Определение по дело №198/2018 на Окръжен съд - Бургас

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е    № 373  

                                    

 

 

                                   град Бургас , 27.02. 2018 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............27.02…..през

две хиляди и  осемнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Сияна Димитрова                                                 

                                                                                             

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  198         по описа  за

                    2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                                           Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на Н.В.Ц.    –ответник    по гр.д. №6788 /2016 год. по описа на Бургаския  районен съд против решение № 2097/19.12.2017 год. постановено по същото дело в частта  ,с която е отхвърлена  претенцията по сметки на въззивницата за заплащане на сумата от 3721,44 лв. –представляваща  припадащата се  част на вззиваемия  В.Ц. –разходи  за изграждане на външна изолация на жилищната сграда съгласно договор за изработка от 29.09.2013 г. ,направени от въззивницата преди смъртта на  наследодателката им Перса Ц. ;в частта ,касаеща  присъденото парично уравнение на дяловете;в частта ,с която  е отхвърлен искът за репариране  на направените от въззивницата подобрения  в сграда с идентификатор 07079.820.42.2.2 над уважения размер от 9 073,03 лв. до предявения такъм от 10 503,92 лв.   и в частта ,с която е определена дължимата от въззивницата държавна такса върху стойността на дела й от имуществото –предмет на делбата .   

                                                 Въззивникът     изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано.

                                            Сочи се на първо място  ,че неправилно  е изчислена сумата ,присъдена в полза на  ищеца-въззиваем за уравнение на дяловете .От съобразителната част на решението не ставало ясно по какъв начин съдът е определил  и присъдил паричното уравнение –така посочва се ,че според първоначалното заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза  стойността на дела на ищеца Ц. в делбените имоти е  определена общо на 152 179 лв. ,като същият получава в дял имот ,чиято пазарна стойност   по заключението е в размер на 78 740 лв. Разликата  между  получения от ищеца в дял недвижим имот и притежаваната от него квота в съсобствеността е в размер на 73 439 лв. ,а не 88 126,50 лв. ,както е определил първоинстанционния съд .Така направил  стойността на поставеното в дял на ищеца жилище  е определена от съда на 99 488 лв. ,а според заключението на в.л. Андреева е в размер на 78 740 лв.По същия начин стойността на поставения в дял на ответницата имот  в диспозитива е определена на 97 968 лв. ,а според първоначалното заключение   този имот е на стойност 81 640 лв. Явно районният съд  е начислил допълнително ДДС в размер на 20% върху имотите ,което е довело до повишаване на тяхната пазарна стойност  и от там – на паричното уравнение .Но в тази част въззивникът сочи ,че решението е неправилно ,като излага подробни аргументи  относно пазарната стойност   на  делбените имоти ,още повече ,че и страните са физически лица  и ползват имотите за лични нужди ,поради което  извършеното между тях по съдебе ред разпределение не съставлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗДДС.

                                               Подробно се излагат аргументи  и относно претенцията за заплащане на сумата от 3721,44 лв. –представляващи дължимата от ищеца част за изграждане на външна изолация на жилищната сграда ,предмет на делбата .Сочи се ,че  районният съд неправилно е квалифицирал  претенцията по чл. 12 ал. 2 ЗН  и неправилно е изтъкнал ,че по делото не били ангажирани доказателства относно увеличението на стройността на апартаментите ,респ. обогатяването на ищеца .От една страна се сочи ,че  с доклада по делото съдът е квалифицирал  предявените претенции по сметки  по чл. 61 ал. 2 ЗЗД и липсва правна квалификация на иска по чл. 12 ал. 2 ЗН ,както и указание в тази насока относно доказателствената тежест на страните/представляващо  процесуално нарушение /.От друга страна  съобразно изричната норма на чл. 162 от ГПК  дадена претенция не може да бъде отхвърлена само като недоказана по смоя размер ,ако искът е установен по своето основание.В този случай  съдът е длъжен ,дори по смой почин,да събира доказателства .Затова и отхвърляйки иска като недоказан по размер ,съдът е допуснал също процесуални нарушения.

                                      Излагат се подробни доводи и относно неправилно определената държавна такса  върху стойността на дяловете на страните ,като  тук отново държавна  такса е изчислуна  не върху  дадената от вещото лице пазарна оценка на квотата на въззивницата ,а върху коригираната  от съда  такава,като към същата е прибавен и ДДС в размер на 20 % ,което е неправилно .

                                               Моли се за отмяна на решението в атакуваните    части  и вместо него – постановяване на ново ,с което  се уважат исковете  така ,както са предявени .В случай на преценка се моли поставяне на допълнителна задача на вещото лице относно   това с каква сума се е увеличила стойността на делбените имоти в резултат  на изпълнената външна изолация съгласно договора за изработка от 29.09.2013 г.  към дадата на поставяне на изолацията  и към датата на откриване на наследството .

                                               Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт .              

                                                          Въззимаемият ищец В.Ц. е подал  писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че правилно е начислен ДДС върху определената от вещото лице пазарна стойност на делбените имоти ,като излага съображения за това .Освен това, посочва се ,че  по делото не е било установено   ,че през 2013 г. е била извършвана топлоизолация на имотите .Установено е било ,че такава е поставена едва през 2016 г. и то само на етажа ,на който се намира имота на жалбаподателката .Освен сочения договор от 29.09.2013 г. не са представени други доказателства ,установяващи действителното плащане на тази сума .Затова и правилно тази претенция е била отхвърлена от районния съд .

Моли се за потвърждаване на решението. Не се сочат нови доказателства .

С оглед на горното и на осн. чл.  267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

 

 

 

ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 21.03.2018 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните .

ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                         2.