№ 604
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две въззивни
жалби на ответниците, против Решение №266252/27.10.2021 г. по гр.д.№13241/2019 г.
на СГС, ГО, 6 състав, с което по предявени от Е. С. В. срещу А. Г. К. и Т. М. С., искове
с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17,ал.1 от ЗЗД, е прогласен за
нищожен, като привиден, договор за покупко-продажба от 06.12.2007 г., обективиран в
акт №054, т. VII, рег. №33605, дело №118/2007 г. на нотариус Б. Я. с рег.№*** от НК, с
който Е. Х. С. продава на А. Г. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно:
партерен етаж от източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухня,
клозет и баня, находящ се в гр. София, Столична община, район ***, бул.“***“ №**,
заедно с едно мазе до стълбището и още едно мазе под по-малката от двете стаи и
терасата откъм кухнята, заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеална част от дворното
място, цялото от 446 кв.м. по скица, а по нотариален акт 455 кв.м., съставляващо УПИ
XVII-20,22 от кв.14 в местността „Трета извънградска част“ по ПУП на гр. София, СО-
Район Средец, при подробно посочени граници, за сумата от 24 500 лв., и е обявен за
действителен прикритият с него договор за дарение на същия имот, сключен между Е.
Х. С. като дарител, и А. Г. К., като надарен, и са осъдени ответниците да заплатят на
ищцата направените разноски по делото.
С Въззивна жалба вх.№362938/15.11.2021 г., Т. М. С., чрез адв. М.Х. Ц. обжалва
решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се
необоснованост на извода на съда, че договорът за покупко-продажба е симулативен,
тъй като двете сделки са извършени в кратък период, уговорената продажна цена е
равна на данъчната оценка, и е 8-9 пъти по-ниска от пазарната цена, и установеното от
показанията на св. Г. желание на прехвърлителката имотът да остане за дъщеря й А.,
без да има възможност друг да предявявана претенции за него. От тези обстоятелства
1
не може да се направи еднозначен извод, че покупко-продажбата е симулативна, а
действителната воля на страните е била сключването на договор за дарение.
Необосновано е прието, че показанията на св. Г. и св. Б. се установяват мотивите за
сключването на договор за дарение, тъй като към 2007 г. продавачката не се е нуждаела
от парите от продажбата на имота, тъй като е получавала наем от него и за нея са
полагани грижи и от ищцата, и от ответницата. Според показанията на св. Б. Е. С. е
прехвърлила имота на дъщеря си А., тъй като тя е полагала грижи за нея и е плащала
разноски и патронаж, които обстоятелства не сочат на дарствено намерение, а
предполагат мотиви за сключването на договор за издръжка и гледане, респективно
сключването на договор за продажба и друга престация. Неправилно е прието, че
декларацията от 06.12.2007 г. на Е. С. не доказва получаването на сумата от
продажбата на имота – дали договорената продажна цена е била реално дадена на
продавача е елемент от изпълнението на сделката, а не условие за нейната
действителност. По делото не е установено по несъмнен начин, че продавачката е
получила продажната цена, тъй като направеното от нея изявление в този смисъл в
нотариалния акт и в декларацията не се опровергава от показанията на св. Г..
Същевременно показанията на св. Г., установяващи плащането на продажната цена, не
са обсъдени и преценени при постановяване на решението, както и не е съобразено
обстоятелството, че продажбата е между близки /родител и дете/, както и принципа на
свободата на договаряне, относно определянето на продажната цена. Не са обсъдени в
съвкупност с останалите доказателства нотариално заверената декларация
№426/01.03.2002 г. на Е. С., и психиатричното становище от 20.11.2007 г., които са от
значение за правилното разрешаване на спора. Настоява се за отмяна на постановеното
решение изцяло. Заявява се претенция за присъждане на направените от ответницата
разноски по делото.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, жалбоподателката е била освободена от заплащането на държавна такса
на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
С Въззивна жалба вх.№364257/19.11.2021 г., подадена от ответницата А. Г. К.,
чрез адв. Е.Б., се обжалва изцяло постановеното решение на първостепенния съд, с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. По делото не се твърди и не се
представя обратно писмо, което да установява привидността на процесния договор.
Съдът едностранно е обсъждал само част от доказателствата, подкрепящи извода за
привидност. Не е съобразено учреденото пожизнено вещно право на ползване върху
имота, което го обезценява. В заключението на вещото лице не е съобразено
състоянието на имота към датата на сделката, а имотът е оценен след извършен от
ответника основен ремонт, като е отказана поисканата от ответника допълнителна
експертиза за отстраняване на това несъответствие. Съдът изцяло е основал решението
си върху показанията на св. Г. – съпруг на ищцата, който изцяло възпроизвежда тезата
в исковата молба, като съдът не е съобразил близката връзка между страната и
свидетеля. Необосновано не е кредитирана от съда декларацията на продавачката от
06.12.2007 г. за получаване на продажната цена. Съдът необосновано приема, че не е
възможно в един и същи ден да се подпише декларация, нотариален акт, и да се получи
продажната цена. За да се обоснове извод, че продажната цена в конкретния случай е
под пазарната цена, е било необходимо да се установи стойността в конкретния случай,
2
е не абстрактно – изведена от средно претеглената стойност на цените в конкретния
период. За да остойности имота, експертизата е следвало да съобрази и събраните
гласни доказателства. В конкретния случай между страните е било налице съгласие за
продажба, и страните са разменили насрещните престации. Дъщерята-купувач е
издържала майка си в продължение на години, а впоследствие е започнала и да я гледа,
което е основание за намаляване на продажната цена, а не израз на даряване от
благодарност, както неправилно е приел съда. Настоява се за отмяна на решението
изцяло, и постановяване на ново по същество, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Заявява претенция за присъждане на сторените разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещната страна, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№261598/12.01.2022 г., с който ищцата Е. С.
В., чрез адв. М.К., поддържа неоснователност на двете въззивни жалби, и настоява за
потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение, като правилно и
законосъобразно. Правният си интерес от предявяване на исковете ищцата е
обосновала с предявените срещу нея искове по чл.30 от ЗН от законните наследници на
нейната баба Е. С., по които са образувани гр.д. №4251/2014 г. и гр.д.№63141/2016 г. на
СРС, с които са поискали от съда извършеното от Е. С. в полза на ищцата /нейна
внучка/ дарение да бъде намалено да размера на запазената част на всяка от тях.
Неоснователни са възраженията за липса на „обратно писмо“, необходимо за
разкриване на симулацията, тъй като искът за установяване на симулативността на
договора е предявен от трето за сделката лице. По жалбата на А.К. са изложени
възражения, че третото за сделката лице може да разкрива симулация относно сделката
и с други доказателствени средства, включително със свидетелски показания. Съдът е
обсъдил всички доказателства, в това число показанията на свидетелите Г., Г. и Б.,
СТЕ и писмените доказателства. Съдът е извършил съвкупна преценка на събраните
доказателства, на базата на която е обосновал извода си за привидността на договора за
покупко-продажба, прикриващ действителната воля на страните – извършване на
дарение на описания в него недвижим имот. Във връзка с жалбата на Т.С. се поддържа
становище за нейната неоснователност, като оплакванията не се подкрепят от
доказателствата по делото и не разкриват неправилност на съдебния акт. Наведените
във въззивната жалба твърдения, че евентуалните мотиви за сключването на договора
са поемане на задължение за издръжка и гледане от страна на А. К., не са направени
своевременно, а и ответницата не живее в България и не би могла да изпълнява
надлежно такова задължение. Правилни са изводите на решаващия съд, че съвкупния
анализ на осъществената поредица от действия навеждат на извод за симулативност на
сключения договор за покупко-продажба, и прикриване с него на действителната воля
на страните за сключването на договор за дарение. В обобщение са поддържа
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, и се настоява за
потвърждаването му, и оставяне на въззивните жалби без уважение. Заявява се
претенция за присъждане на ищцата на разноските за въззивната инстанция.
В срока за отговор на въззивната жалба на Т.С. е постъпил Отговор на въззивна
жалба вх.№370174/16.12.2021 г., подаден от ответницата А. К., чрез адв. Е. В., в който
се поддържа становище за основателност на въззивната жалба на Т.С., като се
подкрепят изложените в нея възражения за неправилност и необоснованост на
3
първоинстанционното решение, поради което се настоява за отмяната му. В срока за
отговор на въззивната жалба на А.К., е постъпил Отговор вх.№262797/18.01.2022 г.,
подаден от ответницата Т. М. С., чрез адв. М.Ц., в който се поддържа становище за
основателност на въззивната жалба на А.К., подкрепят се изложените в нея
съображения.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, в производство с участието на процесуално легитимирани и
правосубектни страни, от родово и местно компетентния съд, поради което е
допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от
оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
С исковата молба са били предявени от ищцата Е. С. В. обективно съединени
искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД, против
ответниците А. Г. К. и Т. М. С., в качеството им на законни наследници на починалата
Е. Х. С. – продавач по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
06.12.2007 г. с НА №054, т.VII, рег.№33605, д.№1181/2007 г. по описа на Нотариус Б.
Я. – рег.№*** на НК, вписан акт №127, том CCXLII дело №66192/2007 г. на СВп.-
София, а ответницата А. Г. К. – и в качеството на купувач по същия договор, за
прогласяване на нищожността на този договор, като симулативен, и разкриване на
симулацията и установяване на прикритата с него сделка – дарение на същия
недвижим имот. Правният интерес от предявяването на тези установителни искове от
ищцата, като трето – неучастващо в сделката лице, се обосновава със следните
обстоятелства, по които между страните не се спори:
- че ответниците по делото А. Г. К. и Т. М. С., са дъщери и наследници по закон
на Е. Х. С., починала на 30.12.2013 г., а ищцата Е. С. В. е внучка на същата, и дъщеря
на ответницата Т. М. С.;
- през 1994 г. Е. Х. С. е дарила на своята внучка Е. С. В. недвижим имот,
представляващ апартамент в гр. ***, на ул.“***“ №*;
- през 1976 г. Е. Х. С. е извършила дарение в полза на своята дъщеря А. Г. К. на
жилище на партерния етаж в сграда на ул.“***“ №**. Този имот на 22.11.2007 г. А. Г.
К. е дарила обратно на майка си, и две седмици по-късно - на 06.12.2007 г. същият
имот е бил продаден от Е. Х. С. на дъщеря й А. Г. К.;
- след смъртта на Е. Х. С., двете ответници са предявили искове против
надарената Е. С. В., за намаляване на дарението, извършено от Е. Х. С. на Е. С. В. през
1994 г. до размера на техните запазени части от наследството на починалата дарителка,
по които искове са били образувани гр.д.№4251/2014 г. на СРС – 123 с. и гр.д.
№63141/2016 г. на СРС – 141 състав, като и по двете дела ищците /тук ответници/
поддържат, че дареният имот е единствен на наследодателката им, и приживе тя не е
извършвала други дарствени актове.
С оглед така заявения правен интерес, и липсата на спор по обуславящите го
обстоятелства, съдът намира предявените установителни искове за допустими.
Във връзка с основателността на предявените искове, съдът намира следното:
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №56, том LXXVII, дело
4
№15299/1994 г. на Първи нотариус към СРС /на л.10 от гр.д.№80040/2018 г. на СРС-46
с./, се установява, че на 04.07.1994 г. Е. Х. В. е дарила на внучката си Е. С. В.
апартамент в гр. ***, на ул.“***“ №*, при което си е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №89, т.XXIV, д.№3842/1976 г.
/на л.11 от гр.д.№80040/2018 г. на СРС-46 с./, се установява, че на 09.12.1976 г. Е. Х. С.
е дарила на своята дъщеря А.Г. Д. – Г.а /не се спори, че понастоящем същата е с
фамилия К./, своя собствен единствен жилищен имот, представляващ Партерния етаж
от източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухня, клозет, баня,
находяща се на бул.“***“ №**, заедно с едно мазе до стълбището и още едно мазе под
по-малката от двете стаи и терасата откъм кухнята, заедно с 32/78 идеални части от 1/3
ид.ч. от общите части на сградата, и заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеална част
от дворното място, цялото с площ от 446 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от
455 кв.м., съставляващо парцел XVII-20 от кв.14 в местността Трета извънградска част
по плана на гр. София, при съседи на мястото: бул.“***“, Р. Р., д-р Т. и Х. Д., и И. Л..
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №173, т.VI, рег.№32240, дело
№1108/2007 г. на Нотариус Б. Я. – рег.№*** на НК /на л.14 от гр.д.№80040/2018 г. на
СРС-46 с./, се установява, че на 22.11.2007 г. надарената през 1976 г. А. Г. К., е дарила
обратно на майка си Е. Х. С., същия недвижим имот – предмет на договора за дарение
от 09.12.1976 г., описан като: Партерния етаж от източната част на вътрешната къща,
състоящ се от две стаи, кухня, клозет и баня, находяща се в гр. София, Столична
община, район „***“, бул.“***“ №**./стар бул.“***“/, заедно с едно мазе до
стълбището и още едно мазе под по-малката от двете стаи и терасата откъм кухнята,
заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеална част от дворното място, цялото с площ от
446 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 455 кв.м., съставляващо УПИ XVII-
20,22 от кв.14 в местността „Трета извънградска част“ по регулационния план на гр.
София, одобрен със заповед №РД-50-09-198 от 18.10.1991 г. на гл. арх. на гр. София,
при съседи на мястото: бул.“***“, Р. Р., д-р Т. и Х. Д., и И. Л., и при граници по скица:
бул.“***“, УПИ № XVIII-21, УПИ № XIII – за детско заведение, УПИ № XV-18 и УПИ
№ XVI-19.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №054, т.VII, рег.
№33605, дело №1181/2007 г. на Нотариус Б. Я. – рег.№*** на НК /на л.12 от гр.д.
№80040/2018 г. на СРС-46 с./, се установява, че на 06.12.2007 г. Е. Х. С. продава на А.
Г. К., същия недвижим имот, подробно описан по идентичен начин, както и в НА
№173, т.VI, рег.№32240, дело №1108/2007 г., за продажна цена в размер на 24 500 лв.,
която в нотариалния акт е отразено, че продавачът е получил изцяло от купувача преди
сключването на договора. Продавачката си е запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на продавания недвижим имот. Данъчната оценка на имота –
предмет на договора, към 2007 г. е била 24 499,10 лв.
По делото е представена Психиатрична консултация амб.№3416/20.11.2007 г.
/на л.16 от гр.д.№80040/2018 г. на СРС-46 с./, за извършен преглед от психиатър на
20.11.2007 г. по искане на Е. Х. С., на 82 г., „ с оглед на желанието й да продаде
недвижими имоти, а именно – апартамент, находящ се в гр. ***, ул.“***“ №*, ет.*,
на внучката си Е. С. В. и вътрешна къща, партер на бул.“***“ №**.на дъщеря си А. Г.
К., като си запазва вещно право на ползване до края на живота си в къщата на
бул.“***“ №**.“ Така представения по делото писмен документ, в частта, в която се
възпроизвеждат дадените от подекспертната обяснения и мотиви за искането да бъде
освидетелствана, има характер на свидетелски показания, които не са събрани по
5
надлежния ред – чрез разпит на свидетеля пред съда, поради което не могат да бъдат
ценени в настоящото производство. Този медицински документ обаче е бил поискан от
прехвърлителката, преди датата 22.11.2007 г., на която тя е придобила имота по
договора за обратно дарение от своята дъщеря А.К.. Следователно, още преди
придобиването на имота по силата на договора за дарение от 22.11.2007 г., у Е. С. е
съществувало намерение за разпореждане със собствеността върху имота в полза на
А.К., но по възмезден способ. Този извод се подкрепя и от показанията на св. Г. /син на
ответницата К./, който установява, че именно той е придружил баба си до психиатъра,
който е извършил освидетелстването на психичната й годност за сключването на
договора за продажба от 06.12.2007 г.
В представена по делото саморъчно написана от Е. Х. С. Декларация от
06.12.2007 г. /на л.17 от гр.д.№80040/2018 г. на СРС-46 с./, същата е заявила, че на
06.12.2007 г. е получила сумата от 24 500 лв. от А. Г. К., за продажбата на партерен
етаж от вътрешна къща на бул.“***“ №29, заедно с мазе и идеални части от мястото.
Така представения писмен документ е изходящ от страна по сделката, и не може да
бъде противопоставен на ищцата, в качеството й на трето за сделката лице, чиито
интереси биха били засегнати от симулацията. Други доказателства за действително
предаване на продажната цена от купувача на продавача по процесния договор за
покупко-продажба, по делото не са представени. В тази връзка са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на св. Г., който твърди да е дал част от сумата, необходима
за заплащане на продажната цена, в размер на 5000 евро. Показанията му обаче в тази
връзка не съдържат информация кога и на кого е предал сумата, и по какъв начин /в
брой или по банков път/, от кого и кога продажната цена е била платена на
продавачката – същият твърди единствено, че продавачката в негово присъствие е
написала и подписала декларацията, но не и да е получила продажната цена.
В нотариалнозаверена декларация с рег.№422/01.03.2002 г. по регистъра на
Нотариус Ц. Д. – рег.№*** на НК /на л.26 от гр.д.№13241/2019 г. на СГС –I-6 състав/
Е. Х. С. на 01.03.2002 г. е декларирала, че за последните 15 години е получавала
ежемесечно от своята дъщеря А. Г. К. по 200 германски марки месечно, които са били
предоставяни от дъщеря й на добра воля, за осигуряване на издръжка и условия за
добро съществуване. Този документ е изходящ от наследодателя на ответниците
писмен свидетелстващ документ, който има доказателствена стойност, доколкото
установява неблагоприятни за издателя му обстоятелства. Същият подкрепя извода, че
надарената А.К. се е опасявала от оспорване на нейната признателност по отношение
на дарителката, и евентуална отмяна на направеното в нейна полза дарение на това
основание, поради което се е снабдила с доказателство за изпълнение на нравствения й
дълг към дарителката Е. Х. С..
За определяне на действителната пазарна стойност на процесния имот към
датата на сключване на договора за покупко-продажба по делото са изготвени две СТЕ.
От приетата пред първостепенния съд СТЕ /на л.118-127 от делото на СГС/ се определя
средна пазарна цена на процесния имот към 2007 г. в размер на 282 525 лева. Пред
въззивната инстанция е допусната допълнителна СТЕ /на л.66-73 от въззивното дело/,
която определя средна пазарна цена на процесния имот през 2007 г. в размер на
153 325 лв. Съдът кредитира заключението на експертизата, приета пред въззивната
инстанция, тъй като същото определя оценката на имота, съобразно състоянието, в
което същият се е намирал към 2007 г., установено на базата на събраните по делото
относими доказателства, включително са съобразени събраните гласни доказателства
от разпитите на св. Т. Х. /разпитана по делегация пред ПРС/, и показанията на св. В. С.
6
за състоянието на имота през 2012 г., които са били събрани след приемане на
заключението на първоначалната експертиза. От своя страна вещото лице, изготвило
първоначалната експертиза изрично е заявило, че е дало заключение каква би била
пазарната оценка на имота в състоянието, което вещото лице е констатирало към
момента на огледа за нуждите на експертизата на 08.10.2020 г., тъй като към момента
на изготвяне на заключението по делото са липсвали доказателства за състоянието на
имота към 2007 г. От друга страна, съдът кредитира показанията на свидетелите Т. Х. и
св. В. С., като ги намира за обективни и безпристрастни, подробни и основани на
личните впечатления на свидетелите, добити за св. Т. Х. при обитаването на имота
през относимия към спора период 2007-2008 г., а за свидетеля С. – допити при оглед на
имота през 2012 г., преди извършването на основен ремонт на същия, и извършена от
свидетеля оценка на техническото му състояние, на базата на притежаваните от него
специални знания и опит като електротехник, извършил част от ремонтните работи по
ел.-инсталацията на имота.
Във връзка с действителните отношения между страните по повод на процесния
договор от 06.12.2007 г. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И. Г. /съпруг на ищцата/, св. А. Г. /син на ответницата А.К./, и св. А. Б. /без
родство/.
От показанията на св. Г. се установява, че ищцата и съпругът й били в много
добри отношения с бабата на ищцата Е. Х. С., както и с ответницата А.К. – леля на
ищцата, до 2012 г., когато А.К. се върнала от Германия, където живеела до тогава.
Бабата на ищцата притежавала жилище на „***“, който се помещавал на първия и
сутеренния етаж от къща на няколко етажа – на първия етаж имало три стаи, а на
сутерена – две помещения, които били преди това мазета, но били превърнати едното в
стая, другото в баня с тоалетна. Това жилище баба Е. го била дарила на дъщеря си А.,
но тя го оставила на майка си да го ползва и дава под наем. Самата А. живеела в
Германия до 2012 г. Баба Е. давала жилището под наем – обикновено имало по двама
наематели в различни стаи, и вземала наемите. Самата баба Е. също живеела там
известно време. Баба Е. се издържала основно с парите от наема и пенсията си, а
семейството на внучката Е. я помагало понякога при нужда. Преди и след това Е. Х.
живеела със семейството на своята внучка – ищцата. През 2007 г. отношенията между
ищцата, нейната баба Е., и лелята А. били добри, и сделката през 2007 г. била
обсъждана между всички – свидетелят знаел от баба Е., че оформянето на сделката по
този начин – като продажба - било с цел да бъде предпазена дъщерята А. от
евентуални претенции на други лица – основно нейната сестра. За пари не е ставало
дума, нито на свидетеля е известно баба Е. да е получавала някаква сума. Свидетелят
заявява, че не е присъствал при оформянето на договора. През 2012 г. А.К. се прибрала
от Германия и заживяла в апартамента си на бул.“***“, а баба Е. живеела със
семейството на внучката си в апартамента на ул.“***“. По това време баба Е. била
започнала вече да се обърква, да не може да се оправя с пари, и започнали да се карат с
нея за това. Лелята А. започнала да идва често, и баба Е. се настроила зле срещу
внучката си. Получили нотариална покана да се изнесат от жилището, и те преценили,
че е по-добре да се изнесат. Апартамента на ул.“***“ също бил на баба Е., но тя го била
приписала на внучката си.
От показанията на св. Г. се установява, че в края на 2007 г. се сключил договор
за покупко-продажба за имота на бул.“***“ №29, между неговата майка и негова баба.
Продажната цена била 25 000 лв., като свидетелят дал 5000 евро, за да се осигури част
от продажната цена. В деня на сделката свидетелят закарал майка си и баба си при
7
нотариуса. Всичко било написано при нотариуса, включително декларацията, че се
дават тези пари, прочетено било при нотариуса, и страните се съгласили. Във връзка
със този договор свидетелят бил карал баба си и при психиатър в диспансера на
ул.“Искър“ – тя влязла сама при психиатъра, а свидетелят чакал отвън. Бабата на
свидетеля живеела и на двете места – и на бул.“***“, и на ул.“***“, като повечето
време, през което майката на свидетеля била в Германия, за баба му се грижела
неговата братовчедка, а майка му предоставяла от Германия финансова помощ на
майка си. Баба му непрекъснато извършвала ремонти с парите, които получавала от
наеми и от пенсия. На свидетеля било известно, че баба му винаги се нуждаела от пари,
и тогава тя и майка му се разбрали за покупко-продажбата на имота на бул.“***“.
От показанията на св. Б. се установява, че Е. С. първоначално живеела на
бул.“***“, а впоследствие – на ул.“***“, където живеела до края на живота си.
Известно време преди смъртта на баба Е. нейната внучка вече не живеела с нея – баба
Е. живеела сама. Баба Е. споделила пред свидетелката и нейната майка, че е
предписала апартамента на дъщеря си А., заради това, че е полагала грижи за нея –
плащала разноските, патронажа и други. Баба Е. не е споменавала за пари във връзка с
апартамента.
Съдът преценява показанията на свидетелите Г. и Г. при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката им връзка със страните по делото – св. Г. като съпруг на
ищцата, а св. Г. – като син на ответницата К., които близки отношения обуславят
интерес на всеки от тях в полза на една от страните по делото. Като съпоставя
показанията на св. Г. с останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че
същите не противоречат на показанията на св. Г. и на св. С., и кореспондират на
показанията на св. Б. и св. Х., както и на представените по делото писмени
доказателства – нотариални актове за дарения от 1976 г., от 1994 г., от 2007 г., и
договор за покупко-продажба от 06.12.2007 г., както и на нотариалнозаверена
Декларация от 01.03.2002 г., и Нотариална покана от 10.02.2012 г. /на л.27 от делото на
СГС/. Наред с това, същите са основани на личните впечатления на свидетеля, събрани
в продължение на значителен период и при установени близки отношения със страните
по делото /които за релевантния период – 2007 г., и до 2012 г. не се опровергават от
събраните доказателства/. Показанията на св. Г. се подкрепят и от представеното по
делото медицинско заключение от психиатър Психиатрична консултация амб.
№3416/20.11.2007 г., издадено по искане на Е. Х. С., с оглед сключване на
разпоредителна сделка. Ето защо, съдът кредитира показанията на този свидетел.
Показанията на св. Г. в частта им, че неговата баба непрекъснато извършвала
ремонти с парите, които получавала от наеми и от пенсия, не кореспондират с
твърденията на ответницата А. К. в Становище вх.№63798/03.07.2020 г., че към
момента на сключването на процесния договор за покупко-продажба апартаментът бил
в изключително лошо състояние – с напукани стени, паднала мазилка на фасадата и
във вътрешната част, паднали тухли, влага, мухъл и течове по стените и таваните, като
в имота никога не бил правен ремонт. Тези твърдения на ответницата А. К.
кореспондират и на показанията на св. Х. и св. С.. Наред с това, показанията на този
свидетел не кореспондират на показанията на св. Б., пред която Е. Х. е споделяла, че
„предписва“ апартамента на А., тъй като тя поемала всички разноски, грижила се за
майка си и плащала патронажа, но не е споделяла да го прави за пари. Самият свидетел
Г. твърди, че е дал 5000 евро като част от продажната цена, и че саморъчната
декларация за получаване на продажната цена е била съставена и подписана от Е. Х. в
негово присъствие и пред нотариуса в момента на изповядване на договора за покупко-
8
продажба, но не твърди продажната цена в размер на 24 500 лева да е била
действително предадена пред него в брой на продавачката по договора, а че Е. Х. е
декларирала, „че са преведени тези пари“.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено по
несъмнен начин, че Е. Х. още през 1976 г. е дарила на своята дъщеря А. процесния
недвижим имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване върху целия имот. Впоследствие Е. Х. е продължила да живее в този имот, и
да отдава под наем част от помещенията в него, като е събирала за себе си наема, и го е
ползвала, за да набавя необходимите й средства за издръжка. Установява се, че в
периода до 2012 г., когато ответницата А.К. е живяла в Германия, тя е предоставяла
допълнителни средства за издръжка на своята майка, изпълнявайки нравствения си
дълг към нея.
От събраните по делото писмени доказателства /нотариален акт за дарение от
1976 г. и нотариален акт за дарение от 22.11.2007 г./ се установява, че към момента на
прегледа при психиатър – на 20.11.2007 г., собственик на апартамента е била А. К., а Е.
Х. С. е имала запазено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
него. Т.е. решението да продаде апартамента на бул.“***“ на своята дъщеря А. К., е
било взето от Е. Х. С., преди да е станала негов собственик по силата на договора за
дарение от 22.11.2007 г. Това обуславя извод, че когато А. К. е надарила своята майка
на 22.11.2007 г., между страните вече е било постигнато съгласие да бъде
осъществена последваща продажба на същия имот отново на А. К.. Липсва житейска
логика дарителят да прехвърли безвъзмездно собствеността върху една своя вещ, за да
може в последствие да придобие от надарения собствената си вещ, но по възмезден
способ. Крайният резултат от двете сделки е, че собственик на вещта е същото лице, а
насрещната страна по сделката е получила безвъзмездно пари. Дарението на пари не
изисква спазването на квалифицирана форма на нотариален акт, а може да бъде
осъществено чрез простото им предаване на надарения, без заплащането на значителни
по размер нотариални такси и разноски. Същевременно, облагата е изцяло за
надареното лице, което в случая би била Е. Х. С.. Това обаче не кореспондира с
изявеното пред св. Б. и св. Г. намерение, с което Е. Х. С. е сключила договора - да
облагодетелства дъщеря си А. К. за полаганите от нея грижи и заплащаните разходи.
Изразът „приписвам“ /цитиран от св. Б. израз, използван от Е. Х. С., когато е споделила
за сключената от нея сделка с нейната дъщеря А./ в разговорният език се използва със
значението „преотстъпвам свое имущество на друг собственик чрез писмен документ“
/справка от Тълковен речник/, като синоним на безвъзмезден разпоредителен акт.
Уговорената продажна цена в договора за покупко-продажба от 06.12.2007 г. /24 500
лв./ е била практически равна на данъчната оценка на имота /24 499 лв./, и е
съставлявала около 16% от действителна пазарна цена на имота към момента на
сключване на договора, съобразно състоянието му към същия момент /която съдът
приема, че е била в размер на 153 325 лв., съгласно заключението на ДСТЕ/. Към
момента на сключването на договора продавачката е била в напреднала възраст от 82
г., поради което запазеното в нейна полза вещно право на ползване не би могло да
доведе до толкова значително пазарно обезценяване на имота – предмет на договора.
Така уговорената продажна цена е равна на минималния материален интерес, върху
който страните биха могли да заплатят дължимите данъци и такси за сключването на
договора за покупко-продажба. По делото не се установява преди сделката
продавачката да е била мотивирана за сключване на договора от желанието или
необходимостта да получи парите от продажната цена. Не се установява по несъмнен
9
начин да е извършен трансфер на парична сума в размера на продажната цена /24 500
лв./ - декларацията на продавачката, че е получила сумата от 24 500 лв. не съдържа
уточнение дали сумата е била платена в брой или по банков път. Липсват
доказателства купувачката да е притежавала средства в такъв размер /в брой или по
банкова сметка/ преди сключването на договора, а след сключването му продавачката
да е разполагала с парични средства /в брой или по банкова сметка/ в по-голям от
обичайния размер. В тази връзка свидетелят Г. твърди, че самият той е осигурил част
от уговорената продажна цена в размер на 5000 евро, както и че продажната цена е
била „преведена“ на продавачката преди сключването на договора, а пред нотариуса е
била подписана само декларацията за това обстоятелство. При преценката на
показанията на този свидетел по реда на чл.172 от ГПК съдът намира, че не са налице
по делото други доказателства за действително извършено плащане на продажната
цена, а самият свидетел не твърди да е присъствал на предаване на сумата от
купувачката на продавачката пред нотариуса. Съдът съобразява също, че от правна
страна, при договора за дарение, като безвъзмезден акт, законът е предвидил като
възможност дарителят да поиска отмяна на дарението при определен кръг прояви на
неблагодарност от страна на надарения, а след смъртта му – неговите наследници да
искат отмяна на дарението за допълване на техните запазени части от наследството на
дарителя. Такива възможности при договора за покупко-продажба не са предвидени,
поради което същият обективно е по-стабилен правен способ за прехвърляне на
собственост. Намерението на Е. Х. С. да гарантира по-добре запазването на
собствеността върху апартамента на бул.“***“ изцяло за нейната дъщеря А., изразено
пред свидетеля Г. и от двете страни по сделката, и поредицата от договор за дарение
през 1976 г., и впоследствие договор за дарение на същия имот обратно на дарителката
на 22.11.2007 г., и веднага следващ го договор за покупко-продажба между същите
страни за същия имот, обосновава извод за намерение на страните да постигнат ефекта
на дарението, но да осигурят защита на надарената, чрез прикриването му с договор за
покупко-продажба. Този извод се подкрепя от заявените от Е. Х. С. обстоятелства на
20.11.2007 г. при проведеното психологическото интервю, от показанията на св. Г. и от
показанията на св. Б..
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
правна страна, че сключеният между страните договор за покупко-продажба от
06.12.2007 г. на процесния недвижим имот, е симулативен, като продавачът Е. Х. С. не
е имала намерение да прехвърли собствеността върху имота срещу пари, а купувачът
А.К. не е имала намерение да плати пари, за да придобие собствеността върху имота.
Същевременно, между страните е била налице обща воля да гарантират запазване на
правото на собственост върху имота за А.К., и предотвратяване възможността
прехвърлянето на собствеността да бъде атакувано по съдебен ред от нейната сестра.
Макар да е налице съставена декларация от Е. Х. С., че е получила сумата от 24 500 лв.
/която е непротивопоставима на трето за сделката лице, което би било засегнато от
симулацията/, не се установява по делото такава сума физически да й е била предавана
пред нотариуса /свидетелят Г. твърди да е дал във връзка със сделката 5000 евро, като
не уточнява на кого и кога е предал тази сума/, прехвърлителката не е споменавала
пред св. Г. да очаква да получи пари по сделката, нито е споменава пред св. Б. да е
получила пари от дъщеря си А. при прехвърлянето на собствеността /Е. Х. е
споменавала пред св. Б. да е получавала от дъщеря си А. пари, но по друго време и на
друго основание – за издръжка и под формата на заплащане на разходи за социален
патронаж/, нито пък има данни Е. Х. да е разполагала с такава значителна сума след
сключване на договора за покупко-продажба – тя не е променила начина си на живот
10
след 2007 г., няма данни такава сума да е била депозирана в банка, до 2012 г. няма
данни да са били разходвани средства за ремонт на имота й на бул.“***“.
Така събраните по делото доказателства са косвени, но същите в своята
съвкупност установяват симулативността на договора за покупко-продажба от
06.12.2007 г., и действителната обща воля на страните да сключат договор за дарение
/какъвто е бил сключен вече между тях за същия имот още през 1976 г./, но да защитят
надареното лице А.К. от евентуални бъдещи претенции на другата законна
наследничка на прехвърлителката Е. Х. С.. При анализа на събраните косвени
доказателства същите обосновават несъмнен извод за симулативността на сключения
договор за покупко-продажба от 06.12.2007 г., и прикриването с него на действително
сключен между страните договор за дарение на същия имот /в този смисъл е и Решение
№31/09.03.2012 г. по гр.д.№502/2011 г. на ВКС – 3-то гр.отд./.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди изцяло.
При този изход от спора, на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 от
ГПК следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция. Въззиваемата страна е
претендирала със списък по чл.80 от ГПК присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2200 лв., като са представени по делото доказателства –
ДПЗС за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., платимо по
банков път, и извлечение за получен от адвоката банков превод в размер на 2400 лв. от
наредителя Е. С. В.. Насрещните страни са релевирали възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно – обжалваемият
интерес се измерва с данъчната оценка за имота, която е в размер на 38 143,20 лв.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар при този материален
интерес се изчислява в размер на 1674,30 лв. В случая обаче по делото са предявени
два обективно съединени иска – по чл.26, ал.2 от ЗЗД и по чл.17, ал.1 от ЗЗД, поради
което на осн. чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г., на адвоката се следва
възнаграждение за всеки от тях, поради което минималното адвокатско
възнаграждение се изчислява на 3348,60 лв. Договореното адвокатско възнаграждение
е по-малко от този размер, поради което направените разноски за адвокатско
възнаграждение не са прекомерни. Претендираните разноски са в по-малък размер от
установените по делото, поради което на въззиваемата страна следва да се присъди
претендираната сума изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №266252 от 27.10.2021 г., постановено по гр.д.
№13241 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 6 състав.
ОСЪЖДА А. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.**, и Т. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.***, вх.*, ет.**,
ап.**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят при условията на разделност – по ½
всяка от тях, на Е. С. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“***“ №*, ет.*, общо
сумата от 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/, представляваща направени разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
11
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12