Разпореждане по дело №152/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 408
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20241700500152
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 408
гр. Перник, 20.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500152 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 12 от 05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4914/2023 г. на
Районен съд - Перник е прогласена за нищожна по иска на М. И. Н. ЕГН: **********,
***и чрез адв. Б. Б. срещу „Профи кредит България” ЕООД с ЕИК: *********, ****,
нищожността на клаузата на раздел 6 вр. раздел 5 от Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № ***., сключен между страните, регламентиращ
възнаграждение за допълнителна услуга ФАСТ със задължение за внасяне на 250 лв.
ежемесечна вноска. С решението съдът е осъдил „Профи кредит България” ЕООД да
заплати на М. И. по предявения частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1предл.1
ЗЗД, сумата 50 лв. от общо 250 лв. - като дадена без основание по нищожна клауза за
доп.услуга по договора сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на подаване на исковата молба 20.10.2023 до окончателно изплащане
на сумата. С същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
„Профи Кредит България” ЕООД, чрез юрк. Н. Л., с която постановеното от
първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно, в частта, с която е
уважен предявеният частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Счита атакуваното решение в тази му част за недопустимо и неправилно. На първо
място заявява, че в отговора на исковата молба представител на ответното дружество е
признал основателността на предявения частичен иск в предявения размер и основание,
без да има представителна власт за извършване на това действие. Сочи, за недопустим
иск, този, за който към момента на предявяването му или в хода на производството се
установи липса на някоя от положителните процесуални предпоставки или
съществуването на отрицателна процесуална предпоставка. Заявява, че действително
между страните е сключен процесния договор, в който била уговорена клауза,
1
предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, но задълженията
по кредита са били погасени преди настъпване на датата на падежа по първата
дължима вноска съгласно погасителния план. Твърди, че кредитът е приключен,
платени суми по кредита не са отнасяни за погасяване на уговореното възнаграждение
за услуги, от което следва, че дружеството не се е обогатило неоснователно с
уговореното възнаграждение за допълнителни услуги, тъй като тази сума не е
постъпвала в неговия патримониум. Въз основа на изложените съображения се иска
отмяна на атакуваното решение, в частта по уважения частичен осъдителен иск и
връщане на делото за ново разглеждане. Моли се за постановяване на ново решение, с
което да бъде отхвърлен предявения частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1
от ЗЗД. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски,
включително юрисконсулско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. И. Н., чрез адв. Б. Б., с
който се оспорва подадената въззивна жалба, като се сочи, че същата е недопустима и
неоснователна. На първо място твърди, че направените с въззивната жалба твърдения,
че процесния кредит бил погасен, а същевременно възнаграждението за
допълнителната услуга „Фаст“ не било събрано са неверни и оскърбителни. Заявява, че
действително процесният кредит е погосен от Н., но платена изцяло е и
допълнителната услуга, за което обстоятелство не е имало спор пред първата
инстанция. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде потвърден изцяло
атакувания съдебен акт. Прави се искане за присъждане на сторените разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
С решение № 134 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 4914/23 г. на Районен
съд Перник е оставена без уважение молба по реда на чл.248 ГПК в частта за
разноските, предявена от „Профи кредит България” ЕООД, с която се иска намаляване
на разноски присъдени по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗАдв. в размер на 800 лв. на адв. Б. Б.
по решение № 12 от 05.01.2024 г. по гр. дело № 4914/2023 г. по описа на ПРС. Със
същото решение е оставено без уважение и искането на адв. Б. Б. за присъждане на
разноски в производството по реда на чл.248 ГПК.
В указания срок е постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД,
чрез юрк. Н. Л., с която се атакува постановеното решение, с което е оставена без
уважение молба по чл. 248 от ГПК. Излагат се съображения, че е налице ненужно
съединяване на искове, с цел да се оправдае по – висок общ хонорар, доколкото при
предявен единствено кондикционен иск, съдът би изследвал в мотивите си валидността
на правоотношението и уважаването на иска би било в съответствие с този извод, без
да е необходим отделен диспозитив. На следващо място си твърди, че дори има
основания за определяне на адвокатското възнаграждение под минимума по Наредбата,
като се излагат съображения в тази насока. Допълва, че процесуалният представител на
ответната страна няма данни да се е явил в съдебно заседание, не е извършил никакви
допълнителни процесуални действия. В подкрепа на направените твърдения, че в
случая трябва да се определи адвокатско възнаграждение под минимума се цитира
2
съдебна практика. Въз основа на изложените в жалбата съображения се моли съда да
отмени атакуваното решение, като бъде постановено определение, с което да бъде
намален размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.
В едноседмичен срок по депозирана частна жалба е постъпил отговор от
насрещната страна – М. И. Н., чрез адв. Б. Б., с който се навеждат твърдения, че същата
е недопустима, неоснователна и недоказана. Твърди, че на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2
от ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ. Сочи, че в случай, че
ответната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, който се определя от съда в размер не по – нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Излагат се подробни
съображения, като се цитира и съдебна практика /включително решение на СЕС/, въз
основа на които се моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като се твърди,
че съдът следва да приложи Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбите и отговора не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото в жалбите и отговора не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.04.2024 година
от 10,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3