Решение по дело №35/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 април 2021 г.
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20217250700035
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 54                            27.04.2021 г.                град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на тридесети март                    две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:   Албена Стефанова

                       Иванка Иванова      

Секретар- С. И.

Прокурор- Васил Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 35 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63  ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РД „АА“-Русе против Решение № 47/04.02.2021 год., на Районен съд гр.Търговище  по НАХД № 904/2020 год., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 38-0001734/23.10.2020г. на Директора на РД „АА“-Русе. С посоченото НП на „АМВ-2012“ ООД, ЕИК:*********, с.Разбойна, общ.Търговище представлявано от В. А. М., на основание чл.96г, ал.1,пр.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

 В касационната жалба се излага становище, че разпоредбата на чл.96г, ал.1,пр.1 от ЗАвП съдържа едновременно и хипотеза и санкция. Излагат се доводи, обосноваващи че НП е издадено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови друго, с което НП да се потвърди.

 В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба –  „АМВ-2012“ ООД, ЕИК:*********, с.Разбойна, общ.Търговище в съдебно заседание се представлява от адвокат Р.С. ***, който излага становище за неоснователност на жалбата. Навежда, че лицето наето като шофьор от сключването на трудовия му договор, до получаването на картата му за квалификация не му е била възлагана работа като шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона. Представя писмен отговор по жалбата, в който се излагат подробни доводи, обосноваващи липса на осъществен фактически състав на описаното в НП административно нарушение. Моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата по изложените в нея съображения. Дава заключение, че въззивното решение следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да се потвърди.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 28.09.2020г. в гр.Търговище при извършена комплексна проверка на „АМВ -2012“ ООД, контролни органи от РД „АА“ -Русе установили, че дружеството притежава лиценз 8751/ 13.02.2017г., валиден до 2027г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари в Общността.

При извършената проверка на документи било установено, че на 05.06.2020г. дружеството, като лицензиран превозвач е назначило  по трудов договор лицето С. Р. Ю., ЕГН ********** на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона“, без същото да отговаря на изискванията за квалификация и да притежава карта за квалификация на водач за съответната категория. При направена справка в информационната система на ИА „АА“ било установено, че С. Р. Ю. притежава карта за квалификация на водач с 044283 от 18.06.2020г. т.е. същата била придобита след назначаването му.  За констатираното на дружество „АМВ -2012“ ООД, ЕИК:********* бил съставен АУАН 278991/ 28.09.2020г. за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр. Въз основа на така съставения акт Директорът на РД „АА“ - Русе издал Наказателно постановление № 38-0001734/23.10.2020г., с което за нарушение и на основание чл.96г, ал.1, пр. 1 от ЗАвПр е наложил на „АМВ -2012“ ООД, ЕИК:********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна Районният съд е приел, че при издаване на НП не е спазено изискването на чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН, тъй като в НП не е посочена  разпоредбата, която конкретно в случая е нарушена, а именно тази на чл.7б, ал.1 от ЗАвП, регламентираща задължението на превозвача да назначава на работа само водачи, които отговарят на изискванията за квалификация, респективно притежават карта за квалификация. Съдът е приел, че посочения пропуск в съдържанието на НП се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и е достатъчно основание за неговата отмяна.

 При така направените фактически констатации и правни изводи  Районният съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Изводите на въззивния съд че административнонаказателното производство е проведено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл.96г, ал.1,пр.1 от ЗАвП не съдържа в себе си  конкретното изискване, регламентиращо задължението на лицензирания превозвач да осъществява превози на пътници само със водачи които отговарят на изискването за квалификация. В съдържанието както на АУАН, така и в НП не се сочи от страна на наказващия орган коя е конкретната разпоредба, която регламентира описаното в тях задължение на превозвача и която органът приема, че е нарушена. От фактическа страна не се сочи и каква следва да е тази „съответна квалификация“ на назначеното лице. В тежест на наказващия орган както в АУАН, така и в НП да посочи и предяви на наказания всички елементи на административнонаказателното обвинение. Противното води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. От доказателствата  се извлича нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвП, но съдът не е наказващ орган и е недопустимо да упражнява функции на последния, като попълва административнонаказателното обвинение, въз основа на констатациите си изведени от събраните по делото доказателства. Съдът извършва своят контрол за законосъобразност на НП, като се ръководи единствено от волята на административнонаказващия орган, обективирана в оспореното НП.   Неизписването на всички фактически и правни основания, въз основа на които наказващият орган е извел всички своите изводи относно наличието на елементите на посоченото в НП административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което засяга освен правото на защита на санкционираното лице, но и правомощието на съда да извърши проверка, до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон.

На основание гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Предвид изхода на правния спор на основание чл.63, ал.3  и ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лева.

Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/04.02.2021г. на Районен съд гр.Търговище, постановено по НАХД № 904/2020 год. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА  РД „АА“-Русе  да заплати на АМВ-2012“ ООД, ЕИК:*********, с.Разбойна, общ.Търговище представлявано от В. А. М. разноски по делото в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:      1.    

 

    

 

 

 

                                                                                           2.                   

 

                    

 

.