О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,
16.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 420 по описа за 2020 г.
на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 413, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 13.05.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 171/2020 г. по описа на РС - гр.Сливница, е
отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.Б. П. за сума в общ размер 97. 90 лв., представляваща неустойка за прекратяване
на договорен абонамент на услуги, с мотиви, че съществува обоснована
вероятност, клаузите, въз основа на които е възникнало това задължение, да са
нищожни поради противоречие на добрите нрави.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането
е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
Позовава се на спогодба, сключена на 11.01.2018 г. между него и К. З. З. Н. П.. Изтъква, че размерът на процесната
неустойка е съобразен с тази спогодба и съответства на присъщите на неустойката
функции, поради което не е налице неравноправност при уговарянето й. Сравнява
размера на потенциалните приходи от изпълнение на договора с размера на
неустойката, и прави извод, че тя е минимално обезщетение за неизпълнението. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за процесната сума.
Претендира присъждане на разноските по делото в пълен размер.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
За да са произнесе по съществото на спора, съдът прие за установено
следното.
Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Т.Б.“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.Б. Петрова за вземания по договор за мобилни услуги от 16.12.2016 год. и договор за лизинг от
същата дата с предпочетен номер ++359*********.
Заявителят твърди, че клиентът не е погасил задължението си от 24.99 лв. за абонаментна
такса за посочения номер за отчетен период 20.05.2018 г. – 19.06.2018 г., поради което му е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора – трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Първоинстанционният съд е уважил заявлението за сумите
на главницата и неплатените лизингови вноски и го е отхвърлил в частта му за сумата 97. 90 лв., представляваща неустойка за прекратяване
на договорен абонамент на услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. В случая, по отношение на процесната част от искането за сумата 97. 90 лв.,
представляваща неустойка за прекратяване на договорен абонамент на услуги, не е
налице такова противоречие поради следните съображения.
Клаузата на т. 11 от процесния
договор урежда две хипотези: предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя или нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, вкл. приложимите общи условия, като във всяка от тези хипотези
операторът на мобилни услуги има право на неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до
изтичане на първоначално уговорения му срок, но не повече от трикратния им
размер, а ако операторът е предоставил на потребителя и устройство,
последният дължи и такава част от разликата между заплатената от него при
предоставянето му цена и стандартната му цена, каквато съответства на оставащия
срок от договора. При тези данни съдът намира, че претендираните
от заявителя суми като последица от неизпълнението не са прекомерни,
като неустойката изпълнява присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. В случая сумата се претендира като неустойка на основание прекратен по вина на потребителя договор, като за целия срок
на действие на договора – 24 месеца, мобилният оператор е разчитал на
изпълнение в общ размер около 744 лева. Претендираната неустойка е в размер на 97, 90 лева, което е в размер около 13% от неосъщественото очаквано
изпълнение от страна на потребителя. При такова съотношение между размера на
неизпълнението (т.е. пропусната полза за оператора) и размера на начислената
неустойка съдът намира, че не е налице противоречие на добрите нрави, респ.
липсват неравноправни клаузи. Неустойката представлява стойността не на всички
месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а стойността
само на три месечни такси. Неустойката е претендирана
съобразно новите правила за изчисление на неустойките за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти във връзка с постигната спогодба с
регулиращия орган /КЗП/ от 11.01.2018 година. С последната са договорени
препоръчаните от КЗП условия, при които „Т.Б.“ ЕАД да изчислява неустойките за
предсрочно прекратяване на договорните абонаменти така, че същите да не
създават значителен риск за увреждане правата на потребителя, или размерът на
неустойката да не представлява такава облага за оператора, каквато последният
би получил, ако договорът на абоната не беше прекратен. Претендираната
неустойка е изчислена именно по този начин. С прекратяването на договора отпада
възможността, операторът да получава изпълнение по него в продължение на 24
месеца.
В настоящия случай заявителят обосновава
претенциите си с факта на прекратяване на договора поради виновно неизпълнение
на потребителя, в резултат на което е отпаднала възможността да получава
изпълнение по него до изтичане на неговия срок. Съдът намира, че претендираната сума е пропорционална
санкция за неизпълнението при условие, че договорът е прекратен и операторът
потенциално не би могъл да получи изпълнение по него в бъдещ момент.
По тези съображения частната жалба срещу обжалваното разпореждане
е основателна, поради което същото следва да се отмени и делото да се
върне на РС – гр. Сливница за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
13.05.2020г., постановено по ч. гр. д. № 171/2020 г. по описа на РС -
гр.Сливница, с което е отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.Б. Петрова за сума в общ размер
97. 90 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договорен абонамент на
услуги, както и за разноски за горницата над 198. 11 лв. до претендираните
385. 00
лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на основание чл.
410 от ГПК по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД срещу Е.Б. П. за сумата 97. 90 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 16.12.2016
год., за направените
в заповедното производство разноски за горницата над 198. 11 лв. до претендираните
385. 00
лв., както и за разноските в настоящото производство – 15. 00 лв. за държавна
такса.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Сливница за
фактическото издаване на заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.