Решение по дело №34/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на И. И. П. от гр. Б., ул. "П. Х. №13 против решение №171/10.01.2011г. по гр.д.№970/2010г. по описа на Районен съд - гр. Р.. Правят се оплаквания за неправилност на решението, с оглед непроизнасянето от съда по въпроса за вината за настъпилото брачно разстройство, с оглед завишения според въззивника размер на издръжката, която следва да плаща на роденото от брака дете и с оглед ограничения според него режим на лични контакти с него, определен от районния съд. Иска решението за бъде отменено и постановено ново по същество, с което за виновна за брачното разстройство да бъде обявена съпругата Е. А. П., да бъде намалена определаната издръжка от 100лв. на 60лв., както и да бъде определен режим на лични контакти с Д. К.И. П. всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване.

В отговора на въззивната жалба и чрез пълномощника си въззиваемата изразява становище за неоснователността й. Иска същата да бъде оставена без уважение.

Съдът не е уважил исканията на ответника за събиране на доказателства в настоящата инстанция.

Въз основа на доказателствения материал, събран пред районния съд, се установява следната фактическа обстановка :

Страните по делото са сключили граждански брак на 27.01.1994 г. в гр. Б.. От брака си имат родено едно дете – К. И. П., роден на 13.06.1994 г.

След сключването на брака до фактическата раздяла двамата съпрузи са живели в гр. Б. в жилище, лична собственост на ответника И. П. (договор № 70 от 16.03.1990 г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя). От показанията на свидетелката Д., се установява, че въззвникът и въззиваемата от три – четири години не живеят заедно. Сочи, че Е. П. заедно с дъщеря им К. живеят в гр. Р. при родителите на Е. П.. С показанията си свидетелката доказва и какви са били отношенията между съпрузите преди фактическата раздяла. Поддържа, че И. П. не е разрешавал на съпругата си да напуска дома им, непрекъснато й е правил забележки и я е тормозел психически. Горните обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелката Л. М. – майка на ищцата Е. П.. Тази свидетелка пресъздава лични възприятия за скандали и конфликти между страните по делото, след които съпругата е напускала семейното жилище. Според нейните показания, от момента на раздялата на дъщеря й и зет й, той е давал по 20-30 лв. на месец за издръжката на дъщеря си, а останалите необходими средства са осигурявали Е. и нейните родители.

В съдебно заседание на 10.11.2010 г. районният съд е изслушал и непълнолетното дете на страните Катя П.. Същата категорично е заявила желанието си да продължи да живее при нейната майка. Поддръжа, че рядко се вижда с баща си след раздялата на родителите й, както и че баща й е давал пари за издръжката й всеки месец.

По делото е прието удостоверение № 161 от 16.06.2010 г., издадено от Директора на Професионална гимназия по транспорт – Р., от което е видно, че К. П. е била ученичка в ІХ-ти клас през учебната 2009/2010 година.

Констатациите и изводите в представения пред въззивната инстанция социален доклад потвърждава направените такива от този пред първата инстанция, както и установените с гласните доказателства факти, че ищцата и ответника живеят разделени, а непълнолетната им дъщеря живее с майка си в дома на родителите на Е. П.. Според социалния работник и двамата родители имат необходимия родителски капацитет да се грижат за Д., а майката е изразила желание да поеме възпитанието и отглеждането на Катя П.. От констатациите в социалните доклади се установява, също така, че в дома на А. и Л. М. – родителите на Е. П., има добри материално – битови условия, подходящи за отглеждането на непълнолетната К..

С протоколно определение от 28.09.2010 г. на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК съдът е приел за установено, че месечният доход на ответника възлиза на сумата от 1 000 лв. Този извод не се споделя от настоящия състав, тъй като съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в каквато насока правилно е дал указания и районния съд, тежестта за доказване на доходите на ответника пада върху ищцата. Заедно с това, същата не е искала той да бъде задължен да представи доказателства за доходите си, а и съдът не го задължавал с нарочно определение да направи това. Поради изложеното, съдът не може да го санкционира с разпоредбата на чл. 190, ал.2 от ГПК, защото от него не са искани доказателства и той не е създавал пречки за събирането им. Поради изложеното е останал недоказан фактът какви доходи получава И. П..

На основание чл. 269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а относно правилността в каквато насока са въззивните оплаквания, е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед на така очертания предмет на въззивната проверка, съдът приема следното от правна страна :

Относно възражението за непроизнасяне по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака :

В исковата молба, с която е инициирано производството по делото, е направено искане да бъде прекратен бракът между страните без да бъде издирвана вината за разстройството му. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че предявеният иск е основателен и желае бракът да бъде прекратен без издирване на вината. В първото с.з. след доклада на съда отново не е направил искане за издирване на вината. Това процесуално поведение на страните, преценено в светлината на разпоредбата на чл. 49, ал.3 от СК налага извод за неоснователност на възражението. Правилно районният съд не се е произнасял по вината за настъпилото брачно разстройство, тъй като това не е било поискано от никой от двамата съпрузи. Съдът няма задължение, а и е недопустимо служебно да изследва въпроса за вината и да се произнася по него.

Относно възражението за намаляване на размера на присъдената издръжка :

Както беше посочено по - горе ищцата, върху която пада доказатествената тежест да установи размера на дохода на ответника, не е проявила процесуална активност за установяване на този факт. Предвид това, тя следва да понесе процесуалните последици от това, изразяващи се в недоказаност на размера на претенцията й за издръжка. Тя не е представила доказателства и своите доходи и семейно и имотно състояние, каквито са необходими за определяне на частта от издръжката, която тя дължи на ненавършилото пълнолетие свое дете.

От друга страна съдът съобрази, че К. И. П. е на 17 години и понастоящем е ученичка в Х клас. Житейски това обуславя по - големи нужди от храна, облекло и учебници и други пособия за училище. Конкретните такива, обаче също не са доказани от ищцата, върху която пада доказателствента тежест. Предвид липсата на доказателства за предпоставките, въз основа на които се индивидуализира размерът на издръжката, и възражението на ответника, че не може да заплаща претендирания размер, настоящият състав приема, че искът е недоказан по размер. Ето защо, счита че е основателен за сумата от 80лв. Не може да бъде споделено и становището на ответника, че размерът на издръжкта дължима от него следва да е 60лв. Това е нормативно установеният минимум на издръжката за страната, който не съответства на нуждите на дете на 17 години.

По изложените съображения обжалваното решение в частта за издръжката следва да бъде изменено като се намали присъденият размер от 100лв. на 80лв.

Относно възражението за режима на лични контакти между бащата и Д. К. И.П. :

Окръжният съд споделя оплакването на И. П., че определеният режим на лични контакти не е достатъчен за пълноценна връзка между бащата и дъщерята. Установената съдебна практика е да се дава възможност на родителя, при когото не живее Д., да осъществява личен и непосредствен контакт с Д. минимум две съботи и недели от месеца. В случая не са налице основания са редуциране на този режим, тъй като отношенията между двамата са добри. Бащата не е спрял да търси контакт и да реализира такъв с Д. си и двамата се срещат. Д. също не сочи да има притеснения от контактите си с бащата и не отказва такива. В същия смисъл са и констатациите на социалните работници, изготвили социалните доклади по делото. Поради това, настоящият състав приема, че в интерес на Д. е режимът на лични контакти с бащата да бъде разширен като същият бъде фиксиран на всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 19:00 часа на всеки от дните.

Съдът счита, че районният съд неправилно е определил размерът на държавната такса по иска за издръжка като го е изчислявал на база платежите за две години вместо за три съгласно нормата на чл. 69, ал.1, т.6 от ГПК, по която се определя държавната такса по искове за издръжка. Ето защо, върху размера на издръжката от 80лв. дължимата държавна такса е 115, 20лв. Предвид това, първоинстанционното решение следва да бъде изменено в тази част

Водим от изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №171/10.01.2011г. по гр.д.№970/2010г. по описа на Районен съд - гр. Р. в частта по иска по чл. 144 от СК за разликата над 80(осемдесет)лева до уважения размер от 100лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Е. А. П. с адрес гр. Р., ул. „. К. №3 против И. И. П. от гр. Б., ул. "П. Х. №13 за заплащане на издръжка на непълнолетната им дъщеря К. И. П. от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2010г. до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване за разликата от 20лв. между претендирания и уважения размер на издръжката.

ОТМЕНЯ решение №171/10.01.2011г. по гр.д.№970/2010г. по описа на Районен съд - гр. Р. в частта, с която е определен режимът на лични контакти между К.И. П. и И. И. П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между К. И. П. и И. И. П. както следва : бащата има право да се среща с Д. всяка втора и четвърта събота на месеца от 09:00 часа до 19:00 часа и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09:00 часа до 19:00 часа.

ОСЪЖДА И. И. П. от гр. Б., ул. "П. Х. №13 да заплати още 19, 20(деветнадесет лева и двадесет стотинки)лв. държавна такса до пълния размер от 115, 20(сто и петнадесет лева и двадесет стотинки) лева, дължима такава по иска за издръжка .

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :