№ 63
гр. гр. Д., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. МарГ.а Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500632 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна срещу
решение №749/21.07.2022 г. по гр.д.№3241/2021 г. на Д.кия районен съд,с
което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Т. К. К. с ЕГН
********** от гр.Д.,*** иск за признаване за установено в отношенията
между страните,че ответницата дължи на ищеца сумата- предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д.№2626/2021 г. по
описа на Районен съд-гр.Д.,а именно сумата от 810,74 лв,начислена като
коригирана цена на неточно измерената електрическа енергия,доставена на
ответницата за периода от 01.10.2020 г. до 29.12.2020 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното погасяване.Първоинстанционното решение
било неправилно като необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.По делото било установено наличието на
нормативно основание за провеждане на корекционна процедура от
електроразпределителното предприятие.Подробно са изложени в жалбата
1
нормативната обосновка на процедурата и становището на въззивника по
същество на спора при обсъждане на събраните доказателства.Сочи се,че
районният съд неправилно възприел,че свидетелката по констативния
протокол А. не била присъствала на цялата процедура по установяване на
неправомерното свързване.В обратната насока били показанията на свидетеля
Г..Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на
иска.Претендират се разноските,сторени от въззивника в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата Т.
К. К. изразява становище по същество за неоснователност на жалбата и
настоява за потвърждаване на обжалваното решение,като на първо място
сочи,че жалбата е нередовна по смисъла на чл.260 т.4 от ГПК и подлежи на
връщане.Въззиваемата оспорва доводите на въззивника и намира изводите на
първоинстанционния съд за правилни и обосновани.Наведено е възражение за
прекомерност на изплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7
и чл.261 от ГПК.Соченото от въззиваемата К. разминаване в исканията на
въззивника на последната страница от жалбата не поражда неяснота в
отправеното искане.Първият абзац,съдържащ искане за отхвърляне на
иска,очевидно е останал поради технически пропуск от друга жалба на
въззивника по друго дело.Окончателно отправеното искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на предявения от въззивника
иск е напълно съответно и съобразено с крайния резултат по спора в първата
инстанция и с положението на въззивника на ищец по делото.Жалбата е
депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК
/въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
12.08.2022 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 18.08.2022 г. при изтекъл
за страната срок за въззивно обжалване на 26.08.2022 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
2
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№3241/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е
предявен иск на основание чл.415 ал.1 и ал.3 предл.1 от ГПК от
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна срещу Т. К. К. от гр.Д. за
установяване в отношенията между страните,че ответницата К. дължи на
ищеца сума-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №961/19.08.2021 г.,издадена по ч.гр.д.№2626/2021 г. на ДРС,в
размер на 810,74 лв,начислена като коригирана цена на неточно измерена
електрическа енергия по фактура №**********/30.12.2020 г.,доставена през
периода от 01.10.2020 г. до 29.12.2020 г. в обект на потребление в гр.Д.,*** с
абонатен №********** и за потребител с кл.№***,ведно със законната лихва
върху горната сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК-18.08.2021 г.,до окончателното й изплащане.
Искът е предявен в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.415
ал.4 от ГПК /заявителят „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна е
получил на 12.10.2021 г. съобщение за разпореждане №2822/01.10.2021 г. на
заповедния ДРС,съдържащо указания за предявяване на установителен иск в
горния срок поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК,а искът е предявен на 19.10.2021 г./.Налице е
идентичност между страните в заповедното производство /заявител и
длъжник/ и страните в исковото производство /ищец и ответник/,както и
между вземанията-предмет на заповедното производство и на настоящото
исково производство.Предвид горното искът е процесуално допустим.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства.Съгласно представен нотариален акт №*** г. на нотариус рег.
№*** в НК ответницата Т. К. К. и лицето А. В. Н. са придобили правото на
собственост върху апартамент с административен адрес гр.Д., ***.Съгласно
представената и неоспорена справка от персоналната партида на Т. К. К. от
СВп-Д. този имот не е прехвърлен до момента на трети лица.От извършената
3
справка в НБД „Население” не се установява записване купувачите да са
съпрузи.Не е спорно обстоятелството,че обектът е присъединен към
електрическата мрежа.
На 29.12.2020 г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка
по измерването на електроенергията,потребявана в обекта в гр.Д.,***,като за
проверката е съставен констативен протокол №5100866.В протокола е
вписано наличието на държавна пломба със сигнатура „1158043” и на скъсана
ведомствена пломба „ЕРП Север 2144396“ на капака на клемния
блок.Установено е според съдържанието на протокола следното
нарушение:“неправомерно изменение на схемата на свързване на
СТИ,осъществено като изходящият фазов проводник от клемата е демонтиран
и монтиран в първа клема на СТИ заедно с входящия фазов
проводник”.Променената схема на свързване е довела до непреминаване на
тока през СТИ,при което електромерът не отчита ползваната от абоната
електрическа енергия.По време на проверката е измерен моментен товар от 16
А.Електромерът не е демонтиран,отстранено е нарушението,като е
възстановена правилната схема на свързване.На 30.12.2020 г. е изготвена от
ищцовото дружество справка №60019_0F1F за корекция при
неизмерване,неправилно и/или неточно измерване на електрическата
енергия.Корекцията е извършена в съответствие с чл.50 ал.2 и ал.3 от
ПИКЕЕ.Периодът на корекция е 90 дни-от 01.10.2020 г. до 29.12.2020 г.След
извършване на съответните изчисления е получен резултат 3960 kWh
електроенергия за корекция.От „ЕРП Север” АД на 30.12.2020 г. е издадена
фактура №********** за плащане на електрическа енергия в размер на 3960
kWh на стойност 810,74 лв.„Електроразпределение Север” АД представя
писмо изх.№60019 от 30.12.2020 г. за уведомяване на абоната за извършената
проверка.Обратната разписка за връчване не съдържа подпис на
получател.По делото е изготвено и прието заключение по допусната от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза.Вещото лице В. Ч.
установява,че измерването на електрическата енергия,потребявана в обекта на
ответника,се е извършвало посредством еднофазен статичен електромер
Addax NP71.E с ид. №1125071110188103.Електромерът е предназначен за
директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи.Има до шест
тарифни регистри,превключвани с вграден часовник за реално
време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален
4
дисплей.Електромерът е монтиран в табло тип ГРТ-22м-1т,намиращо се при
избените помещения.Вещото лице установява,че изчисленията в справката за
корекция са математически верни.Използвана е методиката,описана в чл.50
ал.2 от ПИКЕЕ,приложима при промяна в схемата на свързване.Във фактура
№**********/30.12.2020 г. са приложени цени на технологични разходи и
мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно чл.56 от
ПИКЕЕ.Изчисленията са верни,количеството енергия за плащане съответства
на изчисленото в справката.Периодът на корекция е определен,като е
приложена максимално допустимата продължителност от три месеца по чл.50
ал.2 от ПИКЕЕ.Крайната дата 29.12.2020 г. е датата на извършване на
проверката и установеното нарушение,а началната дата е получена според
продължителността на периода.За периода на корекция са начислени 3960
kWh,което е 17,71% от максималното възможно за преминаване
количество.Количеството електроенергия,определено в справката за
корекция,е възможно да бъде доставено до обекта на потребление.Процесният
електромер е произведен през 2011 г. и е с оценено съответствие „СС М11
1781" по MID (Measuring Instruments Directive - 2004/22/СЕ).На 03.07.2018 г. в
лаборатория на „Куп Тех“ ЕООД е извършена последваща метрологична
проверка на електромера и е съставен протокол №3020649.Според записите в
протокола електромерът съответства на изискванията за съответния одобрен
тип,т.е. може да бъде използван като СТИ.На 15.08.2018 г. електромерът със
сериен №1125071110188103 е монтиран на място на потребление с аб.
№**********,за което е съставен протокол №М1335617.Процесният
електромер подлежи на последваща метрологична проверка през 2024 г.
С отговора на исковата молба ответницата Т. К.К. е оспорила изрично,че
на 29.12.2020 г. е била извършена сочената от ищеца техническа проверка в
процесния обект от служители на ищцовото дружество в присъствие на един
независим свидетел,който не е служител на дружеството и който да е
подписал констативния протокол за проверката от горната дата.Оспорена е
верността на констативен протокол №5100866/29.12.2020 г. и е наведено,че
същият не отразява действителното фактическо положение.Посочено е,че е
съставен при неспазване разпоредбата на чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ.
Оспореният констативен протокол представлява частен свидетелстващ
документ,който удостоверява изгодни за издателя си факти /изгодни за
дружеството-ищец,от чието име е съставен от негов служител/ и не се ползва
5
с обвързваща съда материална доказателствена сила.Съдът преценява
доказателствената сила на документа в съвкупност с останалите доказателства
по делото.В тежест на ищеца „ЕРП Север“ АД като издател на документа е да
подкрепи удостоверените в констативния протокол факти относно
извършената на 29.12.2020 г. проверка и резултата от същата с други
доказателства.Писмени доказателства в подкрепа на удостовереното с
констативния протокол не са представени.В случая липсва и протокол от
метрологична експертиза на СТИ,констатациите в който евентуално биха
подкрепили установената от служителите на ищеца неправомерна намеса в
схемата на свързване на електромера.Всъщност в настоящата хипотеза не се е
налагало демонтиране на СТИ и изпращането му за метрологична
експертиза,тъй като не е установена неизправност на електромера,а според
разпоредбата на чл.49 ал.8 от ПИКЕЕ операторът на мрежата е следвало само
да възстанови правилната схема на свързване,без да демонтира СТИ.В този
случай за ищцовото дружество остава като единствена възможност да
подкрепи верността на отразеното в констативния протокол чрез гласни
доказателства-показанията на свидетели.По искане на ищеца е допусната като
свидетел единствено Ш. Д. А.,която е подписала протокола като неслужител
на мрежовия оператор поради отсъствието по време на проверката на
ползвателя или негов представител /изискване на чл.49 ал.3 от
ПИКЕЕ/.Свидетелката е съседка на ответницата К.-живее в същия вход,но
няма родствена връзка с нея,нито особено близки отношения,будещи
съмнение в достоверността на показанията й,доколкото ответницата от
години е в чужбина /забел. отсъствието й от адреса е наложило и
назначаването на същата на особен представител по делото на основание
чл.47 ал.6 от ГПК,а също и заповедта за изпълнение в заповедното
производство й е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК/.Предвид горното
съдът кредитира показанията на свидетелката А. като достоверни.Същата
признава,че е подписала констативния протокол,но заявява,че не е
присъствала лично на проверката,не е слизала в мазето,където било таблото с
електромерите,за да види лично какво констатират проверяващите
служители,нито е била наясно какъв документ и с какво съдържание
подписва.Единственият свидетел,подписал протокола,който не е обвързан със
страните по делото,не подкрепя с показанията си констатациите в протокола
за неправомерна намеса в схемата на свързване на процесното СТИ,нито
6
съдържанието на оспорения констативен протокол.
С оглед горното в настоящия случай проверката не е извършена по
законоустановения ред-не е извършена в присъствието на свидетел,който не е
служител на ищцовото дружество.Протоколът от проверката само формално е
подписан от такъв свидетел,който обаче не е присъствал на проверката и не е
възприел лично всички обстоятелства,удостоверени с
протокола.Неспазването на процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ за съставяне на
констативен протокол опровергава доказателствената стойност на оспорения
протокол от 29.12.2020 г.Поради това не може да се приеме за доказано,че
процесното СТИ действително е било неправомерно свързано и не е отчитало
потребената ел.енергия в обекта на ответницата К..Така не е доказано наличие
на предпоставките по чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ за провеждане на корекционна
процедура спрямо ответницата Т. К. и че последната дължи на мрежовия
оператор претендираната като корекция сума от 810,74 лв.Предявеният иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.Първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора ищецът по делото и въззивник „ЕРП Север“ АД-
гр.Варна няма право на разноски за заповедното производство,за първата и
въззивната инстанции и такива не следва да му се присъждат.Право на
разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответницата по делото и
въззиваема Т. К.К.,която обаче не е претендирала такива и не е
сторила,поради което също не следва да й се присъждат за настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №749/21.07.2022 г. по гр.д.№3241/2021 г. на
Д.кия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8