 т.4 предл.2-ро т.6 предл.2-ро,вр. чл.115 от НК.
Макар в хода на досъдебното производство и съдебното следствие подсъдимият неколкократно да променяше версията си, в крайна сметка
направи самопризнание по отношение на повдигнатото му обвинение за убийството
на А.Й..
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят напълно
от показанията на пострадалата М.Й. /майка на пострадалия А.Й./. Същите, макар
и противоречиви досежно някои обстоятелства са категорични относно нанесените
удари от подсъдимият М. на пострадалия Й., поведението на подсъдимия след
нанесения побой на А.Й. и отправената от него заплаха към нея с убийство ако
разкаже какво всъщност се е случило в стаята. Тези нейни показания
кореспондират напълно със заключенията на назначените по делото СМЕ и
психиатрични експертизи, иззетите веществени доказателства и писмените
доказателства по делото. Съдът се доверява на нейните показания в частта им, в
която сочи, че когато се е качила в стаята, в която са спели с подсъдимия М. и
пострадалият А.Й. вратата на стаята е била заключена с ключ отвътре, тъй като
те се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествието с приложените към
него два броя видеозаписи предявени на страните по делото в последното съдебно
заседание, на които ясно се вижда поставен ключ на вратата.
Приетата фактическа обстановка се подкрепя също от
показанията на свидетелите М.М. /майка на
подсъдимия/, В.М. /баща на подсъдимия/. Съдът не кредитира техните показания в
частта им, в която сочат , че вратата на стаята, където са живеели подсъдимият
и пострадалата М.Й. със синът й А.Й. се е заключвала, тъй като същите се
опровергават от протокола за местопроизшествието с приложените към него два
броя видеозаписи, предявени на страните по делото в последното съдебно
заседание, на които ясно се вижда поставен ключ на вратата.
В подкрепа на приетата фактическа обстановка са и
показанията на свидетилите С.С.
/бивша съпруга на подсъдимия М./, А.Й. /баща на пострадалия А.Й./, Д.Й. /дядо
на пострадалия А.Й./, З.Й. / баба на посрадалия А.Й./,
Е.Ч. /баба на пострадалия А.Й./, А.М. /дядо на пострадалия А.Й./, свидетелката С.Т.
/лекуващ лекар на пострадалият А.Й. за времето, в което се е лекувал в болницата
в гр. Асеновград/, свидетелката М.Д. / дежурен педиатър в болницата в гр.
Асеновград/, свидетелката Е.К. /дежурен лекар в болницата в гр. Асеновград/,
свидетелите Н.Я., Я.К., И.Б., показанията на който от
досъдебното производство бяха прочетени в съдебно заседание, поради
обстоятелството, че е починал, свидетелите М.М., И.С.,
С.С., Р.М., И.И., М.Р.
/съседи на подсъдимия/, а също и свидетелите К.М./по прякор малкия С./, В.Й.
/по прякор големия С./, В.М..
В хода на съдебното следствие бяха извършени и очни
ставки между подсъдимия, пострадалата М.Й., родителите на подсъдимия М.М. и В.М., със свидетелката М.Й. за отстраняване на
допуснати съществени противоречия в показанията им, респективно между
показанията на пострадалата М.Й. и обясненията на подсъдимия М.М., които бяха успешно отстранени.
В подкрепа на изложеното в обвинителния акт и приетото
от окръжния съд са заключенията на назначените по делото СМЕ на труп /том 3,
л.4 – л.14 от д.пр./, допълнителната СМЕ по писмени данни /том 3, л.94 – л.116
от д.пр./, допълнителната СМЕ по писмени данни / том3, л.147 – л.182 от д.пр./,
а също и заключенията на назначените КСППЕ на подсъдимия М. /том 3, л.46 – л.62
от д.пр./ и за пострадалата М.Й. /том 3, л.34 – л.43 от д.пр./. Експертизите се
поддържат изцяло от вещите лица в съдебно заседание видно от показанията им.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от
протоколите за оглед на местопроизшествието, приобщените към тях фотоалбуми и
иззетите веществени доказателства по делото.
Досежно повдигнатото обвинение на
подсъдимия М.М. за извършено престъпление по чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК – закана с убийство на пострадалата М.Й., съдът се
доверява на показанията на пострадалата в общия контекст на всички събрани до
момента доказателства по делото, макар в хода на разследването да не е намерен
и иззет ножът, с който подсъдимият М.М. е извършил
заканата с убийство.
При приетата
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият М.М.М.
*** е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните
състави на:
- чл.116 ал.1 т.4 предл.2-ро т.6 предл.2-ро, вр. чл.115 НК за
това, че на 09.03.2020 г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдив умишлено е умъртвил малолетно лице – А.А.Й.
/роден на *** г./, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за
пострадалия.
От обективна страна
подсъдимият М. е извършил деянието чрез неколкократното
нанасяне на удари, концентрирани основно в области на тялото, където са
разположени жизнено важни органи каквито са гръдната и коремната област. Налице
е и другият квалифициращ признак – деянието да е извършен по начин особено
мъчителен за пострадалия, тъй като видно от заключенията на назначените по
делото СМЕ на А.Й. са били причинени, макар и за кратко време, изключителни по интензитет
болки и страдания до настъпване на смъртта му.
Налице е от обективна страна и другият
квалифициращ признак на състава на престъплението – малолетието на пострадалия А.Й..
От субективна страна подсъдимият М. е извършил
престъплението при евентуален умисъл – съзнавал е обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е
допускал тяхното настъпване без да ги е целял пряко.
- чл.144 ал.3 вр. ал.1
НК за това, че на 09.03.2020 г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдив се е заканил на М.Е.Й. *** убийство и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна подсъдимият М. е осъществил
състава на престъплението чрез опиране на нож в гърлото и гърдите на
пострадалата М.Й. и отправяне на заканване, че ще я убие ако разкаже на някой
за станалото като това заканване безспорно е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
От субективна страна деянието подсъдимият М. е
извършил с пряк умисъл, при целени и настъпили обществено опасни последици.
Възражението на подсъдимия и защитника му адв. А. с искане за
преквалификация на повдигнатото обвинение и приложение на закона за по-леко
наказуемо престъпление в такова по чл.124 ал.1 от НК е неоснователно.
Видно от всички събрани по делото доказателства,
от обясненията на подсъдимия М., в които той признава за извършеното деяние, от
показанията на пострадалата М.Й., както и заключенията на назначените по делото
СМЕ, в настоящият казус става дума за умишлено нанасяне на удари в жизненоважни
органи – в гръдната и в коремната област на пострадалият, които удари предвид
своя интензитет и крехката възраст на пострадалия А.Й. / почти 5 години/ са
довели до причиняване на смъртта му. Всичко това е било съзнавано от подсъдимия
М. и той е предвиждал настъпването на един по-тежък резултат, а именно
причиняване смъртта на малолетното лице, макар да е проявил безразличие към
настъпването му.
При установената фактическа обстановка,
направената въз основа на нея правна квалификация на деянието и след като се
съобрази с предвидените от закона наказания за извършените от подсъдимия
престъпления – това по чл.116 ал.1 т.4 предл.2-ро т.6
предл.2-ро, вр. чл.115 от НК лишаване от свобода от 15 - 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна настоящата инстанция счита, че на подсъдимият М.М.
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при минимума предвиден от
закона, а именно 15 години лишаване от свобода. Този размер се определи от настоящата инстанция
при смекчаващи отговорността
обстоятелства – добри характеристични данни, млада възраст, периодична трудова
заетост, направени опити да се окаже помощ на пострадалия А.Й. след извършване
на престъплението, както и от обстоятелството че самият М.М.
е баща на две малолетни деца и полага грижи за тях, изразени пред настоящата
инстанция критичност към деянието и съжаление за стореното. Следва да му бъде
дадена възможност за ресоциализация в обществото след
изтърпяване на наложеното му наказание. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства в настоящия казус следва да се отчетат многото на брой и тежест
причинени травматични увреждания на пострадалия, ниската възраст на
пострадалия, както и от обстоятелството че се е намирал под грижите на
подсъдимия М..
За деянието по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК след като съобрази същите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, окръжния съд счита, че на подсъдимият М. следва да се наложи
наказание в размер на 2 години лишаване от свобода.
Съдът намира, че на основание чл. 23, ал. 1 от НК следва да се определи на подсъдимия М.М.М. едно общо най-тежко наказание измежду така наложените,
а именно ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Налице е
законова възможност за увеличаване на така определеното общо, най-тежко наказание
от 15 години лишаване от свобода, но окръжния съд счита, че за постигане целите
на наказанието,посочени в чл.36 ал.1 от НК това не се налага и приложената в
този обем наказателна репресия е достатъчна за подсъдимия.
Съдът на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален СТРОГ РЕЖИМ за
изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М.М.М.
общо най-тежко наказание в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода“
Съдът на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА
от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият М.М.М. е бил задържан по реда на чл.63 от ЗМВР, чл.64 от НПК,
времето през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 12.03.2020
г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане да се
зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Граждански искове:
Съдът по справедливост счита, че
гражданските искове следва да бъдат уважени за сумите и лицата както следва:
За М.Е.Й. /майка на пострадалия/
за сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, и се ОТХВЪРЛИ
до пълния предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен.
За А.Д.Й. /баща на пострадалия/
за сумата от 50 000 / петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
За Д.А.Й. /дядо на
пострадалия/ за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
За З. А. Й. /баба на
пострадалия/ за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
При
определянето на тези размери настоящата инстанция се съобрази със всички
обстоятелства по извършване на престъплението, факта на липса на имущество у
подсъдимия, възрастта на пострадалия, както и лицата, които са полагали грижи
за него, едно от които е всъщност и подсъдимият М..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
- бежов хартиен чувал, запечатан с лепенка, носеща
подписи на поемни лица и на вещо лице, завързан със сизал, който е запечатан с черен силиконов печат с надпис
„НСлС 083“, съдържащ тъмно червено одеяло с розови цветя;
- бежов хартиен чувал, запечатан с
лепенка, носеща подписи на поемни лица и на вещо
лице, завързан със сизал, който е запечатан с черен
силиконов печат с надпис „НСлС 083“, съдържащ бял потник, синя блуза, блуза на райета;
- бежов
хартиен чувал, запечатан с лепенка, носеща подписи на поемни
лица и на вещо лице, завързан със сизал, запечатан с
черен силиконов печат с надпис „НСлС 083“, съдържащ кафява завивка на цветя;
- бежов
хартиен чувал, запечатан с лепенка, носеща подписи на поемни
лица и на вещо лице, завързан със сизал, който е
запечатан с черен силиконов печат с надпис „НСлС 083“, съдържащ бял чаршаф с
ластик следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ след
влизане на присъдата в сила като вещи без стойност.
Разноски по делото:
Подсъдимият М.М.М. следва ДА ЗАПЛАТИ на частните
обвинители А.Д.Й., З.И.Й. и Д.А.Й. сумата от 1 000 /хиляда/ лева – направени от тях разноски по делото,
както и следва ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд– Пловдив
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 6849,10 /шест хиляди осемстотин четиридесет
и девет лева и десет стотинки/ лева, направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 2 150
/две хиляди сто и петдесет/ лева, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата от 6 800/ шест хиляди и осемстотин лева/, представляваща държавна
такса, съобразно размера на уважените граждански искове.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си и мотивите към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П.
ЧЛЕН - СЪДИЯ: /П.