ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
гр. Перник, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500214 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 214/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Перник е образувано по частна жалба на "ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ”
ЕООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: България, гр.
София 1756. район Студентски, бул. „Климент Охридски“ № 59¬63,
представлявано от Л.Л.И., в качеството му на Управител, чрез адв. В.Р. Й.-
член на *** срещу Определение № 67 от 07.01.2022 г. на Районен съд –
Перник по гр. д. №20211720104787 по описа за 2021 година на ПРС.
С атакуваният съдебен акт, първостепенният съд е прекратил
производството по делото и е изпратил гр. д. № гр. д. №20211720104787 по
описа за 2021 година на ПРС на ОС – Перник по подсъдност, основание
чл.119, ал. 1 ГПК. Прекратил е производството по ч.гр.д. № 04787 по описа на
Районен съд гр. Перник за 2021 г., поради липса на родова компетентност.
Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с
доводи за незаконосъобразност и неправилност поради нарушение на
съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на атакувания съдебен
акт и продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна –“ПЛАМЕКС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, гр. Перник 2300, ул. Черковна
№1, представлявано от Д.З.Н., в качеството на Управител не изразява
становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и
потвърждаването му от въззивната инстанция.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
1
Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на
изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК. Частната жалба е
подадена от ответника в установения от чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок
от съобщаване на определението.
Въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 269 във вр. с чл.
278, ал. 4 ГПК следва да се произнесе служебно по валидността и
допустимостта на обжалвания в цялост първоинстанционен съдебен акт, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в частната жалба по
отношение на пороците, водещи до неправилност на определението.
Постановеният съдебен акт е издаден от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валиден.
Относно правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция
приема следното:
В разглеждания случай, изводите на първостепенния съд са правилни и
законосъобразни.
Първостепенният съд е бил сезиран с иск, от „ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, гр.
София 1756. район Студентски, бул. „Климент Охридски“ № 59¬63,
представлявано от Л.Л.И., в качеството му на Управител, чрез адв. В.Р. Й..
член на *** срещу “ПЛАМЕКС ТРУП” ЕООД, ЕЖ *********, със седалище и
адрес на управление: България, гр. Перник 2300, ул. Черковна №1,
представлявано от Д.З.Н., в качеството на Управител, с искане да бъде осъден
ответника“ПЛАМЕКС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
"ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ" ЕООД. ЕИК *********. сумата в общ размер на
71 363,36 лева (седемдесет и една хиляди триста шестдесет и три лева и 36
стотинки), съставляваща главница, дължима за доставка на стоки и услуги, по
26 фактури, издадени от ищеца "ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ" ЕООД, както и
сумата в общ размер на 10803,22 лева, съставляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забава по всяка фактура за периода, считано от деня на
забавата, който ден следва да се счита датата, следваща падежа на всяка
отделна фактура, до датата на съставяне на исковата молба - 30.08.2021 г.,
ведно с обезщетение в размер за законна лихва за забава от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателно и пълно изплащане на
дължимите суми.
В исковата молба ищецът твърди, че между "ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ"
ЕООД от една страна, като доставчик, и “ПЛАМЕКС ТРУП” ЕООД, от друга
страна, като получател, от есента на 2019 година съществуват търговски
отношения, по силата на които "ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ" ЕООД е доставял
стоки и услуги на длъжника “ПЛАМЕКС ТРУП” ЕООД. От започването на
търговските отношения между страните до момента на подаване на исковата
молба, между тях имало извършени множество доставки, като оборотът
между двете дружества вероятно надхвърлял 100 000 лева. Въз във връзка с
процесните доставени стоки и услуги на длъжника “ПЛАМЕКС ТРУП”
ЕООД, "ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ” ЕООД. бил издал и 26 броя фактури.
2
По делото е постъпил в законоустановения срок отговор от ответника, с
който ответника е направил възражение, че делото не е подсъдно на Районен
съд Перник. Ответникът сочи, че поради това, че множеството доставки
произтичат от едно правоотношение - споразумение - независимо, че в
исковата молба се обосновава множество различни вземания, всяко едно от
които не надхвърлящо сумата от 25 000лв, то всички отделни доставки
произтичат от едно и също основание, поради което следва да се разглеждат
като едно. Ответника твърди, че двете дружества са в неформални договорни
и търговски отношения още от 2017г. Релевантната норма за определяне на
родовата подсъдност в случая е чл. 104, т. ГПК.
ПРС е постановил изключително мотивирано определение, с което е
посочил, че по въпроса за родовата подсъдност на делата съгласно чл. 103 и
чл. 104, т. 4 ГПК е създадена трайно установена съдебна практика и дали с
една искова молба са предявени един или няколко иска е въпрос на конкретна
преценка по делото, като е меродавна цената на отделните искове. При
обективно съединяване на искове за главница и претенция за мораторна
лихва /респ. мораторна неустойка/ за забавено плащане на сумата по
главницата до предявяването на иска, за прилагане на чл. 104, т. 4 ГПК се
изисква поне един от исковете да е с цена над 25 000 лева. В
трайноустановената си съдебна практика ВКС, ТК приема, че когато
вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка
или за изработка, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения
във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената
във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на
отделни фактури/ представлява един иск. В този смисъл е и Определение
114/04.3.2014 г. по т.д. 2401/2013 г., II ТО, ВКС.
В случая по делото е посочил, че безспорно е установено наличието на
трайни търговски отношения между страните през процесния период във
връзка с доставката на стоки и услуги, конкретизирани по вид и количество в
26 броя идентични договори за търговска продажби. Предмет на делото е
претенция за заплащане цената на доставени различни стоки и услуги в
изпълнение на тези договори подробно описани по вид и количество в
издадените 26 броя данъчни фактури на обща стойност 71363.36 лева -
претендирана като главница, както и сумата от общо 10803.22 лева-
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницита.
С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал. 1 ГПК,
производството по делото е било прекратено и изпратено на родово
компетентния да го разгледа съд, в случая Окръжен съд Перник в съдебния
район, на който е седалището на ответника.
Съдът намира, че постановеното определение на ПРС е правилно и
законосъобразно, като следва да бъде потвърдено, като ПОС напълно споделя
изложените в същото прави аргументи на съда и изводите на ПРС.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, по искове за парични вземания, цената на
иска се определя от размера на търсената сума. Цената на иска е определяща
най –вече за родовата подсъдност на делото и за размера на д. т. за
3
образуването му.
Когато ищецът е предявил иска като частичен, цената на иска е заявената част
от спорното право, по отношение на която се формира сила на пресъдено
нещо, , поради което предмет на делото става не цялото вземане, а само
предявената част от него, която определя и цената на иска.
В конкретният случай, в исковата молба ищецът твърди, че между
"ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ" ЕООД от една страна, като доставчик, и
“ПЛАМЕКС ТРУП” ЕООД, от друга страна, като получател, от есента на
2019 година съществуват търговски отношения, по силата на които
"ЕКОСТРОЙ КОМПЛЕКТ" ЕООД е доставял стоки и услуги на длъжника
“ПЛАМЕКС ТРУП” ЕООД. От започването на търговските отношения между
страните до момента на подаване на исковата молба, между тях имало
извършени множество доставки, като оборотът между двете дружества
вероятно надхвърлял 100 000 лева. Въз във връзка с процесните доставени
стоки и услуги на длъжника “ПЛАМЕКС ТРУП” ЕООД, "ЕКОСТРОЙ
КОМПЛЕКТ” ЕООД. бил издал и 26 броя фактури.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни
искове за граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв, с
изключение на искове за издръжка, трудови спорове и за вземания по актове
за начет. Тъй като заявената искова претенция е заявена при условията на
обективно кумулативно съединяване на искове за главница и претенция за
мораторна лихва /респ. мораторна неустойка/ за забавено плащане на сумата
по главницата до предявяването на иска, за прилагане на чл. 104, т. 4 ГПК се
изисква поне един от исковете да е с цена над 25 000 лева. В трайно
установената си съдебна практика ВКС, ТК приема, че когато вземанията
произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или за изработка,
респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения /каквато е процесната
хипотеза/ във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно
цената във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде
предмет на отделни фактури/ представлява един иск. В този смисъл е и
Определение 114/04.3.2014 г. по т.д. 2401/2013 г., II ТО, ВКС, посочено и от
ПРС.
Следователно правилно ПРС е прекратил производството пред себе си и е
изпратил делото на ПОС като компетентен съд да се произнесе по спора.
С оглед гореизложените съображения, ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 67 от 07.01.2022 г. на Районен съд –
ПЕРНИК, постановено по гр.дело № 20211720104787 по описа за 2021 година
на ПРС.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5