№ 194
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110112107 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК от „Ю.“
ЕООД срещу Г. Р. ГР. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането следните суми по Заповед за
изпълнение №**/16.06.2021г., издадена по ч.гр.д. №**/2021г. по описа на
ВРС, 25с., а именно: 67.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ** от дата 20.09.2017г., сключен с
„БТК“ЕАД, за която сума е издадена фактура №**/22.06.2018г., като
вземането е прехвърлено от „БТК“ЕАД на „С.Г.Г.“ ЕАД,ЕИК: ** с договор за
цесия от 16.10.2018г., което от своя страна го е прехвърлило в полза на
заявителя с договор за цесия от 01.10.*г.
В исковата молба се твърди, че на 08.05.2018г. е сключен договор за
далекосъобщителни услуги между „БТК“ ЕАД и ответницата, с клиентски
номер №**, с който й била предоставена за ползване мобилна услуга за
мобилен номер ** при тарифен план i-Trаffic XL+ с месечен абонаментен
план 26.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца до 08.05.2020г. Въз основа на този
договор били издадени фактури №**********/15.06.2018г.,
**********/15.07.2018г. и **********1/16.08.2018г. за потребените от
ответницата електронни 1 съобщителни услуги за период на потребление
15.05.2018г. до 15.08.2018г. на стойност 69.53 лева. Твърди се, че ответницата
не е заплатила мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни
месеца – юни, юли и август 2018г. Незаплащането в срок обусловило правото
на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор съобразно т.43 от
ОУ. Била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 324.79 лева, от която се претендира сумата от 67.47 лева – сбор от
1
трикратния размер на месечните такси без ДДС, съобразно т.2 от договора.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 17.08.2018г. Твърди се,
че „БТК“ЕАД прехвърлило вземането си по договора с ответницата на
„С.Г.Г.“ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., като последното го
прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 01.10.*г.
В срока по чл.131 ГПК ответницата чрез назначения особен
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който иска се
оспорва по основание и размер. Сочи се, че ответницата не е уведомена
надлежно за цесията, тъй като уведомлението е получено от особен
представител, поради и което се счита, че договорът за цесия не е породил
действие спрямо нея. Сочи се, че когато вземането е прехвърлено на няколко
лица, титуляр на вземането бил цесионерът, за който е съобщено най-напред
на длъжника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2018г. е сключен Договор за мобилни услуги между
“БТК”ЕАД и Г. Р. ГР. за срок от 24 месеца за телефонен номер ** при
абонаментен план 26.99 лева с ДДС на месец. Съгласно договора в случай на
предсрочно прекратяване по вина или искане на абоната, включително при
неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, вкл. за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка.
Представени са Общите условия на БТК ЕАД.
Представени са : Фактура №********** от 15.06.2018г., издадена за
периода 15.05.2018г. – 14.06.2018г., в която е начислена месечна
абонаментна такса за мобилен номер ** в размер на 26.99 лева; Фактура
№********** от 15.07.2018г., издадена за периода 15.06.2018г. – 14.07.2018г.,
в която е начислена месечна абонаментна такса за мобилен номер ** в размер
на 26.99 лева; Фактура №********** от 16.08.2018г., издадена за периода
15.07.2018г. – 14.08.2018г., в която са начислени задължения от предходни
периоди за мобилен номер ** в размер на 69.53 лева.
С Фактура №********** от 15.09.2018г., за мобилен номер ** е
начислена неустойка в размер на 394.86 лева.
С Договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК“ЕАД е прехвърлило на
„С.Г.Г.“ ООД вземания, произтичащи от договорите, описани в Приложение
№1, изпратено заедно с уведомление от цедента на цесионера. Представено е
потвърждение от „БТК“ ЕАД, в което е удостоверено, че по договор за цесия
от 16.10.2018г. е прехвърлено вземането срещу Г. Р. ГР. в размер на 67.47
лева.
2
С Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.*г. „С.Г.Г.“ ООД
е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД вземанията си по договор за цесия от
16.10.2018г., сключен с „БТК“ЕАД. В извлечение №1 към договор за цесия от
01.10.*г. е удостоверено, че с последният е прехвърлено вземане към Г. Р. ГР.,
произтичащо от договор за мобилни услуги в размер на 67.47 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието
на валидни договорни правоотношения между него и ответника по сключени
договор за мобилни услуги и договор за лизинг, размера и дължимостта на
вземането си.
От представените по делото доказателства се установява наличието на
валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Наличието на
задължения по този договор се установява от издадените фактури за
процесния период.
Претендира се неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги поради неизпълнение на задължението на потребителя да
заплати ползваните услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с
възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че
същата е договорена с длъжника, т.е. че последният е изразил съгласие да
понесе санкция в претендирания размер и период в случай, че не изпълни или
закъснее да изпълни задължението си.
Съгласно договора за мобилни услуги в случай на прекратяването му
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
му по договора потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
От представените по делото доказателства се установява, че е налице
неизпълнение от страна на ответника на поетите с договора задължения да
заплаща в срок ежемесечно дължимите абонаменти и цена за предоставени
мобилни услуги.
3
Неизпълнението на задължението на потребителя да заплаща
ежемесечно дължимите задължения дава право на мобилния оператор да
прекрати облигационното отношение, на основание чл. 50, т. 3, б.“в“ вр. чл.
50.6 от Общите условия на договора между „БТК“ ЕАД и абонатите на
услуги. Правото на мобилния оператор да прекрати облигационното
отношение, обаче е предпоставено от изпращане на едностранно писмено
предизвестие от страна на „БТК“ ЕАД, според посочената разпоредба от ОУ.
Същата предвижда, че договорът се прекратява едностранно от оператора с
30 дневно писмено предизвестие при неплащане в срок, което не се твърди да
е осъществено и не са представени доказателства това да е сторено от „БТК“
ЕАД. Ищецът, в качеството си на цесионер поддържа, че с прекратяване на
правоотношенията, в полза на „БТК“ ЕАД са възникнали вземания за
неустойки, съобразно уговореното в договора.
В конкретния случай, както беше посочено не се твърди и не се доказва
мобилният оператор да е упражнил надлежно правото си, в качеството на
изправна страна да прекрати сключения договор преди изтичане на срока му
с отправено 30 дневно писмено предизвестие при неплащане в срок на
предоставените услуги, поради което в негова полза не е възникнало право да
начисли компенсаторна неустойка. Правоотношенията между страните са
прекратени поради изтичане на уговорения срок в договора.
Предвид изложеното, доколкото в патримониума на мобилния оператор
не е възникнало вземане за неустойка, то същият не би могъл да го прехвърли
с договор за цесия в полза на „С.Г.Г.“ ООД, а последният в полза на ищеца
„Ю.“ ЕООД, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да
бъдат отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен
от „Ю.“ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“**“ №81, вх.В, ет.8 срещу Г. Р. ГР., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
ж.к.“**“ бл.132, вх.7, ет.1, ап.111 за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи заплащането следните суми по
Заповед за изпълнение №**/16.06.2021г., издадена по ч.гр.д. №**/2021г. по
описа на ВРС, 25с., а именно: 67.47 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ** от дата
20.09.2017г., сключен с „БТК“ЕАД, за която сума е издадена фактура
№**/22.06.2018г., като вземането е прехвърлено от „БТК“ЕАД на „С.Г.Г.“
ЕАД,ЕИК: ** с договор за цесия от 16.10.2018г., което от своя страна го е
прехвърлило в полза на заявителя с договор за цесия от 01.10.*г.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5