РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Смолян , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20205400900077 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 266, ал. 1 във вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на В. ЕООД-София, Г. ЕООД С. и У.
ЕООД-София, като съдружници в К. У. г., срещу о. Доспат.
Ищците твърдят, че на 29.10.2008г. сключили договор за учредяване на
К. У. г. за неопределен срок. Съгласно чл.6 от договора за консорциум,
дяловете на съдружниците били равни. Консорциумът бил регистриран в
Агенция по вписванията и тъй като консорциумите нямали юридическа
дееспособност, активно легитимирани да предявят претенции във връзка с
вземания на консорциума, били участниците в същия.
Твърдят, че в резултат на проведена процедура по ЗОП, на 13.11.2014г.
бил сключен договор № 94/13.11.2014г. за възлагане на обществена поръчка
за услуга, по силата на който о. Доспат възложила, а К. У. Г. приел да
изработи проект за Общ устройствен план на о. Доспат и оценка за
съвместимост, съгласно планово задание за изработване на общ устройствен
план и предложение за изпълнение на поръчката. Договореното
възнаграждение било 148 000лв. без ДДС или 177 600лв. с ДДС, от които: 129
1
000лв. без ДДС за изработване на проект за общ устройствен план на община
Доспат и 19 000лв. без ДДС за изготвяне на екологична оценка, в т.ч. оценка
за съвместимост. Според постигнатите договорености, възнаграждението
било платимо по следния начин: - аванс в размер на 29 600лв.,
представляващи 20% от цената по договора. За аванса К. У. груп издало
данъчна фактура №**********/19.01.2015г. за 29 600лв. без ДДС или 35
520лв. с ДДС. С преводно нареждане от 28.01.2015г. община Доспат
заплатила по сметка на Урбан груп сумата от 28 800лв. с ДДС; - първо
междинно плащане в размер на 44 400лв., платимо във фаза предварителен
проект на общ устройствен план на община Доспат /по-долу ОУПОД/, без
включени екологична оценка и оценка за съвместимост, след предаване на
предварителния проект от изпълнителя на възложителя. Договорено било и
изпълнителят да издаде фактура за това междинно плащане в 10-дневен срок
след одобряване на решението на Национален експертен съвет по
инвестиционно проектиране /НЕСИП/ за приемане на предварителен проект
за ОУПОД от министъра на инвестиционното проектиране, както и че тази
сума се заплащала след получаване на трансфер от Министерство на
инвестиционното проектиране. На 19.06.2015г. консорциумът получил от
община Доспат сумата от 42 624лв. с ДДС; второ междинно плащане в
размер на 44400лв, платимо след подписване на двустранен приемо-
предавателен протокол по реда на чл.9 от договора за предаване на
екологична оценка и оценка за съвместимост. Договорено било, че
изпълнителят издава фактура за междинно плащане в 10-дневен срок след
подписването на протокола за предаването на екологичната оценка и
оценката за съвместимост. Тази сума се превеждала по сметка на изпълнителя
след като община Доспат получела трансфер от Министерство на
инвестиционното проектиране. На 13.12.2016г. консорциумът предоставил на
общината данъчна фактура № **********/13.12.2016г. за второ междинно
плащане 30% по договор № 94/13.11.2014г на стойност 44 400лв. без ДДС,
или 53 280лв. с ДДС. На 09.08.2016г. консорциумът получил от община
Доспат превод в размер на 10 656лв. Същият ден бил получен и втори превод
в размер на 6 720 лв.
На 15.12.2016г. консорциумът получил превод от община Доспат в
размер на 32 453лв.
2
Общият размер на заплатеното възнаграждение от община Доспат към
консорциума на основание договор №94/13.11.2014г. възлизало на 101
044,16лв. без ДДС или 121 253 лв. с ДДС. Неизплатеното възнаграждение по
договора било в размер на 46 955,83лв. без ДДС, или 56 347лв. с ДДС, от
които: 20 827лв. с ДДС неизплатен остатък по фактура
№**********/13.12.2016г. и 35 520лв. с ДДС, неизплатено възнаграждение от
окончателното плащане по договора, за което консорциумът издал проформа-
фактура №**********/20.12.2014г., която имала характер на покана по чл.84,
ал.2 ЗЗД.
С писмо за потвърждение на разчети изх.№БФ-26/24.01.19г. на кмета
на община Доспат било поискано от консорциума да потвърди задължението
на общината към него към 31.12.2018г., което според счетоводните регистри
на ответника възлизало на 20 827лв., представляващи остатъка от второто
междинно плащане.
Съгласно т.3.1. от договор за възлагане на обществена поръчка за
услуга, срокът за предаване на предварителния проект за ОУПОД бил 30
календарни дни от подписване на договора, но не по-късно от 04.12.2014г. На
03.12.2014г /погрешно изписана 2013г./ консорциумът предал, а община
Доспат приела материалите по чл.8, т.1 от договора, т.е. проектната
документация във фаза предварителен проект.
Съгласно т.3.2 от договора, срокът за предаване на екологичната
оценка и оценката за съвместимост била 40 дни от датата на одобряването на
предварителния проект на ОУПОД.
С двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 16.06.2015г.
консорциумът предал, а общината приела доклад за оценка на
съвместимостта и степента на въздействие на общ устройствен план на
община Доспат, съгласно процесния договор и действащата нормативна
уредба, а с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от
08.08.2016г. били предадени и приети материалите по чл.8, ал. 1, т.2 от
договора /екологична оценка и оценка за съвместимост/.
С приемо-предавателен протокол от 10.05.2017г. консорциумът
предадал на общината и доклад за екологична оценка, придружен от
3
нетехническо резюме, приложения и искане за издаване на становище по
екологична оценка съгласно договора, а с приемо-предавателен протокол
от 13.06.2018г. общината приела от консорциума и проектни материали на
окончателния проект на ОУПОД. В протокола било описано съдържанието на
проекта с текстова и графична част.
В ДВ бр.108/2018г., стр.20, било публикувано решение
№666/20.12.2018г. на община Доспат за одобряване от Общински съвет
Доспат на Общ устройствен план на община Доспат. В съобщението било
посочено, че на основание чл.215, ал.6 от ЗУТ, ОУПОД не подлежал на
обжалване. Оттогава този план бил действащ и се ползвал по предназначение.
Консорциум Урбан груп изпълнил точно задълженията си по
процесния договор, или били настъпили всички условия за заплащане в
пълен размер на възнаграждението по договора, а община Доспат не
изпълнила точно задължението си за заплащане на пълния размер на
договореното възнаграждение.
Падежът на второто междинно плащане /по чл.2, ал. 3,б.Б от договора/,
в размер на 44 400лв. без ДДС, или 30% от стойността на договора, настъпил
на 13.12.2016г., когато била издадена данъчна фактура
№**********/13.12.2016г., а падежът за окончателно плащане по договора
настъпил на 31.12.2018г., когато изтекъл установеният в чл.2, ал.3, т.3 от
договора 10-дневен срок за плащане след приемане ОУПОД на общински
съвет.
Ищците твърдят, че съгласно чл. 11 от договора, при забава в плащане,
възложителят дължал на изпълнителя неустойка в размер на 0,2% от
стойността на договорената цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10%
от тази стойност.
С исковата молба предявяват на основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.11 от
договора иск за заплащане на неустойка за забава в плащанията по договора в
общ размер 17 760лв., за периода на забава от 15.10.2017г. до 15.10.2020г.
Твърдят още, че съгласно чл.10 от договора, за изпълнение на
задълженията по договора изпълнителят предоставял в полза на възложителя
гаранция под формата на парична сума в размер на 7400 лв. С преводно
4
нареждане от 12.11.2014г. консорциумът заплатил по сметка на общината
гаранция за изпълнение на договора в размер на 7400лв. Условията за
освобождаване на внесената гаранция били посочени в чл.10, ал.3 и ал. 4 от
договора. Крайният срок за възстановяване на гаранцията бил 20 календарни
дни от приемане на окончателния проект на ОУПОД от общинския съвет.
Това условие било настъпило на 10.01.2019г. и считано от 11.01.2019г.
ответната община била в забава за връщане на гаранцията за добро
изпълнение.
Общият размер на вземането на консорциума от общината по договора
и неговото неточно изпълнение от ответната страна възлизал на 81 507лв., от
които: главница от 63 747лв., от която 56 347лв. неизплатено възнаграждение
по договор №94/13.11.2014г. и 7 400лв. внесена гаранция за изпълнение по
договора; 17 760лв. неустойка за забава в плащането по договора за периода
15.10.17-15.1020г.
Предвид установеното равно участие в договор от 29.10.2008г. и
решение на съдружниците в консорциума от 12.10.2020г., всеки един от
ищците имал право да получи по 1/3 част от дължимите суми от община
Доспат към К.У. груп.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди община Доспат да
заплати на всеки един от ищците, като участници в консорциума сумите от
по 18 782.33лв., представляваща 1/3 част от неизплатено възнаграждение в
общ размер от 56 347лв. по договор №94/13.11.2014г.; 2 466.67лв.,
представляващи 1/3 част от подлежаща на връщане гаранция за изпълнение в
общ размер от 7 400лв. по същия договор; 5 920лв., представляващи 1/3 част
от неустойка за забава в общ размер от 17 760лв.,по договора, за периода
15.10.2017г. до 15.10.2020г.
Претендират и законната лихва върху исковите претенции от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, община Доспат.
Искът бил неоснователен по следните съображения. Претендирали се
сумите от 63 747лв. главница и 17 760лв. неустойка. Главниците от по 20
5
827лв. и съответната неустойка от 2 827лв. не били дължими от община
Доспат на ищците.
Задълженията били по фактура №**********/13.12.2016г. на остатъчна
стойност 20 827,00лв. Съгласно чл.2, ал.3, т.2, б.Б от договор
№94/13.11.2014г. сумата по фактурата се нареждала по сметка на изпълнителя
в 10-дневен срок след получаване на трансфер от Министерство на
инвестиционното проектиране. Трансферът по цитираното междинно
плащане бил в размер на 32 453лв., като същата сума била преведена на
изпълнителя. За остатъка от 20 827лв. община Доспат не била получавала
трансфер от МИП и следователно не извършила плащане на остатъка към
изпълнителя.
Ответната община поддържа, че според клаузата на чл.2, ал.3, т.2, б.Б
от договора между страните, плащането било дължимо след получен
трансфер от МИП. Към момента такъв не бил получен от община Доспат,
следователно остатъчното плащане по фактура №**********/13.12.2016г. от
20 827лв. не било дължимо от община Доспат, респ. не била дължима и
неустойка спрямо частично неизплатената фактура. Неустойката имала
акцесорен характер, и ако главницата не била дължима, то не била дължима и
неустойката.
Към момента от трансферите от Министерство на инвестиционното
проектиране по сключения между страните договор №94/13.11.2014г. в
община Доспат били получени суми в размер на 121 253лв., като същите били
преведени на изпълнителя, видно от хронологична ведомост от
счетоводството на община Доспат.
Ответникът счита, че неоснователно се претендирала главница от
35 520лв. с ДДС по фактура №**********/20.12.2014г., тъй като такава
фактура не била осчетоводявана в община Доспат и не съществувала като
задължение. Още повече, че за същата била изтекла и общата погасителна
давност от 5г., съгласно чл.110 ЗЗД, още на 20.12.2019г. Въпросната фактура
не била приложена и към доказателствата към исковата молба. Към
доказателствата била приложена фактура със същия номер №**********, но
от дата 20.12.2018г., а и не била подписана и подпечатана от получателя, не
била осчетоводявана от община Доспат и съответно не съществувала като
6
задължение. Видно било от потвърждение на разчет с изх.№БФ-
26/24.01.2019г., че консорциумът не бил възразил по дължимите суми от
община Доспат в размер на 20 827лв., за която сума се чакал трансфер от
Министерство на инвестиционното проектиране. Или консорциумът се
съгласил с размера на задължението и поради тази причина не възразил.
По претенцията за неустойка от 17 760лв., ответникът счита, че същата
била неоснователна тъй като не можело да се претендира неустойка върху
суми, които не били заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от договор от 13.11.2014г., при забава
на плащане, възложителят дължал неустойка в размер на 0,2% на ден, но не
повече от 10% от стойността на забавеното плащане. В случая не било налице
забавено плащане, тъй като единствената дължима главница била в размер на
20 827лв. и то едва след получен трансфер от МИП, и следователно същото
не било изискуемо към момента и не се дължала неустойка по него.
Неоснователни били претенциите на ищците за заплащане на
неустойка, следвало да бъде налице забавено плащане, а в настоящия случай
такова липсвало.
Освен това, претенцията за заплащане на неустойка в размер на
17 760лв. представлявала пълният размер на неустойката при цялостно
неплащане на стойността на договора. Претенция за пълния размер на
неустойката по договора означавало да се плати неустойка и върху фактури,
които вече били погасени - фактура №**********/19.01.2015г. и фактура
№**********/19.06.2015г.. Последните били изплатени изцяло и в срок, и без
претенции от страна на изпълнителя. За тях била изтекла и погасителната
давност от 5 години и всякакви претенции по тях били преклудирани.
Претенцията за неустойки по изплатените фактури се правела едва с исковата
молба, т.е. след изтичането на общата погасителна давност от 5 години и
всякакви претенции по тях били преклудирани. Претенцията за неустойки по
изплатените фактури се правела едва с исковата молба, т.е. след изтичане на
общата погасителна давност от 5г.
Ответникът счита, че претендирането на неустойки било
неоснователно, тъй като фактурите били разплатени, а с погасяването им
7
кредиторът имал възможността да претендира неустойки по тях, но същият не
направил това, а приел без възражения плащанията, следователно правото да
търси неустойки било преклудирано.
Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции за дължима главница
от 63 747лв. и претендирана неустойка от 17 760лв., както и да бъдат
присъдени съдебни разноски по съразмерност.
От ищците е постъпила допълнителна искова молба в срок.
За заплащане на аванса по чл.2, ал.3, т.1 от процесния договор, К. У. Г.
издал данъчна фактура № **********/19.01.2015г. на стойност 29 600лв. без
ДДС или 35 520лв. с ДДС, която била изплатена от община Доспат с два
банкови превода. Първият, за 28 800лв. с ДДС, получен на 28.01.2015г., с
основание за превода 20% аванс по договор №94/13.11.2014г. и 6 720лв с
ДДС, получен на 09.08.2016г., с основание за превода остатък по ф-ра
20/19.01.2015г.
За заплащане на първо междинно плащане по чл.2, ал.3, т.2А от
договора К. У. груп издал данъчна фактура №**********/17.06.2015г. на
стойност 53 280лв. с ДДС, която била изплатена от ответната община с два
банкови превода, както следва: 42 624лв. с ДДС, получен на 19.06.2015г., с
основание за превода фактура № **********/17.06.2015г., плащане 80% от
договор №94/13.11.14г., изработка на ОУПОД и 10 656лв. с ДДС, получени на
09.08.2016г. с основание доплащане по фактура №26/17.06.2015г.
За извършване на второ междинно плащане по чл.2, ал.3, т.2 Б от
договора, консорциумът издал данъчна фактура №**********/13.12.2016г.,
на стойност 44 400лв. без ДДС или 53 280лв. с ДДС, по която община Доспат
извършила на 15.12.2016г. частичен превод в размер на 32 453лв. с ДДС, с
основание за превода фактура №**********/13.12.16г. частично плащане по
договор №94/13.11.16г., изработване на ОУПОД. Неизплатеният остатък по
тази фактура бил на стойност 20 827лв.
За окончателното плащане по чл.2, ал.3, т.3 от договора, консорциумът
издал и предоставил на община Доспат фактура № **********/20.12.2018г.,
на стойност 35 520лв. с ДДС, но до момента нямало плащане по тази фактура.
8
Договорено възнаграждение с чл.2, ал.1 от договора било 148 000лв.
без ДДС или 177 600лв. с ДДС.
Съгласно чл.2, ал.3, т.3, изр. последно от договора, размерът на
окончателното плащане се изчислявал, като от цената на договора се
приспадали аванса и междинното плащане.
Размерът на окончателното плащане следвало да се изчисли като от
сумата от 148 000лв, представляваща цената на договора се извадел сбора от
извършеното авансово и междинни плащания, описани по-горе, или
дължимата сума по процесния договор била 56 347лв. с ДДС.
Гаранцията за изпълнение на договора била заплатена от К. У. груп на
12.11.2014г. с преводно нареждане. В основанието за превода било посочено
Гаранция за изпълнение на договор изработване на ОУП Доспат. Настъпили
били установените в чл.10 от договора условия за възстановяване на
гаранцията от ответната община. Резултатът от работата бил окончателно
приет и нямало постъпили възражения относно работата на консорциума по
договора. В него не се съдържали уговорки падежът на окончателното
плащане да зависи от получаването на трансфер от Министерство на
инвестиционното проектиране. Окончателното плащане било свързано с
изпълнение на последната дейност от договора - предаване на проектните
материали на окончателния проект на ОУПОД, което било извършено на
13.06.2018год.
Съгласно чл.2, ал.3, т.3 от договора, падежът за извършване на
окончателното плащане бил обусловен от приемане на окончателния проект
на ОУПОД от общинския съвет и това условие настъпило на 20.12.2018г., с
решение №666 от същата дата. Срокът за окончателно плащане бил 10 дни от
настъпване на това събитие, или считано от първия работен ден на 2019г.
/02.01.2019г./, ответникът изпаднал в забава по отношение задължението за
извършване на окончателното плащане по процесния договор. Същото не
било обвързано с осигуряване на финансиране.
Ищецът уточнява, че на стр. 3 от исковата молба била допусната
техническа грешка при изписване датата на проформа-фактура №**********,
като погрешно била изписана датата 20.12.2014г., вместо правилната дата
9
20.12.2018г., която била изписана в цитираната фактура и в описа на
доказателства.
Ищецът сочи, че ако община Доспат не била получила договорения с
Министерство на инвестиционното проектиране /МИП/ финансов трансфер,
то това било поради неизпълнение на задължения на ответника по
споразумението с МИП и се дължало на действия и бездействия на общината,
вкл. неизпълнение от негова страна на задължения по споразумението с МИП.
Липсата на финансиране от МИП не било основание за обосноваване
на недължимост на възнаграждението за приетата работа. Изминали били
повече от две години от окончателно приемане на работата по договора, а
ищците не получили пълния размер на полагаемото им се възнаграждение.
За да се освободи възложителят от задължението за плащане по вече
възникнало договорно правоотношение следвало да е настъпило такова
събитие, което да съставлява непреодолима пречка за изпълнение на
задължението. Липсата на парични средства, включително и от външно
финансиране не можело да бъде причина за освобождаване на длъжника от
задължението да плати, по аргумент от чл.81, ал.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД била с императивен характер и
установявала правилото, че щом има изпълнение на насрещната престация по
договор за изработка, то се дължало плащане във всички случаи.
Изпълнението на главното задължение, неминуемо водело до изискуемост на
насрещното задължение на възложителя, да заплати цената на изработката.
След като възложената работа била приета като качествено извършена,
възложителят дължал уговорената цена. Не било налице основание да се
приеме обвързаност на заплащането на уговореното възнаграждение от факти,
които попадали извън обхвата на чл.266 ГПК. Финансирането от външен
орган /МИП/, стояло извън обхвата на правоотношението по договора за
изработка. Цитираната разпоредба следвало да се счита ограничена от
възможностите за злоупотреба с права и в крайна сметка за неоснователно
обогатяване на възложителя.
В случай, че съдът не приемел съображенията, че извършването на
окончателното плащане не било обвързано с трансфер от МИП, то ищците
10
поддържат, че клаузата на чл. 2, ал. 3, т. 2Б от договора била нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, както и с принципите на
справедливост и равнопоставеност на страните. С клаузата се нарушавал
принципа за възмездност на договора за изработка. Настъпването на
условието зависело от ответника, който и в случай на бездействие пак бил
изряден. Изпълнението на насрещната престация не било гарантирано и
съществувала възможност същата никога да не бъде изпълнена. Както при
възлагане на работата, така и при нейното реализиране, ответникът като
възложител имал задължение да осигури финансиране. Тази клауза в
процесния договор недобросъвестно била включена от ответника без да се
укаже, че договорът влизал в сила само при осигурено от общината
финансиране.
Ищците поддържат, че условието за плащане, което зависело от тях,
било настъпило отдавна. Условието, въведено с чл. 2, ал. 3, т.2Б от договора,
не зависело от ищците и представлявало бъдещо несигурно събитие, поради
което те нямало как да носят отговорност и да търпят негативи от това, дали
общината била проучила условията за кандидатстване за осигуряване на
финансиране от МИП, както и предприетите действия в тази насока.
Условията и редът за кандидатстване следвало да са известни на ответника
още преди възлагане на процесния договор и задължение на общината като
възложител било да прецени възможностите си за включване в различни
проекти за финансиране, преди възлагането на работата.
Поради изложеното клаузата на чл. 2, ал. 3, т.2Б от договора се явявала
нищожна, и като такава не била породила действия.
Ищците поддържат нищожната клауза да бъде заместена от общите
правила на чл. 266 ЗЗД, в които било залегнало задължение на възложителя за
заплащане на възнаграждението за извършената работа с нейното приемане –
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Евентуално, при приемане на посочената клауза от договора за
валидна, молят съда да приеме, че бил налице съставът на чл. 25 ЗЗД и
условието за заплащане пълния размер на заработеното възнаграждение се
било сбъднало. Сбъдването на условието било свързано с волята и
поведението на възложителя-ответник. Общината не оказала съдействие и
11
попречила за сбъдване на условието за плащане на второто междинно
плащане, като не била предприела всички необходими действия за
осигуряване на финансиране, с оглед изпълнение на отлагателното условие.
Ищците оспорват отговора на исковата молба. Направените с него
твърдения и възражения били неверни и не съответствали на доказателствата
по делото и на материалния закон. Падежът за плащане на процесната сума
бил настъпил. Възнаграждението за извършената работа се дължало, не
защото била издадена или не фактура, а тъй като била извършена и приета
работата. Това било така, защото сама по себе си фактурата не била основание
за плащане на възнаграждение за услугата, в който смисъл била и съдебната
практика.
Според ищците, действията по осчетоводяване на дадено задължение
зависели изцяло от ответника и не можело да им бъдат противопоставени.
Издаването на фактурата от изпълнителя, подписването и отразяването в
счетоводните книги на възложителя, било ирелевантно за настъпването на
задължението на поръчващия. Задължението на възложителя за плащане на
възнаграждението станало изискуемо с приемането на извършената работа. В
такава хипотеза издадената и приета фактура имала действието на покана за
плащане на изискуемото възнаграждение, след което длъжникът изпадал в
забава. Задължението на лицето по чл.3 ЗДДС било в 5-дневен срок от
настъпването на данъчното събитие да издаде фактура или друг данъчен
документ по чл.112 ЗДДС, с оглед облагане с данък извършените от него
доставки на стоки или услуги. Законът не предвиждал задължение за това
лице да изпрати фактурата на получателя. Издаването на фактурата
обективирало изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на
получателя, волеизявлението на издателя, че очаква плащане.
Ищците считат за неоснователно възражението за давност на
вземането, обективирано в проформа-фактура №**********/20.12.2018г..
Падежът за извършване на окончателно плащане настъпил на 31.12.2018г. и
считано от 02.01.2019г. община Доспат изпаднала в забава по отношение на
това плащане. Поради това не била изтекла общата погасителна давност.
Съгласно чл.6, ал. 2 от Закона за счетоводството, подписът и печатът
не били задължителни реквизити на първичните счетоводни документи и на
12
фактурите. В този смисъл, неоснователно било възражението на ответника, че
окончателното плащане не се дължало, тъй като не били подписали и
подпечатали фактура №**********/20.12.2018г.
Несъстоятелни били и възраженията на ответника относно тълкуването
на потвърждението на разчета, направено от негова страна, тъй като същите
възражения не намирали опора в закона.
По отношение на неустойката ищците твърдят, че била налице валидна
неустоечна клауза. Изпълнени били елементите от фактическия състав на
чл.92 ЗЗД във вр. с чл. 11 от договора. Налице била забава в плащане на
възнаграждението по договора. Върху неплатената сума и съгласно чл.11 от
договора ищците изчислили договорената неустойка Периодът на забава бил
три години назад от завеждане на исковата молба. Не била настъпила
погасителна давност по отношение на акцесорното вземане за неустойки.
Приложен бил уговореният между страните лимит на
неустойката.Независимо по какъв начин се изчислявала неустойката за забава
по договора, нейният размер бил един и същ, и възлизал на установения в
договора лимит на неустойката от 17 760лв. Дължимото окончателно
плащане било 56 347лв. с ДДС.
Съгласно чл. 11 от договора, неустойката за забава за един просрочен
ден била в размер на 0,2% от договорената цена за всеки просрочен ден, но не
повече от 10% от тази стойност, или 355,20лв. за един ден забава.
Първото просрочие в плащанията по договора било по фактура
№00000000064/13.12.2016г. Неплатеният остатък по тази фактура бил 20
827лв, а забавата била от 02.01.2017г. до завеждане на делото, или 1 383 дни
забава х 355,20лв. = 491 241.60лв. Предвид установения лимит на
неустойката, нейния размер бил 17 760 лв.
Същият размер на неустойката се получавал и ако същата се
изчислявала за периода 02.01.2019г., когато ответната община изпаднала в
забава по отношение окончателното плащане по договора.
В срок е постъпил допълнителен отговор от ответника.
С предявената допълнителна искова молба се правело уточнение, че се
13
претендират сумите от 56 347лв. главница и 17 760лв. неустойка. Ищците
твърдели, че главницата се формирала от частично неплащане по фактура
№**********/13.12.2016г. на остатъчна стойност 20 827лв. цялостно
неплащане на фактура №114/20.12.2014г.
Ответникът счита твърденията в допълнителната искова молба за
виновното му поведение, изразяващи се в действия и бездействия, довели до
неполучаване на трансфери от МИП /МРРБ/, за неоснователни и недоказани.
Не се посочвали конкретни действия и бездействия, довели до
неполучаването на трансфери.
Твърденията били бланкетни и не почивали на реални факти, а и не
били посочени доказателства за виновно поведение на община Доспат.
Общината предприела всички действия и направила нужните постъпки за
осигуряване на трансферите от МИП, което се доказвало от осъществените
трансфери в размер на 121 253лв., и които били изплатени изцяло от община
Доспат на ищеца. Ответникът счита изложените твърдения в допълнителната
искова молба за неоснователни.
Неоснователни били и твърденията, че липсата на финансиране от
МИП, не било основание за обосноваване на недължимост на задължението
по фактура №**********/13.12.2016г. на остатъчна стойност от 20 827лв.
Според клаузата на чл.2, ал.3, т.2, б.Б от сключения между страните договор
№94/13.11.2014г., плащането било дължимо след получен трансфер от МИП.
В случая била налице хипотезата на чл. 25 ЗЗД, а именно наличието на
условие при изплащането на второто междинно плащане по договорената
цена - трансфер от МИП. Такъв бил наличен, но само за сумата от 32 453лв.,
която сума изцяло била изплатена на ищеца. За остатъка от 20 827лв.
трансфер от МИП липсвал и поради тази причина нямало плащане от община
Доспат, т.е. било налице несбъдване на условието в договора.
Ответникът счита, че при отсъствието сбъднатото условие трансфер от
МИП, общината не била изпаднала в забава относно задължението по фактура
№**********/13.12.2016г. на остатъчна стойност от 20 827лв. Нямало как
общината да е изпаднала в забава, след като не била получила въпросната
сума от МИП. Изричната уговорка в разпоредбата на чл.2, ал. 3, т.2, б.Б от
сключения договор била, че плащането било дължимо само след
14
получаването на трансфер от МИП, но такъв не бил получен и същото не
било по вина на общината, както неоснователно се твърдяло в допълнението
на исковата молба. Според ответника, общината би изпаднала в забава, ако е
получила трансфер от МИП и не го е изплатила на ищеца, какъвто не бил
случаят, и съответно общината не дължала сумата от 20 827лева.
Неотносими били и твърденията, че липсата на парични средства не
било основание за освобождаване на длъжника от задължението да плати,
поради факта на изричната писмена клауза в чл.2, ал.3, т.2, б.Б от договора.
Ищецът бил търговец и бил наясно с условията на плащанията по договора,
залегнали в чл.2 от същия. Наясно бил и с рисковете, които носели тези
условия. Изричното условие за плащанията по договора било получаването
на трансфери от МИП и всички трансфери, които били получени, били
изплатени на ищеца.
Според ответника, неприложима била цитираната в допълнителната
искова молба разпоредба на чл.266 ЗЗД, тъй като бил налице сключен договор
под условие относно плащанията, чл.25 от ЗЗД, като същите били обвързани с
получаване на трансфери от МИП, което не се било сбъднало, следователно
претендираните суми не били изискуеми и дължими.
Ответникът счита за неотносими изложените твърдения, че клаузите за
извършването на плащанията, обвързани с трансфери от МИП, били нищожни
поради противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на
страните. В случая в договора били уговорени клаузите за начина на плащане
между страните, като плащанията били уговорени под условие, след
получаване на трансфери от МИП. Не била налице нищожност на клаузите,
тъй условието било законно и допустимо по чл. 9 и чл. 25 ЗЗД. Освен това,
ищецът бил търговец и според нормата на чл.297 ТЗ не можел да се позовава
на явно неизгодни условия, същият бил наясно с клаузите на договора и на
рисковете, произтичащи от всички условия в него.
Ответникът счита за неоснователни и неотговарящи на
действителността твърдения, че община Доспат с действията и бездействията
си, виновно предизвикала неполучаването на трансфери от МИП. Тези
твърдения не отговаряли на истината и не били подкрепени с някакви
доказателства, а били изложени бланкетно. Общината направила всичко
15
възможно за получаване на трансферите, като получила такива в размер на
121 253лв., които изцяло били изплатени на ищеца. Освен това, общината
извършила всички действия, касаещи отпускането на трансферите.
Ответникът счита, че не дължи сумата от 20 827лв., тъй като не
получил трансфер от МИП за тази сума и същата не била дължима, според чл.
2 , ал. 3, т. 2, б.Б от договора. Не била дължима и неустойка спрямо частично
неизплатената фактура, тъй като същата имала акцесорен характер и ако
главницата не била дължима, то не била дължима и неустойката.
Относно твърденията, че община Доспат дължала главница в размер на
35 520лв. с ДДС по фактура №**********/20.12.2014г., се поддържа, че нито
една от посочените фактури не била осчетоводена от общината, а и не бил
получен и трансфер от МИП за това плащане, следователно същото не било
дължимо, както не била дължима и неустойката за него.
Предявен е иск по чл.288-286 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.266,
ал.1 ЗЗД, чл. 92 във вр. с чл.86 ЗЗД. Твърди се неизпълнение на възложителя
по договор за обществена поръчка № 94/13.11.2014г. за заплащане на
изпълнена работа по договора за услуга.
В тежест на ищеца е да установи вземанията си по размер, както и
основанието от което произтича вземането – договор за услуга, по който е
извършена и приета работа, но не е платено възнаграждение.Той следва да
установи и предпоставките за възникване на вземането за неустойка – забава
на длъжника, период на забавата и размер на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Не се спори относно сключването на договора, изпълнението на
възложената работа и предаването, респ. приемането й без възражения от
възложителя. Спорни са условията за възникване на задълженията за плащане
на част от възнаграждението – наличие на трансфер /финансиране/ от трето
неучастващо в договора лице, а именно МИП, с правоприемник МРРБ. Или се
спори и дали в условията на договор за обществена поръчка е действителна
клаузата, с която плащането на дължимо възнаграждение от възложителя се
поставя в зависимост от действия на трето неучастващо в договора лице;
спори се дали в тази си част договорът е сключен под условие, по смисъла на
16
чл. 25 ЗЗД, т.е. наличието на финансиране, /трансфер/ от МИП или следва да
се прилагат правилата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, относно изискуемостта на
възнаграждението с приемане на работата и правилата относно паричните
задължения по чл. 81, ал. 2 ЗЗД; спорни са обстоятелствата и относно
отчитането и осчетоводяването на задълженията, като основание за
възникването им, погасяването им по давност, както и обстоятелствата дали е
налице забава, а оттам и дължимост на претендираната неустойка.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Страните не спорят по главните доказателствени факти – сключването
на договора за изработване на общ устройствен план на община Доспат, както
и изпълнението на този договор с предаването на изработения план и
приемането му с решение на общинския съвет на община Доспат;
извършването на частично авансово плащане от 28 800лв. и пълно първо
междинно плащане на стойност 53 280лв.; извършването на частично второ
междинно плащане от 32 453лв., и остатък 20 827лв., както и наличието на
изцяло неплатено задължение за окончателно плащане от 35 520лв.
Спорът е концентриран изцяло по въпроса дали ответникът дължи
плащането на неплатените суми по договора след получаване на финансиране
от трето лице, или падежът на задължението му е настъпил с приемане на
изработеното по възложената работа. Оттам е спорно дали длъжникът е в
забава и дължи ли претендираната неустойка.
Независимо от признатите за безспорни факти, съдът дължи
произнасяне относно това какво намира за установено и въз основа на какви
доказателства.
На 12.11.14г. в гр. Доспат, след проведена процедура по възлагане на
обществена поръчка по решение № А-621/27.10.14г. на кмета на община
Доспат и на основание чл. 74 ЗОП, между К. У. груп, в който като
съдружници участват ищците В. ЕООД – София, Г. ЕООД – София и У.
ЕООД София, консорциум, представляван от О.Б. и ответника община
Доспат, представлявана от кмета А.П., се сключил договор за изработка, във
формата на услуга, според чл. 1 /1/ от който ответникът като възложител
възлагал, а консорциумът, формиран от ищците, като изпълнител, приемал да
17
изработи проект за Общ устройствен план на община Доспат /ОУПОД/,
включващ екологична оценка /ЕО/ и оценка за съвместимост /ОС/, при цена
за изпълнение на услугата 148 000лв. без ДДС /л.27-34 от гр.д. №339/20г. на
РС-Девин/.
Безспорно е, че консорциумът предал извършената работа в
съответствие с чл. 8 от договора във всичките й части – предварителен
проект, чл. 8, ал.1, т. 1, екологична оценка /ЕО/, в това число оценка за
съвместимост /ОС/, чл. 8, ал. 1, т.2 и окончателен проект, чл. 8, ал. 1, т. 3 от
договора. За това свидетелстват протоколите за предаване на материалите по
чл. 8/1/ от договора от 03.12.13г. /л. 40 от гр.д. № 339/20г./, за предаване на
доклад за оценка на съвместимостта и степента на въздействие на общ
устройствен план на община Доспат от 16.06.15г. /л.41 от гр.д. № 339/20г./, за
предаване на материали по чл. 8, ал. 1, т. 2 от договора от 08.08.16г. / л.42 от
гр.д. № 339/20г./, за предаване на доклад за екологична оценка от 10.05.17г.
/л. 43 от гр.д. № 339/20г./, за предаване на окончателен проект от 13.06.18г. /л.
44 от гр.д. № 339/20г./. С решение № 666/20.12.18г. общински съвет Доспат е
одобрил общия устройствен план на община Доспат /л. 97 от т.д. № 77/20г./,
като решението е било публикувано в ДВ чл. 108/20.12.18г. /л. 47 от гр.д. №
339/20г./. В този смисъл е и приетата съдебно-техническа експертиза.
Няма спор и относно извършените въз основа на договора плащания. С
преводно нареждане от 28.01.15г. /л.37 от т.д. №77/20/ ответникът община
Доспат е превела по сметка на К. У. груп 28 800лв., представляващи 20%
аванс по договор № 94/13.11.14г., като същевременно преведената сума е по-
малка от издадената за това фактура № *********/19.01.15г. за 35 520лв. /л.35
от гр.д. № 339/20г./, а 6 720лв. с ДДС били преведени на 09.08.16г. с
основание доплащане по фактура 20-19.01.18г. /л.40 от т.д. № 77/20г./.
Същото се отнася и за останалите плащания. За т.нар. първо междинно
плащане, по смисъла на чл. 2, ал. 3, т. 2А от договора, консорциумът издал
данъчна фактура № **********/17.06.15г. за 53 280лв. с ДДС /л.22 т т.д. №
77/20г./. Постъпилите по нея плащания в полза на консорциума са били
извършени на 19.06.15г. от 42 624лв. с ДДС /л.38 от т.д. №77/20г./ и 09.08.16г.
от 10 656лв. с ДДС /л. 39 от т.д. № 27/20г./.
За извършването на второ междинно плащане, по смисъла на чл. 2, ал.
18
3, т. 2Б от договора, консорциумът издал данъчна фактура №
**********/13.12.16г. за 53 280лв. с ДДС /л.23 от т.д. № 77/20г. по нея на
15.12.16г. ответникът извършил частично плащане на стойност 32 453лв. с
ДДС /л. 41 от т.д. № 77/20г./, като оставал неплатен остатък от 20 827лв.
За извършването на окончателно плащане по договора, по смисъла на
чл. 2, ал. 3, т. 3 от същия, консорциумът издал фактура №
**********/20.12.18г. за 35 520лв. с ДДС /л. 38 от гр.д. № 339/20г./, по която
до предявяване на иска нямало извършено плащане. Размерът на
окончателното плащане следвало да се определи по реда на чл. 2, ал. 3, т. 3
изр. Последно от договора, като от цената на договора се приспаднели аванса
и междинното плащане. Или при приспадането от цената на договора от
177 600лв. на извършените авансово и междинни плащания от 121 253лв., се
получавал остатък от 56 347лв.: 177 600 – 121 253 или /28 860+6 720+ 42 624+
10 656+32 453/=56 347лв., оставащата дължима сума по договора.
Изцяло в този смисъл е и заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза.
Според експертизата /л.105-107 от т.д. №77/20/, в счетоводствата на
двете страни издадените фактури били осчетоводени според изискванията на
счетоводното законодателство, или в баланса на консорциума като вземане, а
на общината като задължение.
Неизплатеното възнаграждение по договора възлизало на 56 347лв., в
това число по фактура № 64/13.12.16г. 20 827лв. и окончателно плащане по
чл. 2, ал. 3, т. 3 от договора 35 520лв. Според заключението, т.2, съгласно чл.
11 от договора, при условие, че възложителят забавел плащането в
уговорените срокове, дължал неустойка в размер на 0,2% от стойността на
договорената цена от 177 600лв. за всеки просрочен ден, но не повече от 10%.
Максималният размер на неустойката бил равен на 50 дни просрочие.
Периодът за забавата по исковата молба бил от 15.10.17г. до 15.10.20г., 1097
дни, значително надвишаващия максималния праг от 10%, или размерът на
дължимата неустойка бил 17 760лв.
Относно гаранцията, т.3 от съдебно-икономическата експертиза
посочва, че според извлеченията от счетоводните регистри на консорциума,
19
сумата от 7 400лв., представляваща гаранция по чл. 10, ал. 1 от договора била
преведена на община Доспат на 12.11.14г. В този смисъл е и преводно
нареждане от 12.11.14г. / л.36 от т.д. 77/20/. Крайният срок за възстановяване
на гаранцията бил приемането на общия устройствен план на община Доспат.
Съдът не приема този извод на експертизата, който е правен и относно
тълкуване на договора, както и извън специалните знания на вещото лице, за
необоснован. Гаранцията не била възстановена до проверката, необходима за
изготвяне на експертизата, т.е. до 27.05.21г., нито до приключване на устните
състезания по делото.
Според т. 4 от експертизата, за изготвянето на Общ устройствен план
на община Доспат, на 05.08.24г. между общината и Министерството на
инвестиционното проектиране било сключено споразумение за частично
подпомагане за изработване на общ устройствен план, като на 25.03.15г. в
счетоводните регистри на общината бил отразен трансфер на парични
средства в размер на 121 253лв. или във връзка със заключението по т.1,
цялата преведена на ищеца сума по договора съответства на преведената на
общината от МИП. Самите трансфери са били извършени на 22.12.14г. на
стойност 24 250,60лв /л.120 от т.д. № 77/20/ и на 22.12.2014г. на стойност
97 002,40лв. /л. 121 от т.д. № 77/20/. Представен е и договорът между община
Доспат и МИП / с правоприемник МРРБ/ на л. 114-119 от т.д. № 77/20, от
който е видно, че финансовото подпомагане било на стойност 80 % от
стойността от сключения договор за изработване на общия устройствен план,
чл. 1, ал.1, а за останалите 20 % бенефициентът се задължавал да осигури
собствено финансиране, т.е. след превеждане изцяло на сумата по
финансирането, община Доспат е следвало да осигури остатъка от средствата
за пълното изплащане на цената по договора.
Няма спор по делото, че с протокол от 12.10.20г. на съдружниците в
консорциума – ищци по делото, са се споразумели всеки от тях да получи 1/3
от дължимите от община Доспат суми по договора.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Исковете, предявени от ищците, са допустими, а разгледани по
същество, същите са основателни.
20
Безспорно се установи по делото, че ищците са изпълнили
възложената по договора от 13.11.14г. работа, като са изработили и предали
общия устройствен план на община Доспат, който е бил приет и утвърден с
решение от общинския съвет Доспат. Затова и ищците имат право да получат
възнаграждение за извършената работа, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД до
пълния договорен размер, като се приспаднат извършените от ответника
плащания на аванс, първо и второ междинни плащания, както и внесената
гаранция за изпълнение по договора, чието предназначение е отпаднало,
поради пълното изпълнение на договора.
Искът е доказан и по размер, с оглед на представените фактури и
съдебно-икономическата експертиза.
Налице е забава на ответника, която обосновава и вземането за
неустойка, в пълния предвиден в договора размер от 17760лв.
Възражението на ответника, че възнаграждението било договорено под
условие превеждането на трансфер от трето лице, което не се е сбъднало,
поради което вземането на ищците не било изискуемо, е неоснователно.
Напротив, доказателствата по делото установяват, че финансирането,
договорено между ответника и МИП, е реализирано в пълен размер и
преведено на консорциума, поради което условието се е сбъднало, а за
остатъка ответникът е следвало да осигури собствено финансиране, което не
било сторено.
Ищците са се договорили за равно разпределение на дължимите суми,
като участници в консорциума, затова исковете са изцяло основателни и
доказани. В този смисъл и решение № 15/22.12.16г. по т.д. № 2404/14г. на
ВКС, І т.о., както и определение № 694/19.08.15г. по т.д. № 2707/14г. на ВКС,
І т.о.
За пълнота следва да се добави, че възраженията за давност, както на
главното, така и на акцесорното вземане са неоснователни. Падежът на
вземането за второ междинно плащане според чл. 2, б.Б от договора
действително е след издаването на фактура № 64/13.12.16г. и в 10-дневен срок
след получаването на трансфер от МИП, който както се посочи по-горе е бил
извършен дори по-рано, на 22.12.14г. затова падежът на това задължение е
21
издаването на фактурата на 13.12.16г. и 5-годишната давност за
предявяването на вземането по нея, не е изтекла. Същото се отнася и за
окончателното плащане, чийто падеж настъпвал в 10-дневен срок след
приемане на окончателния проект на ОУПОД от общинския съвет, или
посоченото решение на ОбС Доспат е било прието на 20.12.18г., падежът е на
31.12.18г., който не е бил неприсъствен ден, затова и 5годишната давност на
това вземане не е изтекла.
Същото се отнася и за вземането за неустойка, предявена за периода от
3г. преди предявяване на исковата молба.
Допълнително следва да се изложат и мотиви относно
действителността на клаузите на р. ІІ, чл. 2, б. А и Б относно предвиденото
условие за заплащане на сумите след финансиране от трето лице. На първо
място, уговарянето на условие не е недействително, тъй като не зависи от
волята на едната страна, а на трето неучастващо в договора лице. В случая,
предвид на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, доколкото действието на договора между МИП и
община Доспат не е предвидено в закона да поражда действие между
страните по делото, трябва да се приеме, че то има т.нар. рефлексно действие
с оглед тълкуването дали условието се е сбъднало или не.
Не на последно по значение место, предвиденото условие, ако се
тълкува превратно, а не според действителния му смисъл е в състояние да
ограничи изпълнението на договорите, сключени по реда на Закона за
обществените поръчки, които според чл. 2 ЗОП следва да отговарят на
принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна
конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, както и
недопускането на ограничаването на конкуренцията чрез включване на
условия, противоречащи на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищците
разноски от 7 918,53лв. по представения списък, като с оглед фактическата и
правна сложност на делото платеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерпно.
Затова и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
22
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Доспат, БУЛСТАТ ********, ул. П.м. № 3,
представлявана от кмета Ел.Р. да заплати на основание чл. 288-286 във вр. с
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД и договор №
94/13.11.14г. следните суми, а именно:
1/ на В. ЕООД – София, ЕИК *********, като съдружник в К. У. груп,
18 782,33лв., представляваща 1/3 част от неизплатено възнаграждение по
договор № 94/13.11.14г., в общ размер 56 347лв., 2 466,67лв., представляващи
1/3 част от подлежаща на връщане гаранция за изпълнение по договор №
94/13.11.14г.в общ размер 7 400лв., 5 920лв., представляваща 1/3 част от
неустойка за забава в общ размер от 17 760лв. по договор № 94/13.11.14г. за
периода 15.10.17г. до 15.10.20г., както и законната лихва върху посочените
суми от 16.10.20г. до окончателното им изплащане;
2/ на Г. ЕООД – София, ЕИК *********, като съдружник в К. У. груп,
18 782,33лв., представляваща 1/3 част от неизплатено възнаграждение по
договор № 94/13.11.14г., в общ размер 56 347лв., 2 466,67лв., представляващи
1/3 част от подлежаща на връщане гаранция за изпълнение по договор №
94/13.11.14г.в общ размер 7 400лв., 5 920лв., представляваща 1/3 част от
неустойка за забава в общ размер от 17 760лв. по договор № 94/13.11.14г. за
периода 15.10.17г. до 15.10.20г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от 16.10.20г. до окончателното им изплащане;
3/ на У. ЕООД – София, ЕИК *********, като съдружник в К. У. груп,
18 782,33лв., представляваща 1/3 част от неизплатено възнаграждение по
договор № 94/13.11.14г., в общ размер 56 347лв., 2 466,67лв., представляващ
1/3 част от подлежаща на връщане гаранция по договор № 94/13.11.14г.в общ
размер 7 400лв., 5 920лв., представляващи 1/3 част от неустойка за забава в
общ размер от 17 760лв. по договор № 94/13.11.14г. за периода 15.10.17г. до
15.10.20г., ведно със законната лихва върху посочените суми от 16.10.20г. до
окончателното им изплащане, като всички ищци са със съдебен адрес гр.
София, ул. Е. Г. № 41А, адв. С. Б..
ОСЪЖДА община Доспат, БУЛСТАТ ********* да заплати на В.
ЕООД, Г. ЕООД и У. ЕООД, като съдружници в К. У. груп, солидарно
разноски по делото от 7 918,52лв.
23
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
24