№ 60
гр. Чирпан, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20225540100006 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422
от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, чл. 430 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД и при условията на
евентуалност иск по чл. 430 от ТЗ.
В исковата молба (ИМ), предявена от „Банка ДСК“ АД /Банката/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Д.Н.Н. - И.
и Д.Д.М., двете - изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Б.
П. против Д. К. М., ЕГН **********, адрес: с. К.М., общ. Братя Даскалови, се твърди, че съгласно
Договор за кредит за текущо потребление от 24.06.2016 г. „Банка ДСК“ АД е предоставила на Д. К.
М., кредит в размер на 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/, при условия, подробно уговорени
в договора за кредит. „Банка ДСК“ АД изпълнила задълженията си по договора за кредит, като
предоставила на кредитополучателя сумата от 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/. Кредитът е
бил усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя Д. К. М. на 27.06.2016
година, съгласно извлечение от сметка, приложено към настоящата искова молба.
По силата на чл. 2 от договора страните постигнали съгласие, срокът за издължаване на
кредита да е 88 месеца (осемдесет и осем месеца), считано от датата на неговото усвояване.
Съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора, отпуснатата сума по кредита се усвоявала еднократно по
разплащателна сметка, открита в „Банка ДСК“ АД /посочена в договора/ с титуляр Д. К. М.. В чл.
5 от Договора било посочено, че кредитът се погасявал, чрез разплащателна сметка, открита в
„Банка ДСК" АД /посочена в договора/ с титуляр Кредитополучателя с месечни вноски (главница
и лихва), съгласно погасителен план (Приложение № 1), в който дължимите суми били описани
подробно по падеж и компоненти. Приложения погасителен план бил подписан от
кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл. 7 от договора, падежната дата за издължаване
на месечните вноски била 28-о число на месеца.
1
Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 7,35 % годишно или 0,02 %
на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR - 0,594 %, който при отрицателна стойност
се приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,756 %, при
изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж, подробно описани в Приложение № 2 към
Договора (по-нататък наричани Условията). При нарушаване на Условията кредитополучателят
губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се
увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Съгласно чл. 8 от Договора за
кредит, максималният размер, до който можел да достигне лихвеният процент в резултат от
неизпълнение на Условията, бил променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на 6-месечния Sofibor към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 12,856 °/о. Лихвеният процент се променял с промяната на 6-
месечен SOFIBOR /ЕURIВОR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите
условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приемала за
стойност 0 %, а крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка, съответно намалена, в
случай на изпълнение на Условията. Годишният процент на разходите по кредита бил 8,95 % и
можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Съгласно чл. 14 от
договора за кредит, страните се съгласили, че неразделна част от договора били „Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица“ (Общите условия) и
извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилагала по
извършвани услуги на клиента /Приложение №3/, които кредитополучателят бил получил и приел
с подписване договора. Съгласно чл. 12 от Договора, с подписването му кредитополучателят
заявявал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация, както и Общите условия
за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора за кредит. По вземането било налице нередовно
плащане на задължението, поради което „Банка ДСК“ АД предприела необходимите действия за
събиране на кредита по съдебен ред, като на задълженото лице - кредитополучателят Д.М. била
изпратена покана-уведомление, изх. № 0040-20-01094/16.02.2021 г. за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, връчена редовно, на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК. От представеното
извлечение от счетоводни книги било видно, че задължението е станало предсрочно изискуемо на
01.04.2021 г. и била предприета съдебна процедура спрямо длъжника от страна на Банката на
14.04.2021 г. Видно от представеното Извлечение от счетоводните книги от 14.04.2021 г., към
посочената дата не били погасени 12 броя погасителни вноски с падежи и размер, както следва:
28.04.2020 г. – 198.77 лв.; 28.05.2020 г. до 28.01.2021 г. вкл. – по 202.09 лв.; 28.02.2021 г. и
28.03.2021 г. – по 203.26 лв. Общият размер на дължимата сума била 8 274,68 лева. От тях:
дължима главница в размер на 7523,61 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 514,97 лева, обезщетението за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 88,93 лева, законна
лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. в
размер на 27,17 лева, и дължими разходи за изискуем кредит, съгласно Тарифата на Банката в
размер на 120,00 лева. Уточнява се, че за периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г. (периода на
извънредното положение) обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) не била начислявана.
Според чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
2
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
В съответствие с цитираната разпоредба, а също и с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, „Банка
ДСК“ АД подала срещу длъжника Д.М. - Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК пред РС - Чирпан, с което претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит
суми. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 20215540100327/2021 г. по описа на Районен съд
Чирпан, II гр. състав. Въз основа на това заявление Районен съд - Чирпан издал Заповед № 25 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.04.2021 г. и
Изпълнителен лист № 7 от дата 23.04.2021 г., с който било разпоредено длъжникът да заплати
сумата в размер на 7523,61 лева - главница, дължима договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 514,97 лева, обезщетението за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 88,93 лева, законна
лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. в
размер на 27,17 лева, и дължими разходи за изискуем кредит, съгласно Тарифата на Банката в
размер на 120,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021 г. до
окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 165,49 лева ДТ и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. На основание издадените Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист „Банка ДСК“ АД образувала изпълнително дело 2384/2021 г. по описа на
Гергана И., рег. № 765 на КЧСИ, с район на действие ОС - Стара Загора. Съдебните действия
срещу длъжника били предприети при спазване на всички законови изисквания и установената,
задължителна съдебна практика. Съобразявайки горното и предвид полученото на 10.08.2021 г.
съобщение за постъпило писмено възражение от ответника Д. К. М., срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за
ищцовата страна възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в
законоустановения едномесечен срок срещу ответника.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че към 14.04.2021 г. - датата на изпращане на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК в Районен съд - Чирпан, ответникът Д. К. М. дължи на „Банка ДСК“
АД ЕИК *********, следните суми: 7523,61 лева - главница, дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 514,97 лева,
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в
размер на 88,93 лева, законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от
01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. в размер на 27,17 лева, и дължими разходи за изискуем кредит,
съгласно Тарифата на Банката в размер на 120,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й погасяване;
При условия на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли исковете по т. 1, молят
ответникът Д. К. М. да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, следните
суми: главница в размер на 7523,61 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 514,97 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка
за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 88,93 лева, законна лихва след
датата на настъпване на изискуемост за периода от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. в размер на 27,17
лева, и дължими разходи за изискуем кредит, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120,00
3
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й
погасяване. Молят да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски -
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 1, във връзка с ал. 8 от
ГПК в размера съгласно Наредба за заплащането на правната помощ, като посочват банкова
сметка, по която ответникът може да плати присъдената сума.
С Протоколно определение № 116 от 19.04.2022 г. е допуснато изменение на иска, а
именно: да бъде осъден ответника Д. К. М. да заплати на Банка ДСК АД следните суми: 7 523,61
лева (седем хиляди петстотин двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки)– главница, 736,76
лева (седемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки)– до-говорна лихва за
периода от 28.04.2020 г. до 06.09.2021 г., 186,88 лева (сто осемдесет и шест лева и осемдесет и
осем стотинки)– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до
06.09.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата от 07.09.2021 г. до изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. С.Н. от АК –
Пловдив, с който взема становище, че предявените установителни искове са неоснователни и
недоказани, за което излага подробни правни съображения. Навежда, че искът за главница е
неоснователен, поради обстоятелството, че ищцовата банка е увеличавала неправомерно въз
основа на нищожни договорни уговорки дължимите лихви и такси, с което е довела
кредитополучателя до невъзможност да обслужва кредита си. Ако съдът не приеме изцяло
неоснователност на обективно съединените искове, релевира възражение, че исковете за договорна
лихва и за наказателна лихва върху просрочена главница са неоснователни в заявения размер
поради незаконосъобразното едностранно изменение на договорените условия по сключения
договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от
Закона за защита на потребителите и на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД клаузи в договора за кредит,
поради неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, поради липсата на договорна
връзка относно методиката за формиране на лихвата, както и поради прекомерния характер по
смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД на неустоечната лихва за просрочие, чието определяне противоречи
и на изискванията на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и на преюдициално заключение по дело № С 415/11 на
Съда на ЕС, тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в ЗЗП, за което излага подробни правни съображения. Твърди, че са
нищожни като неравноправни уговорките, постигнати в чл. 8 и чл. 9 от Договор за кредит за
текущо потребление от 24.06.2016 г. за което излага подробни правни съображения. Релевира
твърдение, че ищцовата банка е нарушила и изискванията на чл. чл. 143, т. 18 във връзка с 147, ал.
1 от ЗЗП, който задължава доставчиците на финансови услуги да формулират клаузите в
потребителските контракти „по ясен и недвусмислен начин“, така че на потребителите да станат
ясни икономическите последици от поетото задължение за заплащане на договорна лихва.
Възразява, че определянето на лихвения процент по горепосочения начин противоречи и на
императивните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, като определянето на цената на банковия
ресурс в договора за кредит не се формира въз основа на лихвен процент до размер, определен в
постановление на МС или разпоредба на БНБ, а включва необективни фактори и величини,
определяни единствено от ответната банка. Твърди, че ответната банка не е имала право да
получава увеличен размер възнаградителна лихва, поради ненастъпване на условията за
увеличаване на цената на финансовия ресурс, предвидени в договора за кредит. Иска да се
прогласи нищожността на клаузите от договора, които съдът счете за неравноправни, независимо,
4
че не предявява възражения за установяване на нищожността. Оспорва надлежното връчване на
настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като на кредитополучателят Д. К. М. от представените
документи се установява, че пратката е връчена на лице С.Д.М., която не е предадена и до днес на
кредитополучателя Д. К. М.. Претендира съдебни и деловодни разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 20215540100327/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан
е, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за исковата сума
срещу ответника. С оглед постъпилото писмено възражение от ответника Д. К. М., срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и в предоставения от
съда едномесечен срок на заявителя е била подадена настоящата искова молба. Налице е
идентичност между предмета на заповедното и исковото производство. Поради това предявения по
реда на чл. 422 от ГПК установителен иск е допустим.
По делото няма спор, като това се установява и от събраните доказателства, че на
24.06.2016 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен със залог
върху парични вземания в лева (чл. 10 от договора), по силата на който банката се е задължила да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 14 000 лева със срок за издължаване 88
месеца, считано от датата на усвояването му. На същата дата страните подписали общи условия,
погасителен план и ГПР и такси по кредити текущо потребление.
Не се спори също така, че кредитът е бил усвоен изцяло по разплащателната сметка на
кредитополучателя Д. К. М. на 27.06.2016 г., което обстоятелство се установява от приложено към
исковата молба извлечение от сметка.
Ищецът не е оспорил подписа си под процесните договор, общи условия, погасителен план
и ГПР и такси по кредити текущо потребление, следователно се касае за автентични документи с
категорично установена формална доказателствена сила, т.е. че подписите са на лицата, които се
сочат за техни автори. Последното на свой ред означава, че макар и частни диспозитивни
документи, договорът за кредит и приложените към него общи условия, погасителен план и ГПР и
такси по кредити текущо потребление, имат материална доказателствена сила спрямо ответника за
признатите с тях неизгодни факти. Т.е. противопоставими са му и надлежно удостоверяват
възникналото между страните по делото правоотношение по договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 от ТЗ със съдържанието, посочено в исковата молба и удостоверено в писменото
съглашение.
Отделно от горното от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които съдът
възприема като обективно и професионално изготвени, а и неоспорени от страните, се установява,
че кредитът е бил усвоен – сумата е постъпила по сметка на ответника, т.е. банката е изпълнила
насрещното си задължение, за да възникне това на ответника. Има и частични плащания по
договора, което само по себе си е извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че
облигационната връзка е породила целеното си правно действие.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация се
съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК), а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 от ЗПК - и в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), с установени императивни изисквания
относно формата и съдържанието на договора в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, като неспазването на тези
5
по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК прави договорът за потребителски кредит
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото (В този
смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Неравноправните клаузи в потребителски договори са уредени в гл. VІ от ЗЗП, като в чл.
143 е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са изброени хипотези, при които една клауза в
договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Изброяването на хипотезите, при които една уговорка в
договора се явява неравноправна, не е изчерпателно, поради което във всеки един случай следва да
се прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 от ЗЗП, дори и клаузата да не
попада в нито един от примерно посочените случаи на т. 1 до т. 17 от цитираната норма. Преди да
се обсъдят предпоставките по чл. 143 от ЗЗП обаче следва да бъде извършена преценка за това
дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално или
индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да попадат в хипотезите по чл. 143 от
ЗЗП. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването,
според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
В конкретния случай, с договора за кредит, страните индивидуално са определили вида,
размера и начина на изчисляване на лихвите за съответните лихвени периоди, вкл.
възнаградителната лихва и лихвите при просрочие (чл. 8 и чл. 8.1 от договора). Следователно тези
клаузи са били индивидуално уговорени, а не предварително изготвени като част от универсални
общи условия, поради което ответникът не може да се позове на евентуална тяхна
неравноправност, респ. нищожност. Дори под условие да се приеме друго, неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП е клауза, в която е предвидена възможност за кредитора да променя
лихвения процент едностранно в случаите, когато липсва яснота относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената лихва или когато
изменението само формално е обвързано от посочен в договора индекс (EUROBOR, SOFIBOR и
пр.) и липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на
покачване на индекса. В настоящия договор лихвата е обвързана от конкретни критерии
(SOFIBOR), свързани с обективния банков и финансов пазар, поради което не може да се приеме,
че липсва яснота и методика, съответно математически алгоритъм, уговорен от двете страни, за
начина и случаите на изменение на лихвата, като изменението може да е в посока намаляване на
лихвения процент. При този начин на договаряне на ацесорните вземания на банката няма
основание да се приеме, че те са във вреда на кредитополучателя, че не отговарят на изискването
за добросъвестност или че водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Т.е. клаузите не са неравноправни по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, съответно нищожни и надлежно пораждат правното си действие в отношенията между
6
страните. Нещо повече, конкретната обвързаност на лихвата от определени обективни критерии,
уговорени в полза и на двете страни, е без значение в разглеждания казус, тъй като от
заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които каза се вече съдът възприема като
професионални и обективно изготвени, а и неоспорени от страните, се установява, че не само няма
едностранно увеличение на лихвения процент по кредитната експозиция, но индексът на 6-
месечния SOFIBOR е намалявал, като с тази промяна в полза на кредитополучателя банката е
коригирала лихвения процент от договорената на по – малка величина (л. 97 от делото). Т.е. в
случая не се е стигнало до фактическа хипотеза на значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, обосноваваща неравноправност по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, нито до едностранно увеличение на лихвата в полза на кредитодателя за сметка на правата
и законните интереси на кредитополучателя, които напротив – били са охранени, както от
стойността на избрания обективен индекс, независещ от поведението на банката, така и от
реалното начисляване на по – малки стойности в резултат на намалението му в хода на
правоотношението. Следователно, неоснователни са възраженията на ответника в тази насока.
На следващо място, настоящия съдебен състав счита, че на ответника е била предоставена
преддоговорна информация по см. на чл. 5 от ЗПК, което обстоятелство се установява от
представената декларация, подписана от длъжника за поучаването на информацията по чл. 5 от
ЗПК (л. 42 от делото), а и както беше посочено ищецът не е оспорил подписа си под процесните
договор, общи условия, погасителен план и ГПР и такси по кредити текущо потребление,
следователно се касае за частни диспозитивни документи, имащи материална доказателствена сила
спрямо ответника за признатите с тях неизгодни факти.
На следващо място, съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата
по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора,
които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от
длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата
на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. В аспекта на
горното от приложената по делото покана - уведомление до кредитополучателя (л. 14 от
приложеното гр. дело № 730/2021 г. по описа на РС – Чирпан) се установява, че на 04.03.2021 г.
кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е уведомил
писмено длъжника за това си намерение и за наличието на предвидените в договора предпоставки,
които го обосновават, т.е. субективното право на кредитора е било упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. От заключението на
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза от 04.03.2022 г., допълнена със заключение от
11.04.2022 г. се установява, че дължимия остатък от главница и лихви са: 7523.61 лева (седем
хиляди петстотин двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки) – главница, 736.76 лева
7
(седемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) - договорна лихва за периода от
28.04.2020 г. до 06.09.2021 г., 186.88 лева (сто осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки)
- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 06.09.2021 г.
Ето защо установителната претенция е основателна и ще бъде уважена до този размер.
С оглед уважаването на главния иск, липсват условия за разглеждане на предявения
евентуален иск, поради което не следва да се произнася по него.
При този изход на делото и претенцията за това ищецът има право на разноски.
В исковото производство ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 165.49 лв., депозит
за вещо лице в размер на 546.85 лв. и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лв., определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съобразно материалния интерес по делото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, който препраща към
чл. 37 от ЗПП. Така общият размер на разноските на ищеца за заповедното и за исковото
производство е 1287.83 лв., която сума му се дължи изцяло.
В заповедното производство банката е направила разноски за държавна такса в размер
165.49 лв. и й е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Банка ДСК“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Д.Н.Н. -
И. и Д.Д.М., двете - изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Н.
Б. П., че към 14.04.2021 г. - датата на изпращане на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК в Районен съд - Чирпан, ответникът Д. К. М., ЕГН **********, адрес: с. К.М.,
общ. Братя Даскалови, дължи следните суми: 7523.61 лева (седем хиляди петстотин двадесет и три
лева и шестдесет и една стотинки) – главница, 736.76 лева (седемстотин тридесет и шест лева и
седемдесет и шест стотинки) - договорна лихва за периода от 28.04.2020 г. до 06.09.2021 г., 186.88
лева (сто осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) - обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода от 28.04.2020 г. до 06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН **********, адрес: с. К.М., общ. Братя Даскалови, да заплати на
„Банка ДСК“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, представлявано от Д.Н.Н. - И. и Д.Д.М., двете - изпълнителни директори,
действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Б. П. направените в настоящото производство
разноски, в размер на: ДТ - 165.49 лв., депозит за вещо лице - 546.85 лв. и юрисконсултско
възнаграждение - 360 лв.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН **********, адрес: с. К.М., общ. Братя Даскалови, да заплати на
„Банка ДСК“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, представлявано от Д.Н.Н. - И. и Д.Д.М., двете - изпълнителни директори,
действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Б. П. направените по ч.гр.д. № 327/2021г. по
описа на РС – Чирпан разноски, в размер на: ДТ - 165.49 лева и юрисконсултско възнаграждение –
50.00 лв..
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
9