Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 23 декември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 10.12.2020 г. в състав:
Районен
съдия: И.И.
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 2623 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Й.И.Т. с
ЕГН ********** и с адрес *** срещу „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ******, гр.
Враца, ул. „Максим Горки“ № 9.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
вземанията на ответника, предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 612/2020 г. на ******с рег. № 900 в КЧСИ следва да се считат за погасени
по давност по смисъла на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за периодични плащания, сред които
са и процесните вземания за доставена топлинна енергия, се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2015
г., издаден по ч. гр. дело № 721/2015 г. на Врачански районен съд, след влизане
в сила на заповед № 422 от 18.03.2015 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с
който изпълнителен лист са присъдени посочените в исковата молба задължения,
било образувано изпълнително дело № 165/2016 г. на ******с рег. № 900 в КЧСИ,
като същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради
липса на поискани от взискателя изпълнителни действия в двугодишен срок. По
това изпълнително дело последното процесуално действие, прекъсващо давността
било на 21.07.2016 г., от когато започнала да тече нова погасителна тригодишна
давност за процесните вземания. След прекратяване на изпълнителното дело от ******ответникът
образувал второ изпълнително дело - № 612/2020 г. на ******с рег. № 900 в КЧСИ,
като обаче към момента на образуването му погасителната давност за вземанията
била изтекла. В тази връзка ищцата поддържа искане за установяване
недължимостта на търсените от ответника суми.
Като излага подробни съображения за недължимост на сумите
по изпълнителния лист от 07.04.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 721/2015 г. на
Врачански районен съд, а именно: сумата 2 180,22 лева – главница за доставена
топлинна енергия за жилище с адрес гр. ******периода от 31.05.2012 г. до
30.06.2014 г., сумата 354,55 лева-мораторна лихва върху главницата за периода
от 30.06.2012 г. до 13.03.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от
17.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по делото за
държавна такса в размер на 50,70 лева, както и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, поради изтекла в различни периоди погасителна давност, ищцата Й.Т.
моли да бъде признато за установено по отношение на ответника
„Топлофикация-Враца“ ЕАД гр. Враца, че не му дължи същите суми като погасени по
давност, както и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.
В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор
ответникът „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр. Враца застъпва становище за
неоснователеност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. Поддържа, че от
страна на взискателя са поискани множество изпълнителни действия, в това число
налагането на опис на движими вещи в жилището на длъжника, налагането на запор
върху нейни банкови сметки, молба от представител на длъжника за спиране на
принудителните действия поради доброволно ежемесечно внасяне на суми за
погасяване на задълженията, поради което липсва настъпила перемпция по
изпълнителното производство, както и липсва изтичане на погасителна давност за
процесните задължения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложен по делото изпълнителен лист от 07.04.2015
г., издаден по ч. гр. дело № 721/2015 г. на Врачански районен съд, въз основа
на влязла в сила на заповед № 422 от 18.03.2015 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищцата Й.Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр. Враца сумата
2 180,22 лева – главница за доставена топлинна енергия за жилище с адрес гр. ******периода
от 31.05.2012 г. до 30.06.2014 г., сумата 354,55 лева-мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.06.2012 г. до 13.03.2015 г., законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,
разноските по делото за държавна такса в размер на 50,70 лева, както и 300,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Като доказателство е приложен заверен препис от изпълнително
дело № 165/2016 г. на ******с рег. № 900 в КЧСИ. Същото е образувано по молба с
вх. № 1171/23.02.2016 г., подадена от взискателя (ответник в настоящото
производство), към която е приложен изпълнителен лист от 07.04.2015 г., издаден
по ч. гр. дело № 721/2015 г. на Врачански районен съд, в полза на „Топлофикация-Враца“
ЕАД гр. Враца срещу Й.И.Т. за сумите, посочени в исковата молба.
Съдебният изпълнител е извършил пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, при което е установил, че длъжникът
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 386,73 лева (л. 17)
от изпълнителното дело, както и е разпоредил изпращане на покана за доброволно
изпълнение до длъжника, съдържаща съобщение за насрочване на опис на движими
вещи, находящи се на адрес адрес гр. Враца, ж.к. „Младост“, бл. 9, вх. А, ет.
6, ап. 23. Поканата, ведно с насрочения опис, е получена лично от длъжника Й.Т.
на 01.03.2016 г.
Със съобщение с изх. № 2555/05.04.2016 г. е наложен запор
върху всички банкови сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, като
запорното съобщение е получено както от банката, така и от длъжника на
12.04.2016 г.
Със съобщение с изх. № 3960/03.05.2016 г. е наложен запор
върху всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, като запорното
съобщение е получено от банката на 09.05.2016 г., а от длъжника – на 12.04.2016
г.
Със съобщение с изх. № 3961/03.05.2016 г. е наложен запор
върху всички банкови сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД,
като запорното съобщение е получено от банката на 05.05.2016 г., а от длъжника
– на 05.05.2016 г.
С молба с вх. № 6940/08.07.2016 г., подадена от третото по
изпълнителното дело лице Петя Данаилова Туцова (дъщеря на длъжника), е поискано
вдигане на запора по банковите сметки на длъжника Й.Т., като молбата е уважена
от съдебния изпълнител и запорът е вдигнат със съобщение, получено от банката
на 21.07.2016 г.
С разпореждане от 21.07.2016 г. съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи, находящи се на адрес адрес гр. Враца, ж.к.
„Младост“, бл. 9, вх. А, ет. 6, ап. 23, като съобщението за опис е получено от
длъжника на 01.08.2016 г.
С молба от 17.08.2016 г., подадена от третото по
изпълнителното дело лице Петя Данаилова Туцова (дъщеря на длъжника), е поискала
да бъде разсрочено задължението по изпълнителното дело, като с молбата са
представени доказателства за частично погашение в размер на 100,00 лева и е
декларирано, че всеки месец до 10-то число ще се правят частични погашения в
размер на 50,00 лева.
На 12.09.2018 г. взискателят е поискал извършването на опис
на движими вещи в жилище на длъжника.
С представеното в заверен препис и неподлежащо на обжалване
решение № 203 от 25.08.2020 г. по в. гр. дело № 362/2020 г. на Окръжен съд гр.
Враца са отменени действията на ******по изпълнително дело № 165/2016 г.,
представляващи отказ за прекратяване на същото поради настъпила в периода от
12.09.2016 г. до 12.09.2018 г. перемпция.
С постановление от 26.08.2020 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнително дело № 165/2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК –
поради настъпила перемпция, а на 15.09.2020 г. на взискателя е върнат
оригиналния изпълнителен лист, по който е образувано делото.
Присъединено е и изпълнително дело № 612/2020 г. на ******,
образувано по молба на взискателя от 24.04.2018 г., към която е приложен същият
изпълнителен лист от 07.04.2015 г., издаден в полза на „Топлофикация-Враца“ ЕАД
гр. Враца, който е послужил и за образуване на изпълнително дело № 165/2016 г.
на ******.
Съдебният изпълнител е разпоредил изпращане на покана за
доброволно изпълнение до длъжника, съдържаща съобщение за насрочване на опис на
движими вещи, находящи се на адрес адрес гр. Враца, ж.к. „Младост“, бл. 9, вх.
А, ет. 6, ап. 23, като поканата, ведно с насрочения опис, е получена редовно от
длъжника Й.Т. чрез пълнолетно лице от адреса на 29.09.2020 г.
Наложени са и запори на банкови сметки, като последният
запор е наложен на 12.10.2020.
Както по изпълнително дело № 165/2016 г., така и по
изпълнително дело № 612/2020 г. липсват протоколи за разпределение по реда на
чл. 460 от ГПК.
Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителен лист от
07.04.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 721/2015 г. на Врачански районен съд, в
периода от 19.08.2016 г. до 24.06.2020 г. за погасяване на задълженията по този
изпълнителен лист, както и за такси и разноски по изпълнително дело № 165/2016
г. на ******и изпълнително дело № 612/2020 г. на ******са постъпили погашения
(в резултат на принудително изпълнение или чрез преводи от трето за
изпълнителното дело лице) в общ размер 3 180,00 лева.
От страна на ищцата не се оспорва задължението да заплати
на ответника суми за неплатена топлинна енергия и тяхната стойност, т.е. не се
оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист от 07.04.2015г.
към момента на издаването им.
По твърдението на ищцата за недължимост на сумите поради
погасяване по давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай се претендира главно
задължение за стойност на питейна вода. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия на „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр. Враца потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваната от тях топлинна енергия в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, с оглед на което съдът приема, че изискуемостта на процесните
главни задължения е възникнала на 01.08.2014 г., съответно че длъжникът е
изпаднала в забава на тази дата.
Вземането не е установено със съдебно решение (присъдено е
с влязла в сила поради липса на подадено възражение заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК) и следователно няма основание за прилагане на разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на Върховния
касационен съд задълженията за топлинна
енергия са за периодично плащане и се погасяват с изтичането на 3-годишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът намира иска за допустим и основателен предвид
постановеното в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, чието становище е задължително за съда и със същото е
прието, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал.
1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи давността са разграничени от тези, с които
същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са: насочване
на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Видно от данните по делото и мотивите на решение № 203 от
25.08.2020 г. по в. гр. дело № 362/2020 г. на Окръжен съд гр. Враца (решението
няма обвързваща сила за съда по настоящия правен спор като постановено в
производство, което не формира сила на пресъдено нещо, но следва да бъде
споделено, включително мотивите на решението), по изпълнително дело № 165/2016
г. на ******на 21.07.2018 г. е настъпила перемпция поради липса на поискани от
взискателя изпълнителни действия в двугодишен срок.
Правните последици на перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване на
процесуалното правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство
се прекратява). С Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прието, че при
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания).
Следователно последното валидно изпълнително действие,
довело до прекъсване на давността за цялото вземане, и момента, от който следва
да започне да тече нова давност за вземането, е 01.08.2016 г., когато длъжникът
е получила разпореждане от 21.07.2016 г., с което съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи, находящи се на адрес гр. Враца, ж.к. „Младост“,
бл. 9, вх. А, ет. 6, ап. 23.
Следва да се отбележи, че молбата от 17.08.2016 г., подадена от третото по
изпълнителното дело лице Петя Данаилова Туцова не е прекъснала давността по
отношение на същия длъжник, на първо място защото с нея не е признато
вземането, а единствено е заявена готовност за ежемесечно доброволно внасяне на
определена сума, с оглед избягване на неблагоприятните последици от
провеждането на изпълнителни действия, а на следващо място защото молбата не
изхожда от длъжника и не е потвърдена от същата, а е подадена от дъщерята на
длъжника, която няма никакво процесуално качество по изпълнителното дело.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищцата е
основателна и следва да се уважи, тъй като съдът намира, че тригодишната погасителна
давност по отношение на вземанията на ответника е настъпила три години след 01.08.2016
г., а именно на 01.08.2019 г., като към датата на образуване на изпълнително
дело № 612/2020 г. – 18.09.2020 г. вече не съществувало изпълняемо вземане,
което да се събира принудително. Този извод не се променя, дори да се приеме,
че молбата от 17.08.2016 г. е прекъснала давността, като при такова допускане
погасителната давност е изтекла на 17.08.2019 г.
Следва също да се отбележи, че с горепосоченото Тълкувателно
решение № 2/2013 г. е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., като е дадено
задължително за съдилищата тълкуване, че образуваното изпълнително производство
не спира течението на давностния срок, както и че давността се прекъсва с
предприемане на всяко изпълнително действие, в рамките на определен
изпълнителен способ.
Постъпилите по изпълнителните дела частични погашения на
задължението са извършени чрез принудителното им събиране по изпълнителното
производство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно решение №
1483 от 17.08.1967 г. по гр. дело № 977/1967 г., I г. о. на Върховния съд,
събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не
представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, поради което може да се
иска от длъжника връщането им. Това становище се поддържа и в по – новата
практика. Приема се в постоянната практика на Върховния касационен съд, че
извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява признаване на
вземането по чл. 116, б. „а” от ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът извърши
плащане, какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането не е от длъжника, а
от трето лице, при това във връзка с предприето принудително изпълнение. В този
смисъл: решение № 112/11.02.2010г. по гр. дело № 179/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.
и решение № 139/28.08.2013 г. по търг. дело № 98/2012 г., II т. о., постановени
по реда на чл. 290 от ГПК.
По така изложените съображения и доколкото към момента на
подаване на исковата молба вземанията, предмет на производството по делото, посочени
в изпълнителен лист от 07.04.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 721/2015 г.
на Врачански районен съд са били погасени по давност, изтекла на 01.08.2019 г.,
предявените искове следва да бъдат уважени.
Съдът не дължи произнасяне по дължимостта на разноските по
изпълнителните дела, тъй като съгласно чл. 79 от ГПК този въпрос е от
компетентността на съдебния изпълнител.
Предвид изхода на делото и направеното от ищците искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените
разноски в размер на 713,41 лева за
внесена държавна такса за образуване на делото, такса за преписи от
изпълнителни дела и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
По направеното от ищцата искане на освобождаване на внесена
гаранция съдът дължи произнасяне едва след влизане на настоящото решение в
законна сила.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Й.И.Т.
с ЕГН ********** и с адрес *** не дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ******, гр. Враца, ул. „Максим
Горки“ № 9 сумите
по изпълнителнен лист от 07.04.2015 г.,
издаден по ч. гр. дело № 721/2015 г. на Врачански районен съд, а именно: сумата 2 180,22 лева – главница за доставена топлинна
енергия за жилище с адрес гр. ******периода от 31.05.2012 г. до 30.06.2014 г.,
сумата 354,55 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г.
до 13.03.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, разноските по делото за държавна такса в
размер на 50,70 лева, както и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация-Враца“
ЕАД с ******, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 да заплати
на Й.И.Т. с ЕГН ********** и с адрес *** сумата 713,41 лева, представляваща деловодни разноски по гр. дело № 2623/2020
г. на Врачански районен съд за държавна такса за образуване на делото, такса за
преписи от изпълнителни дела и платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: