РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Варна , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201763 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Монолит 20“ ООД ЕИК *********, подадена чрез адв. Р.Ж., против
НП № 03-013180 от 16.09.2020год. на и.д. директор на Дирекция " Инспекция
по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 413, ал.2 от КТ за
нарушаване нормата на чл. 16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ вр. с чл. 60, ал.2 от наредба
№2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че от
НП не ставало ясно в какво точно нарушение е обвинен, какво е направил
съответно не е направил и това затруднявало особено съществено правото му
на защита. Заявява, че при осъществяване на дейността си дружеството
стриктно спазвало всички изисквания за ЗБУТ, на работниците били
проведени всички инструктажи, предоставени им били предпазни средства
като им бил разяснен начина на използването им както и задължителния
характер. Моли НП да бъде отменено. В условията на алтернативност моли да
бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в
закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
1
В съдебно производство въззивното дружество се представлява от
упълномощен защитник, който във фазата по същество пледира за уважаване
на жалбата и отмяна НП като незаконосъобразно. Отпаря искане за
присъждане на разноски.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 19.08.2020год., във връзка с постъпил сигнал за възникнала трудова
злополука, служители на Д „ИТ“ Варна извършили проверка на строителен
обект находящ се в гр.Варна, ул. „Ана Феликсова“ № 28. По време на
проверката проверяващите установили, че пострадалият работник бил
работник на въззивното дружество и е извършвал декофраж на етажна плоча
на кота +5.72 от която паднал. На същата дата проверяващите снели писмени
обяснения от намиращите се на обекта работници. Проверили и книгата за
ежедневен инструктаж която им била предоставена на място и в която
фигурирали подписите на всички работници на обекта.
В последствие била извършена документална проверка констатациите
от която били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР
2023538/11.09.2020год.
На 11.09.2020г. св. Начев съставил срещу въззивното дружество АУАН,
в който описал допуснатото според него нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от
ЗЗБУТ, вр. чл. 60, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като в АУАН било посочено, че въззивното дружество като
работодател, на 19.08.2020год. в строителен обект – комплекс „сезони“
находящ се в гр.варна, ул. „Ана Феликсова“ №28 тяло „Пролет“, при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд не било изпълнило задължението си да осигури ефективен
контрол за извършване на работа по безопасен начин, без риск за живота и
здравето на работещите, тъй като бил допуснал лицето М. Н. Г., ЕГН
**********, на длъжност „кофражист“ да извършва дейност по декофриране
и обезопасяване на етажна плоча на кота +5.72, в строителен обект, при не
спазване на мерките за безопасност, в следствие на което по време на работа
лицето губи равновесие и пада от етажната плоча на кота +5.72 на земята и
получава травми на гръбнака и главата. На същата дата, АУАН бил връчен на
единият от управителите на въззивното дружество, който го подписал без
2
възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражение срещу акта не
постъпили и на 26.02.2020год. въз основа на акта, АНО, издал атакуваното
НП. В него АНО възприел изцяло както фактическите констатации изложени
така и дадената им правна квалификация и на основание чл. 413, ал.2 от КТ
наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2000лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел показания са дали Емил
Начев – актосъставител и Л.Б. (свидетел вписан в акта) и двамата инспектори
в Д“ИТ“ Варна. Същите в показанията си пред съда сочат, че са извършили
проверка на строителния обект във връзка с постъпил сигнал за пострадал
работник. Че на място е имало технически ръководител, че от работниците
установили от къде точно паднал работника, както и че имало провеждани и
документирани инструктажи, включително и на пострадалия работник. И
двамата свидетели сочат, че въззивното дружество е било подизпълнител на
обекта, а АУАН бил съставен за това, че работодателят не бил осигурил
ефективен контрол, тъй като бил допуснал лицето М.Г. да извършва
декофраж без използването на лични предпазни средства в това число колан
захванат за устойчива и здрава конструкция.
Като свидетели в хода на съдебното следствие по силата на служебното
начало са били изслушани също М.Г. (лицето посочено в НП), както и Я.П.. В
показанията си първият свидетел сочи, че към месец август 2020год. е
работил за въззивното дружество като кофражист. Сочи, че веднъж паднал от
втория етаж на обекта в който работел, както и че преди започване на работа
минавали инструктажи и им казвали какво да правят и как да го правят. Сочи,
че шефът на фирмата ги инструктирал преди започването на всяка работа,
както и че им били осигурени каски и колани, но тогава той не си бил сложил
колана по време на работа защото било ниско.
На свой ред в показанията си св. П. сочи, че от около година работи във
въззивното дружество като кофражист. Заявява ,че познава М.Г. който също
работел като кофражист в същата фирма. Заявява, че когато Милчо бил
паднал именно той му бил поставил задачата защото тогава бил нещо като
бригадир, както и че не е видял самия инцидент, тъй като бил на другия край
на плочата. Заявява, че преди започването на работа всички са били
инструктирани и си били взели предпазните колани, каските и т.н, но явно не
са ги ползвали.
В хода на съдебното следствие като писмени доказателства са
приобщени материалите по приложени към АНП – Протокол за извършена
проверка № ПР 2023538/11.09.2020год., протокол за трудова злополука№ 1 от
20.08.2020год., декларация за трудова злополука; копие на инструкция за
безопасност при работа при извършване на кофражни работи, списък на
3
работното облекло и личните предпазни средства предоставени от въззивното
дружество на работниците, писмени обяснения от ЯН. В. П., К.Н. и Ж. Ж. ТД
№ 003/22.06.2020год. сключен между въззивното дружество като работодател
и М. Н. Г. като работник – кофражист; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, инструкция за безопасност, договор за
СМР, споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.; карта за идентифициране на опасностите и оценка на риска
за безопасност и здраве, Заповед № ЧР-949/31.08.2020год. на Директора на Д
„ИТ“ Варна, както и заповед за компетентност на АНО.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се
кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което се явява допустима и приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а
именно както в АУАН така и в НП липсват факти които в достатъчна степен
описват нарушението за което е ангажирана адм. наказателна отговорност.
Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в
АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото
е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на
извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП
следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението.
С ревизираното НП въззивното дружество е санкционирано за
нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ вр. чл. 60, ал.2 от наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условя на труд при
извършване на СМР. Съгласно чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ при осъществяване
на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условя на труд
работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на
работа без риск за здравето и по безопасен начин.
4
Съгласно чл. 60, ал.2 от цитираната по-горе наредба когато поради
характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е
невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с
използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани,
захванати към устойчива и здрава конструкция.
Описаното в АУАН и НП изпълнително деяние представлява дословен
препис на съдържанието на нормата на чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ като
препратката към съответния текст от наредба №2 не запълва бланкетната
диспозиция, тъй като същият регламентират само общо правило при
осигуряване на здравословни условия на труд.
В случая отговорността на въззивника е ангажирана за бездействие – не
е осигурил ефективен контрол за извършване на работата като нито в АУАН,
нито в НП се съдържат факти свързани с това какво е било дължимото му
поведение, какво е следвало да направи или да не направи, съответно по
какъв начин е следвало да бъде осигурен този ефективен контрол и как е
следвало да осигури здравословните и безопасни условия на труд.В тази
връзка пояснението „тъй като е допуснал лицето *** да извършва дейност по
декофриране при неспазване на мерките за безопасност“ не изпълнява
изискванията на чл. 57, т.5 и чл.42, т.4 от ЗАНН.
На следващо място както в АУАН, така и в НП е следвало да се посочат
фактите въз основа, на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател
доколкото неговата отговорност е ангажирана именно в това качество.
Нещо повече в АУАН и НП изобщо не е посочено какво е отношението
на въззивното дружество към посочения строеж. Горното е от съществено
значение доколкото отговорността за осигуряване на специфичните условия
за безопасност при СМР е ясно регламентирана и вменена в задължение на
конкретни лица (възложител на строежа, строител, координатор по
безопасност и здраве, технически ръководител, бригадир).
На следващо място сама по себе си цитираната в АУАН и НП норма от
наредба №2 не вменява задължение на конкретно лице, а представлява общо
изискване, правило при извършване на работа на височина. В тази връзка тази
норма винаги следва да е посочена във връзка с друга норма регламентираща
поведение на конкретен адресат- строител, възложител, бригадир и т.н. В
случая както бе посочено по-горе в обст. части на АУАН и НП е налице пълна
неяснота по отношение на това каква е връзката на въззивника с посочения
строеж. Няма факти в тази насока, не е посочена и конкретна правна норма
вменяваща конкретни задължение на конкретен адресат. Там е посочено, че
въззивникът бил работодател, но Наредбата задължения на работодател не
вменява. Субектите върху които лежат задълженията са други. Безспорно
доколкото КТ предвижда санкция за работодател то субекта на
адм.наказателна отговорност трябва да притежава и това качество, но наред с
5
друго такова – строител, възложител и т.н. на които субекти Наредбата
вменява конкретни задължения. Отделен е въпроса, че в случая дори и в хода
на съдебното следствие посредством разпита на актосъставителя и свидетеля
по акта не бе установено какво в същност е следвало да направи или да не
направи въззивника в конкретната ситуация и защо изобщо е била
ангажирана адм.наказателната му отговорност. Следва да бъде отбелязано
още, че в наредба № 2, с текст от която е запълнен бланкетния състав на чл.
16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, изобщо не са предвидени задължения по осигуряване
на ЗБУТ от страна на подизпълнителя какъв в случая се е явявало въззивното
дружество с оглед показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и
приложените по делото писмени доказателства. Субектите върху които лежат
такива задължения са други – строител (на който са възложени осигуряване
на комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите),
възложител (който според наредбата носи обща отговорност по отношение на
осигуряването на ЗБУТ), координатор по безопасност и здраве, технически
ръководител, и бригадир. Отделен е въпроса, че фактите изложени в АУАН и
НП изобщо не са относими към нормата чл.60, ал.2 от Наредбата.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП
само на процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с
обективната съставомерност на нарушението за което е наложена санкция
води до пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна
невъзможност за проверка за законосъобразност на атакуваното НП досежно
съответствието или не на същото с материалния закон. В края на краищата на
какво основание и в какво качество от въззивника се дири адм.наказателна
отговорност – като строител, като възложител или само като работодател и
въз основа на коя законова норма може само да се гадае.
В случая съдът прие за безспорно установено, че към датата на
проверката въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо
лицето посочено в НП – св. М.Г., ако и такива факти да не са изложени в
АУАН. В тази насока са както показанията на самия Г., така и тези на св. П. и
всички приложените към АНП писмени доказателства – ТД, справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, протокол за трудова
злополука, като следва изрично да бъде посочено, че в производствата с
наказателен характер е абсолютно недопустимо фактическата обстановка да
се презюмира от материалите приложени към АНП или да се установява едва
в хода на съдебното следствие.
Безспорно е и това, че редица нормативни актове (КТ, ЗЗБУТ,
множество подзаконови актове) вменяват задължения на работодателите
6
свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В
случая обаче бланкетния състав на 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ е запълнен с
разпоредба на Наредба № 2, в която не е вменено конкретно задължение за
работодател „както и изобщо задължение за конкретно лице“ от една страна,
а от .друга както беше посочено по-горе посочената наредба прави ясна
диференциация на специфичните задължения за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд при извършването на СМР и на лицата върху,
които същите лежат, като тази диференциация също не е обвързана от
качеството работодател. Задълженията са вменени на строител, възложител,
бригадир, технически ръководител, координатор по безопасност и здраве. Т.е.
за да бъде ангажирана отговорността на определено лице по чл. 413, ал.2 от
КТ за нарушаване разпоредбите на цитираната наредба не е достатъчно
единствено и само привлечения към отговорност да има качеството на
работодател. Субекта трябва да притежава и някое от качествата посочени по-
горе. В конкретния случай факти в горната насока не са изложени в НП, а
липсата и на конкретна норма вменяваща задължение за конкретно лице води
до пълна неяснота във волята на АНО. В горната насока е налице достатъчно
константна практика на АС Варна по идентични казуси – Решение № 155 от
30.01.2019год. по КНАХД № 3485/2018год.; Решение № 317/26.02.2020год. по
КНАХД № 119/2020год.; Решение № 2258/21.11.2018год. по КНАХД №
2631/2018год.; Решение № 858/25.04.2019год. по КНАХД № 629/2019год.;
Решение № 414/09.03.2020год. по КНАХД № 238/2020год. и ред други.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, същото страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следа да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна, чийто процес. представител е
направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
защитника.
По искането на въззиваемата страна
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
въззиваемата страна, макар и своевременно направено, се явява
неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
По искането на въззивника.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540лв. с ДДС. В тази
насока са представения договор за правно обслужване сключен на
14.10.2020год. между въззивното дружество и адвокатска кантора „Панов и
Живков“, фактура № **********/14.10.2020год., както и извлечение от
7
банкова сметка – адвокатска сметка. Видно от договора с него страните са се
договорили адвокатската кантора, чрез адв. Р. Живков да извърши следната
услуга – образуване и водене на адм.наказателно дело по описа на РС Варна
срещу НП № 03-013180/16.09.2020год. на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна срещу възнаграждение в размер на 540лв. с включено ДДС, платимо по
банков път срещу издадена фактура. Видно от останалите цитирани по-горе
доказателства фактура за сумата от 540лв. от които 450лв. възнаграждение и
90лв. ДДС е била издадена и сумата е била преведена по банковата сметка на
доставчика на 14.10.2020год.
Договореното и заплатено по договора адвокатско възнаграждение
450лв. без ДДС надвишава размера на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно цитираната разпоредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
минималното възнаграждение при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000лв. или изчислено по посочената формула в случая
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 370лв. без ДДС,
съответно 444лв. с ДДС. И като съобрази, че делото не е с фактическа и
правна сложност изискваща полагането на специални процесуални усилия за
оборване на обвинителната теза съдът счете, че направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност се явява основателно, съответно
формулираното от нея искане за определяне на адвокатско възнаграждение в
по-нисък размер следва да бъде уважено. Счете, че на въззивника следва
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
без ДДС (480лв. с ДДС), което възнаграждение съответства на фактическата и
правна сложност на делото от една страна и от друга на активността на
процесуалния представител на въззивника в производството посредством
изготвяне на въззивна жалба и участие в две съдебни заседания. Посочената
по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивното дружество от Дирекция
„ИТ“ Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013180 от 16.09.2020год.
на и.д. директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
„Монолит 20“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул. „Сливница“ № 95, вх.6, ап.85, представлявано от Здравко
Димитров Димитров, на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв..
8
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да заплати на
„Монолит 20“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул. „Сливница“ № 95, вх.6, ап.85, представлявано от Здравко
Димитров Димитров, сума в размер на 480лв. с вкл. ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9