Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание
на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря: ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 297
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба
от С.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител –
адв. Х.Б. ***, против Наказателно постановление с № LUK-ZZSHO-1, издадено на
22.08.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.Луковит при ОД на МВР гр.Ловеч, с
което на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/,
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева, за нарушение по чл. 34б на ЗЗШОС.
С жалбата се отправя молба до съда да отмени
НП като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и явна
несправедливост на наложеното административно наказание. В подкрепа на това
становище се излагат следните аргументи: Първо, че в разпоредбата на чл. 346 от
ЗЗШОС е написано следното: „Със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение може да се изземват и задържат веществени доказателства,
свързани с установяване на нарушението по чл. 16а, ал. 2. Второ, че никъде в
горепосочената разпоредба не е предвиден състав на административно нарушение по
тази разпоредба, а освен това в разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС не се
предвижда наказание за нарушаване на разпоредбата на чл. 346 от ЗЗШОС. Разпоредбата
на чл. 346 от ЗЗШОС е разпоредба, която изяснява правата на актосъставителя при
установяването на административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и
изготвянето на АУАН, а не представлява разпоредба, която да визира отделни
състави на административни нарушения по този закон. Трето, че никъде в
обстоятелствената част на АУАН, серия Д, с № 924385 от 04.08.2019 г., както и в
обстоятелствената част на НП, няма описване на обстоятелства свързани с
възпрепятстването от страна на жалбоподателя, спрямо контролния орган по
отношение на изземването и задържането на веществени доказателства, които да са
нужни за административно - наказателното производство, като дори въобще според
съдържанието на АУАН, не са изземвани веществени доказателства. Четвърто, че е
налице явно нарушение на материалния закон. Актосъставителят, който е издал
АУАН и впоследствие наказващият орган, който е издал НП са установили
несъществуващо административно нарушение по разпоредбата на чл. 346 от ЗЗШОС,
която абсолютно не предвижда" състави на административни нарушения по
Закона за защита от шума в околната среда, като по този начин е нарушен
материалния закон, което от своя страна води до извода, че наказателното постановление
е незаконосъобразно. Освен това по този начин се нарушават законоустановените
права на жалбоподателя, а именно - да разбере в какво се състои нарушението,
което е извършил, коя правна норма е нарушил, за да може да организира своята
правна защита. И на последно място, че са допуснати съществени нарушения при съставянето
на АУАН, по чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и са допуснати съществени
нарушения при изготвянето
на НП, съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явява се неговият
процесуален представител адв. Х.Б. ***, който поддържа жалбата
Административно
наказващият орган /АНО/, не се явява в съдебно заседание и не представя становище
по жалбата.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност,
изложените доводи в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на
закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 04.08.2019 г. малко
преди 15.30 часа, полицейските служители при РУ МВР – Луковит и свидетели по
делото В.Н.Б. и И.В.Т., по повод
получен сигнал за нарушаване на обществения ред, изразяващ се в пускане на
силна музика, се отправили с полицейски патрулен автомобил към Х. „А.“ в
гр.Луковит, за да извършат проверка. Около 15.30 часа полицейски служители спрели
с полицейския автомобил на паркинга пред хотела, от което място се чувала
музика идваща от хотела. Двамата отишли на входа на хотела, до рецепцията, без
да влизат вътре, където се срещнали с
управителя на хотела – жалбоподателят С.В.. Обяснили му, че има сигнал от граждани за нарушаване
на спокойствието им, при което В. обяснил на двамата полицейски служители, че вътре
в хотела има предварително планирано и организирано тържество.
Без да проверят,
по какъв начин и от къде идва озвучаването на обекта, актосъставителят И.В.Т. приел,
че жалбоподателят е лицето озвучавало обекта хотел-ресторант „А.“ на открита
площ, за времето от 14.00 до 16.00 часа и му съставил АУАН, за това, че на 04.08.2019
г., около 15.30 часа в гр.Луковит, ул. „К.“ № **, в хотел-ресторант „А.“
нарушава озвучаването на обекта хотел-ресторант „А.“ на открита площ за времето
от 14.00 до 16.00 часа, с което нарушил разпоредбата на 34б на ЗЗШОС.
С издаденото въз
основа на АУАН Наказателно постановление /НП/ № LUK-ZZSHO-1 на 22.08.2019 г. от
Началникът на РУ гр.Луковит при ОД на МВР гр.Ловеч, жалбоподателят С.М.В. бил
наказан, за това, че на 04.08.2019 г., около 15.30 часа в гр.Луковит, ул. „К.“
№ **, в хотел-ресторант „А.“ нарушава озвучаването на обекта хотел-ресторант „А.“
на открита площ за времето от 14.00 до 16.00 часа, квалифицирано като нарушение
на чл. 34б от ЗЗШОС. На основание чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС жалбоподателят бил
санкциониран с глоба в размер на 1000 лева.
Наказателното
постановление било връчено на С.М.В. на 20.09.2019 г., като на 26.09.2019 г. е
депозирана и настоящата жалба против него пред АНО.
Така възприетите
обстоятелства се доказват по един несъмнен начин основно от показанията на
свидетелите В.Н.Б. и И.В.Т., реализирали посочената проверка и отразили
констатациите си от нея в изготвения на място АУАН, серия Д, с № 924385 от
04.08.2019 г.
От разпитаните по
делото в качеството на свидетели полицейски служители - В.Н.Б. и И.В.Т. се
установя, че по повод получен сигнал за нарушаване на обществения ред,
изразяващ се в пускане на силна музика, двамата се отправили към Х. „А.“ в гр.Л.,
за да извършат проверка. В момента, в който спрели с полицейския автомобил на
паркинга пред хотела, се чувала силна музика, според твърденията на свидетеля Т.,
а според твърденията на свидетеля Б.: „се чуваше само слаба музика“. След това
двамата отишли на входа на хотела, до рецепцията, без да влизат вътре. Там
се срещнали с управителя на хотела – жалбоподателят С.В., на когото обяснили,
че има сигнал от граждани за нарушаване на спокойствието им. Жалбоподателят
обяснил на двамата полицейски служители, че вътре в хотела има предварително
планирано и организирано тържество.
Съдът кредитира
показанията на двамата полицейски служители, доколкото от тях се установява,
какъв е бил поводът за проверката, какви действия са извършили и какво са
установили. По категоричен начин от показанията на тези свидетели се
установява, че при проверката двамата не са влизали вътре в хотела, не са установили
от къде точно идва шума /от помещение на хотела или от открита част/, както и с
какви музикални уреди /уредби/ се получава озвучаването.
Във връзка с
релевираните възражения, от страна на жалбоподателя е ангажирано гласно
доказателства – разпит при режим на довеждане на свидетеля Д.И.В..
Съдът допусна до разпит в
качеството на свидетел на Д.И.В.. От разпита й се установява, че същата работи
на длъжността „барман“ в ресторанта към хотел „A.“. На процесната дата в хотела
било организирано тържество – сватба, която се провеждала вътре в голямата зала
на хотела, като озвучаването било с тонколони. По време на тържеството Василева
работела на бара и не участвала в сервирането. Според Василева, музиката в
хотела била спряна между 14:00 и 16:00 часа.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Д. И.В.,
относно факта на организиране на тържество в хотела, проведено в голяма зала,
което било озвучено с тонколони, но поставя под съмнение и не кредитира
твърденията на този свидетел, относно твърденията, че във времевия период от
14.00 до 16.00 часа в хотела не е имало озвучаване, тъй като това твърдение не
кореспондира с безспорно установения факт от разпитите на двамата полицейски
служители, които установили озвучаването в 15.30 часа.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните изводи от правна страна:
Жалбата е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл
се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това
са следните:
При съставяне на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), не е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетел, които е присъствал при установяване на
нарушението и при съставянето на акта.
В хода на
административнонаказателното производство /АНП/ обаче са допуснати следните съществени
нарушения на процесуалните правила;
На първо място, съставеният
АУАН не съдържа в себе си задължителни реквизити, установени в чл. 42, т. 4 от ЗАНН, която разпоредба задължава актосъставителя да посочи пълно и ясно
описание на нарушението при съставянето на АУАН, тъй като административно
наказателното производство се образува именно със съставянето на АУАН. В него
не са посочени съществени елементи от фактическия състав на нарушението, като
направеното описание на твърдяното нарушение е схематично и не позволява на
привлеченото към административно наказателна отговорност лице, да разбере
точните фактически рамки на нарушението и да организира защитата си. Липсва
ясно и точно посочване на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното
нарушение, който е задължителен реквизит от акта – не е ясно от къде е идвало
озвучаването – от помещение вътре в хотела или от прилежаща открита част от
хотелския комплекс. Не са посочени конкретните действия или съответно
бездействия на нарушителя, в което се изразява административното нарушение. А
такова доказване в случая въобще не е проведено, като наред с това не е
посочено - защо, респ. въз основа на какви доказателства, АНО приема за
установено, че именно на жалбоподателя следва да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност - тоест, че той е автор на нарушение.
За яснота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
задължава АНО сам да събере доказателства за изясняване на фактическата
обстановка в хода на административно наказателното производство, и в частност
релевантните факти, имащи съществено значение за обстоятелството дали
нарушението е извършено от лицето, посочено в АУАН като негов извършител, с
какви действия и при какви обстоятелства, защото доказателствената тежест за
установяване на нарушението в административно наказателното производство и
доказването на извършването му в производството при осъществяване на съдебен
контрол, е вменена единствено на АНО, като нарушителят не е длъжен да му
съдейства при установяване на фактите.
На второ място, АНО
е нарушил и материалния закон. На жалбоподателя е вменено извършването на
нарушение по чл. 34б от ЗЗШОС, според която разпоредба - със съставянето на АУАН
може да се изземват и задържат веществени доказателства, свързани с
установяване на нарушението по чл. 16а, ал. 2. Посочената като нарушена
разпоредба указва на актосъставителя, че със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение може да се изземват и задържат
веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението по чл. 16а,
ал. 2. Очевидно е, че сама по себе си посочената разпоредба не може да бъде
нарушена, доколкото не съдържа правило за поведение.
Правила за
поведение съдържа разпоредбата на чл. 16а от ЗЗШОС в пет хипотези, като
относима за случая е хипотезата на ал. 2 „Забранява се озвучаването от обекти
по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение
за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на
териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски
гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на
населението при бедствия“.
Според приложената
санкционна норма, а именно чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС „За нарушение по чл. 16а, ал. 1
- 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите
лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000
до 6000 лв.“. Нормата е бланкетна и предполага запълването й с конкретно
нарушена норма от самия закон – чл. 16а, ал. 1 – 5 от ЗЗШОС.
Посочената като
нарушена норма – 34б от ЗЗШОС, не съдържа конкретни състави на административни
нарушения, а само очертава възможните на актосъставителя, при съставянето на АУАН
да прецени дали да изземе и задържи веществени доказателства, свързани с
установяване на нарушението по чл. 16а, ал. 2, или не.
За да е налице
нарушение по ЗЗШОС следва да е посочено и установено, че е допуснато такова на
конкретна императивна разпоредба, съдържаща се в този закон. В конкретния
случай изискването за обосноваване на наложеното наказание чрез посочване на
съответната материално-правна норма, съдържаща предписание за конкретно
задължително поведение, не е сторено от актосъставителя и АНО.
Съдът приема, че
при издаването на НП са допуснати особено съществени нарушения на процесуалната
норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и по този начин е нарушено правото
на защита на жалбоподателя в административно наказателното производство, а това
нарушение е неотстранимо в стадия на съдебното производство. При описание на
нарушението в НП и квалификацията му, не са посочени особено важни реквизити
като: описание на нарушението, къде е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, и най-вече правилната
законова разпоредба, която е била нарушена виновно.
В контекста на
гореизложеното, за съда дори е пречка да прецени, дали НП е издадено от
компетентен орган. Съгласно чл. 36 и 37 от ЗЗШОС актовете, с които се
установяват административните нарушения по този закон, се съставят от
длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 - 22, а
наказателните постановления по този закон се съставят по реда на ЗАНН и се
издават от компетентните органи по чл. 17 - 22. Обжалваното наказателно постановление
е издадено от Началника на РУ – Луковит при ОД на МВР - Ловеч. Разпоредбата на
ЗЗШОС предвижда, че контрола върху шума в околната среда, причинен от локални
източници на шум, тоест от увеселителни заведения, какъвто е контролираният
обект, се осъществява от министъра на здравеопазването, директорите на
регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със
Закона за здравето, осъществяват по ред, определен по този закон. Министърът на
вътрешните работи или определени от него длъжностни лица осъществяват контрол
върху пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено
ползване, по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда в съответствие
със Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му и за спазване изискванията на чл. 16а, ал. 2 и 3, съгласно чл. 19
от ЗЗШОС. Тъй като жалбоподателят не е санкциониран за неспазване изискванията
на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, то разглеждания случай /предвид дадената
квалификация на нарушението по чл. 34б/ не попада в посочените хипотези, поради
което следва да се приеме, че наказателното постановление е издадено от
некомпетентен орган и следва да бъде отменено и на това основание.
Съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление страда от съществени пороци, касаещи
основанията за издаването му, задължителното му съдържание, които представляват
допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на
санкционираното лице, поради което следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Позовавайки се на
влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, с молба вх. № 4755 от
28.10.2019 г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за
процесуално представителство. Възнаграждението е съобразено с Наредбата за
размера на адвокатските възнаграждения, като искане за прекомерност съгласно
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН не е направено от въззиваемата страна до края на
съдебното заседание.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
LUK-ZZSHO-1, издадено на 22.08.2019 г., от Началника на РУ гр.Луковит при ОД на
МВР гр.Ловеч, с което на С.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван
от процесуален представител – адв.Х.Б. ***, на основание чл. 34а, ал. 1 от
Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение
по чл. 34б на ЗЗШОС, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ - МВР гр.Луковит чрез ОД на
МВР гр.Ловеч, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 400 /четиристотин/ лева за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: