Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………07.08.2022г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря М.Дончева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14803
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
от Г.Д.Т., ЕГН ********** *** иск за
приемане на установено в отношенията
между ищецът Г.Д.Т., ЕГН **********, от една страна и ответника ОБЩИНА
ВАРНА , че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА общо 1273,98 лв. по Акт по чл. 106-107 ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на
02.10.2015г. от Община Варна, следните суми: Главница в размер на 37,58 лв. с/със Законна лихва за периода 28.09.2020 г. -
10.11.2020 г., Главница
в размер на 484,78 лв. с/със
Законна ли за периода 28.09.2020 г. - 10.11.2020
г.,
751,62лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви), предвид приетото за
установено с влязло в сила на 21.10.2019 г. решение №
4423/21.10.2019г. по
гр.д. №963 по описа за
2019г. на ВРС, постановено след влизане в сила на 16.02.2016 г. на същото несъдебно изпълнително
основание - Акт по чл. 106-107 ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на
02.10.2015г. от Община Варна, че ищеца не дължи на ответника сума по същият Акт
по чл. 106-107 ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на
02.10.2015г. от Община Варна.
Ищецът
твърди, че на 31.10.2020г. е получил ПДИ,с което ЧСИ Дарина Славова-Сербезова,
рег.№893, район на действие ВОС, го уведомява, че въз основа на Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на
02.10.2015г. от Община Варна, е образувано изпълнителното дело N9:202089304001009 срещу него за заплащане на
долуописаните суми в полза на взискателя/те/: ТД НАП ВАРНА и ОБЩИНА ВАРНА с ЕИК
*********. Уведомен е
че Задължението към 10.11.2020 г. възлиза на 1 619,36
лв., от които Главница в размер на 37,58 лв. с/със Законна лихва за периода 28.09.2020 г. -
10.11.2020 г..
Главница в размер на 484,78 лв. с/със Законна ли за периода 28.09.2020 г. -
10.11.2020 г.,
751,62лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви) 339.14 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Ищецът
твърди, че за вземане по същото несъдебно пряко изпълнително основание, Акт по
чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на
02.10.2015г. от Община Варна, по искане на настоящият ответник е било
образувано предходно изпълнително дело №20188930400703 на ЧСИ Дарина
Сербезова-Славова, per. № 893, Район на действие ОС Варна, срещу настоящия ищец за
заплащане на долуописаните суми в полза на взискателя/те/: ТД НАП ВАРНА и
ОБЩИНА ВАРНА с ЕИК ********* по което Задължението към 30.01.2019 г. е възлизало на 2 192,50 лв.
В молбата се
излага, че за Оспорване на вземането по Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на
02.10.2015г. от Община Варна длъжникът,
е предявил ОУИ с който по дело №20188930400703 е оспорил чрез иск изпълнението,
образувано е гр.д. №963 по описа за 2019 г. на ВРС по което е постановено
решение № 4423/21.10.2019 г., влязло
в сила 21.10.2019 г., с което
е прието за установено межди настоящите страни, че на основание чл.439 ал.1 от ГПК, в отношенията между ищецът Г.Д.Т., ЕГН ********** /адв.П. Т./, от една страна и
ответника Община Варна, Варна, "Осми приморски полк" № 43, Булстат *********, представлявана от Кмета, от друга
страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА предвид погасяване на вземането ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ след влизане в сила на несъдебно изпълнително основание - Акт по чл.106 -107 ДОПК 1ЧоМД-АУ-2258 от 02.10.2015г.,
следните суми, а именно: СУМАТА в размер на 272,16лв., представляваща главница,
СУМАТА в размер на 650,20лв., представляваща главница, както и СУМАТА в размер
на 838.95лв., представляваща неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения
и т.н./, претендирани по изп.дело № 703 по описа за 2018г. на ЧСИ Дарина
Сербезова-Славова, per. № 893, с р-н на действие Варненски окръжен съд.
Ищецът сочи,
че силата на присъдено нещо на диспозитива по ОУИ разпростира действието си и
за непредявената част, защото непредявената част няма как да съществува, ако
по- малката (предявената) част от правото е отречено със сила на пресъдено
нещо. Този, който няма частта от правото, не може да претендира, че има
разликата над отречената част от несъществуващото право.
Ищецът
излага, че правен интерес от предявяване на иска произтича от факта, че не е прекратил образувано пред
него изпълнително производство при установяване несъществуване на спорното
вземане. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска и молби да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Прави възражение за нищожност на Решение 4423 от
21-Ю.2019г. на Варненски районен съд по гр.д.№ 963/2019г, предвид
засегнатия обществен интерес и интереса на държавата като цяло, гражданският
съд, произнасяйки се с неприсъствено решение, е излязъл извън пределите на
правораздавателната си власт.
Ответникът прави възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Видно от АУЗД №
МД-АУ-2258/02.10.2015 г. на Г.Д.Т. е
установен размер на задължения за данъци и такси по видове и периоди и лихви за
просрочие начислени към тях към 02.10.2015г. в размер на 5108,68 лв.
Видно от покана за доброволно
изпълнение по изп.дело №20208930401009 на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова,
рег.№893, Район на действие ВОС на 31.10.2020г. е връчена на Г.Т. .
Съдът е приел за
безспорно между страните и ненуждаещо от доказване на обстоятелствата, че по Акт по чл.106-107 ДОПК №МД-АУ-2258 издаден на 02.10.2015 г. от Община Варна, за ответника е възникнало
вземане към ищеца за сумата общо 1273,98 лв. и за част от сума е образувано
изпълнително дело 703/2018 г. на ЧСИ рег. № 893 Дарина Сербезова-Славова със
съответните главница и лихви. За оспорване на вземането по Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна длъжникът,
настоящия ищец, е предявил ОУИ, с който по изпълнително дело №:20188930400703
на ЧСИ рег.№ 893 Дарина Сербезова-Славова е оспорил чрез иск изпълнението,
образувано е гр.д. №963 по описа за 2019 г. на ВРС, по което е постановено
Решение № 4423/21.10.2019 г., влязло в сила 21.10.2019 г. ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА
ОТВЕТНИКА предвид погасяване на вземането ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след влизане в сила на
несъдебно изпълнително основание - Акт по чл.106 -107 ДОПК №МД-АУ-2258 от
02.10.2015г. за сумите, претендирани по изпълнително дело № 703/2018 г. по
описа на ЧСИ рег. № 893 Дарина Сербезова-Славова е прекратено на основание
посоченото съдебно решение, след което по същия акт по чл.106-107 ДОПК е
образувано ново изпълнително дело № 202089304001009 за заплащане на съответните
главници.
От
заключението на ССЕ прието от съда се
установява, че по
данни от Акта за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК № МД - АУ-2258/
02.10.2015г. експертизата заключава, че на Г.Д.Т. ЕГН **********
са начислените задължения, които са описва в таблица 1. Адресът по партидния
номер ****
е гр. В. р-н О., ул.*** - сграда. Адресът
по партидния номер ***
е гр. В. р-н О., ул.*** №16 -земя и сграда. Точният размер на всяка едно
от вземанията по процесния АУЗД от 02.10.2015г. е: Данък върху недвижимите имоти в
общ размер 1 391,04 лв. Дължима лихва върху ДНИ 340,73
лв. Общо вземане Данък недвижим, имот и лихва 1 731,77 лв. Такси
за битови отпадъци в общ размер2 712,51 лв. Дължима лихва върху ТБО 664.40
лв. Общо вземане Такси битови отпадъци и лихва 3 376,91 лв.
Всичко ДНИ, ТБО и лихви 5 108,68 лв.
Основанието на всяка едно от вземанията по Акт № МД - АУ-2258/ 02.10.2015г. са описани по
вид на данъка в изготвена таблица, като са обобщени и извършените плащания. Общ
размер на плащанията по главницата са 3585,77 лв., а за лихва 1052,81 лв. В табличен вид
са посочени извършените плащания от ищеца и покритите задължения с тях по АУЗД№
МД-АУ-2258-1/02.10.2015г.
към 10.09.2018г. и 01.02.2022г Главницата по ИД 703/2018 за ДНИ е в общ
размер на 272,16 лв.,
от които: ДНИ за 201 Ог. за имот 006 е 112,76 лв. и ДНИ за 2014г.
за имот 005
е 159,40
лв. Главницата по ИД за ТБО е в общ размер на 650,20 лв.,
от които: ТБО за 2010г. за имот 006 е 259,02 лв., ТБО за 2014г.
за имот 005
е 331,06
лв. и ТБО за 2014г. за имот 006 е 60,12 лв. Неолихвяемата сума
представляваща законна лихва е в общ размер на 838,95 лв. Към датата на изготвяне на ССЕ 01.02.20222г.: Главницата
за ДНИ за 20Юг. за имот 006 е в общ размер на 37,58
лв.Главницата за ТБО е в общ размер на 480,19 лв.,
от които: ТБО за 2010г. за имот 006 е 129,61 лв., ТБО за 2014г. за имот 005 е 290,46 лв. и ТБО за 2014г. за имот 006 е 60,12 лв.
Неолихвяемата сума представляваща законна лихва е в общ размер на 822,72 лв. По
предоставената справка от Дирекция „МДТ" се констатира, че има отразено
само едно счетоводно записване след 21.10.2019г. за погасяване на задължения по
АУЗД №
МД -
АУ-2258/ 02.10.2015г. на 12.10.2021г. в размер на 4,59 лв. Същото е
отразено за погасяване на главница. Всички останали плащания в периода от
21.10.2019г. до 01.02.2022г. са покрили задължения извън тези по
Акта.Плащанията след 21.10.2019г. до 01.02.2022г. са описани в таблица 6.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
С определение №1773/21.05.2021г. на ВОС по
ч.гр.д.№1045/2021г. е прието, че компетентен да разгледа предявения иск е ВРС,
като същият е допустим.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима
искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта
на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително
производство поради приемането за установено с Решение по гр.д. № 963/2019г. на
ВРС, че Г.Д.Т. *** предвид погасяване на вземането чрез
плащане след влизане в сила на несъдебно изпълнително основание- Акт по чл.106
– 107 ДОПК №МД-АУ-2258 от 02.10.2015г., следните суми, а именно: СУМАТА в размер на 272,16лв., представляваща главница, СУМАТА в размер
на 650,20лв., представляваща главница,
както и СУМАТА в размер на 838.95лв., представляваща неолихвяеми
вземания/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, претендирани по изп.дело №20188930400703 по описа за 2018г. на
ЧСИ ДАНИЕЛА СЕРБЕЗОВА-СЛАВОВА, рег.№ 893, с р-н на действие Варненски окръжен
съд.
Процесните публични вземания – предмет на
предявения иск са установени с влязъл в сила Акт
по чл.106-107 ДОПК
№МД-АУ-2258 издаден на 02.10.2015 г. от Община Варна.
За ищеца е налице правен интерес от
завеждането на иска предвид
образувано изп.дело №20208930401009 по описа за 2020г. на ЧСИ ДАНИЕЛА
СЕРБЕЗОВА-СЛАВОВА, рег.№ 893, с р-н на действие Варненски окръжен съд.
Предпоставките на иска по чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с
която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това
вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.12.1972 г. по гр. д. № 95/72
г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа
иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като
основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са
включени в неговия предмет (Решение
№ 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то
съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по
смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер
да погаси вземането е постановено
Решение 4423 от 21.10.2019г. на Варненски районен съд по гр.д.№
963/2019г
Направеното от ответника възражение за
нищожност на Решение 4423 от 21.10.2019г. на
Варненски районен съд по гр.д.№ 963/2019г, съдът намира за неоснователно.
Законът не определя с отделен текст кое
съдебно решение е нищожно. По естеството си
съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика
приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато
като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според
задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668 по гр. д. № 1790 по
описа на първо гражданско отделение за 2009 г., съдебното решение е нищожно,
когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите
на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена
форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради
абсолютна неразбираемост, като липсата на мотиви не се приравнява на липса на
надлежно волеизявление, и не води до нищожност
на съдебното решение. В този смисъл е и решение № 248 от 11.06.2012 г.
по гр. д. № 572/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о.
Нищожността е най-тежкият
порок на съдебното решение. Нищожното решение за разлика от недопустимото не е
годно да породи правни последици, поради което и това е единственият порок,
който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по
исков ред безсрочно (чл.
270, ал. 2 от ГПК). Това е прието и в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012
г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
съдебните решения са нищожни само в случаите на постановяването им от
ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт
на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в
писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда дори и
при тълкуване.
Следва да се има предвид, че порочните
съдебни решения според степента на опорочаване се делят на три групи - нищожни, недопустими и неправилни. Нищожно съдебно
решение е това решение, което има изключително сериозни пороци, то не
притежава качествената характеристика на едно валидно съдебно решение, а
именно: постановено е при неспазване на предвидената от закона форма – писмена;
постановено от незаконен състав; противоречи на правния ред и на добрите нрави
(не става дума на противоречие на материалноправна норма, а на правния ред
въобще); ако е абсолютно неразбираемо; ако заповядва нещо невъзможно. Когато
неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни
умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия,
противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост
на решението, респ. решението е неправилно. В тези случаи – на допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е
ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран,
решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и
противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт,
защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването
или упражняването на правото на иск. В този смисъл е решение № 27 от 22.04.2019
г. по гр. д. № 1321/2018 г. на ВКС ІV-то г. о.
При извършената служебната проверка, съдът не
констатира Решение 4423 от 21.10.2019г. на
Варненски районен съд по гр.д.№ 963/2019г. да страда от някои от посочените по-горе
пороци, поради което намира, че същото е валидно. Решението е постановено в
изискуемата писмена форма; подписано е от съдебния състав; постановено е от
надлежен съдебен орган, който се е произнесъл в законен състав; постановено е в
рамките на правораздавателната власт на съда; волята на съда в диспозитива на
съдебното решение е изразена по начин, който позволява да се изведе ясно и
разбираемо, поради което и правилно районният съд е приел, че процесното
решение не е нищожно.
Не
се установи по делото ответникът Община Варна да е поискала отмяна на
постановеното неприсъствено решение по гр.д.№ 963/2019г. По същността си неприсъственото решение има
процесуални, публичноправни последици, които съответстват на последиците на
постановено съдебно решение в състезателно производство. Независимо, че с
неприсъственото решение спорното право се установява или отрича само с
вероятност, това решение се ползва със сила на
присъдено нещо между страните. След като неприсъственото решение има за
последица сила на пресъдено нещо, то е задължително за страните и подлежи на
зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение,
постановено в състезателно производство. Спецификата на неприсъственото решение
намира израз в особения ред за защита срещу това решение – чрез искане за
отмяна по реда на чл.
240, ал. 1 от ГПК или с иск по чл.
240, ал. 2 от ГПК (така в Решение № 273/18.11.2015 г. по гр.д. № 1365/2015
г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.).
С
оглед на което Решение 4423 от 21.10.2019г. на
Варненски районен съд по гр.д.№ 963/2019г. е валидно и произвело своето правно
действие и настоящия сътав следва да се съобрази със същото.
Доколкото с Решение 4423 от
21.10.2019г. на Варненски районен съд по гр.д.№ 963/2019г. е прието, че Г.Т. не
дължи вземания чрез плащане след влизане в сила на
несъдебно изпълнително основание- Акт по чл.106 – 107 ДОПК №МД-АУ-2258 от
02.10.2015г., като искът не е бил предявен като частичен, то следва, че същият
не дължи изпълнение по този акт.
С оглед на което искът следва да се уважи
изцяло.
Разноски: Направено е възражение от ответника
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно
чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в
същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба
Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7 ал.2,т.3 от
Наредба №1/04г. в мин размер е 319,19
лв. Поради
което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за първа
инстанция не следва да бъде намалявано поради прекомерност. В производството, на оснч.чл.78 ал.1 от ГПК се
дължат разноски за един адвокат пред една инстанция, поради което сумата от 150
лв. ,възнаграждение за защита пред административен съд не следва да се
присъжда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева за
адв.възнаграждение, 150 лв. по ч.възз.жалба.,52,15 дж.т., 16.50 дж.т.ВОС и 50
лв. депозит в.л. или общо 668,65 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ал.1 от ГПК, в отношенията между ищеца Г.Д.Т. ЕГН ********** ***, Булстат
*********, че Г.Д.Т. НЕ ДЪЛЖИ на ответника вземането по Акт по чл.106 – 107 ДОПК №МД-АУ-2258 от 02.10.2015г.
за следните
суми: главница в размер на 37,58 лв. (тридесет и седем лева и петдесет и осем
стотинки) с/със Законна лихва за периода 28.09.2020 г. -
10.11.2020 г., Главница
в размер на 484,78 лв. (четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки) с/със Законна ли за периода 28.09.2020 г. -
10.11.2020 г., 751,62 лв. (седемстотин петдесет и един
лева и шестдесет и две стотинки) неолихвяеми вземания (мораторни лихви), предвид
приетото за установено с влязло в сила решение № 4423/21.10.2019г. по гр.д. № 963 по описа за 2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ ********* да заплати на Г.Д.Т. ЕГН **********
сумата
от 668,65 лв. (шестстотин шестдесет и
осем лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща разноски в производството
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: