Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 27.02.2020 г., гр. ******
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1600/2019 г. РС - ******, за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от Н.А.А.,
ЕГН **********, чрез адвокат Р.И., против В.К.В., ЕГН **********, обективно съединени искове с правна
квалификация 127, ал. 2 от СК за предоставяне на родителските права
спрямо детето К.В.В.; определяне на
местоживеенето на детето К., определяне на
режим на лични отношения на бащата с детето, по чл. 143 СК - за осъждане на
ответника да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител
месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба; предявен е и кумулативно съединен иск по чл. 149 от СК за
заплащане на издръжка за минало време за периода от 01.03.2019 г. до предявяване
на исковата молба – 08.11.2019 г.
В
исковата молба се излага, че страните живеели на съпружески начала от 2014
година като били родители на детето К.В.В.,
родена на *** г. До месец септември
2018 г. страните живели като семейство, когато ответникът напуснал жилището,
което обитавали, а през месец март 2019 г. преустановили изцяло контакт. В
началото, връзката им била съпроводена с любов и разбирателство. Живеели на
квартира и ищецът поемала основно разходите в домакинството. След това се
наложило да заживеят в дома на бабата на ответника в град *****. От предишна
връзка ищецът имала родени още две дъщери на 11 и на 16 години, които живеели с
баща си. В началото ответникът не се противопоставял на контактите ѝ с децата,
дори заедно ходили да ги видят, като им носели подаръци и отделяли средства за
тях. Впоследствие В. започнал да се дразни от посещенията на ищеца при другите
ѝ две деца и не искал да я пуска, но тя категорично отказвала да се
съобразява с това негово желание.
Преместили се да живеят в къщата на сестрата на ищеца в с. *****, община ******, за да е по - близо и до другите си
две дъщери. В. трудно се
съгласил да живеят там и само след 5 месеца заявил, че не може да продължи да живее
на село и иска да се върне в град *****. Твърдял, че получава хубав доход, а вкъщи носел средства едва за осигуряване на прехраната на семейството.
Въпреки, че си тръгнал от дома им в с. *****, той твърдял, че не напуска ищеца и дъщеря им, че ще им помага и ще продължава да се
грижи за тях. Първите няколко месеца изпращал средства - по 200 лева, по 300 лева. След това започнал да изпраща по 100 лева, по 50лева и накрая спрял. Престанал и да се обажда. При един от
редките разговори, които се опитвала да осъществи, с цел бащата да се чуе с детето, майката на ответника заявила на ищеца, че той се е събрал с бившата си жена, от която имал дете и
искал да се грижи за него. Твърденията му през цялото им съжителство, че К. е единствено
негово дете, останали безпочвени. Твърди, че от 8 месеца бащата не се е виждал
с детето, не се е чувал с нея по телефона, не е изпращал никакви средства за
нейното отглеждане. Твърди, че ответникът работи на автомивка в гр. ***** на
трудов договор. Към момента ищецът не работела,
но с малкото ѝ останали спестявания и помощ от роднини, успявала да
поддържа дома им, да заплаща сметките за електричество и вода, да осигурява
пълноценна храна и подходящо облекло за К.. Счита, че в дома, в който живеят
има създадени добри условия за живот. К. разполагала със собствена мебелирана и
оборудвана, според възрастта и нуждите ѝ, стая и условията за живот
изцяло задоволявали потребностите на дъщеря им, за да се чувства тя добре.
Счита, че е изцяло в интерес на К., за нейното нормално психо - физическо
развитие, за отглеждането и възпитанието на детето е родителските права да
бъдат предоставени на нея. По изложените съображения счита, че е налице правен
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови
решение, с което да ѝ бъдат предоставени родителските права по отношение
на детето К.В.В., ЕГН **********, родена на *** г., да
бъде определено местоживеенето на детето при майката в с. *****, община ******,
да бъде определен режим на лични отношения на бащата В.К.В.
с детето К.В.В., както следва: всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до 18.00
ч. в неделя с нощувка, както и двадесет дни през лятото, когато майката Н.А.А.
не е в платен годишен отпуск, да бъде осъден бащата В.К.В. да заплаща месечна
издръжка за детето К.В.В., чрез нейната майка и законен представител Н.А.А., в размер
на 180.00 лева с падеж 5-то число на текущия месец, считано от датата
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на
издръжката, както и издръжка за минал период, в размер на 180 лева, считано от
01.03.2019 г. до предявяване на настоящия иск. Претендира разноски и присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната
ѝ безплатна правна помощ.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител,
поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, в който изразява становище за допустимост и
частична основателност на исковете. Възразява срещу
изложеното в нея, като твърди,
че не отговарят на истината твърденията, че
след раздялата им той се е дезинтересирал от тях и не е изплащал
издръжка, че се е събрал с бившата си жена, от която имал дете. Твърди, че
освен К. няма друго дете. Твърди, че от момента, в който е заживял с майката на
детето си, той е правил всичко възможно за да им осигури един нормален живот.
Възразява и срещу твърдението, че е имал нещо против другите две деца на ищеца.
Той ги приемал като свои. Предвид факта, че К. му е единственото дете и е
привързан изключително
много към нея, иска
да прекарва с нея колкото
е възможно повече
време, без да му бъдат ограничавани контактите с нея или да му бъдат поставяни
условия, за да я види /от рода на ...“плати ни тока или водата и тогава“/.
Поради това било необходимо да бъде определен един режим на лични контакти
между него и детето, който да бъде спазван и от двете страни.
Предвид
ниската възраст на детето, което е привързано към майка си, счита, че
местоживеенето му следва да бъде определено при нея и родителските права да
бъдат предоставени за упражняване на майката. По тези съображения заявява, че
признава предявения иск с правно основание чл. 127 от СК. Твърди, че спор по
този въпрос никога не е имало, поради което счита, че не е станал причина за завеждане
на делото и по отношение на този иск следва да се приложат разпоредбите на чл.
78, ал. 2 от ГПК.
Относно режима на лични контакти: предвид разстоянието
между двете населени места, в които живеят, счита, че режимът следва да бъде
следния: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 ч. в петък до 19.00 ч.
в неделя, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен
отпуск, половината от коледната и пролетна ваканции на детето /редувайки ги:
през четна година - първата половина, през нечетна - втората половина/ и 3 дни
по време на Великденските празници.
Относно предявения иск по чл. 143 от СК излага следното:
твърди, че работи по трудово правоотношение и получава брутно месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Има и задължение по
изпълнително дело по описа на ЧСИ. Съобразявайки се с възрастта на детето и
неговите нужди, както и своите възможности да заплаща издръжка, заявява, че
признава иска до размера от 160.00 лв., като за разликата до 180 лв. моли
същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно предявения иск по чл. 149 от СК: оспорва иска изцяло както по основание така и по размер. Твърди, че е
изпращал парични суми за издръжката му. Неведнъж ищецът му е звъняла по
телефона и му е казвала: „вместо да ми изпращаш пари за издръжка, по-добре
направо ни плати водата, ел. енергията и телевизията, защото ще ги изключат“ и
той ги плащал, въпреки че неведнъж се е налагало да взема пари на заем, защото
не е имал в момента. От гр. *****, чрез „Изи Пей“ плащал сметките за вода, ток
и Булсатком. Водата се водела на името на сестрата на ищеца - М. А.А., а ел.
енергията на името на бившия собственик на къщата - И. П. С.. Твърди, че за
периода от 01.03.2019 г. до образуване на настоящото дело е изплатил обща сума
в размер на 1195 лв. и сумата от 317.03 лв. сметки за ток, вода и Булсатком за
адреса в с.*****. Поради това счита, че този иск е неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен и му бъдат присъдени разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и не се представлява. От същия е постъпила молба, чрез
процесуалния му представител, в която заявява, че поддържа подадения отговор на
исковата молба. Моли съда да постанови решение въз основа на събраните по
делото доказателства, признатите и оспорени от него искове. Претендира
разноски.
В съдебно заседание не се явява представител на
Дирекция „Социално подпомагане” – ******. Становище на Дирекция
”Социално подпомагане” – ****** е изразено в представен по делото социален
доклад.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото като
писмени доказателства удостоверение
за раждане на К.В.В., издадено
въз основа на акт за раждане № 0754/21.12.2015 г. от Община *****;
удостоверение изх. № 16/07.12.2019 г., издадено от „Троя Транс” ООД, ЕИК
********* за брутното и нетно трудово възнаграждение
на ответника В.К.В. за периода от 01.03.2019 г. до 30.11.2019 г.; запорно
съобщение по изп. д. № 20148380410491 на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на
действие Софийски градски съд; 26 бр. разписки от Изи Пей и Уестърн Юнион /от л.18 до л. 43 от делото/ се установява,
че детето К.В.В.
е родена на *** г. от родители Н.А.А. и В.К.В.. Бащата работи на трудов
договор, с нетно месечно трудово
възнаграждение от 351 лева до 442 лева за периода от 01.03.2019 г. до
30.11.2019 г. или общо за периода 3 874.12 лева. По изп. дело № 10491/2014
г. на ЧСИ М.Б., образувано по молба на взискателя „Кредихелп” ООД, е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ответника В. за дължими от него и трето
лице суми, както следва: 922.50 лева – главница, законна лихва в размер на
315.04 лева, неолихвяема сума в размер на 413.00 лева и такса по чл. 26 от ТТР
към ЗЧСИ в размер на 174 лева. В периода от 01.03.2019 г. до 05.07.2019 г.
ответникът В.К.В. е извършил превод на суми по сметката на ищеца Н.А.А. в общ
размер на 1155 лева, плащания на сметки за ел. енергия в общ размер на 231.02
лева за обект на потребление в с. ***** и абонат – И. П. С., плащания на
абонаментни такси към „Булсатком” АД, дължими от клиент Н. А. А. в общ размер
на 47.40 лева, плащания на сметка за вода в размер на 89.72 лева за обект на
потребление в с. ***** и клиент М. А.А., или общо преводи и плащания в размер
на 1523.14 лева.
Според изискания
служебно по реда на чл. 127, ал. 3 от СК социален доклад, изготвен от Дирекция
”Социално подпомагане” – ****** към настоящия момент всички потребности на
детето от храна, подслон, подходящи дрехи за възрастта и сезона, както и от
здравеопазване са задоволени. Грижите, които се полагат за детето са адекватни
и навременни. Детето и майката са в добро общо здравословно състояние. Към настоящия
момент детето не е записано в детско учебно заведение. Социалните контакти на К.
не са ограничени – тя контактува с роднини и близки от разширения семеен кръг и
с деца на нейната възраст. От раздялата на родителите основно грижи за детето
полага неговата майка, която е подкрепяна от своите близки. Жилището, което
обитават детето и неговата майка е собственост на сестрата на ищеца. То
представлява двуетажна къща с пристройки. За детето има осигурени вещи и
мебели, необходими за неговото правилно израстване. Къщата е електрифицирана и
водоснабдена, като хигиенно – битовите условия в нея са добри. Майката е
безработна, но е подпомагана от ДСП – ****** по чл. 7 от ЗСПД. Същата е
споделила със социалните работници, че разполага със средства, останали ѝ
от наследство. Детето е ценено и зачитано в семейството на своята майка.
Споделила е, че не възпрепятства срещите между детето и неговия баща. Майката
желае и е в състояние да полага грижи за дъщеря си. Между двете има изградена
силна емоционална връзка. Социалните работници изразяват становище, че майката
притежава нужния родителски капацитет и качества, за да осигури нормалното
израстване и развитие на детето. Считат, че в интерес на детето е да поддържа
емоционална връзка с бащата, както и с неговите близки и роднини.
По делото е разпитан
свидетелят Д.А.Д. – брат на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетеля, макар
същият да е заинтересован от изхода на делото като близък роднини на страната
по делото, тъй като показанията му са еднопосочни и кореспондиращи с всички
събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля Д. се
установява, че често се вижда със сестра си, тъй като живеят в съседство.
Страните са разделени от 8 – 10 месеца, като след раздялата ответникът не е
идвал в с. *****, не е осъществявал контакти с детето. В началото изпращал пари,
но после спрял да плаща и спрели тока на сестра му. Тя не работела и
свидетелят, баща му, съпругата на свидетеля и другата му сестра ѝ
помагали в отглеждането на детето. Племенницата му била на 4 години, но все още
не ходела на детска градина. Сестра му се опитала веднъж да потърси бащата на
детето след раздялата им, но той отказал всякакви отношения с детето и казал,
че такова дете няма. Майката купувала дрехи на детето и то било добре облечено.
Грижите, които майката полагала за него, били добри.
По делото е изслушана
майката Н.А.А., която заявява, че са разделени с ответника почти от 10 месеца.
Двамата живеели в гр. ***** и К. ***. Преместили се да живеят в с. *****, за да
може ищеца да е по – близо до другите си две деца. Сестра ѝ имала къща в
селото, която им предоставила, за да живеят в нея. След 5 месеца ответникът
решил да се върне отново в гр. *****, тъй като не можел да живее на село. Казал
ѝ че ще ѝ изпраща пари и когато е свободен, ще идва да вижда
детето. В началото всичко било добре, но след Нова година /2018 г. - 2019 г./
спрял да изпраща пари, изпращал по 20-30 лева. Казвал ѝ, че детето има
разход 10 лева. А. му позвънила, за да го попита защо не се интересува от
детето, а той ѝ отговорил, че няма време. През месец юни ѝ казал,
че я напуска и че си е намерил друга жена. А. отишла в гр. ***** с детето, за
да се разберат, но той бил на работа, а майка му не ги пуснала в дома си.
Казала на ищеца, че синът ѝ се е оженил и има дете. Спрели ѝ тока и
тя му се обадила, за да му каже, защото той го плащал. Ответникът ѝ казал
да се оправя и че няма да плаща. Помагали ѝ близките и получавала детски.
Не можела да започне работа, тъй като ответникът ѝ задържал документите.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според
нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат
да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от
районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 от СК.
Производството по чл. 127, ал. 2
от СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина
за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни
права. По отношение
на характера на производството в решение № 64/20.02.2012 г. по г. д. №
1398/2011 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че в производството по чл.
127, ал. 2 от СК като предоставя упражняването на родителските права върху
детето на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът
администрира граждански правоотношения. В производствата по спорна съдебна
администрация съдът определя начина за упражняване на материалните субективни
права. Принципът е, че за предявяването на искания в тези производства няма
изисквания за форма и срок, а за събиране на нови факти няма и процесуални
преклузии. В определение № 1161/20.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 4510/2013
г., III г.о. се приема, че различен е случаят, когато отделно
живеещите родители не могат да постигнат съгласие относно конкретния режим на
родителските права, свързан с местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката. Тогава всеки от
родителите може да сезира съда да се произнесе по спора с иск по чл. 127, ал. 2 СК /съответстващ на чл. 71, ал. 2 отм. СК/. Това положение е идентично, както
при развод /така решение № 669 от 17.VII.1992 г. по гр. д. № 869/92 г., II г.
о., ВС/ - ако липсва споразумение между съпрузите относно отглеждането и
възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, при постановяване на решението
за развод съдът е длъжен /чл. 59, ал. 2 СК/ да се произнесе служебно по всички
въпроси, свързани с родителските права върху децата, родени или осиновени през
време на брака, а именно: при кого от родителите да живеят децата, на кого от
родителите се предоставя упражняването на родителските права, определяне на
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Актът на съда в производството по чл. 127,
ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването
им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както
в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес.
Спорната съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде
възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост,
каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на децата и
държавната политика за осъществяването ѝ. Поради вменената му от закона
цел, в производството по спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и
охранителното производство, е засилено служебното начало и съдът е задължен да
администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от
държавна закрила, да събира по своя инициатива всички относими данни и
доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото
производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 от СК,
законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между
родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 от СК, по който и да е от елементите му
– местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на
детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето,
макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите,
и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по
останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за
решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно
служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските
права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно исковете
предоставяне на родителските права и за определяне местоживеенето на детето:
В производството по чл. 127, ал. 2 от СК
съдът се съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите интереси,
поради което не е обвързан от исканията и становищата на родителите за
начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в тази връзка
се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето. Висшият
/най-добър/ интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която
законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено
на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се
проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 от СК родителските права
и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран
в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и
чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето,
възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или
вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към
детето”.
В това производство съдът не „наказва”
единия родител, нито най- общо оценява по - добрия в условия на
конкуренция или кой от двамата родители „обича повече” детето. Родителят, на
когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито
титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски
права, нито е освободен от задълженията си на родител.
В конкретния случай от момента на
фактическата раздяла между страните /от месец септември 2018
г./ преките и непосредствени грижи за детето К. са
полагани изключително от майката, подпомагана от нейните роднини и
близки. Безспорно положените след раздялата на страните грижи от страна на ищеца
са били в изключителен интерес на детето. В разглеждания случай се касае за
дете на ниска възраст - на 4 години,
което изисква постоянното присъствие на майката. В този смисъл е и становището
на бащата, който е заявил, че с оглед възрастта на детето, неговото
местоживеене следва да бъде определено при майката и родителските права да
бъдат предоставени на майката, като е признал тези искове.
Като прецени всички обстоятелства, които в
конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а именно
възрастта на детето, неговите физически и емоционални нужди, преките и
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, както преди, така
и след фактическата раздяла между родителите, полагани изключително от страна
на майката, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение
на детето К.В.В. следва да бъдат предоставени
на майката Н.А.А..
Що се касае до въпроса за местоживеенето на детето:
Установи се от данните по делото,
че детето живее заедно с майката в с. *****, община
******, област ****, в жилище на сестрата на майката, като
социално-битовата обстановка осигурява сигурност и не крие рискове за живота и
здравето на детето, гарантира нормалното физическо, психическо, нравствено и
емоционално развитие на детето, поради което следва да се определи
местоживеенето на детето К.В.В. при майката Н.А.А.,***.
По отношение режима на лични контакти
между бащата и детето:
Както се приема в трайната
съдебна практика /ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/ при предоставяне упражняването
на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и
родителя, на когото то не е предоставено, съдебната намеса
се предприема въз основа на обществения интерес, като се изхожда от
съображения за целесъобразност, с оглед интересите на детето и на родителите.
Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който
най-пълно отговаря на интересите на детето. Негова естествена потребност е да
общува и с двамата родители. Чрез режима на лични отношения трябва да се
постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата родители. По тази причина, по принцип
мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за
общуване между родителя и детето, при положение, че не се налага ограничаване
или лишаване от родителски права. При конкретното определяне на мерките трябва
да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай. В закона не са
определени мерките относно личните отношения между родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права и децата. Основен критерий за всяка от тях
е най-добрия интерес на децата. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят
за бъдещ период, ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,
те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните
правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на
определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението
им или определянето на нови.
Желанието на родителите и това на децата
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с
другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се
обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните
доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на
децата. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да
се стимулират и подпомагат, включително от другия
родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
С оглед установените по делото конкретни
обстоятелства, при съобразяване основно на данните за ниската
възрастта на детето и от друга страна прекъсването за един
значителен период от време на емоционалната връзка между детето и неговия баща,
както и отдалечеността на местоживеенето на бащата от това на детето, съдът
намира, че следва да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата
с детето: през първите два месеца - всяка първа и трета събота от месеца, във
времето от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспИ.е на детето при бащата, като в
този период личните контакти да се провеждат в присъствието на майката, от
третия месец - всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до
17:00 часа в неделя с преспИ.е на детето при бащата, един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, първата половина от коледната и
пролетната ваканция през всяка четна година и втората половина от коледната и
пролетната ваканция през всяка нечетна година, и два дни по време на
Великденските празници, като при осъществяване на режима на лични отношения взема детето от
дома на майката и го връща там.
С оглед разпоредбите на чл. 142, чл. 143 и
чл. 149 от СК, следва да се определи и издръжка за малолетното дете:
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката, се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата
издръжка за едно дете през 2019 г. беше 140 лева, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК,
вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 320/20.12.2018 г., в
сила от 01.01.2019 г., а към настоящия момент е в размер на 152.50 лева месечно, арг. от
чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 350 от 19.12.2019 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, в сила от 01.01.2020 г.
Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. С
биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло и възникват нови нужди – образователни, социални и др., за
задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към момента
детето е на 4 години, което означава, че за него все още не са възникнали
голяма част от сочените потребности. От друга страна детето е момиче и се
намира във възраст, в която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови
обувки, дрехи, играчки и пособия, които да стимулират развитието му. Съдът
отчита и факта, че понастоящем икономическата обстановка в страната е
динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките и услугите, като
темпът на нарастването им е устойчив.
По аргумент от чл. 125,
ал. 1 от СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди
всичко да определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При
съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната,
пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата през 2019 г. –
560 лева, а през 2020 - 610 лева, предвиден да покрие основните разходи на
възрастен човек, както и при съобразяване на специфичните нужди на малолетното
дете, съдът намира, че към 2019 г. за задоволяване на потребностите на детето е
била необходима месечна издръжка в рамките на около 260 лева, а към настоящия
момент - около 300 лева. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. В тази
връзка следва да се отчете фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст, в
която би следвало да осъществява трудови функции с цел да осигурява издръжката
на малолетното си дете. Същият не страда от заболявания, които да го
възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Не се твърди
наличието на данни за други алиментни задължения, т. е. да плаща издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. При определяне на
възможностите за заплащане на издръжка не следва да се имат предвид други
парични задължения на родителите, извън задълженията за издръжка към други
лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК.
В настоящия случай от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че трудовото възнаграждение, което
получава бащата за отработен пълен месец е в нетен размер на 440 лева,
като общият нетен размер на получените от него трудови възнаграждения за периода от месец март 2019 г. до месец
ноември 2019 г. е 3874.12 лева. Същевременно в отговора на исковата молба се
твърди, че за периода от 01.03.2019 г. до предявяване на исковата молба –
08.11.2019 г. същият е изплатил обща сума в размер на 1195 лева и сумата от
317.03 лева /общо 1512.03 лева/ – сметки за ток, вода и Булсатком за адреса в
с. *****, а от представените и приети писмени доказателства се установява, че
общият размер на сумите, които ответникът е превел на ищеца и е заплатил за
погасяване на сметки и абонаментни такси за периода от 01.03.2019 г. до 05.07.2019 г. възлиза
на 1523.14
лева. При това тези обстоятелства не са оспорени от
ищеца, който, видно от съобщението на л. 52 от делото, е получил препис от
отговора с приложенията.
Ето защо съдът, съобразявайки възрастта на детето от една
страна, а от друга доказателствата за материалните възможности на бащата,
намира, че дължимата от същия издръжка за миналия период от 01.03.2019
г. до предявяване на исковата молба – 08.11.2019 г., следва да бъде определена в размер
на 160.00 лева месечно от приетия от съда общ размер на издръжката от 260 лева,
дължим от двамата родители. Съобразно така определения от съда размер от 160
лева на дължимата от бащата месечна издръжка за минало време, общият размер на
претендираната издръжка за периода от 01.03.2019 г до датата на предявяване на
исковата молба - 08.11.2019 г. възлиза на 1482 лева, а за същия период той е
заплатил издръжка в общ размер на 1523.14 лева, поради което този иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За периода след предявяване на исковата молба - 08.11.2019
г., издръжката следва да бъде определена в размер на 180 лева месечно, дължима
от ответника за детето К.В.В.. От една страна, съдът съобразява
обстоятелството, че издръжката за в бъдеще се определя за един сравнително
по-дълъг времеви период, като от 01.01.2019 г. е настъпила промяна в размера на
минималната работна заплата за страна, с която е обвързан и минималния размер
на дължимата от родител издръжка, а от друга приема, че за месечната издръжка
на детето след предявяване на исковата молба е необходим общ размер парични средства
в размер на около 300 лева, от които 180 лева следва да се
осигуряват от ответника, а останалата част да се поемат от майката, която
независимо от обстоятелството, че полага непосредствените грижи за детето, също
има задължение да го издържа. Същата е в трудоспособна възраст и няма данни за
заболявания или за наличието на други обективни причини, които да се явяват
пречка тя да започне работа. Обстоятелството, че не е трудово ангажирана,
очевидно е въпрос на личен избор, при който обаче, с приоритет за родителя
следва да бъдат интересите на собственото му дете. При преценка за
възможностите на бащата да заплаща издръжка в определения размер, съдът
съобрази данните за получаваното трудово възнаграждение и обстоятелството, че
за миналия периода бащата е заплатил издръжка в размер сравнително близък до
половината от общия размер на полученото за същия период нетно трудово
възнаграждание, както и че същият
признава, че е във възможностите му да заплаща издръжка в размер на 160
лева. Ето защо съдът приема,че ответникът има възможност да заплаща издръжка в определения
от съда размер, без затруднения.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че искът
за издръжка следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 180 лева
месечно, считано от датата на подаване
на искова молба – 08.11.2019 г., с падеж 5-то число на текущия месец, до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до окончателното
ѝ изплащане.
При този изход на делото и съобразно чл. 78,
ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважения иск за
издръжка. Ищецът претендира разноски за първоинстанционното производство в
размер на 30.00 лева за платена държавна такса. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер
на 18.83 лева, съобразно уважения иск за издръжка.
Процесуалният представител на ищеца
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв. /л. 54/. Съобразно
чл. 21 от Наредба № 4/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по глава IX, глава X и глава XI от Семейния кодекс минималното
възнаграждение е 400 лева, от която сума ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 251.09 лева,
съразмерно с уважената претенция за издръжка.
С оглед изхода на спора
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърления иск за издръжка, но
същият не е претендирал разноски и такива не му се дължат. Процесуалният представител на ответника претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита и
съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. /л. 54/. Съобразно чл. 21 от Наредба
№ 4/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е 400 лева, от
която сума ищецът следва да заплати на процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение в размер 74.45 лева, съразмерно с отхвърлената
претенция за издръжка.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
- ****** държавна такса в размер на 259,20 лева върху уважения размер на
претендираната издръжка, изчислена върху тригодишния платеж.
На основание чл.
242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта, с която се уважава иска за присъждане на
издръжка.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето К.В.В., ЕГН **********,
родена на *** г., на майката Н.А.А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето К.В.В., ЕГН
**********, родена на *** г., при майката Н.А.А., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата В.К.В., ЕГН **********, с детето К.В.В., ЕГН **********,
родена на *** г., както следва: през първите два месеца - всяка първа и трета събота
от месеца, във времето от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспИ.е на детето при
бащата, като в този период личните контакти да се провеждат в присъствието на
майката; от третия месец - всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа
в петък до 17:00 часа в неделя с преспИ.е на детето при бащата; един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина от
коледната и пролетната ваканция през всяка четна година и втората половина от
коледната и пролетната ваканция през всяка нечетна година, и два дни по време
на Великденските празници, като при осъществяване на режима на лични отношения
взема детето от дома на майката и го връща там.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 от СК, предявен от К.В.В.,
ЕГН **********, родена на *** г., малолетна, действаща чрез своята майка и
законен представител Н.А.А.,
ЕГН **********
срещу В.К.В., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на детето К.В.В.,
ЕГН **********, родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Н.А.А., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 180 лева за минало време, а именно - за периода от
01.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 08.11.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
В.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето К.В.В., ЕГН **********,
родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Н.А.А., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.11.2019 г., с падеж 5-то число на
текущия месец, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежа до окончателното ѝ изплащане, на основание
чл. 143, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ищеца Н.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 18.83 лева
/осемнадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски по
делото за настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокат Р.Г.И., с адрес ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 251.09 лева /двеста петдесет и един лева и девет
стотинки/, по съразмерност.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Провадийския
районен съд дължимата по делото държавна такса съобразно присъдената издръжка,
в размер на 259.20 лева /двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, на адрес: ***,
да заплати на процесуалния представител на
ответника адвокат В.Г., с адрес ***, офис 2, адвокатско възнаграждение в размер на 74.45 лева /седемдесет и четири
лева и четиридесет и пет стотинки/, по съразмерност.
Постановява
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано
от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и
дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: