Р
Е Ш Е
Н И Е №10
гр. Кюстендил, 20.01.2017 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
МАРИЯ
АНТОВА
при
участие на секретаря В.Б., като
разгледа
докладваното от съдия Савова в. гр. д. №468 по описа за
Р.Д.К. и И.Ц.К.
***, обжалват решение №344 от 31.05.2016
г., постановено по гр.д.№1971/2014
г. на РС – Кюстендил, в следните части:
1.В частта, с
която съдът е признал за установено по отношение на Р.Д.К. и И.Ц.К., че Д.Д.М.
и Е. В. М. са собственици на недвижил имот, представляващ 5/6 ид. части от
гараж с идентификатор №41112.504.201.3, изграден в ПИ с идентификатор
№4112.504.201 по КККР на гр. Кюстендил.
2. В частта, с
която Р.Д.К. и И.Ц.К. са осъдени да предадат владението на 5/6 ид. части от
гараж с идентификатор №41112.504.201.3, изграден в ПИ с идентификатор
№4112.504.201 по КККР на гр. Кюстендил със застроена площ от 31 кв.м. на Д.Д.М.
и Е.В.М..
3. В частта, с
която Р.Д.К. и И.Ц.К. са осъдени да заплатят на Д.Д.М. и Е.В.М. сумата от *****
лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие лишаването им от ползване на
гореописания гараж за периода от 06.10.2014 г. до 27.11.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.11.2014 г. до окончателното изплащане.
4. В частта, с
която Р.Д.К. и И.Ц.К. са осъдени да заплатят на Д.Д.М. и Е.В.М. деловодни
разноски в размер на **** лева.
Първоинстанционният
съдебен акт в обжалваните части се приема за неправилен, иска се неговата
отмяна и отхвърляне на уважените от районния съд искове. Претендира се
присъждане на сторените пред районната и въззивната инстанции разноски. Релевираните
доводи са в следните насоки:
Счита се, че
решението на първоинстанционния съд е необосновано, тъй като противоречи на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи според
въззивната страна, че ответниците са владеели процесния гараж като свой
собствен за период над 10 години. Възразява се срещу необсъждането от решаващия
съд на показанията на свидетелите В.Г.Д., П.Д.Л. и М.Б.К., установяващи владелческо намерение от страна на Р.К.
спрямо процесния гараж,чиито показания
се сочи, че се потвърждават и от показанията на свид. Д.К. и свид. С.А..
Счита се, че КРС е нарушил материалния закон,
като не се е съобразил с разпоредбите на чл.69 и чл.79 от ЗС, както и е нарушил
задължителната съдебна практика, намерила отражение в ТР №1 от
Неправилността на съдебното решение в частта
за разноските се поддържа, че се дължи на неправилно изчисляване на същите
съобразно представените от страните списъци по чл.80 ГПК, а освен това, тъй
като неоснователността на установителния иск за собственост води до
неоснователност на другите два осъдителни иска, уважени от КнРС – на иска по
чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението на идеални части от гаража и
на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване, то решението се приема за неправилно и в осъдителната част за разноските.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна,
чрез който се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Изложените от въззивниците доводи за неправилност
на първоинстанционното решение в обжалваните части се приемат за неоснователни.
По делото е
постъпила и въззивна жалба от Д.Д.М. и Е.В.М.,***, със съдебен адрес *** чрез
адв. З.Г.Г. от САК,с която решение №344
от 31.05.2016 г., постановено от КРС по гр.д.№1971/2014 г. се обжалва в следните части:
1.В частта, с
която КнРС е отхвърлил предявения от ищците иск против Р.Д.К. и И.Ц.К. по
чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на недвижим имот, представляващ 1/3 ид. част от тавански помещения,
без идентификационен номер по кадастралната карта, състоящи се от една
североизточна стая, една южна стая и северна тоалетна с общо ползване на
коридора на тези помещения, находящи се в пристроената част и реално ползване
на стаите, както и общо ползване с ответниците на входа, стълбището и тавана
/подпокривното пространство от жилищната сграда/, представляваща ПИ с
идентификатор №4112.504.210.1, и осъждане на ответниците да предадат владението
върху този имот.
2. В частта, с
която КнРС е отхвърлил предявения от ищците иск против Р.Д.К. и И.Ц.К. по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост върху таванските помещения,
като премахнат изградената преграда от гипсокартон и заключената метална врата
между първия и втория етаж на жилищната сграда.
3. В частта, с
която е отхвърлен предявеният от ищците против Р.Д.К. и И.Ц.К. иск по чл.59 ЗЗД
за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 100 лева
месечно, считано от 06.10.2014 г. до 27.11.2014 г. за описания по-горе недвижим
имот.
Иска се отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваните му части като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на ново, по силата на което да бъдат уважени
предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция деловодни
разноски.
Релевират се
доводи за необоснованост на постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт
в частта, с която е отхвърлен искът с правно осн. чл.108 ЗС за процесния имот,
като се твърди, че формираният от КРС извод за неоснователност на исковата
претенция поради обстоятелството, че на Р.К. било отстъпено право на
надстрояване на втори етаж на съществуващата сграда, като при това той да бъдел
собственик на тавана, е неправилен. Навеждат се доводи за недопустимост на
отстъпването на правото на строеж само на един от съсобствениците на други
обекти в сградата, като се твърди, че по своята същност това действие
представлява прехвърлителна сделка с вещ – обща част на сградата, която според
установената съдебна практика, цитираната от въззивниците, е недопустимо. Счита
се, че отделни етажни собственици не разполагат с легитимация да искат да бъде
признато за установено, че са изключителни собственици на обща част от
сградата, каквато е таванът. Приема се също така за погрешен изводът на
решаващия съд, че нотариален акт №124, том V, дело №1644/1995 г. на нотариус
при Кюстендилски районен съд не създавал право на собственост върху съответната
идеална част от тавана, а само констатирал наличието на такава собственост.
Счита се, че съдът необосновано не е отчел правно значимия факт, че от датата
на издаване на цитирания нотариален акт са изминали повече от 10 години,
установяващи изтекла в полза на ищците придобивна давност, като в този срок
актът не е бил атакуван пред съд. За неправилен се приема и изводът на КнРС за
неоснователност на иска с правно основание чл.109 ЗС, като е прието, че ищците
не притежавали право на собственост върху таванските помещения. Твърди се, че в
тяхна полза съществува право на достъп до подпокривното пространство и покрива,
като ответниците със своите действия пречат на упражняването на това право.
Прави се позоваване на съдебна практика, която приема, че когато в съсобствен
недвижим имот е извършено строителство в отклонение от строителните правила и
норми, то пречи на останалите съсобственици да упражняват правото си на
собственост в пълен обем, прави извършеното строителство незаконно и съставлява
необосновано действие по смисъла на чл.109 ЗС. Визира се и необоснованост,
доколкото по делото от приетата съдебно-техническа експертиза се установявало,
че таванските помещения не отговарят на условията да бъдат жилищни, то е налице
отклонение от строителните правила и норми, пречещо на ищците да упражняват
правото си на собственост в пълен обем. Отделно от това в приетото заключение
се сочело, че достъпът до таванските помещения се осъществявал през стълбищната
клетка и коридора в тавана, а сълбищната клетка била преградена от ответниците,
при което и искът по чл.109 ЗС се явявал основателен.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна,
чрез който се навеждат доводи за недопустимост, поради просрочие, алтернативно
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Решението на
първоинстанционния съд в обжалваните части се приема за правилно, с оглед на
което се иска неговото потвърждаване.
По делото е
постъпила и частна жалба от Д.Д.М. и Е.В.М.,***, срещу частта на решението,постановено
от КРС по гр.д.№1971/2014
г., имаща характер на определение, с
която се прекратява производството по
делото в частта относно предявения иск по чл.59 ЗС за присъждане на обезщетение
за лишаване от ползването на описания гараж в размер на 50 лв. месечно, за
периода от 27.11.2014 г. до датата на влизане в сила на съдебното решение.
В срока по
чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор по частната жалба, с който същата се
оспорва като недопустима, евентуално неоснователна.
Кюстендилският окръжен съд счита, че
въззивните жалби са допустими, доколкото същите са подадени в срок- предвид и
изричното произнасяне в о.с.з.на 22.11.2016г., и от надлежни страни, срещу
първоинстанционно решение в указаните му
части, подлежащо на въззивна проверка.
При преценка на доводите и
възраженията и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема следното
от фактическа страна:
По делото са приети като доказателства нотариални актове, обективиращи
сделки досежно процесния имот, като първоначално с
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №20,
т.ІІ, д.№449/1955г. на КРС, К. К. и Е.К.
са закупили недвижим имот, представляващ парцел пети-хиляда двеста
деветдесет и седем „а” в квартал сто деветнадесети, урегулиран от 587
кв.м.Съгласно нот.акт №35, т.І, д.№62/1975г. на КРС, К.К. и Е.К. са дарили на
сина си Д.К.К. двете североизточни стаи от втория етаж със самостоятелен вход и
северната стая от първия етаж от къщата, построена в парцел ХІІ, имот пл.№2800
в кв.169, урегулиран от 588 кв.метри.
С договор за дарение от
10.07.1986г., оформен с нот.акт №125, т.ІІ, д.№701/1986г. на нотариус при КРС, Д.К.К.
и С.Г.К. са дарили на дъщеря си Д.Д. К. собствената си част от жилищна сграда,
построена в парцел ХІІ, имот пл.№2800,
кв.169 по плана на гр.Кюстендил, представляваща обособено жилище, състоящо се
от две стаи и салонче-югозападни-на първия етаж на тази сграда , като с
нотариален акт №126, т.ІІ, д.№702 на нотариус при КРС от същата дата е
отстъпено право на строеж-пристрояване и надстрояване/суперфиция/, с който К.А.К.
и Е.А.К., като собственици на парцел ХІІ, имот пл.№2800, в кв.169 по плана на
гр.Кюстендил, целия състоящ се от 588 кв.м отстъпват безвъзмездно правото на
пристрояване и надстрояване на съществуващата в този парцел жилищна сграда на
сина си Д.К.К. и на внуците си Д.Д. К. и Р.Д.К., както следва:
а/ На Д.К.К. да има право да
пристрои една стая към сутерена от съществуващата жилищна сграда в гореописания
парцел, със свои средства, труд и материали и за себе си в съответствие с
утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение.
б/ На Д.Д.К.- да има право да
пристрои една стая на първия етаж над сутерена-над тази, която баща й Д.К.К. ще
пристрои съгласно т.1, буква „а”, с което съгласно утвърден архитектурен проект
и дадено строително разрешение ще го осъществи и обособи за себе си от своята част от първия етаж и
новоизградената стая самостоятелен
апартамент на този етаж.
в/ На Р.Д.К. да има право да
надстрои втори етаж на съществуващата в описания по-горе парцел жилищна сграда,
включително с пристрояване на една стая над тази по б.”б” на нотариалния акт,
със свои средства, труд и материали и за себе си въз основа на утвърден
архитектурен проект и дадено строително разрешение, като при това той да бъде
собственик на тавана.
С договор за продажба на недвижим
имот, във формата на нот.акт№71, т.ХІІ, д.№5664/1992г. Е.А.К.. е продала на
сина си Б.К.К. своята част от недвижим имот, а именно 4/6 ид.части от парцел
№Х, имот пл.№2476, в кв.167 по плана на гр.Кюстендил, целият състоящ се от 588
кв.м., както и 4/6 ид.части от
построените в същия парцел два гаража и стопанска постройка /барака/ с реално
ползване на тази стопанска постройка от източната й страна.
Видно от нот.акт №124, т.V, д.№1644/1995г. на нотариус при КРС
за собственост на недвижим имот, придобит чрез правни сделки /дарение, право на
пристрояване и надстрояване/ суперфиция/, Д.Д.К. е призната за собственик на
следния недвижим имот: част от жилищна сграда, находяща се в гр.*****, ул.”******.”,
представляваща тази част обособено самостоятелно жилище, състоящо се от две
стаи, югозападни, от старата част на жилищната сграда, салонче и санитарен
възел, както и една северозападна стая и терасата над входа/пристроени/ към
старата част на горната жилищна сграда, както и 1/3 ид.част от таванските
помещения, състоящи се от една североизточна, една южна стая и северната тоалетна
с общо ползване на коридора за тези, както и общо ползване с другите
съсобственици на входа, стълбището и тавана/подпокривното пространство/, от
жилищната сграда /старата част и пристроената/, находяща се тази сграда в
парцел Х, имот пл.№2476, кв.167 по плана на гр.Кюстендил.
С договор за замяна на недвижими имоти
и спогодба, обективирани в нот.акт №2,
т.VІІ, рег.№7281, д.№1071 от 2005г. , въззивниците (ищци в първоинстанционното
производство) Д.Д.М. и Е.В.М. са прехвърлили на М.Б.К. правото на собственост
върху апартамент №****, находящ се в гр.**** ул.”****” №****, на *** етаж, вх.***,
като в замяна М.Б.К. е прехвърлила на Д.Д.М. и Е.В.М. правото на собственост
върху следния недвижим имот: самостоятелно жилище, находящо се в триетажна
масивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот Х, имот пл.№2476,
кв.167 по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от 617 кв.м, което жилище се състои
от две североизточни стаи на първия етаж, включващо коридора за тези две стаи и
терасата над стълбището /входа/, двете стаи от сутерена на същата сграда-едната
североизточна, другата югоизточна, коридора за тези две стаи, две тоалетни/
едната на първия етаж, другата в сутерена/ .
В същия договор, Б.К.К. и М.Б.К. са
прехвърлили на Д.Д.М. и Е.В.М. правото на собственост върху следния недвижим
имот: 5/6 ид.части от урегулиран поземлен имот Х, имот пл.№2476, кв.167 по
плана на гр.Кюстендил, целият състоящ се от 617 кв.м., ведно с 5/6 ид.части от
построените в този имот гараж /двоен/ и бараката от източната страна на имота.
На 17.06.2004г от РДНСК Кюстендил е
съставен констативен акт №14, в който по отношение на таванския етаж е
посочено, че е със светла височина
На 14.08.2006г. е издадено от община
Кюстендил удостоверение, в което е посочено, че извършените отклонения от
одобрен архитектурен проект №39/15.07.1986г. по плана на гр.Кюстендил, с
административен адрес ул.”****.” №****представляват търпим строеж по смисъла на
пар.16 от ПР ЗИД ЗУТ.
В заключения, депозирани от в.л.Д.В. и приети в първоинстанционното
прозводство, л.123 и сл.от делото на КнРС ,е посочено, че светлата височина на
тавана е
В същото заключение се сочи, че над
тези помещения има подпокривно пространство , като в общия коридор към него е оставен отвор в таванската плоча– т.е.от помещение №10
(коридор) има излаз към подпокривно пространство ( в около 2/3 от площта на
покрива е обособено такова подпокривно пространство), което при участък(2) има
височина при билото 1,5м- срвн. т.4 от заключение № 20844/2015г.на в.л.Д.В. и
скица л.133 от делото на КнРС , като вещото лице е констатирало и наличие на
монтирана метална врата на стълбищната клетка между І и ІІ етаж.Чрез
заключенията са определени и стойностите на месечен наем за претендираните
помещения.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани и гласни доказателства, чрез които се установява , че
към 1986/87г. е изграждането на жилищната сграда - до покрив –„включително
и таванските стаи и всичко”-срвн.показанията на свид.К., която, както и свид.Д.К.(баща
на страните Д.М. и Р.К.) сочи, че строителството е извършено от Д.К.. Същата
свидетелка сочи и ,че гаражът е изграден и ползван първоначално от нейния
баща,а тя е отишла да живее в този имот, за който е водила и съдебни дела,през
1992г. и само два пъти е ползван от нея гаражът, но винаги е имала претенции за
този обект и го е считала за свой, като подавала сигнали до полицията, била е в конфликт и с
двете страни и впоследствие е напуснала имота, а през 2012г.е прехвърлила на
въззивницата Д.М. и собствеността си по отношение на гаража.Стаите в таванския
етаж са ползвани от братовчед й (въззивника К.) много отдавна – и в периода, в
който свидетелката е живяла в този имот – до 2002г., като той е ограничавал
достъпа чрез монтираната врата ,включително и за нея, когато е искала да бъде
изчистен комин на покрива, а въззивницата М. й се е оплакала, че Р.К. я е изгонил от таванските помещения , на
които е била правена реконструкция още по време, когато свидетелката е живяла
там.
Свидетелят Д.К. сочи още, че той е
разпределил между децата си стаите в таванския етаж, но повече от десет години
въззивникът Р.К. не допуска сестра си да ги ползва ;поставил е врата с винкел
отстрани , преграда от гипсокартон на стълбището и не допуска сестра си и
„комини да чисти”, а от друго място няма достъп, което е провокирало депозиране
на съответни жалби ,вкл. и до пожарната .
Свидетелят А. също сочи , че
въззивницата Д.М. е ползвала стаи на таванския етаж, уточнявайки, че това е до
2008г.,след което брат й й изхвърлил багажа.По отношение на подпокривното
пространство този свидетел посочва наличие на капандура от салончето на
таванския етаж , но поради поставената метална врата между първия и втория етаж
не може да се стигне дотам.Свидетелят визира и процесния гараж, който също се ползва
от ответника по иска.
При
горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Въззивниците
Д.М. и Р.К. са брат и сестра, като не се спори , че същите по време на брака на
всеки от тях е придобил правото на собственост и притежава самостоятелно жилище
в жилищната сграда – съответно първи и втори жилищен етаж.Етажната собственост
е възникнала при изграждане на тези обекти, като за целта е било отстъпено
право на строеж – на пристрояване и надстрояване от собствениците на терена К.А.
К. и Е.А.К.. - собствеността върху терена е придобита от същите чрез
покупко-продажба, оформена с нот.акт № 20,т.ІІ,д.№449/1955г., а суперфицията е
учредена с нот.акт № 126,т.ІІ,д.№702/1986г.
С построяването на втория етаж е бил
изграден и трети тавански етаж , в който са ситуирани тавански помещения и
помещения, които могат да се ползват като санитарни, но поради това, че не са
спазени изискуемите строителни правила и норми, третият етаж не отговаря на
изискванията за самостоятелен жилищен обект
В същото време досежно таванския
етаж следва да се отбележи,че не се
касае до подпокривно пространство , което еднозначно представлява обща част на
сградата по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността. Определящото е, че в
етажа са обособени помещения. В тази насока е и Тълкувателно решение № 34 от
15.08.1983 г. на ОСГК на ВС, което посочва, че когато в подпокривното
пространство (таванът) или част от него не са изградени съобразно СПН жилища
или ателиета, а представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча
или плочата на изградената част и покривната конструкция, стойността на този
обем е разпределена между отделните обекти съобразно идеалните им части. Това
подпокривно пространство е обща част.
Наличие на такова се констатира над
таванската плоча, но не и по отношение на таванския етаж
Спорът е дали една от страните притежава право на строеж върху третия тавански
етаж, в който са реализирани помещения , а ако не - върху него би възникнала
съсобственост по реда на чл.92 ЗС , като квотите биха били съответни на
притежаваните от страните права на собственост върху терена.
На основание чл. 18 ЗЗД договорите
за прехвърляне на собственост или учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти се извършват с нотариален акт и вещното право на строеж се
придобива въз основа на сключения договор и върху обектите, описани в него.
Архитектурни проекти и техните изменения нямат правопораждащо действие за
приобретателя на правото на строеж.
С цитирания нотариален акт 126,т.ІІ,д.№702/1986г..за учредяване на
правото на строеж са индивидуализирани
разбираемо обектите, върху които такова е учредено от собствениците на терена в полза на страните, като волята е била
таванът като самостоятелен обект (каквото не е подпокривното пространство) да
се придобие в собственост от въззивника Р.К. , респ.в СИО.Предвид на това
въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че таванския етаж като
самостоятелен обект е станал собственост на ответната страна по исковете , респ.исковите претенции по
чл.108 ЗС,109 ЗС и 59 ЗЗД досежно този обект правилно са били отхвърлени- тъй
като таванският етаж не е обект на
собственост на ищците по предявените искове и ревандикационният и негаторният
иск спрямо този обект са неоснователни, респ. ползването му не води до
неоснователно обогатяване за ответната страна по иска.
В случая обаче, липсва произнасяне
по същество от първоинстанционния съд - видно и от диспозитива на решението на
КнРС- относно иска по чл.109-ЗС в частта, досежно препятстване на достъпа до
подпокривното пространство – каквото се установява, че е налице ( на база
визираните в хода на изложението доказателства ) Същото следва да се
определи като такова,представляващо
изолация между последната етажна плоча и покрива и съответно е място за излаз към него; тази част не би
могла да се отреди само за единия етажен собственик и да не се допуска другия
до нея. Тази част би представлявала обща по естеството си част, която не може
да бъде обект на прехвърлителни сделки и делба, нито може да се придобие по
давностно владение.( изрично – срвн. Решение № 1355 от 16.12.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 4848/2007 г., V г. о., ГК).
Наред с това, доколкото подпокривното пространство на
една сграда съществува като обща част по предназначение, то като всяко вещно
право, и общите части могат да бъдат защитени с иск по чл. 108 ЗС.
(изрично-Решение № 118 от 7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2014 г., II г.
о., ГК).
След като е установено, че ищцовата
страна- собственик на обект в триетажната сграда в етажна собственост, макар и да не е собственик на спорното
таванско помещение( респ.посочена в констативния нот.акт идеална част- който
констатира, а не създава права) притежава съответните идеални части от имащото
статут на подпокривно пространство - обща част по предназначение ,както и че
ищцовата страна няма достъп и не може да го ползва в резултат на ползването му
от ответната страна.. Формулираният петитум, с който искът за собственост по чл. 108 ЗС
е упражнен за защита на правото на собственост и на подпокривно пространство, (
припадащите се общи части) предполага, при установените предпоставки на
фактическия състав на чл. 108 ЗС,
искът следва да бъде уважен за по малкото- т. е. за защита на припадащите се
идеални части от подпокривното пространство..
С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени ,респ.- да бъде
дадена търсената защита на правото на собственост на общите части
(подпокривното пространство) в рамките
на заявения иск по чл. 108 ЗС,
доколкото са налице и другите предпоставки за това , като търсената защита по чл. 108 ЗС
се базира на заявеното, обема на притежаваните права и наличните обекти на
етажна собственост.
Същото е посочено
в исковата молба, като при това се поддържат и навеждат във въззивната
жалба оплаквания за неправилност на
атакуваното решение и в тази насока – срвн.въззивна жалба (л.17) ,а в частта, досежно иска по чл.109 ЗС, жалбата
има характер на молба за допълване на първоинстанционното
решение - подадена е в срок и от легитимирана страна , подлежи на разглеждане и произнасяне от районния съд , тъй като действията по отстраняване на констатирания
порок са от компетентността на
първоинстанционния съд, чийто акт е обжалван,
и който следва да проведе
производство за постановяване на допълнителен съдебен акт
и изпълняване на процедурата по връчването му, доколкото същият подлежи на обжалване по общия ред.
Въззивният съд счита за неоснователна въззивната жалба на Р.Д.К. и И.Ц.К., в частта,
в която е признато по отношение на същите,че Д.Д.М. и Е.В.М. са собственици 5/6
ид. части от гараж с идентификатор №41112.504.201.3, изграден в ПИ с
идентификатор №4112.504.201 по КККР на гр. Кюстендил, като ответниците са
осъдени да предадат на ищците владението на поосочените ид. части от гаража , както
и сумата от 70.63 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване
вследствие лишаването им от ползване на гореописания гараж за периода от
06.10.2014 г. до 27.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2014
г. до окончателното изплащане.
Ищците се легитимират като собственици
на деривативно основание (договор за замяна, обективиран в нотариален акт №2,т.VІІ,
рег.№7281,д.№1071/2005г.от 31.10.2005г.,респ.искът е предявен на 27.11.2014г. –
т.е.от момента на придобиване до предявяване на иска давностния срок не е
изтекъл ), а ответната страна не е провела пълно и главно доказване на
наведеното основание – придобивна давност и спрямо праводателя – макар да е
налице фактическа власт с намерение имотът да се свои , не се
установява конкретното начало на действията, както и да не са прекъсвани от
действия на трети лица- докато от показанията на свид.К. е видно, че същата е
изявявала своите претенции като собственик- т.е.владението не е необезпокоявано.
Ето защо исковете-ревандикационен
досежно този имот и за неоснователно обогатяване предвид ползването в рамките
на визирания в решението исков период, при наличие на нотариална покана до
съсобственика и съобразно заключението
на вещото лице- доколкото обедняването на ищцовата страна, респ.обогатяването
за насрещната се съизмерява с месечен наем за такъв обект, правилно са били
уважени .
Окръжният съд намира за
неоснователна и частната жалба, доколкото след момента на предявяване на иска
претенцията за неоснователно обогатяване би се изменила както по основание (
нов период ), така и по размер, каквото изменение не е и допустимо.
Съобразно изложеното, предвид
приложените списъци –л.183 и л.184 от делото на КРС, доказателствата за
извършването на деловодни разноски и с оглед уважаването , респ.отхвърлянето на
исковете и тяхната цена , на двете страни се дължат разноски по компенсация в
размер- на ищците 278,70лв.,а на ответната страна - ****лв.,т.е.при извършване
на компенсация между така определените разноски такива се дължат на ответниците
в размер на ****лв., в каквато част решението на КнРС е необходимо да бъде коригирано
По изложените съображения,
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №344 от 31.05.2016 г., постановено по
гр.д.№1971/2014 г. на РС – Кюстендил, в следните части: в частта, в
която са отхвърлени предявените от Д.Д.М., с ЕГН ********** и Е.В.М., с ЕГН **********
***, против Р.Д.К., с ЕГН ********** и И.Ц.К., с ЕГН ********** ***, искове: - по
чл.108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на недвижи имот, представляващ: 1/3 ид.част от тавански помещения,
без идентификационен номер по кадастралната карта, състоящи се от една
североизточна, една южна стая и северна тоалетна, с общо ползване на коридора
за тези помещения, находящи се в пристроената част и реално ползване на стаите,
както и общо ползване с ответниците на: входа, стълбището и тавана от жилищната
сграда, представляваща ПИ с идентификатор №41112.504.210.1, изградена в ПИ с
идентификатор № 41112.504.210 и номер по предходен план 2476, в кв.167, парцел
Х по плана на гр.Кюстендил, при съседни имоти: 41112.504.213; 41112.504.212;
41112.504.211; 41112.504.526; 41112.504.209 и осъждане на ответниците да
предадат владението върху този имот на ищците;
- по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост върху таванските помещения,
като премахнат изградената преграда от гипсокартон и заключената метална врата
между първия и втория етаж на жилищната сграда.
- по чл.59 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на *** лв.,
месечно, считано от 06.10.2014г. до 27.11.2014г.
за имот представляващ 1/3 ид.част от тавански помещения, без идентификационен
номер по кадастралната карта, състоящи се от една североизточна, една южна стая
и северна тоалетна, с общо ползване на коридора за тези помещения, находящи се
в пристроената част и реално ползване на стаите, както и общо ползване с
ответниците на: входа, стълбището и тавана от жилищната сграда, представляваща
ПИ с идентификатор №41112.504.210.1, изградена в ПИ с идентификатор №
41112.504.210 и номер по предходен план 2476, в кв.167, парцел Х по плана на
гр.Кюстендил, при съседни имоти: 41112.504.213; 41112.504.212; 41112.504.211;
41112.504.526; 41112.504.209,
- в частта, в която е
прекратено производството по иска по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване в размер на 100 лв., месечно за имот представляващ
1/3 ид.част от тавански помещения (описани по-горе) за периода от време от
27.11.2014г. до датата на влизане на съдебното решение в сила , както и
-в частите , в които
са уважени исковете по чл. 108-ЗС, като
се признава за установено по отношение
на Р.Д.К. ( с посочени данни) и И.Ц.К., (с
посочени данни), че Д.Д.М. и Е.В.М., (двамата с посочени данни) са собственици на недвижим имот, представляващ:
5/6 ид.части от гараж с идентификатор № 41112.504.201.3, изграден в ПИ с
идентификатор №41112.504.201 по КККР на
гр.Кюстендил, със застроена площ от 31 кв.м и ответниците Р.Д.К., и И.Ц.К., са
осъдени да предадат на ищците Д.Д.М. и Е.В.М.,
владението на 5/6 ид.части от гараж с идентификатор № 41112.504.201.3, изграден
в ПИ с идентификатор №41112.504.201 по
КККР на гр.Кюстендил, със застроена площ от 31 кв.м;
както и по чл. 59 ЗЗД, като Р.Д.К. и И.Ц.К. са осъдени да заплатят на Д.Д.М. и Е.В.М. сумата от ****
лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие
лишаването им от ползването на гореописания гараж за периода от време
06.10.2014г. до 27.11.2014г., ведно със законна лихва, считано от 27.11.2014г.
до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от по *** лв.
месечно искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, съответно – и в частта, в която е прекратено производството
по предявеният иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползването на описания гараж в размер на 50 лв. месечно, за периода от време от
27.11.2014г. до датата на влизане в сила на съдебното решение .
ОТМЕНЯ посоченото решение постановено по гр.д.№1971/2014
г. на РС – Кюстендил, в частта, в която
е отхвърлен искът по чл.108 от ЗС относно установяване правото на
собственост върху 1/3 ид.част от подпокривното пространство , находящо се в от
жилищната сграда, представляваща ПИ с идентификатор №41112.504.210.1, изградена
в ПИ с идентификатор № 41112.504.210 и номер по предходен план 2476, в кв.167,
парцел Х по плана на гр.Кюстендил, при съседни имоти: 41112.504.213;
41112.504.212; 41112.504.211; 41112.504.526; 41112.504.209 и отстъпване
собствеността и предаване на владението върху същата идеална част от посочената
обща част, както и в частта, в която Р.Д.К. и И.Ц.К. са осъдени да заплатят на Д.Д.М.
и Е.В.М. деловодни разноски в размер на *****
лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.К. и И.Ц.К. ( с посочени
данни ) , че ищците Д.Д.М. и Е.В.М. ( с посочени данни) са собственици на
недвижи имот, представляващ: 1/3 ид.част от подпокривно
пространство , без идентификационен номер , находящо се между плочата на
таванския етаж и покрива на .жилищната
сграда, представляваща имот с идентификатор №41112.504.210.1, изградена в ПИ с
идентификатор № 41112.504.210 и номер по предходен план 2476, в кв.167, парцел
Х по плана на гр.Кюстендил, при съседни имоти: 41112.504.213; 41112.504.212;
41112.504.211; 41112.504.526; 41112.504.209, като ОСЪЖДА Р.Д.К.
и И.Ц.К. ( с посочени данни ) , да предадат на Д.Д.М. и Е.В.М. (с посочени данни) владението върху посочената 1/3 идеална част от
описаната обща част - подпокривно
пространство.
ОСЪЖДА Д.Д.М. и Е.В.М. ( с посочени данни) да
заплатят на Р.Д.К. и И.Ц.К. ( с посочени данни) деловодни разноски по
компенсация в общ размер на ****лв.
ВРЪЩА делото на
Кюстендилския районен съд за произнасяне с допълнително решение относно иска по чл.109-ЗС, предявен от Д.Д.М.,
с ЕГН ********** и Е.В.М., с ЕГН **********,***, против Р.Д.К., с ЕГН **********
и И.Ц.К., с ЕГН **********,***, в
частта, досежно препятстване на достъпа до подпокривното пространство .
Решението
на ОС-Кюстендил може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд, с изключение на частта, имаща
характер на определение за връщане за произнасяне с допълнително решение, в
която не подлежи на обжалване.
Председател Членове:1. 2.