№ 444
гр. П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка П.а
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка П.а Въззивно гражданско дело №
20225200500568 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадени въззивни жалби от страните в първоинстанционното
производство – ищецът М. Б. Д. от с. Ц. чрез адв. Д. Т. със съдебен адрес : гр. С., район В.,
ул. „А.Р. „ № 6, ет.5 и съответно – ответникът Община П. , представлявана от зам. Кмет П.
П. , против Решение № 628/ 03.06.2022 г. по гр.д. № 4523/2021 г. по описа на ПзРС с
подробно изложени доводи за незаконосъобразност в съответната отхвърлителна,
респективно осъдителна част.
Оплакването в жалбата на Община П. е, че оспореното решение на ПзРС в
обжалваната му осъдителна част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, както и че същото е необосновано. Без да оспорва факта, че на датата
15.06.2021 г., в гр. П. ищцата в първоинстанционното производство М. Д. на улица „П.Е. „
в гр. П. е била нападната от глутница кучета, този въззивен жалбоподател чрез своят
процесуален представител твърди, че не е било налице противоправно бездействие на
общината. Позовава се на сключени договори с трето лице за залавяне , транспортиране и
обработване на безстопанствени кучета. Поддържа се , че общината непрекъснато е
извършвала чрез съответните фирми действия по залавяне, обезпаразитяване , кастрация,
ваксинация и връщане на безстопанствените кучета на съответното място. Развиват се
доводи, че общината не следва да носи отговорност , тъй като е предприемала и
предприема действия срещу безстопанствените кучета. Изводът на първоинстанционният
съд , че Общината дължи обезщетение при този инцидент, бил необоснован, тъй като
изобщо съществуването и наличието на безстопанствени кучета на територията на
Общината не обуславя нейното осъждане на това основание. Съдът не бил взел предвид , че
ЗЗЖ не задължавал общината да унищожава бездомни кучета. Тя не можела да носи
отговорност за тези кучета , тъй като не била създала този проблем, а хората , които
изхвърлят кучета на улицата най- безсърдечно. На второ място се поддържа , че
присъденият от районния съд размер на обезщетението е изключително завишен , не
съответства на установената травма и не е съобразен с обществения критерии за
1
справедливост. Излагат се подробни съображения в тази посока, с които се обосновава
искането , въззивният съд да отмени обжалваното решение в осъдителната му част и вместо
него постанови друго, с което предявения против общината иск бъде отхвърлен изцяло, и
алтернативно – да бъде определен справедлив размер на обезщетение, като съдът съобрази
липсата на доказателства за по –голямата част от твърденията в исковата молба.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез представляващия го юрисконсулт В.
поддържа жалбата и моли да бъде уважена с присъждане на разноските. Представя се
писмена защита.
В своята въззивна жалба ищцата в първоинстанционното производство е развила
доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд , тъй като районният съд не
се бил произнесъл относно пълния размер на претендираното обезщетение, с оглед
последващото му претендиране и събиране. Твърди се , че обжалваното в отхвърлителната
му част съдебно решение е неправилно , тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон и със задължителната съдебна практика по казуси- сходни с процесния.
Присъденото в полза на ищцата М. Д. парично обезщетение било занижено и не е
достатъчно да репарира действително претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се , че механизмът на увреждането бил установен по безспорен начин от събраните
по делото доказателства. Но районният съд неправилно е изследвал всички получени от
ищцата увреждания, продължителността на лечението и възстановяването й , наличието на
трайни физически и психически увреждания, наличието на видими белези и така
неправилно определил размера на репариращото уврежданията обезщетение. По тези
съображения въззивницата моли за отмяна на решението на първата инстанция в
обжалваната част и присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на въззивницата -
адв.Т. – чрез представена писмена молба и изложени доводи по съществото на спора.
В срока за отговор по чл. 263 ал.1 ГПК са постъпили такива от процесуалните
представители на ответните страни по двете въззивни жалби , в които се излагат доводи за
неоснователност и се моли съда да остави съответната жалба без уважение.
ПзОС намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са
подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД , вр. с
чл.45 ЗЗД, предявен от ищцата М. Б. Д. против Община П. за присъждане на сумата от
10 000,00 лв.,като частичен иск от общо претендираната в размер на 25000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от
нападението на глутница бездомни кучета на 15.06.2021 г. на улица в гр. П..
С депозирания отговор на исковата молба процесуалният представител на
ответната община е оспорил иска по основание и размер. Без да оспорва факта на
увреждането на ищцата от няколко безстопанствени кучета , процесуалният представител
на общината е заявил становище, че в случая не е налице виновно и противоправно
поведение от страна на служители на общината и се поддържат доводи за стриктно
спазване на задълженията , произтичащи от Закона за защита на животните.
Фактическата обстановка не е спорна по делото и правилно е установена от
районния съд. Установено е, че на 15.06.2021 г. около 22:30 часа в град П. , на ул.“П.Е.“ в
близост до тото-пункт до моста на „Л.“ ищцата е била нападната от четири безстопанствени
кучета с марка на ухото, които са я повалили на земята и започнали да я хапят. В резултат на
това нападение на ищцата са причинени множество травматични увреждания –
кръвонасядания по тялото, множество разкъсно- контузни рани по горните и долни
крайници и травма на главата. Тази фактическа обстановка е установена безпротиворечиво
от приетите по делото писмени доказателства / снета анамнеза в Спешно отделение при
МБАЛ гр. П. на датата на нападението 15.06.2021, издадено два дни по-късно съдебно-
медицинско удостоверение, амбулаторен лист за медицински преглед на 29.06.2021 г. от
лекар ортопед, амбулаторен лист за преглед от лекар- невролог от 21.03.2022 г. ,
2
амбулаторен лист за преглед от психиатър от 08.04.2022 г. / и събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели, единият от които /св. Б.И. / очевидец на
инцидента.
От представените по делото медицински документи и от заключението на
допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд комплексна съдебно- медицинска
експертиза от вещите лица : д-р Д.П. със специалност „ ортопедия и травматология“ и д-р
В.Д. със специалност „ психиатрия“ е установено, че всички наранявания по тялото и
крайниците на ищцата с изключение това на главата , са в резултат от характерни
нахапвания от куче. Тъпата травма с кръвонасядане по главата е получена вследствие на
падането и по гръб върху уличната настилка. На ищцата е проведено консервативно лечение
- първична обработка на нараняванията, периодични превръзки и медикаментозно лечение.
Вещото лице д-р П. е дало заключение, че срокът на възстановяване на откритите рани и
кръвонасядания е около три седмици, ако няма възпаление на раната/ поради замърсяване с
бактерии от кучешката уста./ Според вещото лице д-р П. ищцата се е възстановила напълно
от нанесените и травматични увреждания по тялото и крайниците без усложнения и трайни
последици. Вещото лице е категорично, че всички травми са в причинна връзка с процесния
инцидент. Най-силна болка ищцата е изпитвала непосредствено след инцидента и при
оказването на първа помощ и медицинска обработка. След това е чувствала умерени болки
поради вторичното възпаление на раните от ухапване, които впоследствие постепенно са се
редуцирали в резултат на проведеното медикаментозно лечение. Според вещото лице няма и
не се очакват трайни последици за здравословното състояние на ищцата в резултат на
инцидента. В съдебно заседание вещото лице д-р П. е разяснило, че загуба на съзнание на
ищцата не е имало. При падане може да е получила леко замайване и дезориентация, което
не съставлява загуба на съзнание.С оглед характера на нараняванията не се е налагало
постелен режим. Вещото лице д-р Д. е констатирал постравматичното стрестово
разстройство, диагностицирано при извършения в хода на съдебното производство преглед
, но вече в стадий на възстановяване с остатъчни симптоми.Според вещото лице-психиатър
психичната симптоматика е започнала непосредствено след инцидента с остра реакция на
стрес, чието времетраене е няколко дни, като паралелно с това са се появили фобийни
страхови изживявания към кучетата, в резултат на което впоследствие е възникнало и
постравматичното стресово разстройство. Вещото лице д-р Д. е разяснило, че симптомите на
постравматичното стресово разстройство могат да започнат в рамките на няколко седмици
след травматичното събитие до 6 месеца и причиняват значителни проблеми в социалната и
работна среда, както и във взаимоотношенията с близки и роднини. Пречат на способността
на човек да изпълнява нормалните си ежедневни задачи. Симптоми на постравматично
стресово разстройство могат да бъдат натрапчиви мисли/ повтарящи се нежелани спомени
от травматичното събитие, преживяване на травматичното събитие, сякаш отново се случва
/, симптоми на избягване /опити да избягва мисли или разговори за травматичното събитие,
избягване на местата, дейности или хора, които напомнят това събитие /, симптоми на
негативни промени в мисленето и настроението като отрицателни мисли за себе си, за други
хора, за света , трудности в общуването с близки, изолация от семейство и приятели, липсва
на интерес към дейностите , които са практикувани до този момент. Според вещото лице д-р
Д. в голямата си част симптомите на постравматичното стресово разстройство при ищцата
вече са изчезнали, а остатъчните психични симптоми ще изчезнат напълно в рамките на
няколко месеца, но ако стриктно се изпълнява предписаното психиатрично лечение.
Свидетелят И. – очевидец на инцидента е дал показания, според които в деня на
нападението помогнал на ищцата да се изправи и да разгони кучетата. Ищцата била в шок,
говорела несвързано и била много уплашена. Свидетелят е категоричен, че дълго време след
инцидента продължавал да вижда същите кучета на същото място и те пак се движели на
глутница. По делото е разпитан и св. Т., който живее от дълги години във фактическо
съжителство с ищцата. След инцидента ищцата се прибрала вкъщи с разпокъсани дрехи и не
на себе си. Не била в състояние да говори, само му казала „кучетата“ и двамата веднага
тръгнали за Спешна помощ. Там и били инжекция против бяс, обработили раните , които
били по цялото тяло. Докато били в Спешна помощ ищцата била замаяна, като свидетелят
не знаел, че си е ударила главата, а мислел че е от страх. Ищцата отказала да остане в
болницата поради пандемичната обстановка. Свидетелят обяснява ,че поведението на
ищцата след инцидента се променило- ставала през нощта и почвала да плаче, споделяла му,
3
че сънувала кучешки глави и зъби. Имала страх да ходи на работа сама и се налагало
свидетелят да я кара и докарва от работа.Раните на ищцата зараснали за около месец, но
през този период се движела трудно. Свидетелят й помагал да стане от леглото, помагал и
да отиде до тоалетна, тъй като трудно и било клякането.Случилото се отразило
изключително тежко върху психиката на ищцата, като се наложило да търсят
специализирана психиатрична и психологическа помощ. Предписани и били успокоителни,
които продължава да пие и към момента, тъй като все още ищцата изпитвала ужас от
кучета.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ПзРС е уважил частично
предявения иск в размер от 10000,00 лв. / предявен като частичен от 25 000,00 лв./ по чл.49
ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД, като е присъдил на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер от 7000,00 лв. Съдът е приел, че сумата 7000,00 лв.
справедливо ще обезщети вредите на ищцата, съобразявайки телесните увреждания и
начина, по който са причинени вредите, интензитета и продължителността на болките и
страданията, предизвиканите стрес, уплаха и повишена тревожност.
Решението на ПзРС е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се
потвърди. Съображенията за този извод за следните:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно –
обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер, следва да се
установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена
работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД,
а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с
извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия;
причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане.Съгласно Решение №
643/24.08.2009год. по гр.д. № 2005/2008год. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД
вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че
липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая, Община П. не доказва изпълнение на нормативно предвидените й
задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените кучета. Съгласно
приложимият в случая Закон за защита на животните, обн. ДВ от 8.02.2008 г., за общините,
вкл. чрез техните кметове, са предвидени редица задължения на общинските органи за
овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни
кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за
живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването
им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ/. Съгласно § 5 от ПЗР на
ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на закона /който е бил продължен с § 17 от
ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г., и отменен Дв, бр.34/2016 г./, общинските
съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в
приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от
ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което
означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им
поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в приют
или чрез връщане по места/, което е задължение на общината, респ. организациите и лицата
по чл. 49 от ЗЗЖ. Изпълнението на това задължение обаче нито възниква, нито е обвързано
със срока по §17 .
От представените от ответника доказателства не се установява при условията на
пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл. 40, 41, 47 и 48 Закон за
защита на животните /ЗЗЖ/, нито предприемането на конкретни действия по изпълнението
на мерките и извършването на действия по установяване и контрол на безстопанствените
4
върнати и осиновени кучета. По делото не се установява, че в рамките на общото си
задължение да полага грижа за опазване живота и здравето на гражданите общината е
положила дължимата грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и
изолирането на скитащи кучета - взетите мерки не са достатъчни или не са изпълнени
надлежно. Макар общината да е приела Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета,че поддържа регистър по чл. 54 ЗЗЖ , че е сключила договор за
залавяне и транспортиране на безстопанствени кучета - то липсват данни адекватно да са
приложени нужните мерки – в жилищните квартали и по улиците на града са останали
агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани, причинявайки им
телесни увреждания и психически стрес. Общината е в неизпълнение на своето задължение
чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на
общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-гаранционната
отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители - по
реда на чл.49 от ЗЗД.
Гореизложеното, обосновава извод за наличие на предпоставките на цитираната
разпоредба за ангажиране отговорността на Община П.: а/ налице е противоправно
поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на
бездомните кучета към хора или животни, за настаняване на безстопанствените животни в
приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни,
които задължения произтичат от разпоредбите на чл.50, т.2, вр.чл.49, чл.40,ал.1 и 2,
чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за защита на животните, както и от пар.5 от ПЗР
на ЗЗЖ; б/ причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени
болки и страдания заради настъпилото в резултат на нападението на глутница бездомни
животни травми по поясната област, дясната ръка и дестния и ляв крак и главата в/ налице
е причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общински служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията,
произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Закона за защита на животните.
В хода на делото се установява, че ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат
от причинените оток на тялото и крайниците, кръвонасядания, разкъсно -контузни рани от
ухапванията от кучета. Оздравителният период при посочените травматични увреждания е в
рамките на около три седмици, но настъпилият инцидент е дал отражение и на
психическото състояние на ищцата – изживяла е силна физическа болка, все още изпитва
страх от бездомни кучета и последиците за нейната психика са продължили за период от
около една година с тенденция за пълно затихване и излекуване.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" съгласно ППВС
№ 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на
дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а
всякога е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства,
както с общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства. Предвид
обстоятелства, при които е настъпило процесното увреждане/ нападение от глутница
безстопанствени кучета / , степента на търпените негативни емоции, техния интензитет,
както и периода на възстановяване и обстоятелството, че са налице остатъчни проявления от
преживяното у ищцата и все още актуален страх,уплаха и повишена тревожност , свързан
със случилото се в един продължителен период от около година , съдът намира за
справедлив спрямо преживените от нея неимуществени вреди размер на обезщетение от
7000,00 лв. В останалата част, до претендирания размер от 10000,00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява безспорно
отговорност за репариране на вреди в по-голям от този размер.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86 от ЗЗД, има акцесорен характер, като
за основателността му следва да се установи наличието на главен дълг, а на основание чл.
84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от
датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи отговорност –
15.06.2021 г. Ето защо, предявеният иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД се явява основателен и
5
следва да бъде уважен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, при което
първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло - в осъдителната и в
отхвърлителната част, включително в частта на разноските, на основание чл.271, ал.1, изр.1
ГПК.
При този изход на делото, на процесуалния представител на въззиваемата М. Б. Д.
, представлявана при условията на чл. 38 ал.2 ЗА
следва да бъде присъдено възнаграждение пред виззивна инстанция по чл. 38 ал.1, т.2 ЗАдв
/ за безплатно процесуално представителство/. Ответната община е обжалвала съдебното
решение за присъдено обезщетение от 7000,00 лв. и при този размер на претенцията, пред
въззивна инстанция на основание чл. 7 ал.2 т.3 НМРАВ възнаграждението в полза на адв. Т.
следва да бъде определено от съда предвид невисоката правна и фактическа сложност на
делото / протичане на производството в едно съдебно заседание, процесуално участие само
чрез представени писмено становище и защита и липсата на усложнение в правната
конструкция на спора/ в минималния размер от 680,00 лв. Тъй като пред въззивна
инстанция по жалба на М. Д. е висящ спора в отхвърлителната част от решението / за
претендирано обезщетение над 7000,00 лв. до 10000,00 лв./, то в полза на ответната община
при отхвърляне на въззивната жалба на Д. на основание чл. 78 ал.8 ГПК във връзка с чл. 37
ЗПП и чл. 25 НЗПП се полага присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер от 150,00 лв.
Водим от изложеното, ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №628/03.06.2022 г. на Пазарджишки районен съд,
постановено по гр.д.№4523/ 2021 г.
ОСЪЖДА М. Б. Д. ЕГН ********** от с. Ц., ул. „Ч. „ № 4 чрез адв. Д. Т. със
съдебен адрес : гр. С., район В., ул. „А.Р. „ № 6, ет.5 да заплати на Община П. ,
представлявана от зам. Кмет П. П. направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 150,00 лв.
ОСЪЖДА Община П. , представлявана от зам. Кмет П. П. да заплати на адв. Д.
С. Т. от САК , личен номер ********** със съдебен адрес : гр. С., район В., ул. „А.Р. „ № 6,
ет.5 сумата в размер на 680,00 лв. представляваща възнаграждение по чл. 38 ал.1, т.2 ЗАдв /
за безплатно процесуално представителство/във връзка с чл. 38 ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6